Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Ловеч 28.10.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Вълков
ЧЛЕНОВЕ: Габриела
Христова
Любомира
Кръстева
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Кръстева к.а.д. № 126 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №165/29.08.2022 г., постановено
по НАХД №919/2021 г., Ловешки районен съд е изменил Наказателно постановление №
573072-F592868/20.04.2021 г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново, при ЦУ на НАП, с което на ”Красота и фешън стил” ООД със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул. Райна Княгиня №3, с ЕИК206100447, на основание чл. 185, ал.1,
предл. 2-ро от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. /седемстотин
лева/, за нарушение на нормативен акт по прилагането на чл. 118 от ЗДДС –
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намалил наложената имуществена
санкция на 500 лв. С решението е осъдена НАП да заплати на ”Красота и фешън
стил” ООД сторените деловодни разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано в срок с касационна
жалба от ТД на НАП Велико Търново в
частта за разноските.
В касационната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния
закон. Касаторът иска да бъде отменено
решението на ЛРС в частта за разноските и да се постанови ново, с което да се присъдят
разноски на касатора в размер на 100 лв. пред първата инстанция. Жалбата е
подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се представлява. Депозирано е писмено становище, с което се
поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован,
се представлява от адв.К.. Поддържа се представения отговор по касационната
жалба, която се оспорва.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.
Пороците, които касаторът сочи в жалбата
си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
Ловешки административен съд, втори
касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото
доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу
решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е основателна.
С оспореното в частта за разноските
решение Ловешки районен съд е изменил наказателното постановление, с което на търговеца
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като е намалил
размера на 500 лева. С решението съдът е оставил без уважение искането на
процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение като неоснователно, и е присъдил в
полза на ”Красота и фешън стил” ООД сумата от 600 лв. разноски по делото,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
РС е приел, тъй като е изменил
размера на наложената имуществена санкция, че именно неправилно определеният от
наказващия орган размер на наказанието е причина за съдебното производство, уважил е претенцията
на търговеца за присъждане на направените по делото разноски в размер на 600
лв. и оставил без уважение искането на ПП на ТД на НАП за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Изводите относно присъждането на
разноските по делото с оглед изхода на спора, формирани от районния съд, не се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право
на разноски по реда на АПК. В случая пред РС и двете страни са поискали
присъждането на такива.
ЗАНН не предвижда хипотезите при които се
присъждат разноски, а препраща към АПК. Именно в чл. 143 от АПК са уредени
хипотезите, при които възниква задължение на административния орган да
възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. На първо
място - когато е налице отмяна на обжалвания административен акт –
чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.
Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично.
Единствено е намален размерът на наложената санкция, като същата е определена в
предвидения в чл. 185, ал. 1, пр. 2 от ЗДДС минимален размер. Втората хипотеза,
в която жалбоподателят има право на разноски, е, когато оспореният
административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това
основание. Тази хипотеза също не е налице в случая. Наказателното постановление
не е оттеглено. С него е санкционирано неправомерното поведение на търговското
дружество. Именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да бъде
съобразен при определяне на направените разноски от страните в хода на
производството. В случая наказателното постановление не е отменено като
незаконосъобразно.
Разноски се дължат в полза на
административно-наказващия орган, тъй като е установено, че жалбоподателят е
извършил вмененото нарушение, а размерът на санкцията, определена от съда, е
ирелевантен. По правната си същност наказателното постановление представлява
правораздавателен административен акт, с който се ангажира и реализира
административно-наказателната отговорност на лице, извършило административно
нарушение, като водещ факт е извършеното нарушение, а не вид и размер на
наложеното наказание.
Поради изложеното и като се има предвид
безспорното доказване на извършеното от страна на ”Красота и фешън стил” ООД административно нарушение, е следвало дружеството
да бъде осъдено да заплати изцяло направените от наказващия орган разноски. Неправилно
РС е отхвърлил искането на ПП на ТД на НАП за присъждане разноски за
юрисконсултско възнаграждение и е присъдил такива на търговеца.
В административно-наказателното
производство по аналогия намират приложение разпоредбите на НПК, като към тях
изрично препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл, общото правило на
чл.189, ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен, то той
дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е
наложено и дали въобще му е наложено наказание /напр. в случаите на чл.183,
ал.3 от НК/. Налага се изводът, че осъждането за разноските е обвързано
единствено с установяване на противоправно поведение от страна на дееца
/престъпление по НК или административно нарушение по ЗАНН/, което в
крайна сметка е станало причина за образуване на производството и съответно за
сторването на разноски от страна на съответния орган. Без значение за
произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали
такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е
наложеното наказание, а извършеното престъпление /нарушение/. Като допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза са и мотивите на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по
н.д.№ 98/1984 г., ОСНК на ВС, където е прието, че ако наказателното
постановление бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от
страна на съда /за възнаграждения на вещи лица, изплатени пътни на свидетели и
т.н./, то те се възлагат изцяло на жалбоподателя. Поради тези съображения съдът
счита, че с оглед доказването в обсъждания тук случай на извършеното от страна
на ”Красота и фешън стил” ООД административно нарушение, то търговецът следва
да бъде осъден да заплати изцяло сторените от наказващия орган разноски.
Доколкото по своята правна природа
наказателното постановление представлява правораздавателен административен акт,
с който се ангажира и реализира административно-наказателната отговорност на
лице извършило административно нарушение, водещ факт е извършеното нарушение, а
не вида и размера на наложената санкция. Основание затова се черпи и от разпоредбата
на чл.13 от ЗАНН, която визира видовете административни наказания. Като такива
законът предвижда освен глоба /имуществена санкция за ЮЛ/, то и обществено
порицание и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. Затова и в случаи като процесния, които не са уредени в АПК, по
отношение на разноските, по силата на чл.84 от ЗАНН субсидиарно приложение
намира НПК.
Ето защо решението на РС в
обжалваната част относно разноските е неправилно и следва да бъде отменено и на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на НАП да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Този размер
е в границите, определени в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), съгласно
препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, и съответства на правната и
фактическа сложност на делото.
С оглед изхода на спора и направеното в
тази връзка искане от процесуалния представител на касатора, на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ, съдът счита, че следва да бъдат присъдени в полза на НАП
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на
80 лв., платимо от ответника. За определянето му в минимално предвидения в чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ размер съдът съобрази
реализираното процесуално представителство, изразяващо се в изготвено писмено
становище и това, че делото не се отличава със значителна фактическа и/или
правна сложност.
С оглед изложеното ”Красота и фешън стил”
ООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП разноски в общ размер на 160 лв. –
по 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №165/29.08.2022 г., постановено по НАХД
№919/2021 г. по описа на Ловешки районен съд в частта, с която е осъдена НАП да
заплати на ”Красота и фешън стил” ООД със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул. Райна Княгиня №3, ЕИК206100447,
деловодни разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ”Красота и фешън стил” ООД със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
ул. Райна Княгиня №3, ЕИК206100447, да заплати на Национална агенция по
приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лв. /сто и
шестдесет лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.