МОТИВИ към НОХД №355/2011
г.:
Обвинението е против
подсъдимия Н.Г. *** за престъпление
по чл.206, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 23.10.2010 г.
в гр.Пазарджик противозаконно е присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон
„Нокиа” модел 5130 „Експрес мюзик” с фабричен №354196028814885 и СИМ карта
№********** на стойност 160.00 лева, собственост на Х.Т.М. ***, която владеел.
Против подсъдимия Н.Г.Т. е предявен и приет за съвместно разглеждане от Х.Т.М. граждански иск за сумата от 160 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата от датата на
деянието – 23.10.2010 г. до окончателното й изплащане.
Пострадалият Д. Г.
Й е конституиран в
качеството на граждански ищец.
Подсъдимият Н.Т. се признава за виновен по
предявеното обвинение. Дава обяснения.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
На 23.10.2010 г.
подсъдимият Н.Т. поканил свидетелите Х.М. и И.А.Б.
***. Последните двама се възползвали от поканата и още същата вечер отишли в
дома на подсъдимия на горепосочения адрес. Там бил и М.Г.Т..
Свидетелят Х.М. и М.Т. решили да съберат пари и да закупят алкохол за вечерта. Докато
разговаряли за това, подсъдимият Н.Т. поискал от свидетеля
М.
мобилния му телефон - марка „Нокиа”
модел „Експрес мюзик” с фабр.№354196028814885 и СИМ карта към него с
№*********, като му обяснил, че иска да проведе разговор. Свидетелят М.
предоставил телефона си на подсъдимия, след което последният излязъл навън.
Малко след него излязъл и М.Г.Т. който заявил, че отиват да търси алкохол. В
жилището останали само свидетелите М. и Б..
Около 23,35
часа в жилището на ул.”Марица” №16, ет.3, ап.39 в
гр.Пазарджик се върнал само М.Т., който заявил, че след излизането си
подсъдимият бил
задържан от полицията, заедно с телефона на свидетеля М.. Последният веднага отишъл в полицейското
управление на гр.Пазарджик, за да провери достоверността на информацията, изложена
от М.Т.. Дежурният служител на РУП Пазарджик извършил
справка и отговорил на свидетеля М., че Н.Г.Т. не е задържан в полицията.
При извършените ОИМ автора на деянието – подсъдимият
Н.Г.Т.
бил установен, а пред свидетеля Г.Г. ***, М.Т. депозирал обяснения, в които
заявил, че подсъдимият е продал или заложил телефона на свидетеля
М.,
а версията за задържане от органите на полицията измислил, за да не бъде
безпокоен от свидетеля М..
По делото е приложена справка от РУП-Пазарджик
от която е видно, че в периода от 23.10.2010 г. до
28.10.2010 г., Н.Т. няма регистрирани задържания в
поделенията на МВР в цялата страна.
От назначената по делото съдебно-оценъчна
експертиза е видно, че стойността на движимата вещ, обект на
извършеното престъпление, към дата на извършване на деянието е 160.00 лв.
с приспаднато овехтяване.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Х.М.,
И.Б., дадени на съдебното следствие, показанията на свидетелите И.Б. и Г.Г.,
депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда съответно на чл.281,
ал.4 във връзка с ал.1, т.2 и чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК,заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства
приложени по делото.
Не се спори по делото, че свидетелят М. е дал подсъдимия телефона си за
послужване и по този начин подсъдимият е придобил владението върху въпросната
вещ.
Относно фактическите обстоятелства за намерението на подсъдимия да невърне,
а да свое вещта, като я е продал съдът цени обясненията на подсъдимия. по нататъшното
ползване и заплащане на наемната цена свидетелят Йорданов дава
В
тази насока са и показанията на свидетелите М., Б. и Г., както и справката за
това, че подсъдимият не е бил задържан, каквато версия е представил, за да не
върне телефона.
Относно
модела на телефона свидетелят М. дава показания, че същия е бил модел 5310
„Експрес Мюзик”, а не както е посочено в обвинението 5130.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля М., тъй като същия, който получил мобилният
телефон, като подарък е ползвал същия дълго време и описва ясно и убедително
вида и цвета му.
Освен
това след направена справка в официалния сайт на „Нокия”, съдът се убеди че
модел 5310 „Експес Мюзик” отговаря на описанието на свидетеля за неговия вид и
цвят.
За да е
налице престъпление, квалифицирано като "обсебване" по чл.206,
ал.1
от НК, е необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която
владее или пази.
Безспорно
е, че мобилния телефон е бил предоставен на подсъдимия по силата на устен договор
за ползване., т. е. на правно основание да го владее.
В този смисъл подсъдимият е знаел, че вещта
му е предоставена за ползване, без да може да се разпорежда с нея и която е
следвало да върне на собственика веднага след като го използва по предазначение.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Н.Г.Т. от обективна
и субективна страна е осъществил признаците престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК, като на 23.10.2010 г. в гр.Пазарджик противозаконно е
присвоил чужда движима вещ – мобилен телефон „Нокиа” модел 5310 „Експрес мюзик” с фабричен №354196028814885 и СИМ карта
№********** на стойност 160.00 лева, собственост на Х.Т.М. ***, която владеел., като го ОПРАВДА по
обвинението за обсебване на мобилен телефон „Нокиа” модел 5130 „Експрес мюзик”.
След като правомерно е придобил владението
върху телефона, по силата на устен договор за ползване е започнал в един момент
да третира вещта, като собствена. Изпълнителното деяние на обсебването може да
се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта. В
разглеждания случай е налице първата хипотеза, тъй като подсъдимият веднага е
продал вещта.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на деянието и е желаел
настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Н.Т. за извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която е висока. Това са
често срещани престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност
в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е
висока.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид
характеристичните данни за същия, които са негативни.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени направените самопризнания и невисоката
стойност на предмета на деянието, а като отегчаващи вината обстоятелства - многобройните
предишни осъждания, повечето за тежки умишлени престъпления и негативните
характеристични данни.
Като даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, следва на подсъдимия Н.Г.Т. да се наложи наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия Т., съдът счете, че за неговото поправяне и превъзпитание е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ режим в затвор от закрит тип.
Тъй като настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на наказанието наложено по НОХД №2323/2008 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, съдът постанови това наказание в размер
на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА да се изтърпи отделно и изцяло.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на това наказание, което
следва да се търпи в затвор от закрит тип.
Предявения граждански иск против подсъдимия,
съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите са причинени на
гражданския ищец от престъплението, като пряка и непосредствена последица,
представляват парично задължение на подсъдимия към ищеца.
При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД
и осъдителна присъда, съдът прие, че следва искът да бъде уважен в размер на 160 лева.
Размерът на обезщетението за имуществени
вреди се определи съобразявайки стойността на обсебената вещ и приетото, като
установено по отношение вината на подсъдимия за извършеното деяние.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на
това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, те се
дължат от деня на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, ако не ги
плати тогава, без да е необходима покана за плащането.
Затова съдът
осъди подсъдимия Н.Г.Т. да заплати на
Х.Т.М. сумата в размер на 160 лв., ведно със законната
лихва, считано от 23.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед направеното искане подсъдимият Н.Г.Т. бе осъден да заплати на Х.Т.М.
направените по делото разноски в размер на 50 лева.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК
подсъдимият Н.Т. бе осъден да заплати направени разноски по делото за в размер
на 60 лева, вносими в полза на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: