Решение по дело №598/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 554
Дата: 8 юни 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300500598
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 554, 08.06.2020г., Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Окръжен  съд , Пловдив                                               шести   граждански състав

на двадесет и седми май                                      две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав :

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова

                                                                                         Таня Георгиева

секретар :    Пенка Георгиева,

като разгледа докладваното от  съдия Дзивкова

въззивно гражданско дело Nо 598 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на С.И.С. против  Решение № 3/15.01.2020г., пост. по гр.д.№ 230/2018, РС, Първомай, с което е признато за установено в отношенията между страните, че С.И.С. дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, както следва: -346,13лв., стойност на електрическа енергия, доставена за обект на потребление с адрес: с. ****, . , ***, и с ИТН: ****, за периода от 20.01.2017 г. до 15.06.2017 г., и отчетена по партида с клиентски номер ****; - 15,45 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 28.03.2017 г. до 19.10.2017г.; -законната лихва върху главницата, считано от 20.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № 329/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 574/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав; и  е осъден да заплати на ответника: - 1025лв., съдебно-деловодни разноски, -75лв., съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 574/2017 г., РС-Първомай.

         Жалбоподателят С.С. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Развива съображения, че Общите условия, представени по делото не съвпадат с действащите към процесния период, че ако е имало неизпълнение на задължение за плащане е следвало да бъде преустановено електроподаването. Посочва и че общите условия на дружеството, които са представени по делото не съвпадат с публикуваните на сайта на дружеството и не са съобразени с решение на съда, с което част от текстовете в тези Общи условия са отменени. Моли съда да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове.

         Въззиваемата страна „ЕВН България ЕС“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа, че от събраните доказателства се установява, че за процесния период е доставяна електроенергия на жалбоподателя до имота с процесното ИТН. Поддържа, че е изпълнило указанията на посоченото от жалбоподателя съдебно решение. Счита, че възможността за спиране на електрозахранването е право на дружеството, а не негово задължение. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

         Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

         Съдът,  след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

         Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията между него и „ЕВН България ЕС“ ЕАД, че  дължи заплащане на процесните суми за доставена ел. енергия, за които суми е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд.  по ч.гр.д.№ 574/2017, РС, Първомай. Посочено е, че е постъпило възражение от длъжника. Делото по заповедното производство е приложено, като от него се установява, че е налице подадено възражение от длъжника в срок, поради което заявителят в заповедното производство има правен интерес от водене на положителен установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ГПК.

         Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло.

         Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност – в обжалваната част.  Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор. Постановеното решение е валидно и допустимо.   Правилността на решението следва да се провери касателно направените оплаквания във въззивната жалба.

         От фактическа страна по делото се установява следното :

         По делото са представени препис-извлечение от сметка на дружеството по партидата на потребителя С. за обекта на потребление с ИТН ****, с. ****, от което се установява, че в периода 20.01.2017-15.06.2017г. са издадени пет фактури за доставена ел. енергия на обща стойност 346,13лв. Представени са копия и на самите фактури.

         Изготвена и приета е ССЕ с в.л. С. К., която се кредитира от съда като компетентна и обективна, съгласно която процесните фактури са осчетоводени правилно, самите те са съставени правилно, с оглед регулативно определените от КЕВР цени и установеното количество потребена ел. енергия. Според експертизата размерът на мораторната лихва е 15,45лв.

         Изготвена и приета е и СТЕ с в.л. В. С., който също се кредитира от съда като компетентна и обективна. Експертизата установява, че за процесния период не е прекъсвано електроподаването в имота на потребителя, че отчитането на консумираната ел. енергия се извършва дистанционно, както и че измервателния уред е преминал през метрологична проверка за годност и може да бъде експлоатиран до 2020г.

         По делото са приложени разпечатки от Общите условия на дружеството, публикувани първоначално при приемането им и тези, публикувани в сайта на дружеството, в които са отразени промените във връзка с решение на ПдОС, с което са отменени конкретни текстове.

         При тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че С. е потребител на ел.енергия, доставяна от електроснабдителното дружество в обект с горепосочения ИТН в с. ****. Така възниква за него задължението да заплаща консумираната в обекта ел. енергия по силата на ЗЕ /чл.97, ал.1, т.4 и чл.98/  и ОУ /чл.11, т.1/, приети от дружеството. Тук е мястото да се отбележи, че задължението за заплащане на консумираната ел. енергия не е обвързано по някакъв начин с правомощието на електроснабдителното дружество при неизпълнение на това задължение да преустанови електроподаването. В този смисъл е без значение как е  нормативно е регламентирано упражняването му, т.к. независимо дали снабдителното дружество го е упражнило или не, то за възникване на задължението за заплащане е достатъчно единствено установяване на размера на консумираната ел. енергия.  Така в случая се установява от СТЕ, че е отчетена като консумирана електроенергия за процесния обект на ответника, посредством метрологично годен измервателен уред и това отчитане е станало дистанционно, поради което и се установява консумираното количество. ССЕ , установява път размера на дължимите суми за това консумирано количество, който напълно съответства на фактурираните суми. Доказва се , при условията на пълно и главно доказване, че претендираните суми като главница и мораторни лихви са дължими. При доказателствена тежест за ответника, същият не е ангажирал доказателства за извършено плащане, а  и ССЕ установява, че такова не е извършвано.  При това положение претенцията за установяване на дължимостта на сумите по петте фактури, издадени в исковия период за консумирана ел.енергия се явява доказано по основание и размер и предявеният иск следва да бъде уважен.

         До същите фактически и прани изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което и постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде уважено.

         На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 150лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, както и ДТ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС в размер на 25лв.

         С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/15.01.2020г., пост. по гр.д.№ 230/2018, РС, Първомай.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 150лв. разноски във въззивното производство.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН ********** да заплати ДТ в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 25лв.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :