ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9
гр. Перник, 03.01.2020
г.
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено петък, 03
януари 2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 821 / 2019 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.2 и сл. във вр. с чл. 278, ал. 2 от ГПК
Образувано по подадена въззивна
жалба
От адв.Я.С. ***, особен
представител на П.А.Н., ЕГН **********,
страна по гр.д.№ 2986/2018 г. на РС-Перник
СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ
от 24.10.2019 г. на РС-Перник, постановено по гр.д.№2986/2018 г.
Жалбоподателя твърди, че с
Определение от 24.10.2019 г. на PC-Перник, постановено по гр.д.№ 2986 по описа
на ПРС за 2018 г., представляваното от особен представител лице П.Н., била осъдена
да заплати на Националното бюро за правна помощ сума в размер на 271,54 лв.,
представляваща изплатено адвокатско възнаграждение на назначеният особен
представител за предоставената правна помощ на Н. съобразно уважената част на
исковете.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваното
определение било постановено при противоречие с утвърдената съдебна практика.
/Определение №244 на ВКС по ч.гр.д. №258/12 г. на второ г.о.; Определение №671
от 11.12.2015 г. по ч.гр.д.№5715/15 г. на ВКС; Определение №1206 от 21.10.2015
г. по гр.д.№839/15 г. Софийски окръжен съд/ Съгласно цитираната съдебна
практика постановеното определение е в противоречие с общото превило на чл.78,
ал.З ГПК. Следователно, чл.78, ал.7,
изречение второ ГПК не урежда отношения между НБПП, което не е страна в
съдебното производство, а само осигурява безплатна адвокатска помощ, и
получилото правна помощ лице/страна в процеса/. Тези отношения остават извън
проведеното и приключило с осъдително решение съдебно производство и спрямо тях
са неприложими общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, които
регламентират отговорността за разноски. Този извод се налага както от буквалното
тълкуване на чл.78, ал.7, изречение второ ГПК, така и от систематичното място
на нормата, от съотношението й с първото изречение на същата алинея, а и с
останалите алинеи на чл.78 ГПК.
Поради изложеното моли определение
от 24.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 2986 / 2018 по описа на ПРС да бъде
отменено като незаконосъобразно, в частта, с която П.А.Н., ЕГН **********,*** е
осъдена да заплати на Националното бюро за правна помощ, с адрес гр.София,
ул."Развигоров" №1, сумата в размер на 271,54 лв., представляваща
изплатено адвокатско възнаграждение на назначения й особен представител за
предоставената и правна помощ по делото съответстваща на уважената част от
исковете.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК насрещната по частната жалба страна не е подала отговор.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба
е подадена в законноустановения срок по чл. 275 от ГПК, от надлежна страна
имаща правен интерес от обжалване, счита същата допустима, поради което и след
като обсъди събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за
да се произнесе взе предвид следното:
За да осъди П.Н. за сумата 271.54 лева за
изплатено възнаграждение на назначения й служебен защитник, в полза на НБПП, Пернишки
районен съд приел от фактическа страна, че с влязло в сила решение предявените срещу
жалбоподателката искове, били приети за частично основателни и било установено
със силата на присъдено нещо спрямо нея, че дължи на ищеца, част от
претендираните суми на основание възникнали между тях облигационните отношения по
договор за кредит.
От
правна страна районния съд приел, че нормата на чл. 78, ал. 7 ГПК съдържа две
хипотези, уреждащи отговорността за разноски към НБПП за заплатената от него
правна помощ в зависимост от изхода на спора. Приел е, че е налице хипотезата
на чл. 78, ал. 7, изр. 1-ро ГПК, тъй като исковете са частично уважени, и
ищцата следва да възстанови на НБПП направените разноски, за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, а именно в
размер на 271,54 лв., поради което и е постановил обжалването определение
от 24.10.2019г.
Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21 от ЗПрП
правната помощ във вида на процесуално представителство обхваща и случаите,
когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието
изискват това.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП
предвижда, че съдът е органът, който предоставя правната помощ в хипотезата на
ал. 2, след като съобрази съответните обстоятелства, посочени в законовия
текст. В сравнение с чл. 22 от ЗПрП, чл. 23 от ЗПрП действително не посочва
изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна,
но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 от ЗПрП, където е уредено, че
тя се финансира от държавата, и от чл. 94 от ГПК, който я посочва изрично, като
безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по
начало възстановяване в полза на държавата на средствата, чрез които тя им се
осигурява. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на
правната помощ в ЗПрП – правната помощ съгласно чл. 5 от ЗПрП се предоставя на
физически лица и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно
признатото им право на защита в процеса. Разпоредбата на чл. 27а от ЗПрП
предвижда изключение от този принцип, като постановява, че възстановяването на
средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е
предоставена, е възможно в предвидените в закона случаи.
Уредените в чл. 78, ал. 7 изр. 1 и 2 ГПК
две хипотези не са такива случаи. Това се налага от граматическото и
систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1 ГПК е казано,
че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и
следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна, разноските,
които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу
изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния
защитник. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че
възнаграждението на служебния защитник е изплатено от бюрото, съдът следва да
присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза
по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна
в процеса, срещу изгубилата спора страна, която не е страната, на която е
предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави страна нито в
процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна
отговорност за разноски. Именно отговорността за разноски урежда чл. 78 ГПК,
която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която е
поставена в зависимост основно от материалноправния изход на делото между тях.
Ето защо хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК следва да се тълкува не във
връзка с изр. 1, който урежда и въвежда вземането на НБПП като изключение, а в
общия контекст на чл. 78 ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски
между страните по делото съобразно изхода по него.
Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК в
случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски по
делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК - изхода на
спора. Този текст идва да акцентира единствено върху това, че в случай на
уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи
разноски на насрещната страна по делото /а не, че дължи на НБПП средствата,
които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен защитник/. Следователно
чл. 78, ал. 7, изр. 2 ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а ЗПрП, за
разлика от чл. 97, ал. 2 ГПК - случаят на лишаване от правна помощ, и чл. 96,
ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП - хипотезата на прекратяването й поради промяна в
обстоятелствата, въз основа на които тя е предоставена.
Аргумент в подкрепа на изложеното може да
се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който урежда случаите, в които правна помощ не се
предоставя, въпреки че може да са налице предпоставките, очертани в чл. 22 и 23
ЗПрП. Една от хипотезите е, когато претенцията на страната е очевидно
неоснователна, необоснована или недопустима. Само в този случай законът обвърза
правната помощ с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й. По
никакъв начин ЗПрП не обвързва с изхода на делото възстановяването на
средствата от лицето, на което тя вече е предоставена, нито разпоредбата на чл.
78, ал. 7 ГПК го прави.
Обстоятелството, че в случая страната, на
която е предоставена правна помощ, е освободена от такси и разноски по делото,
е неотносимо към спора. Средствата, които държавата отделя за осигуряването на
правна помощ, не са разноски по смисъла на чл. 78 ГПК.
В
този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 99 от
14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о.; Определение № 238 от
27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о.,; Определение № 131 от
24.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2016 г., II г. о. и други, която се
споделя и от настоящия състав.
По изложените съображения обжалваният акт на Пернишки районен съд се явява
неправилен и следва да бъде отменен в обжалваната му част, като вместо това
следва да бъде отхвърлено искането на НБПП за присъждане на разноски за
възнаграждение на един адвокат, предоставил правна помощ по посоченото в
решението дело с рег. № 29206 / 18.10.2019г.
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определение от 24.10.2019г.
на Пернишки районен съд по гр.д. № 2986 / 2018г., с което П.А.Н., ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на Националното бюро за правна
помощ, с адрес гр. София, ул. „Развигор“
№ 1 сумата в размер на 271,54 лева, представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение на назначения особен представител на ответника за предоставената
му правна помощ по делото съответстваща на уважената част на исковете и вместо
това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Националното бюро за правна помощ за присъждане на направените
разноски за оказана правна помощ на П.А.Н., изразяваща се в процесуално
представителство по гр.д. № 2986/2018г. по описа на Пернишки районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.