Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 10.10.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Николина
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1487/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на *, в която се излагат твърдения, че на **************,
като му причинил имуществени вреди в размер на 415,31 лв. Изтъква се, че към
момента на произшествието ответникът е бил неправоспособен водач като по
отношение на управлявания от него лек автомобил е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с *. Ищецът твърди, че на
12.04.2016г. е изплатил застрахователно обезщетение в горепосочения размер на
собственика на увредения автомобил, като на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ за
него е възникнало регресното право да иска възстановяването му от ответника
заедно с направените разноски в общ размер на 430,31 лв. Навеждат се доводи, че
на 05.05.2016г. е изпратил регресна покана до ответника като в определения срок
е последвало неизпълнение, в резултат на което за ищеца е възникнало правото да
претендира заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от
05.06.2016г. до 15.01.2019г. в размер на 110,39 лв. С оглед гореизложеното се
отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва от предявяването на
иска до окончателното изплащане на задължението както и направените по делото
разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание признава дължимостта на регресната
претенция на ищеца като изтъква, че преди подаването на исковата молба не е бил
уведомен за заплащането й.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 500,
ал. 2 от Кодекса за застраховането и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 04.02.2016г.
около 18:50 часа ответникът управлявал лек
автомобил *************, отнел предимството ********* и предизвикал
пътнотранспортно произшествие. Последвало уведомяване на органите на
полицията като в съставения от тях протокол за ПТП са констатирани щети по предната
част на лекия автомобил ********, неправоспособност
на ответника да управлява моторно превозно средство и извършено от него нарушение
на правилата за движение по пътищата. На 05.02.2016г. собственикът на увредения
автомобил заявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение към
ищеца в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, сключен по отношение на управляваното от ответника превозно
средство. С оглед валидността на застраховката към момента на произшествието,
ищецът извършил оглед и оценил причинените имуществени вреди на 415,31 лв.,
които с преводно нареждане от 12.04.2016г. заплатил на собственика на увредения
автомобил. На 05.05.2016г. ищецът изпратил регресна покана до ответника за
възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и разноски по
определянето му в общ размер на 440,31 лв. на адрес в ********, която се
върнала с отбелязване, че адресатът е непознат. По делото са събрани
доказателства, че към момента на изпращане на регресната покана адресът на
ответника е бил в **********.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 500, ал. 2 от КЗ
въвежда основания за освобождаване на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” от задължението му към застрахования свързани с поведение
на последния, което обективно увеличава риска от настъпване на застрахователно
събитие. Основанието за плащане на застрахователното обезщетение в тези случай
възниква по силата на закона като застрахованият понася реално своята
гражданска отговорност и не се освобождава от нея, независимо от заплащането на
застрахователните премии. В разглеждания случай ищецът
има качеството на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно управлявания от
ответника лек автомобил, а последният има качеството на застрахован по смисъла
на чл. 477, ал. 2 от КЗ. Безспорно е установено, че ответникът има вина за
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие и че е управлявал
автомобила без да притежава правоспособност за това. В резултат от
произшествието са причинени и имуществени вреди на друг лек автомобил на обща
стойност от 415,31 лв., които застрахователят е изплатил на собственика му.
С оглед гореизложеното са
налице всички предпоставки по чл. 500, ал. 2 от КЗ, които обуславят
възникването на регресното право на застрахователя да претендира от
застрахования заплатеното от него застрахователно обезщетение от 415,31 лв. и направените разноски за определянето му в
размер на 15 лв., поради което предявеният иск за тези вземания се явява
основателен и следва да бъде уважен. От забавата за
изпълнение на главницата е възникнало и правото
на кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претенцията на ищеца за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.06.2016г.
до 15.01.2019г. в размер на 110,39 лв. се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена. В разглеждания случай регресната покана не е достигнала до
ответника тъй като е адресирана от ищеца до погрешен адрес, поради което не са настъпили
и предпоставките на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за изпадане на длъжника в забава през
горепосочения период.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 318,33 лв., представляващи направени
по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Т.С.И. с ЕГН: ********** ***, да заплати на ********, сумата от 430,31 лв. /четиристотин
и тридесет лева и тридесет и една стотинки/ - главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с причинени щети на
лек автомобил ********** от пътнотранспортно произшествие на 04.02.2016г. около
18:50 часа *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 318,33 лв. /триста
и осемнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направени по
делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от ***********, срещу Т.С.И. с ЕГН: **********
***, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно заплащането на сумата от 110,39 лв. /сто и десет лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 05.06.2016г. до 15.01.2019г.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: