Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 1516 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на „С.И Т.- МО” ЕООД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, предявена срещу „Д.Ю.Б.“
ООД, ЕИК ********, със седалище ***, за заплащане на сума в размер на 501984
лева, представляваща мораторна неустойка по чл. 10.3 от
договор, сключен на 16.06.2014 г.,
дължима поради забавено изпълнение на задължението по чл. 10.2 от договора за
изтегляне на закупените стоки в уговорения срок, начислена за периода от
18.02.2015 г. до 17.02.2016 г..
Ищецът
– „С.И Т.- МО” ЕООД, твърди, че на 12.08.2011 г. сключил комисионен договор с
Министерство на отбраната, по силата на който поел задължение да сключи договор
за продажба на имущество, собственост на Министерство на отбраната. В
изпълнение на този договор ищецът посочва, че сключил на 16.06.2014 г. с
ответника – „Д.Ю.Б.“ ООД
договор, с който продал на последния стоки, определени по вид, количество и
цена в спецификация към договора, като последният поел задължението да заплати
цената им и да изтегли закупената стока от складовете на продавача.
Изпълнението на договора и по-конкретно на задължението за получаване на
закупените стоки от страна на купувача било дължимо в 3-месечен срок от
подписване на договора, като при неизпълнение купувачът дължал мораторна
неустойка в размер на 3 % от стойността на неизтеглените стоки за всеки месец
забава. Ответното дружество не предприело никакви действия по изтегляне на
закупените стоки и така към 16.09.2014 г. (3 месеца след сключването на
договора) стойността на неполучените стоки възлизала на сумата 1394400 лева,
съответно мораторната неустойка за месец забава възлизала на сумата 41832 лева
или за периода 18.02.2015 г. – 17.02.2016 г. била в размер на 501984 лева, като
това акцесорно задължение ответникът също не изпълнил, поради което и ищецът
търси съдебна защита на неудовлетвореното си право на вземане.
Ответникът, „Д.Ю.Б.“ ООД, в депозиран отговор на
исковата молба оспорва предявения иск, включително като се позовава на изтекла
погасителна давност. Признава сключването на договор с ищеца на 16.06.2014 г.,
след проведена тръжна процедура, като закупените стоки били на стойност 1394400
лева, която цена ответното дружество заплатило изцяло. Твърди, че изтеглянето
на стоките било невъзможно без съдействието на продавача, тъй като теглото им
не позволявало ръчно преместване, а било необходимо използването на подемна
техника при осигурена пожарна безопасност от продавача, които условия въобще не
били налице. Тъй като продавачът не осигурил възможност и условия за получаване
на закупените стоки, ответникът развалил договора поради неговото виновно
неизпълнение и не дължал заплащането на претендираната мораторна неустойка.
Ищецът „С.И Т.- МО” ЕООД е депозирало допълнителна искова молба, в която
оспорва твърдението на ответника, че дължал съдействие за вдигането на стоките,
тъй като при сключването на договора „Д.Ю.Б.“
ООД поело задължение да ги получи, като си осигури необходимата му
товаро-разтоварна техника. Закупените метални двигатели не били с
повишена пожарна опасност, съответно складовете на продавача отговаряли на
всички установени изисквания и купувачът не бил препятстван да получи
закупеното.
Ответникът не е депозирал допълнителен
отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
Страните не спорят с определение от 02.11.2018 г. за
безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са
отделени фактите, че на 16.06.2014 г.,
след проведена тръжна процедура, същите сключили договор за покупко-продажба №
29/06/2014, цената на закупените стоки по който възлизала на сумата 1394400
лева, като купувачът „Д.Ю.Б.“ ООД не получил закупените стоки в рамките на
уговорения в договора 3-месечен срок.
Видно
от съдържанието на договора, породил продажбеното правоотношение между страните, продавачът се задължил
да предаде франко ненатоварено превозно средство в складовете на МО или
военното формирование, където стоката се съхранява, а купувачът – да заплати и
получи стоката, индивидуализирана в приложение № 1 към договора и възлизаща на
стойност 1394400 лева, с включен ДДС. Закупената стока следвало да бъде
предадена на купувача след заплащането на цялата цена по договора, а за ПСО
било необходимо и да бъде издадено разрешение за пренос по номенклатури и
количества на името на купувача от служба КОС на МВР – т. 3.2 от договора, като
в настоящия случай не се твърди и установява предмет на договора да са ПСО. Страните
уговорили срокът на действие на договора да е 3 месеца, в рамките на който
купувачът следвало да изтегли закупената стока. Неизпълнението на това
задължение страните предвидили да поражда в тежест на „Д.Ю.Б.“ ООД задължение за заплащане на неустойка в размер на 3 %
от стойността на неизтеглените количества стока за всеки започнат просрочен
месец, считано от 7 дни след началната дата на забавата.
С
допълнително споразумение № 1/20.06.2014 г. към договора страните се съгласили
цената на закупената стока да бъде заплатена в срок до 5 работни дни след
възобновяване работата на „Корпоративна търговска банка“ АД (н).
В
писмо, вх. № 3137/16.12.2014 г. ответникът „Д.Ю.Б.“ ООД уведомил продавача, че цената на стоката по сключения
договор за покупко-продажба №
29/06/2014 е изцяло заплатена, поради което следвало последният да осигури
непрекъснато електрозахранване, вода за противопожарни цели, постоянен достъп и
да обезпечи работата на крановете и другата товарна техника в течение на поне 3
месеца, считано от 15.01.2015 г. с цел безопасно извозване на закупените
изделия.
В протокол № 3186/22.12.2014 г. на нарочно съставена
комисия продавачът обективирал резултатите от извършена проверка на складов
район Борово, съгласно които в района било налице електрозахранване,
съществувал достъп до складовете с кран, стоките в складовете били правилно
подредени и съществувала възможност за извозването им.
С писмо, вх. № при ищеца 657/26.03.2015 г. купувачът
поискал разрешение за осигуряване на достъп до складов район Борово на две
физически лица с цел оглед на имущество, в отговор на което продавачът изразил
становище, че поради изтичане на уговорения срок, договор за покупко-продажба №
29/06/2014 бил прекратен.
В писмо от 17.06.2016 г. купувачът „Д.Ю.Б.“ ООД
обективирало изявление за разваляне на договор за покупко-продажба № 29/06/2014
поради виновно неизпълнение на задълженията на продавача да осигури условия за
вдигане на закупената стока.
В производството са приети заключения на еднолична и
тричленна съдебнотехнически експертизи, които съдът кредитира като компетентно
изготвени и съответни на останалите събрани в производството доказателства и въз
основа които приема, че от гледна точна пожарна безопасност в складов район
Борово са били налице необходимите условия за вдигане на закупените от „Д.Ю.Б.“
ООД стоки чрез използване на общодостъпна техника – автокран, електрокар и др.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение осъдителния иск с правна
квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането
е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно
задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително
и неизпълнение на главното задължение.
Страните
не спорят, че са сключили договор за
покупко-продажба № 29/06/2014, в който е уговорено забавеното изпълнение
на задълженията на купувача да вдигне закупените стоки да е източник на акцесорно
задължение за престиране на мораторна неустойка в размер на 3 % от стойността им за всеки месец забава, след
изтичане на 7 дни от падежа на задължението. Не е спорен и фактът, че
ответникът в качеството си на купувач не е изпълнил породеното задължение да
вдигне стоките в уговорения тримесечен срок.
Съдебно
предявеното вземане за сумата 501984 лева – мораторна неустойка предполага да е
налице валидна (действителна) клауза, която да поражда задължение за
престирането й и да е налице виновно неизпълнение от страна на задълженото лице
на обезпеченото с неустойката главно задължение.
В
решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките
и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието
със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за неустойка
с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната
практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за мораторна неустойка,
е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка съдът дължи
самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо
дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011
г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по
т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен предел за
начисляването й. При търговските сделки, сключени между търговци, неустойката
не подлежи на намаляване поради прекомерност, съгласно чл. 309 ТЗ, както вече
беше отбелязано. Законодателят е изключил възможността за частично освобождаване
от отговорност на длъжника, съгласно чл. 92, ал. 2, пр. 1 ЗЗД - при съпоставяне
на неустойката с размера на претърпените вреди. Изключването на прекомерността,
като основание за намаляване на неустойката, сочи на законодателна воля за
придаване и на по-интензивна наказателна функция на неустойката по търговските
сделки между търговци, тъй като забавеното изпълнение на задължение по
търговска сделка може да има значителен неблагоприятен ефект върху търговската
дейност на кредитора и да рефлектира върху оборота като цяло.
В
решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
е прието, че несъразмерността между главницата и неустойката не може да се
преценява към момента на неизпълнението, съответно неудържимото нарастване на
неустойката в резултат на продължителния период на забавата, дори когато при
извършване на съпоставка с главницата сочи на явна прекомерност, не е основание
за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна.
В
изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният
размер от 3 % от стойността на неполучените от купувача стоки за продължила 1 календарен
месец забава, не нарушава принципа на справедливост – в съдебната практика дори
размер на мораторната неустойка от 0,5 % на ден, уговорена между търговци, а
страните са сключили договора именно в търговското си качество, се счита, че не
обуславя нищожност на клаузата – в този смисъл изрично решение № 4 от
25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. Нарастването на
размера на неустоечното задължение е обусловено единствено от продължителността
на неизпълнението на длъжника, което зависи от неговата воля, но не е относимо
към валидността на клаузата, преценена към сключването на договора. Налага се
извод, че неустоечната клауза е изцяло действителна и поражда целените от
страните правни последици.
Правопораждащ
акцесорното задължение за заплащане на мораторна неустойка факт е неизпълнението
на задължението на купувача да получи закупените движими вещи, което означава
това задължение да е с настъпил падеж, защото само в този случай може да се
говори за неизпълнение.
В
т. 10.2 от договора купувачът се задължил да „изтегли“ (вдигне) стоката в
рамките на срока на действие на договора, който съгласно т.10.1 е три месеца от
датата на подписването му. Получаването на стоката обаче се предпоставя от
заплащане на цялата продажна цена, което съгласно т. 2.2 от договора е следвало
да се осъществи в 5-дневен срок от сключването му, т.е. до 23.06.2014 г. (първи
присъствен ден след неприсъствения 21.06.2014 г.). Страните обаче изменили
падежа на това задължение с подписване на допълнително споразумение № 1/20.06.2014
г., като уговорили купувачът да го изпълни в 5-дневен срок от възстановяване
функционирането на „Корпоративна търговска банка“ АД, което условие не е
настъпило и никога няма да настъпи, тъй като банката е обявена в несъстоятелност
и това е ноторно известен факт.
Необходимо
изрично да се отбележи, че общата воля на страните договорът да има действие 3
месеца, считано от подписването му (т. 10.1 от същия) следва да бъде тълкувана съгласно чл.
20 ЗЗД в смисъл, че това е срок за изпълнение на задължението на купувача да
вдигне стоката и не може да представлява прекратителен срок на действие на договора за продажба, който е договор
с еднократно изпълнение – прехвърлянето на собствеността преминава в правната
сфера на купувача с постигане на съгласието (чл. 24 ЗЗД). Модалитетът срок,
отнесен към действието на договора във времето и то в разновидността му на
прекратителен срок, е приложим по отношение на договорите с периодично
(продължаващо във времето) изпълнение. След като страната, дължаща характерната
престация (прехвърлянето на правото на собственост върху индивидуално опрделени
движими вещи) изпълнява задължението си със сключването на договора, то
предвиденият в т. 10.1 от договора прекратителен срок няма как бъде приложим
към процесното правоотношение – прекратяването на договора (пораждането на
правните му последици) настъпва за в бъдеще и няма обратно действие, което
означава купувачът да запази придобитото право на собственост върху движимите
вещи и да се освободи от собственото си задължение за заплащането на цената им
(ако то не е изпълнено), респ. за получаването им. Това тълкуване на
договорната клауза чрез свеждането й до абсурд, сочи, че волята на страните не
е била да уговорят прекратителен срок на действие на договора за продажба, а да
предвидят срок за изпълнение на задължението на купувача да получи закупените
движими вещи.
Изпълнението
на това задължение следователно е било дължимо в тримесечен срок от пълното
заплащане на цената на закупените вещи, което страните обвързали с отлагателно
условие (възстановяване работата на конкретна банка), което така и не настъпило.
Въпреки това следва да се приеме, че с престирането на цената от страна на
купувача „Д.Ю.Б.“ ООД на 15.12.2014
г., който факт не се оспорва от ищеца, е започнал да тече 3-месечния срок за
получаване на стоката, като на 17.03.2015 г. ответникът изпаднал в забава, тъй
като падежът на задължението за вдигане на стоката бил 16.03.2015 г. – първи
присъствен ден след неприсъствения 15.03.2015 г.. При релевираната забава,
считано от 24.03.2015 г. (7 дни след падежа) в тежест на купувачът се породило
и задължението, предвидено в т. 10.3 от договора за заплащане на мораторна
неустойка от 3 % месечно от цената на неполучените стоки.
Това
означава, че за част от процесния период, а именно от 18.02.2015 г. – 23.03.2015
г. не е налице неизпълнение и не се поражда акцесорно задължение за престиране
на неустойка за забавеното му изпълнение.
Възражението
на ответника, че е бил в невъзможност да вдигне закупените стоки поради
неоказано му съдействие от страна на продавача за обезпечаване на условия за
работа на товаро-подемна техника при осигурена пожарна безопасност, е
неоснователно.
От
една страна, въз основа на кредитираните заключения на съдебнотехническите експертизи е категорично установено, че не са
съществували никакви обективни пречки за вдигане на закупените стоки от „Д.Ю.Б.“ ООД, тъй като от гледна точна
пожарна безопасност използването на общодостъпна товароподемна техника в
складовете, в които вещите, предмет на договора са съхранявани, е било изцяло
възможно.
От друга страна, в процесния договор продавачът „С.И Т.- МО” ЕООД не е поело задължение
да предостави съответна (налична) техника, която купувачът да ползва, за да
вдигне стоката, в каквато насока основно са възраженията на ответника. За да е
налице забава на кредитора, която би освободила длъжника „Д.Ю.Б.“ ООД от последиците на собствената му
забава (да получи закупените стоки), то следва кредиторовото съдействие да е от
такова естество, че без същото длъжникът изобщо да не е в състояние да изпълни.
В случая единствено особеният пропускателен режим в складовете, където стоките
са съхранявани е налагал някакво съдействие от страна на продавача, но
доказателства достъп на купувача да е отказан в рамките на 3-месечния срок за
изпълнение на задължението за получаване на закупените вещи, не са събрани. Такива
възражения и самият ответник не прави.
В писмото от 16.12.2014 г. (след цялостното
погасяване на продажната цена) купувачът е изискал от кредитора да осигури
непрекъснато електрозахранване, вода за противопожарни цели, постоянен достъп и
да бъде обезпечена работата на крановете и другата товарна техника поне 3
месеца. До продавача не е отправено искане за осигуряване на достъп на
конкретни физически лица до складовите обекти, съответно няма как да се приеме,
че същият не е оказал съдействие в тази насока. По отношение на останалите
форми на търсено от длъжника съдействие е ясно, че то не е било необходимо за
вдигането на вещите. Купувачът е следвало да осигури техниката, от която се е
нуждаел за осъществяване на товарните операции, като за изпълнението им не е
било необходимо нито постоянно електрозахранване, нито водоподаване в складовите
обекти. В обобщение - не се установява от страна на продавача да не е оказано
дължимо съдействие за вдигането на стоките, което да се цени като факт,
обуславящ освобождаването на „Д.Ю.Б.“ ООД от последиците на собствената му
забава (чл. 95 и чл. 96, ал. 1 ЗЗД).
Неоснователно е и възражението за недължимост на
мораторната неустойка поради разваляне на договора от страна на „Д.Ю.Б.“ ООД,
тъй като това дружество е неизправна по договора страна, а продавачът е
изпълнил задължението си с неговото сключване.
Според
създадената задължителна практика, обективирана в постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на
ВКС , I Т.О., правото да се развали двустранен договор е преобразуващо по своя
характер. Същото се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при
наличие на неизпълнение по един двустранен договор. Прието е, че в чл. 87, ал.
1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в
подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай
на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща
предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно
неизпълние, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се
отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне. Когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от
момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а
ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението
до длъжника. Следователно правото да се развали договора е преобразуващо
субективно право, което се упражнява чрез едностранно изявление на кредитора,
отправено до неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на
насрещната страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна –
прекратяване на облигационната връзка. Необходимо е да се прави разлика между
упражняване от кредитора на предоставено му от закона право едностранно да
развали един двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което
се осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна -
получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение
за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД
касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов
титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв
срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
При
съобразяване на посоченото разрешение, изявленията на „Д.Ю.Б.“ ООД за разваляне на договора са без правно значение –
дружеството е неизправна по договора страна и в правната й сфера въобще не е
възникнало правото да преобразува правната връзка. Правото на разваляне
принадлежи на изправната страна - „С.И Т.- МО” ЕООД, но не се установява
същото да го е упражнило.
Изложеното
сочи, че договор за покупко-продажба №
29/06/2014 е продължил да обвързва страните за процесния период - 18.02.2015
г. до 17.02.2016 г., през част от който
(считано от 24.03.2015 г.) „Д.Ю.Б.“ ООД е в забава на задължението си да вдигне
закупени стоки и поради това дължи неустойка, който възлиза на 3 % от
стойността им – 1394400 лева за всеки месец или общо е в размер на 452055,48 лева
(за 10 месеца и 26 дни или (10+26/31)*41832 лева). Това означава, че
предявеният иск е частично основателен до този размер, а за разликата и по
отношение на периода 18.02.2015 г. – 23.03.2015 г. е неоснователен, тъй като не
е налице забава на купувача да вдигне закупените стоки.
При извод за частична основателност на осъдителния
иск, съдът дължи да разгледа предявеното при условията на евентуалност
възражение вземането на ищеца да е погасено по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време,
през който носителят на едно субективно материално право бездейства, който
състав поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да
откаже изпълнение. По отношение вземането
за мораторна неустойка, съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД е приложима специалната
3-годишна давност, което означава, че е дължима само начислената неустойка за 3
години назад, считано от предявяването на исковата молба, тъй като същата
прекъсва давността. Исковата молба е предявена на 16.07.2018 г., затова
погасено по давност е вземането за неустойка за периода 24.03.2015 г. до
15.07.2015 г. (3 месеца и 22 дни), възлизащо на сумата 155183,23 лева ((3+22/31)*41832
лева). За този размер в частта, за която съдът прие искът да е основателен (452055,48 лева), се налага същият да
бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност. Така претенцията на ищеца ще
следва да бъде уважена до размера от 294173,42 лева, тъй като се дължи
неустойка за период от 7 месеца и 1 ден, т.е. за периода 16.07.2015 г. –
17.02.2016 г. или (7+1/31)*41832 лева = 294173,42 лева. Действително при
изчисляване на неустойката чрез намаляване на сумата, за която искът е
основателен с размера на погасеното по давност вземане, която възлиза на 296872,25
лева (452055,48 лева - 155183,23 лева), е налице
разлика от 2698,83 лева, която представлява размера на неустойката за 2 дни (2*41832
лева/31), което се дължи на обстоятелството, че исковият период не представлява
период от точно 1 година, тъй като не обхваща 17.02.2015 г., съответно исковата
молба е предявена на 16.07.2018 г. и за 16.07.2015 г. неустойка е дължима.
При
този изход на спора право на присъждане на сторените за производството разноски
възниква за всяка от страните. Ищецът претендира разноски в размер на сумата
33310 лева, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от които има право на 19520,38
лева. Ответникът доказва извършени разноски в размер на сумата 13486,82 лева,
от която следва да му се присъдят 5583,25 лева, пропорционално на отхвърлената
част от иска.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.Ю.Б.“
ООД, ЕИК ********, със седалище ***, да заплати на „С.И Т.- МО”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, сумата 294173,42 лева
(двеста деветдесет и четири хиляди сто седемдесет и три лева и четиридесет и
две стотинки) - мораторна неустойка по чл. 10.3 от договор, сключен на 16.06.2014 г., дължима поради забавено изпълнение
на задължението по чл. 10.2 от договора за изтегляне на закупените стоки за периода
от 16.07.2015 г. до 17.02.2016 г., заедно със законната лихва върху сумата от
предявяване на исковата молба - 16.07.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 19520,38 лева (деветнадесет
хиляди петстотин и двадесет лева и тридесет и осем стотинки) – разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 294173,42 лева до
предявения размер от 501984 лева.
ОСЪЖДА
„С.И Т.- МО” ЕООД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.Ю.Б.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 5583,25 лева (пет
хиляди петстотин осемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки) – разноски за
производството, пропорционално на отхвърлената част от предявения иск.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: