МОТИВИ към
присъда по НОХД №2646/2014г. по
описа на Районен съд – гр. Бургас
Производството по делото е образувано по повод внесен
обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура гр.Бургас,
с който против подсъдимия П.П.Д., с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание на 21.10.2014г, съдът на основание чл. 84 от НПК, прие за разглеждане в
съдебното производство по НОХД №2646/2014г. по описа на БРС предявения от Университет „********.”, с ЕИК ********** против подсъдимия
П.П.Д. граждански иск за сумата от 733,43 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Представителят на Районна прокуратура гр. Бургас, в
хода на съдебните прения, поддържа обвинението от фактическа и правна страна,
така както е по обвинителния акт, като счита, че същото е доказано по
категоричен начин и моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото
му обвинение. По отношение на вида и размера на наказанието, прокурорът пледира
на подс.Д. да бъде наложено наказание при приложение
на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от една година и десет
месеца, което да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от открит тип.
Пледира гражданския иск да бъде уважен, така както е предявен, като в тежест на
подсъдимия бъдат възложени и направените по делото разноски.
Повереникът на гражданския ищец - в лицето на
юрисконсулт И., се присъединява изцяло към изложеното от представителя на БРП,
като счита обвинението за доказано по категоричен начин. Досежно наказанието,
предоставя на съда. Пледира гражданския иск да бъде уважен, така както е
предявен, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Защитниците на подс.Д. в лицето на адвокат К. и адв.Г., по време на съдебните
прения, оспорват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
направените от прокурора правни изводи. Излагат съображения каква фактическа
обстановка счита за установена защитата, като правят анализ на събраните по
делото доказателствени материали. Застъпват становище, че по делото не са
събрани доказателства подзащитният им да е участвал в
извършването на инкриминираните деяния. Сочат, че деянията не са осъществени от
обективна и субективна страна. Предвид на това защитниците пледират съда, на
основание чл. 304 НПК, да признае подсъдимия за
невинен и да го оправдае. Относно гражданския иск пледират същия да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение и дава обяснения по същото. В защитната си реч, по време на
съдебните прения, се присъединява към изложеното от неговите защитници и моли
съда да го оправдае.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по реда на чл. 14 и
чл. 18 НПК, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият П.П.Д. е роден на ***г. в гр.********,
с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, българин, български гражданин,
семеен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.
На 1.04.1996 г., подсъдимият Д. започнал работа като "шофьор"
в Университет „* *********” гр.Бургас, като в тази
връзка подписал трудов договор - л.27, том три от ДП.
С допълнителни споразумения от 1.04.1996г., 4.03.1997г., 2.02.1998г.,1.03.1999г., 6.04.2000г.,
11.06.2001г.,28.03.2002г., 27.02.2003г., 8.07.2003г., 30.01.2004г.,
30.12.2004г., 9.11.2012г. продължил да заема тази длъжност.
През 2011г. между Университет „********” гр.Бургас
и „*****” ЕООД бил сключен договор за продажба на
горива, стоки и услуги чрез използването на карти, издадени от „****”. Съгласно
договора, „******” ЕООД предоставил на университета
възможността да закупува горива при представянето на карти, като в тази връзка
били издадени карти персонално за всеки отделен автомобил.
Подсъдимият управлявал служебен автомобил „* *”, с рег. №* *, който бил
с бензинов двигател. Във връзка със зареждането на посочения служебен
автомобил, св.К.Г. - помощник ректор в университета,
предоставил лично на подсъдимия карта №*, със срок на действие от месец март
2011г. до месец декември 2014г.
Бензиностанциите на „******” ЕООД били
стопанисвани от различни фирми, както следва:
Бензиностанция Ф553 гр.Бургас, к-с „* *”,
стопанисвана от „* *” ООД, бензиностанция Ф 554, на изхода за гр.София, стопанисвана от „*” ООД, бензиностанция Ф 544 гр.Бургас, ул.”*” №*, стопанисвана от „*” ЕООД. Във всяка
една от тези бензиностанции реда за зареждане с карти с отложено плащане бил
един и същ, а именно: клиентът заставал на колонката и зареждал съответното
гориво. След това отивал на касата, посочвал на коя колонка е заредил и
предоставял карта за отложено плащане. Не се извършвала проверка дали номера на
автомобила, който се зарежда, отговаря на номера на автомобила от картата, а и
не винаги имало видимост, за да се извърши такава проверка. Картата минавала
през четеца и клиента въвеждал лично километри и ПИН кода на картата. След това
се отпечатвал касовия бон в два екземпляра, на единият се разписвал касиера и
се предавал на клиента, а вторият екземпляр се разписвал от клиента и оставал
при касиера в бензиностанцията, като клиента пред касиера полагал подпис на
касовия бон.
Дружеството * ежемесечно изпращало на
университета фактурите за зареденото гориво, като към всяка фактура се
съдържала справка за номера на картата, с която е плащано, изминатите
километри, вид и количество на зареденото гориво.
Отчитайки се всеки месец в счетоводството
на университета, Д. бил задължен да представи касовите бонове и формуляр, в
който следвало да се посочат изминатите километри, дестинация, час на тръгване
и на пристигане, както и да съхранява предоставената му карта, до която имал
достъп само той. ПИН кода на картата за отложено плащане бил известен само на подс.Д. и тъй като картите били персонални не съществувала
възможност друго лице да зарежда с картата, предоставена на Д..
Тъй като картата за зареждане на служебния автомобил,
а именно „* *”, с рег.№****, се намирала постоянно в
подсъдимия той решил да я използва, като присвои гориво. В тази връзка в
периода от 1.03.2012г. до 1.02.2013г. посетил различни бензиностанции на „* *”
ЕООД, находящи се в различни населени места, където използвайки предоставената
му карта зареждал дизелово гориво за лични нужди, като в последствие отчитал
въпросното гориво, като такова, което е зареждал на управлявания от него
служебен автомобил „* *”, с рег. № **, както следва:
1. На 01.03.2012 год. в гр.Бургас, на бензиностанция,
находяща се в ж.к. „* *" - Ф553, като длъжностно
лице - шофьор в Университет „********” - Бургас, ЕИК
*, назначен с трудов договор от 01.04.1996 год. присвоил чужди вещи, връчени в
това му качество, а именно 12,24 литра дизелово гориво на стойност 32,44 (тридесет и два лева и четиридесет и четири
стотинки)лева, собственост на Университет „*****" - Бургас,
ЕИК *, с ректор проф.д.т.н. П.С.П.;
2.На 14.08.2012 год. в гр.Бургас, на бензиностанция,
находяща се на изхода за гр.София - Ф504, като
длъжностно лице - шофьор в Университет „****” - Бургас,
ЕИК *, назначен с трудов договор от 01.04.1996 год. присвоил чужди вещи,
връчени в това му качество, а именно 20,03 литра дизелово гориво на стойност
53,88 (петдесет и три лева и осемдесет
и осем стотинки)лева, собственост на Университет „******" -
Бургас, ЕИК *********, с ректор проф.д.т.н. П.С.П.;
3.На 23.08.2012 год. в гр.Бургас, на бензиностанция,
находяща се в ж.к. „* *” - Ф553, като длъжностно лице
- шофьор в Университет „*****" - Бургас, ЕИК
********, назначен с трудов договор от 01.04.1996 год. присвоил чужди вещи,
връчени в това му качество, а именно 20,00 литра дизелово гориво на стойност
54,60 (петдесет и четири лева и
шестдесет стотинки)лева, собственост на Университет
„***" - Бургас, ЕИК *, с ректор
проф.д.т.н. П.С.П.;
4.На 02.09.2012 год. в гр.Бургас, на бензиностанция,
находяща се на изхода за гр.София - Ф504 като
длъжностно лице - шофьор в Университет „*******” - Бургас,
ЕИК *********, назначен с трудов договор от 01.04.1996 год. присвоил чужди
вещи, връчени в това му качество, а именно 20,00 литра дизелово гориво на
стойност 54,60 (петдесет и четири лева
и шестдесет стотинки)лева, собственост на Университет
„********" -Бургас, ЕИК **, с ректор проф.д.т.н. П.С.П.;
5.На 23.11.2012 год. в гр.Бургас, на бензиностанция,
находяща се в ж.к. „* *” Ф553, като длъжностно лице -
шофьор в Университет „***” - Бургас, ЕИК **, назначен
с трудов договор от 01.04.1996 год. присвоил чужди вещи, връчени в това му
качество, а именно 23,22 литра дизелово гориво на стойност 59,91 (петдесет и девет лева и деветдесет и една
стотинки) лева, собственост на Университет „**" - Бургас,
ЕИК *, с ректор проф.д.т.н. П.С.П.;
6.На 19.12.2012 год. в гр.Бургас, на бензиностанция,
находяща се в ж.к. „* *” - Ф553, като длъжностно лице
- шофьор в Университет „*” - Бургас, ЕИК *, назначен с трудов договор от
01.04.1996 год. присвоил чужди вещи, връчени в това му качество, а именно 62,97
литра дизелово гориво на стойност 159,31 (сто
петдесет и девет лева и тридесет и една стотинки) лева, собственост
на Университет „* *" - Бургас, ЕИК *, с ректор проф.д.т.н. П.С.П.;
7.На 23.12.2012 год. в гр.Пирдоп, на бензиностанция
Б168, като длъжностно лице - шофьор в Университет „*” - Бургас, ЕИК *, назначен
с трудов договор от 01.04.1996 год. присвоил чужди вещи, връчени в това му
качество, а именно 17,62 литра дизелово гориво на стойност 44,58 (четиридесет и четири лева и петдесет и осем
стотинки) лева, собственост на Университет „*" - Бургас, ЕИК
*, с ректор проф.д.т.н. П.С.П.;
8.На 10.01.2013 год. в гр.Бургас, на бензиностанция,
находяща се в ж.к. „* *” - Ф553, като длъжностно лице
- шофьор в Университет „*” - Бургас, ЕИК *, назначен с трудов договор от
01.04.1996 год. присвоил чужди вещи, връчени в това му качество, а именно 45,46
литра дизелово гориво на стойност 115,92 (сто
и петнадесет лева и деветдесет и две стотинки) лева, собственост
на Университет „**" - Бургас, ЕИК *, с ректор проф.д.т.н.
П.С.П.;
9.На 23.01.2013 год. в с.**,
на бензиностанция Б056, като длъжностно лице - шофьор в Университет „*” -
Бургас, ЕИК *, назначен с трудов договор от 01.04.1996 год. присвоил чужди
вещи, връчени в това му качество, а именно 38,13 литра дизелово гориво на
стойност 97,23 (деветдесет и седем
лева и двадесет и три стотинки) лева, собственост на Университет
„**” - Бургас, ЕИК *, с ректор проф.д.т.н. П.С.П.;
10. На 01.02.2013 год. в гр.Бургас, на
бензиностанция, находяща се на ул. „*” - Ф544, като длъжностно лице - шофьор в
Университет „*” - Бургас, ЕИК *, назначен с трудов договор от 01.04.1996 год.
присвоил чужди вещи, връчени в това му качество, а именно 22,66 литра дизелово
гориво на стойност 60,96 (шестдесет
лева и деветдесет и шест стотинки) лева, собственост на
Университет „**" - Бургас, ЕИК *, с ректор проф.д.т.н. П.С.П..
За да постанови присъдата си, настоящият съдебен
състав прие за установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата
според съда се доказва от следните събрани по делото доказателствени материали
– показанията на свидетелите Г. – л.104 от делото , св.Ц. - л.106 от делото,
Св.Т.-л.106, св.П. – л.108, св.П. - л.110, св.Ч.–л.112, св.Н. – л.112, св.М. -
л.113, св. П., депозирани в хода на съдебното
следствие, а също и от събраните в хода на досъдебното производство писмени
доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал.
От наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен
начин се установява осъществяването на деянията от обективна и субективна
страна от страна на подсъдимия.
По делото не са спорни като
цяло основните факти, а именно, че подсъдимият е заемал години наред длъжността
шофьор, управлявал е служебен автомобил „ * *”, с рег. №* *. Във връзка със зареждането на
посочения служебен автомобил, св.К.Г. - помощник ректор в университета, е
предоставил лично на подсъдимия карта №**, със срок на действие от месец март
2011г. до месец декември 2014г., която във връзка със зареждането е ползвана
единствено от подсъдимия.
Спорно по делото е дали именно в
качеството длъжностно лице-шофьор в Университет „ **” подс.Д. е присвоил чужди вещи, връчени в това му
качество, а именно 282.33 литра дизелово гориво на обща стойност 733.43 лв.
Във връзка с този спорен факт по делото се
оформят от една страна показанията на свидетелите, посочени по-горе, а от друга
обясненията на подс.Д..
От показанията на св.К.Г.
- помощник ректор се установява, че лично той е предоставил на подсъдимия карта
№********** за зареждане на управлявания от него служебен автомобил
„**”, като картата била ползвана единствено от подсъдимия. Картата била
за зареждане, както с бензин, така и на дизел. Видно от показанията на
св.П.-ректор на университета, автомобил „**” бил управляван само от подсъдимия,
като ключовете за автомобила стоели в шофьора.
Картите за зареждане, издадени от „*”, били персонални за автомобила и шофьора,
като само в случай, че картодържателя – в случая подс.Д. даде картата на друг
шофьор, то е възможно зареждане с тази карта от друго лице. Свидетелят е
категоричен, че когато подс.Д. е бил в отпуск не е
издавал заповед друг шофьор да управлява автомобила. В тази насока са
показанията и на счетоводителя Т., който
бил озадачен от факта, че подс.Д. е зареждал гориво в
Пирдоп и Долни Богров, както и какво е правил там по
време на отпуск. Този свидетел констатирал, че при представянето на фактурите
като вид гориво било изписано дизел, което е неадекватно на двигателя на
автомобила, който е бензинов. Св.Ч.-служител в бензиностанция „*”, находяща се
в гр.Бургас, ул. „*” Ф544 е категорична, че не може на клиент да се издаде
касов бон, който касае друг клиент. Св. Н.-служител на бензиностанция „*”,
находяща се в гр.Бургас, к-с „*”, ул.”* С.” с категоричност заявява, че с
картата може да се плаща всякакво гориво, както и че няма как да стане на
клиента да бъде даден касов бон от друг клиент, тъй като сметката на клиента се
сваля, когато той даде картата.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д., тъй
като същите не кореспондират с доказателствата по делото, при което съдът
намира, че същите са защитна теза с оглед избягване от наказателна отговорност.
Гласните доказателства кореспондират с назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство графическа
експертиза, съгласно която положените подписи върху лицевата страна на
представените за експертно изследване касови бонове, а именно касов бон,
издаден от бензиностанция Б56 с.Горни Богров, транзакция № * от
23.01.2013 год., касов бон, издаден от бензиностанция Б168 гр.Пирдоп,
транзакция № * от 23.12.2012 год., касов бон, издаден от бензиностанция Ф504
гр.Бургас, транзакция № * от 14.08.2012 год., касов бон, издаден от
бензиностанция Ф504 гр.Бургас, транзакция № * от 02.09.2012 год. и касов бон, издаден от бензиностанция Ф544 гр.Бургас,
транзакция № * от 01.02.2013 год., са изпълнени от подс.П.П.Д..
Съдът намира за обективна и назначената и
изготвена в хода на съдебното следствие пред настоящия съд съдебно -
икономическа експертиза, по която вещото лице приема, че ако по делото се
установи, че зареденото дизелово гориво не е предназначено за служебна кола на
Университет „*”, с рег. № **, така както е посочено в
справките към фактурите, то за получателя на фактурите, в случая
Университет„*”, е налице щета в размер на 733.43 лв., представляваща
стойността на зареденото дизелово гориво за периода от 1.03.2012г. до
1.02.2013г. по издадените фактури и касови бонове, които са описани по дати и
количества в изготвената експертиза.
От извършената в хода на съдебното
следствие съдебно-счетоводна експертиза предвид факта, че служебния автомобил
на Университет „*”, с рег. № * е бензинов, а по фактури за процесния
период от 1.03.2012г. до 1.02.2013г. има зареждане към същия автомобил на
282.33 литра дизел в размер на 733.43 лв., то ако няма
допълнително основание, причина и документална обоснованост за закупеното
количество дизел, каквато в случая не е налице, за изплатените парични средства
е налице вреда.
Предвид изложеното, съдът счита, че по
отношение на фактическата обстановка, очертана от разпита на свидетелите и
приобщени по делото надлежни писмени доказателства не съществуват никакви
противоречия, както относно обстоятелствата, свързани с времето и мястото на
извършеното, така и по отношение на авторството и механизма на изпълнителното
деяние.
Предвид възприетата фактическа обстановка,
съдът намира, че с деянията си, подсъдимият Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 201 от НК, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д. е длъжностното лице по
смисъла на Тълкувателно решение № 3/1974г. на ОСНК на ВС и в това си качество е
присвоил чужди движими вещи, а именно 282.33 литра дизелово гориво на стойност
733.43 лв., които са му били връчени в това му качество.
С присвояването на 282.33 литра бензин на
обща стойност 733.43 лв. и с последващото им неотчитане
и задържане, подсъдимият е нарушил служебните си задължения и така реално е упражнил свое фактическо
владение, като е прекъснал възможността на собственика им да се ползва и
разпорежда с тях. С това, присвояването на предмета на престъплението е
осъществено, а престъплението - довършено. Доказано бе, че единствено подс.Д. е имал достъп до картата за отложено плащане, която
е била персонална за шофьора и автомобила, картата не е била предоставяна на
друг, само той е знаел ПИН кода и по този начин е присвоил дизеловото гориво.
Съдът не споделя доводите на защитата в
насока, че деянието е несъставомерно, както и че в диспозитива на обвинителния акт в нито един от пунктовете
му не е посочено какво разпоредително действие е налице от страна на подсъдимия
– дали фактическо или юридическо, дали се е разпоредил лично или в полза на
трето лице. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че противоречията
в теорията и практиката възникват с оглед на това кой има полза от
присвояването, в чий интерес е осъществено противозаконното разпореждане с
чуждото имущество: в личен – на физическо или юридическо лице или в обществен-в
смисъл на държавен или публичен интерес. Именно с оглед на това обстоятелство,
допълнението „като се разпореди с тях в свой или чужд интерес” в текста на
чл.201 от НК беше обявено за противоконституционно от КС с Решение №19/1995. Мотивите на КС са,
че включването му в диспозицията на нормата ограничава наказателната
отговорност за длъжностно присвояване, тъй като такава няма да може да се търси
от длъжностно лице, ако то се разпореди с поверената му в това качество чужда
вещ в чужд колективен интерес, приемайки, че това е противоположното понятие на
„личен интерес”, независимо дали последното включва в себе си интерес на
физическо или юридическо лице – решение №378/27.04.2011г. на ВКС по н.д.№337/2010г.
Становището застъпено в теорията /Ал.С., престъпления против собствеността, 2003г., стр.89-90/ , за наличието на престъпление по чл.201 от НК е
без значение в чий интерес е присвояването –публичен или частен. Същественото в
случая е, че противозаконното разпореждане с чуждо имущество трябва да е
осъществено в полза на всеки друг, но не и на неговия собственик – държавата,
общината, физическото или юридическото лице.
В настоящи казус съдът намира, че
изпълнителното деяние на присвояването поради естеството си, е довършено с
факта на самото юридическо разпореждане-чрез действията на подсъдимия, който
използвайки предоставената му от университета карта за зареждане на служебния
автомобил е използвал същата, като присвоил дизелово гориво, а именно 282.33
лв. на стойност 733.43 лв.Предоставените в оригинал касови бонове, съгласно
заключението на вещото лице, изготвило графическата експертиза, са подписани
именно от Д.. Видно от гласните доказателства-показанията на св.Ч. и Н. липса
фактическа възможност на Д. да е издаден друг фискален бон от друго зареждане .
Единствено на Д. е бил известен ПИН кода на картата с отложено плащане, като
само той е могъл да заплаща с нея зареденото гориво.
В случая отделните деяния, извършени от
Д., са извършени при условията на продължавано престъпление, тъй като са
извършени общо десет деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна деянията са извършени
умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е действал със съзнание,
че предметът на престъплението са 282.33 литра дизелово гориво на обща стойност
733.43 лв. , че картата за плащане му е връчена именно в качеството му на
длъжностно лице - "шофьор", съзнавал е и действията, които са му били
позволени да върши. Съзнавал е, че действията му излизат извън предоставените
му правомощия за разпореждане, като пряко е целял престъпния резултат – да
присвои чужди вещи. Подсъдимият е действал с ясното съзнание за общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици, като
пряко е целял настъпването на престъпния резултат. Потвърждение за наличието на
пряк умисъл в извършеното присвояване са и последващите действия на подсъдимия,
който дори след прекратяване на трудовото му правоотношение, не е върнал противозаконно
взетото дизелово гориво на стойност от 733.43 лв.
За престъплението по чл. 201 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до осем години. Като отегчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство съдът взе предвид сравнително високия размер на
присвоеното дизелово гориво, а именно 282.33 литра на обща стойност 733.43 лв.
От друга страна, подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, с
необременено съдебно минало и без данни за други негови противообществени
прояви. Като смекчаващи обстоятелства съдът прецени добросъвестното му процесуално поведение. Съобразявайки
изложеното настоящия състав намира, че наказателната отговорност на подсъдимия
следва да се реализира при значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което му наложи наказание в размер на една година лишаване от свобода.
По отношение на начина на изтърпяване на
наказанието, съобразявайки размерът на наложеното наказание лишаване от
свобода, както и данните за личността на подсъдимия, съдът счита за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не е наложително
неговото ефективно изтърпяване, поради което и приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, на което
основание отложи изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от
свобода" за изпитателен срок от 3 години.
Съдът намира, че така определеното по
размер и начин на изтърпяване на наказанието е напълно достатъчно за
реализиране на целите по чл. 36 от НК и не е необходимо наказателната репресия да
бъде увеличавана чрез ангажиране на предвидената възможност за налагане на
наказанията конфискация и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.6, т.7
от НК.
Относно предявения граждански иск, по
делото безспорно се установи юридическият състав пораждащ гражданската
отговорност при деликт - факта на извършеното от подсъдимия престъпление, причинната връзка между деянията и
настъпилите имуществени вреди - в случая съвпадащи с причинените на гражданския
ищец имуществени вреди в размер на 733.43 лева. Ето защо, съдът уважи
гражданската претенция в този размер, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
С оглед признаването на подсъдимия за
виновен и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
настоящият състав възложи на подс.Д. направените по
делото разноски.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.