Р Е
Ш Е Н
И Е
№3478
27.07.2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненски
районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.Д.
сложи за разглеждане гр. дело № 16373 по описа на съда за 2019 година, докладвано от
съдията и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на Т.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 1430,01 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,
за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление на положения
нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 163,25
лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 01.01.2017
г. до 11.10.2019 г., по адвокатска банкова сметка *** ***, BIC
***, на осн. чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
През периода от 01.10.2017 г.
до 30.09.2019 г. ищецът заема длъжността „ст.
полицай“ в ГПУ Летище - гр. Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно
подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр.С.. Ищецът е със
статут на държавен служител при нормална продължителност на работното време,
регламентирана в чл.187, ал.1 ЗМВР от 8 ч. дневно и 40 ч. седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.178 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно
и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица.
Твърди, че от 14.10.2016 г.
работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно.
Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд. Съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време. Коефициентът е 1,143. За
процесния период ищецът е положил 1360
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1,143 възлиза на 1554,48 часа. Пояснява, че разликата от 194,48 часа труд следва да бъде допълнително заплатен. Сочи,
че размерът е 1205,77 лв., като е изчислен на база основното
месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР. След допуснато, на основание
чл.214, ал.1 ГПК, изменение на предявените искове, ищецът претендира заплащане
на сумата от 1430,01 лева – по главния иск и 163,25 лева – по акцесорния.
В срока по
чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба, с който се оспорва
основателността на предявените искове. Ответникът не оспорва, че през процесния
период, ищецът е бил държавен служител, както и че работата му е изпълнявана на
смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че целият положен от
ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл.178 ал.1
т.3 ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми
са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.
Сочи, че
процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Оспорва
приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че
тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и
за държавни служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само
нормите на ЗМВР.
Твърди, че в
разпоредбата на чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията,
които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд,
както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, като през процесния период ищецът заема
при ответника длъжността „ст. полицай“ в ГПУ Летище - гр. Варна към
РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, гр. С..
Приобщени към доказателствения
материал по делото са следните писмени документи: 33 броя платежни бележки
относно извършените начисления на Т.А.Ш. за периода от 01.01.2017
г. До 30.09.2019 г.; Протокол/приложение № 1 към чл. 23, ал. 1 от
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредбата) за
положен труд от държавни служители, работещи на смени, за отчетния период;
Протокол/приложение №3 към чл. 26, ал. 3 от Наредбата, в случаите, когато
служителите, работещи на смени, са полагали труд по заповед;
Протокол/приложение № 6 към чл. 31 от Наредбата отработеното време между 22,00
и 06,00 ч., времето на разположение и положеният труд по време на официални
празници.
По делото е допуснато провеждане на
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на която неоспорено от страните
и прието от съда, се установява, че за процесния период – от 01.01.2017 г. до
30.09.2019 г., ищецът е отработил общо 1400
ч. нощен труд, за които му е изплатено трудово възнаграждение в размер на 350
лева. Преизчислен с коефициент 1,143, нощният труд се равнява на 1602 ч. общо.
Разликата след извършеното преизчисляването с посочения коефициент, е 202 ч.
Извънредният труд, получен след преизчисляване на положения нощен труд в
дневен, с коефициент 1,143, за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., възлизащ на
сумата от 1430,01 лева не е заплатен от ответника. Вещото лице сочи размер на
обезщетението за забава, начислено върху главното задължение, за периода от 01.10.2017 г.
до 11.10.2019 г. – 163,25 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.
187, ал.6, т.2 ЗМВР /изм. ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г./. Същият е допустим, а
разгледан по същество, той е и основателен.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което, през процесния
период, ищецът заема при ответника длъжността „командир на отделение“ в ГПУ -
гр. Варна към РДГП Аерогари, което е на структурно подчинение на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при МВР, гр. С..
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.10 ЗМВР /предишна ал.9/ е издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр. 4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва такава
изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че за
процесния период – от 01.01.2017 г. до 30.09.2019, ищецът е положил 1400 ч. нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза на 1602
часа. Дължимото възнаграждение за положения извънреден труд от 202 часа, в
размер на 1430,01 лева не е изплатено от ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявеният иск е основателен, поради което следва да уважи същият изцяло.
С оглед основателността на
главния иск, доказан по своето основание се явява и акцесорният. По отношение
размера на последния, съдът, съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, приема, че за периода от 01.10.2017 г. до
11.10.2019 г., дължимото обезщетение за забава е в размер на 163,25 лева.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията, валидна
към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 20.02.2020
г./, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1000 лева, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева, а при интерес
от 1000 лева до 5000 лева, възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за
горницата над 1000 лева. Изчислено по указания начин, минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение за предявените искове е в размер на 430 лева. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител,
като е договорено заплащане на възнаграждение в размер на 400 лева. Видно от
същия документ, възнаграждението е изплатено изцяло, в брой. Доколкото изплатеното
адвокатско възнаграждение е под определения минимален размер, възражението за
прекомерността му е неоснователно.
С оглед изхода от спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски за
държавна такса /57,20 лева/, депозит за вещо лице /200 лева/ и за служебно
издаване на изпълнителен лист /5 лева/, общо в размер на 262,20 лева, като
същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната
власт, по банкова сметка ***.
Присъдените по делото, в полза на
ищеца, суми, могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка – *** ***, BIC ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1430,01 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от
01.01.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисление на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание
чл.178, ал.1, т.3 вр. чл. 187, ал.6, т.2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 163,25 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.10.2017 г. до 11.10.2019 г., върху сумата от 1430,01 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.01.2017
г. до 30.09.2019 г., на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, ДА ЗАПЛАТИ
на Т.А.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото, в размер
на 400 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ при МВР, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****, ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 262,20 лева, в полза на бюджета на съдебната власт, по банкова сметка *** –
Варна.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: