№ 18128
гр. София, 04.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110152652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „З.... срещу С... обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца
сума в размер на 2 478,69 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско и злополуки“ обезщетение във връзка с щета № ... за
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на
21.06.2017 г., в района на Автомагистрала „Т-ИЯ”, след отбивката за село Лозен, при
движение по разклона за село Равно поле, включващо и ликвидационни разноски в
размер на 10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и за сума в размер на 755,31 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от
15.09.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско и злополуки” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахования автомобил марка „Мерцедес“, модел „S63 AMG“, с рег. № СВ8656ВК,
собственост на „ЛА” ЕООД. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадане на
автомобила в несигнализирана и необезопА.а дупка на пътното платно. Счита, че
отговорност за вредите носи ответника – С..., който в качеството на собственик на
общинските пътища, е длъжен да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на
пътното платно. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в
забава в плащането и дължи мораторна лихва в претендирания размер. Съобразно
изложеното е направено искане предявеният осъдителен иск да бъде уважен.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е
1
депозиран писмен отговор, с който е заявено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се осъществяването на предпоставките за основателност
на предявените искове. Поддържа се, че не са ангажирани доказателства, че ответника
е собственик или лице, на което е възложена поддръжката на процесния пътен участък.
Не се оспорва плащането на претендираната главница от страна на застрахователя.
Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. При условията на
евентуалност е направено възражение за съпричиняване. Съобразно изложеното е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са главен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД за плащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на
стопанин на пътя, на който е реализирано процесното пътно-транспортно
произшествие, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка водач, и акцесорен осъдителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на начислена законна лихва върху
претендираната главница за периода след датата на получаване на покана за плащане
на претендираното обезщетение до датата на депозиране на исковата молба.
По аргумент от чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В т. 15 от Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС изрично е
посочено, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл. 47 – чл. 49 ЗЗД, когато са налице
основанията за това. В конкретния случай исковете са насочени срещу С... във връзка с
твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържането на общински път и
отстраняване и сигнализиране на препятствия по него, във връзка с което се твърди да
са настъпили твърдените имуществени вреди.
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод възложена нему работа, е необходимо в
обективната действителност да бъдат осъществени кумулативно следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал.
1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при
повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е положило
дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
За да обоснове отговорността на ответника С... относно репарирането на
причинените при това ПТП вреди, ищецът е изложил твърдения, че ответника,
респективно лицата, на които той е възложил работата, не са изпълнили задължението
си да осъществят дейностите по управлението и поддържането на пътя, в това число
2
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година. Следователно, ищецът основава регресното си вземане срещу
ответника на твърдение, че пътят, на който е настъпило проишествието, е
общински и по правилата за носене на отговорност по чл. 49 ЗЗД, която е за чужди
виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер, С...
отговаря за нанесените щети.
Ответникът не оспорва, че по закон са му възложени посочените от ищеца
задължения относно общинските пътища, но оспорва конкретният да е такъв с
възражение, че липсват доказателства С... да е негов собственик или да е задължена да
поддържа посоченото в исковата молба място на реализиране на пътно-транспортното
произшествие /т. 10 от писмения отговор/.
Следователно, централен за разрешаване на правния спор е въпросът отговаря
ли С... за поддръжката на процесния пътен участък.
В исковата молба се твърди и от доказателствата по делото се установява, че
процесното ПТП е настъпило на пътен участък в района на Автомагистрала „Т-ИЯ”,
при непосредствено напускане на същата – след отбивката за село Лозен.
Данни относно мястото на инцидента – попадане в необезопА.а дупка, се
съдържат в приложените по делото уведомление-декларация за щета по застраховка
„Каско на МПС” от 28.06.2017 г. /л. 20 от делото/ и документ от 28.06.2017 г. /л. 21/. В
последните, в графа „Дата, място и описание” на събитието е посочено, че ПТП е
настъпило при движение по Автомагистрала Т-ИЯ, като при преминаване под
магистралата, на десния завой, автомобилът е попаднал в дупка.
Съществено в случая е обстоятелството, че в нито един от двата документа не е
посочено инцидента да е настъпил при движение на разклона за село Равно поле,
каквито доводи са изложени в исковата молба – посочено е „Движех се от магистрала
Т-ИЯ, след като минах под магистралата, на десния завой минах през дупка с лявата
джанта”.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А. С. Г.
/л. 77 и л. 78 от делото/, които съдът кредитира като логични и вътрешно
непротиворечиви, се установява, че обсъдените документи от 28.06.2017 г. са
подписани от свидетеля, в качеството му на водач на увредения лек автомобил.
Свидетелят заявява, че няма спомен за инцидента, както и че ръкописният текст, с
който са описани механизма и мястото на ПТП, не е написан от него, доколкото му е
възможно да възприеме същия поради проблеми със зрението, т.е. от показанията му
не се извличат факти относно механизма и мястото на настъпването на ПТП.
Напротив, същите дори внасят съмнение относно осъществяването му по описания в
исковата молба начин, тъй като свидетелят А. С. Г. – който се твърди да е водач на
увредения лек автомобил, заявява не само че няма спомен за инцидента, което в
известна степен е обяснимо с оглед продължителния период от време между датата на
инцидента и датата на проведения разпит, но и заявява, че не помни въобще да е
управлява служебен автомобил марка „Мерцедец /л. 78 – гръб от делото/ и никога
не е участвал в пътно-транспортно произшествие /л. 78 – лице от делото/. При
преценка на дадените от свидетеля показания съдът съобрази възрастта му – 53 г., и
липсата на данни за здравословни проблеми, обуславящи липсата на какъвто и да е
спомен у свидетеля за настъпването на процесния инцидент.
При преценка относно осъществяването на инцидента и мястото на
реализирането му, съдът взе предвид и показанията на свидетеля Елена Д.а С.а /л. 90 от
делото/, които кредитира като последователни, но цени същите доколкото
кореспондират и с останалите доказателства по делото. От показанията на
3
свидетелката, която е бивш служител на дружеството – собственик на увредения
автомобил, съдът приема за установено, че пътно-транспортното произшествие е
осъществено при излизане от Автомагистрала „Т-ИЯ”, при обръщане към село Лозен,
за да се направи обратен завой.
В обобщение, при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът не намира за установено по делото, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца, процесното пътно-транспортно произшествие да е
осъществено на общински път, или на път, за поддръжката и състоянието на който да
отговаря С.... За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
Собствеността върху пътищата в Република България е обект на законова
регламентация, като републиканските пътища са изрично и изчерпателно посочени в
подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата
/ЗП/, пътищата по функционално предназначение биват републикански и местни, като
първата категория са винаги държавна собственост според чл. 8, ал. 2 от ЗП, докато
втората са общински или частни.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП, републикански пътища са автомагистралите,
скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват
транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа.
От данните по делото, съдът намира за установено, че посоченият участък от
пътя, на който е настъпило ПТП, намиращ се в непосредствена близост до
Автомагистрала „Т-ИЯ”, е част от системата на републиканските пътища.
Следователно, изключителен титуляр на правото на собственост по закон върху този
път е Държавата. Доказателства в посока обратна на така установеното по делото не са
представени.
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП, Агенция „Пътна Инфраструктура” осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В
ал. 2 е предвидено, че Агенцията и общините осъществяват съвместно по взаимна
договореност дейностите по изграждането, поддържането и ремонта
на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии при условията и
по реда, определени с правилника за прилагането на закона. По аргумент от ал. 7, ал. 8
и ал. 9 на чл. 30, постигнатата взаимна договореност се обективира в споразумителен
протокол, с който се урежда финансирането на дейностите по поддържане на
участъците от републиканската пътна мрежа, включително се предприемат действия за
промяна в списъка на пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа по чл.
10, ал. 3.
В рамките на настоящото производство, обаче, не се установява постигната
такава договорка под формата на сключен договор между Агенция „Пътна
Инфраструктута” и С... за конкретно стопанисване на този пътен участък, находящ се
при излизане от Автомагистрала „Т-ИЯ”, в района на село Лозен. Предвид липсата на
една от предпоставките за основателност на предявените искове, съдът намира
обсъждането на останалите предпоставки за безпредметно.
В обобщение, по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната
отговорност на С..., поради което предявените осъдителни искове от ищеца се явяват
изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника, от който се претендира юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
4
заплащането на правната помощ, съобразно правната и фактическа сложност на
делото, в размер на 100 лв.
С оглед изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „З...., с ЕИК .... със седалище
в град София и адрес на управление: ул. „С..., срещу С..., с Булстат: ..., с адрес: град
София, ул. „М..., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати
на ищеца следните суми: 2 478,69 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, с включени ликвидационни разноски, на основание сключен договор за
застраховка „Каско и злополуки", обективиран в застрахователна полица № 0... г., за
имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 21.06.2017 г., в района на
Автомагистрала „Т-ИЯ”, след отбивката за село Лозен, пътно-транспортно
произшествие, за което е образувана щета № ..., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането, и 755,31 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена върху претендираната главницата в
размер на 2 478,69 лв. за периода от 15.09.2019 г. до датата на депозиране на исковата
молба.
ОСЪЖДА „З...., с ЕИК .... със седалище в град София и адрес на управление:
ул. „С..., да заплати на С..., с Булстат: ..., с адрес: град София, ул. „М..., на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сума в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5