О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
21.06.2019г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 21
юни 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 6138 по описа за 2018 година:
Съдът
счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищецът
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба,
че подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата била връчена на С.В.А. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД възниквал правен интерес от
завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Обстоятелството,
въз основа, на което била издадена заповед за изпълнение бил подписан Договор
за паричен заем № 2993233 от 13 юли 2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като
Заемодател и С.В.А. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем,
Заемателят удостоверявал, че получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието,
на което Заявлението и настоящата искова молба се подавали от името на ищецът
бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01
февруари 2018г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането
било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД изцяло
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Съгласно
сключения договор за заем, Заемодателят се задължил да отпусне на
Заемополучателя паричен заем в общ размер на 1200 лева, а последният усвоявал
цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят
изпълнил задължението си. С.В.А. се задължил да ползва и върне заемната сума,
съгласно условията на сключения договор, като заплатял сума в размер на 1333.53
лв., ведно с договорната лихва на 27 седмична/и и месечна/и погасителни вноски,
всяка в размер на 49.39 лв. (включваща първоначална главница и договорна
лихва). По договора за паричен заем, С.В.А. извършвал плащания в общ размер на 0 лв.
Към
настоящия момент дължимата главница била в размер на 1200.00 лв. За
ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем 2993233 от 13
юли 2017г. между
страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 133.53
лв. за периода от 21 юли 2017г. – датата на първата вноска до 19 януари 2018г -
датата на настъпване на падежа на договора.
В
сключения между страните договор, ответникът се задължил в 3 - дневен срок от усвояване на
сумата да предоставил на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно
в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение дължал неустойка. Неустойката се начислявала еднократно, след 3
дни от датата на сечения между страните договор и се дължала като допълнителна
сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящият момент дължимата
неустойка е в размер на 803.25 лв.
Разпоредбите
на договора предвиждали, че съгласно Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се
начислявали разходи за събиране, представляващи такси и разноски за
напомнителни писма, електронни съобщения , телефонни разговори и посещения на
адрес в размер на по 9 лв. за на всеки 30 дневен период до максимален размер от
45 лв. В настоящия случай С.В.А. дължал разходи и такса за извънсъдебно
събиране на просрочено задължение в размер на 45. Следвало да се има предвид,
че разходите и таксите за извънсъдебно събиране били начислени съгласно чл.10а
от ЗПК и нямали характер на наустойка.
Ответникът
трябвало да изплати целия заем на 19 януари 2018 г – последната падежна дата,
като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете
по всички падежи на тези остатъчни вноски отдавна били изтекли, а ответникът по
делото продължава ВИНОВНО да не изпълнявал задълженията си, поради което същият
дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в
размер на 54.23 лв. от 22 юли 2017г. датата на допускане на забава на
погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 05 април 2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да се
произнесе с решение, с което да признае за установено, по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ЕООД, ЕИК
********* съществуването
на вземането срещу С.В.А., ЕГН **********
за сумата 1200.00
лв. главница; 133.53 лв. договорна лихва за периода 21.07.2017г. до
19.01.2018г.; 803.25 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 45
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 54.23 лв.
за периода от 22.07.2017г. датата на допускане на забава на погасителна вноска
до 05.04.2018г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли
съда да осъди С.В.А. да им заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство
на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00
лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и
300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
В законоустановеният срок по делото е
постъпил отговор от ответника С.В.А., чрез назначения му особен представител, в
който счита, че установителният иск е недопустим.
В
качеството си на особен представител на ответника в настоящото производство,
нямам личен контакт с лицето и становището ми, изложено в отговора на исковата
молба, се основава единствено на изложеното в исковата молба и на представените
по делото доказателства от ищеца.
Искът бил
предявен от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, като в исковата
молба се твърдяло, а и от приложения рамков договор било видно, че същият бил
цесионер по Рамков договор за цесия, сключен с дружеството „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ********* на 30.01.2017 година.
От друга
страна „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, в качеството си на заемодател
било сключило Договор за паричен заем № 2993233 с ответника в настоящото
производство на 13.07.2017 година, т.е. в по-късен момент.
По
делото нямало данни, нито бил представен друг договор за цесия, сключен между
дружеството - ищец и заемодателя на ответника по делото. От нечетливото
Приложение №1/01.02.2018г., връчено на назначеният особен представител на
ответникът с исковата молба, не можело да се направи извод, че именно ищецът
бил новият кредитор на ответника.
Предвид
посочените съображения моли съда да остави исковата молба без движение, като
задължи дружеството ищец да поясни дали действително придобило вземането от
заемодателя на ответника, като го задължи да представи доказателства в тази насока.
В противен случай, моли съда производството по делото да бъде прекратено.
В
случай, че съдът приемел предявеният иск за процесуално допустим, становището й
било, че същият е неоснователен, като от името на ответника, когото
представлявала в качеството си на особен представител, оспорва исковата молба и
моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с произтичащите
законни последици.
Предвид
гореизложеното, моли съда да и бъде дадена и допълнителна възможност да вземе
становище относно вероятната основателност на иска, след провеждане на открито
съдебно заседание, както и да направи доказателствени искания с оглед
становището на ищцовата страна.
От изложените в исковата молба обстоятелства се
налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е
установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането
за мораторна лихва на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1913/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, съществува. Ищецът
носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата молба за наличието
на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си по същото.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Договор за паричен заем с № 2993233
от 13
юли 2017г., ведно с Тарифа на
Изи Асет Мениджмънт” АД и Предложение за сключване на договор за паричен заем; Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения’ ЕООД и Приложение към него; Уведомление за цесията.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 1913/2018г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, б.б. за платена държавна такса и
пълномощно на юриск. Д.А..
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 17.09.2019г. от 09.55ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговора на ответника да се връчи
на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: