Р Е
Ш Е Н
И Е
№480
гр.
Перник, 28.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на
осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Н.С., като разгледа административно дело №
519/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 - чл. 178 от АПК,
във вр. с чл. 215, във вр. с чл. 196, ал. 6 от ЗУТ.
Образувано е по жалба, подадена от С.К.С., ЕГН ********** ***
против Заповед № 311/10.03.2020 г., издадена от кмета на община Перник, с която
на основание чл. 195, ал. 5, пр. 1-во, във вр. с чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ
е наредено да бъде премахнат доброволно строеж: „Неплътна ограда“, като
неподходящ по местонахождение, намиращ се в предвидената в плана улица, северно
от УПИ – V-908, кв. 62 по плана на с. Д., с административен адрес: ул. ****.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради съществени нарушения на административно-производствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че на
жалбоподателя не е осигурена възможност да се запознае с протокол от 21.08.2018
г. Твърди се, че процесната ограда е изградена по имотната граница на УПИ
V-908, кв. 62, тъй като отчуждителната процедура за отреждане на част от него
за улица не е завършена, поради неплащане на дължимото обезщетение. Искането
към съда е да отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника му –
негов син – С.К.С. поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения
административен акт по посочените в нея аргументи.
В съдебно заседание ответникът – кмет на община Перник, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Е., оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по повод подадена от Е.С.К.до
кмета на община Перник жалба, с вх. № 17/ТР-4290/01.11.2017 г., в която е
посочено, че улицата водеща към собствения и имот – УПИ ІV-910, в кв. 62 по
плана на с. Д., общ. Перник е заградена с ограда от собственика на съседния
имот. Във връзка с жалбата служебно са извършени справки и са събрани писмени
доказателства. Установено е, че съседен на УПИ ІV-910, кв. 62 е УПИ V-908, кв.
62 по плана на с. Д., собствен на С.К.С./решение № 685/01.07.2015 г.,
постановено по гр. д. № 202/2011 г. по описа на Пернишки районен съд/. От приобщените
нотариален акт № 126, том ІІ, дело № 1133/94 г., нотариален акт № 12, том І,
дело № 17/84 г., декларация от 05.05.1983 г., заповед № 1588/27.10.1986 г. и
протокол към нея, копие от план на с. Д. и при извършена проверка на място от
служители от отдел ИПКС в община Перник е установено, че в северната част на
УПИ V-908, кв. 62 по плана на с. Д., продължаваща в улица с осови точки 256 и
257, е изградена неплътна ограда до края на УПИ ІV-910.
Със заповед № 1173/13.07.2018 г. на кмета на община Перник е назначена
комисия в състав от служители на отдел ИПКС и УТ при община Перник за
изясняване на фактите по случая. Разпоредено е да се извърши оглед на строежа
на 21.08.2018 г. от 09.30 ч. в присъствието на неговия собственик. Копие от
заповедта е изпратена на жалбоподателя на регистрирания му постоянен и настоящ
адрес, който е установен чрез извършване на служебна справка в регистъра на
населението. Разписката е върната без да е отразено извършено връчване. Със
служебна бележка от 14.08.2018 г. служители на община Перник са констатирали,
че заповедта е залепена на мястото на строежа и са приложени четири броя снимки
удостоверяващи това обстоятелство. До жалбоподателя е изпратено и писмо изх. №
17/ТР-4290-2/17.07.2018 г., в което е посочена датата извършване на оглед на
строежа. Обратната разписка се е върнала, с отразяване, че пратката не е
потърсена.
На 20.08.2018 г. жалбоподателят е подал възражение с вх. № 17/ТР-4290-3/20.08.2018
г., в което е посочил, че оградата на имота му не е изградена в улица, тъй като
отчуждителната процедура по силата на заповед № 1588/27.10.1986 г. не е
приключила, поради неизвършено плащане. Оспорена е и редовността на връчване на
заповед № 1173/13.07.2018 г., като от изложеното във възражението става ясно,
че жалбоподателят се е запознал с нея.
На 21.08.2018 г. комисията, назначена със заповед № 1173/13.07.2018 г.,
изменена със заповед № 1352/20.08.2018 г., в присъствието на жалбоподателя и на
лицето, сезирало административния орган, е извършила оглед на строежа.
Констатациите от проверката на място са отразени в съставения констативен
протокол № 2-17/ТР-4290 от 21.08.2018 г. В него е отразено, че северно от
имота, собствен на жалбоподателя – УПИ V-908, кв. 62 по плана на с. Д., общ.
Перник е изградена неплътна ограда от мрежа, монтирана върху дървени колове.
Оградата е разположена в предвидената в действащия план улица, която не е
реализирана на място, като частта от нея е приобщена към урегулирания поземлен
имот и продължава северно пред УПИ ІV-910, кв. 62 по плана на селото. Проверяващите
са направили извод, че процесният строеж – неплътна ограда е неподходящ по
местоположение. Препоръчали са представяне на геодезическо заснемане на
изградените на място огради. Протоколът е подписан от членовете на комисията,
от жалбоподателя и Е.К., като и двамата са отразили, че са съгласни с
констатациите.
Възражението на жалбоподателя от 20.08.2018 г. е разгледано от комисията,
за което е съставен протокол от 05.11.2018 г. Същото е оставено без уважение и е
предложено на кмета на община Перник да издаде заповед за премахване на
строежа, като неподходящ по местоположение.
С констативен протокол № 3-17/ТР-4290/01.10.2019 г. по преписката са приети писмени
доказателства, представени от Е.С.К., част от които не са били налични по нея
до този момент, а именно: писмо изх. № 18/ТР4687/29.11.2018 г., скица изх. №
18/ТР 4687/29.11.2018 г., удостоверение изх. № 11/ТР-3232/31.05.2011 г.
В писмо изх. № 17/ТР 4290-7/11.10.2019 г. е изложена установената в хода на
административното производство фактическа обстановка и е посочено, че предстои
издаване на заповед за премахване на процесната ограда по реда на чл. 195, ал.
5 от ЗУТ. Писмото е връчено на началника на РДНСК – Перник, във връзка с искана
от него информация за хода на преписката/писмо изх. №
П-445-18-00-479/01.10.2019 г./ и на Е.С.К.. Изпратено е с пощенска пратка и на
постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя, но разписката се е върнала с
отбелязване „непотърсено“.
На 04.03.2020 г. назначената от кмета на община Перник комисия, в отсъствие
на жалбоподателя и без да бъде уведомен, е извършила повторен оглед на място.
Констатациите са обективирани в протокол № 4-17/ТР-4290/04.03.2020 г. Отразено
е, че местонахождението на оградата, северно от УПИ V-908, кв. 62 по плана на
с. Д., е същото като при предишната проверка.
С оглед така установеното,
административният орган – кмет на община Перник на основание чл. 195, ал. 5, пр. 1-во,
във вр. с чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е издал заповед № 311/10.03.2020 г., с
която е наредено на жалбоподателя да премахне доброволно строеж: „Неплътна
ограда“, намиращ се в предвидената в плана улица, северно от УПИ – V-908, кв.
62 по плана на с. Д., с административен адрес: ул. ****, като неподходящ по
местонахождение. Заповедта е връчена на адресата и на 15.07.2020 г. и срещу нея
е постъпило възражение, с характер на жалба, с вх. № 17/ТР-4290-10/29.07.2020
г.
В хода на съдебното оспорване страните не са ангажирали
доказателства. Назначената служебно от съда съдебно-техническа експертиза е
заличена, поради невнасяне на определения депозит от страната, чиято е доказателствената
тежест да установи фактите, за които е допусната.
При така приетото за установено от фактическа страна,
настоящият съдебен състав на Административен съд Перник, като извърши по реда на
чл. 168, ал.
1 от АПК цялостна
проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права се засягат от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във
вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ и срещу подлежаща на съдебен контрол заповед на
основание чл. 196, ал. 3, във вр. с чл. 215 от ЗУТ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Оспорената
заповед е издадена от кмета на община Перник, в съответствие с предоставената
му в чл. 195, ал. 5 от ЗУТ/ДВ бр. 101/2015 г./ материална и териториална
компетентност за премахване на неподходящи по местоположение огради. Отговаря
на изискванията за форма, съдържание и реквизити, уредени в 195, ал. 5 от ЗУТ,
във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Обективирана е в писмена форма, посочен е
издателят и адресата, изложени са фактическите основания, послужили за
постановяването и, съдържа разпоредителна част с индивидуализиране на
задължението на страните, разпределени са разноските за изпълнението, отразен е
редът за обжалването и, подписана е и е датирана. Затова съдът намира, че
отговаря на изискванията за компетентност и форма и не са налице основания по
чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната и.
В проведеното
административно производство по издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на общите процесуални правила и е спазена процедурата,
регламентирана в чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. То е образувано със заповед № 1173/13.07.2018 г. на кмета на община Перник, която
е връчена на жалбоподателя по реда на §4 от ДР на ЗУТ, във вр. с чл. 61, ал. 3
от АПК и с която той изрично заявява, че е запознат във възражение вх. №
17/ТР-4290/20.08.2018 г. В последното подробно е изложено становището му във
връзка с административно-правния спор. Всички направени възражения са обсъдени
от назначената комисия и правилно са отхвърлени като неоснователни.
Оплакванията за незапознаване с констативен протокол от 06.02.2018 г. са
неотносими към законосъобразността на административното производство, тъй като
същият предхожда образуването му и не е част от доказателствата, събрани в хода
му. Видно от мотивите на оспорения административен акт, той не се основава на
направените в него констатации.
Проверката е
извършена от комисия, назначена със заповед на кмета на община Перник в
съответствие с изискването на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Комисията е изпълнила
задължението си по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ за събиране на всички необходими данни
за вида и състоянието на строежа и за изслушване на заинтересованите лица. На
извършената проверка на място, жалбоподателят, макар и нередовно уведомен, е
присъствал и се е запознал с констатациите на комисията. Същият е бил изслушан,
което е отразено в констативен протокол №
2-17/ТР-4290 от 21.08.2018 г., за което се е подписал и собственоръчно е
вписал, че е съгласен с приетите за установени факти. Не представлява нарушение
на процесуалните правила обстоятелството, че констативният протокол не му е
връчен. Законът не поставя такова изискване, а и няма данни да е правено искане
от негова страна за получаване на копие от същия и това да му е отказано.
Запознаването с отразените в него факти е достатъчно за гарантиране на правата
му в административното производство.
Не представлява съществено нарушение на процесуалните правила и
незапознаване на жалбоподателя с констативен протокол № 2-17/ТР-4290/04.03.2020
г. В него не са отразени обстоятелства, различни от тези, констатирани при
проверката на място на 21.08.2018 г. Освен това административният орган не се е
позовал на него при издаване на оспорената заповед.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице основания по чл. 146, т. 3
от АПК за отмяна на обжалвания административен акт и следва да се извърши
преценка за материалната му законосъобразност и съответствието му с целта на
закона.
Като правно основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 195, ал. 5, пр. 1-во от ЗУТ. Относима е нормата на закона в редакцията и от ДВ бр. 101 от 2015 г. Съгласно нея кметът на община може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат неподходящи по местонахождение огради. В случая не е спорно между страните, че процесната ограда е изградена през 1986 г. от мрежа, монтирана върху дървени колове, разположена на север от парцел УПИ V-908, кв. 62 по сега действащия план на с. Д., попада в площ, предвидена за улица, с осови точки 256 и 257, която не е изпълнена на място, като заградената площ е приобщена към УПИ V-908, кв. 62 по плана на с. Д.. Следователно касае се за строеж, от категорията на посочените в чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, който може да бъде премахнат при наличие на условията, посочени в същата норма и по реда на чл. 196 от ЗУТ. Местонахождението на оградата в площ, предназначена за улица по сега действащия план на селото, е неподходящо по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, тъй като създава пречка за нормалното ползване на поземлените имоти, а според чл. 80, ал. 1 от ЗУТ целта на обслужващите улици е да осигурят нормално функциониране на територията. Затова поставянето на ограда в имот, отреден за улица с действащия устройствен план, създава пречка за нормалното ползване на поземлените имоти. В тази връзка настоящият състав намира, че са налице материално правните предпоставки, представляващи основание за издаване на оспорената заповед.Неосонвателно е оплакването на жалбоподателя, че площта, заградена от процесната ограда е част от УПИ ІV-906, кв. 62 по плана на с. Д., тъй като обезщетението за отчуждаването и не е заплатено. Съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на отменените /ДВ, бр. 124 от 1998 г./ разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване, но недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед. Видно от приложените писмени доказателства процесната площ е отчуждена за улица със заповед 1588/27.10.1986 г. именно по реда на глава V, раздел І от ЗТСУ/отм. ДВ бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ и не е спорно по делото, че не е завзета. Следователно за отмяна на отчуждителната заповед е предвидено отделно административно производство, което жалбоподателя може да инициира и което приключва със заповед на кмета на община Перник. В случая нито се твърди провеждането на такова производство, нито се представят доказателства в тази насока. Затова съдът приема за неоснователен доводът на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената заповед на посоченото от него основание.
С оглед всичко изложено, настоящият състав на Административен съд – Перник, счита, че по отношение на оспорения административен акт не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.С., ЕГН ********** *** против
Заповед № 311/10.03.2020 г., издадена от кмета на община Перник, с която на
основание чл. 195, ал. 5, пр. 1-во, във вр. с чл. 196, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ е
наредено да бъде премахнат доброволно строеж: „Неплътна ограда“, като
неподходящ по местонахождение, намиращ се в предвидената в плана улица, северно
от УПИ – V-908, кв. 62 по плана на с. Д., с административен адрес: ул. ****,
като неоснователна.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН ********** *** да заплати на Община
Перник сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/