Р Е Ш Е Н И Е № 52
гр. Сливен, 28.03.2022
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 25 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172 ал.4 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалбата на
С.А.М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0804-000017/09.01.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на С.А.М. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 22:40 часа
на 09.01.2022 г.
В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е неправилна, тъй като не е управлявал автомобила, не бил
водач на същия, поради което отказал да бъде проверен с техническо средство.
Нарушението не било констатирано от контролните органи по ЗДвП, а била издадена
директно оспорената ЗППАМ. Моли съда да отмени обжалваната заповед.
В с.з. оспорващия, лично и
чрез пълномощника си адв.Х. поддържа жалбата.
Административния орган в
писмено становище счита обжалваната ЗППАМ за законосъобразна и моли съда да
постанови решение, с което да я потвърди. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на оспорващия.
От събраните доказателства
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.01.2022 г.
оспорващия С.А.М., заедно с б. си С.А.М. гостували в дома на м. на св. Т. Т. Т.
в местността „Батмиш“ близо до гр.Сливен. С.п. р.,
започна да се заяжда и тогава С.М. и св.Т. му предложили да си тръгват. С.М.
искал да управлява автомобила, който бил негов. Св.Т., заедно със С.М. се качили
на задната седалка, на автомобила, който бил с две врати. С.не бил п. много, но
когато потеглили автомобила се движил наляво и надясно по пътя, докато спрял
рязко до един контейнер на площад „17-ти януари” в гр.Сливен. С. се опитал да
излезе от страната на шофьора, защото от другата страна бил контейнера. Понеже
на шофьорската седалка бил С., С. избутал б. си на другата страна, за да можем
да излезем през вратата откъм шофьора. С.надал викове
„Помощ полиция“, което около десет и нещо вечерта било възприето от св. П. Й.
Ж.. Той заедно с негов познат отишли да проверят какво става и свидетеля видял,
че някой се опитва да излезе от колата. Видял, че С. е отзад на задната седалка
със св. Т. Т.. В автомобила имало друг човек на волана, но не бил С.. Питал ги
дали има нещо, те му отговорили, че няма проблем, че са добре и тръгнали надолу
към заведението „Лютите чушки”, а свидетеля Ж. с неговия познат Р. продължили
към местността „Батмиш“. Свидетелката Т., заедно със С.
си взели кафе от кафе-машина до заведението „Лютите чушки” на около 200-250 м.
от местопроизшествието и в това време дошли полицаи, които им казали да се върнат
обратно. Единият от полицаите ги придружил пешком, а другият до него управлявал
бавно патрулния автомобил. След това дошла и друга полицейска кола. С.казал, че
С. е карал автомобила, а С. отговорил, че това не е вярно. Попитали и св.Т.,
която отговорила, че е карал С.. Поискали им личните карти, св.Т. не я
представил, тъй като била в дома и. С. отказал да предостави лична карта,
защото не бил карал. Във връзка с възникналата разправия, св.Т. и С.М. били
задържани. Докато били в полицейския автомобил, С.се качил в колата си, направил
няколко маневри и бил спрян от полицаите.
На 09.01.2022 г.
служителят на сектор ПП при ОД-МВР Сливен мл.и. С. Д. съставил против С.А.М.
АУАН бл.№ 170182 за това, че на 9.01.2022 г. около 22:40 часа в гр.Сливен на ул. „17-ти януари“
- ул. „Патриарх Евтимий“, като водач на МПС - Фиат Пунто
с peг. № ……….., собственост на С.А.М., ЕГН **********,
била предложена проверка за употреба на алкохол в 22:40 часа с техн. средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARNJ-0096, която той категорично отказал.
Издаден бил талон за мед.изследване № 0055904, който също отказал, с което е
нарушил чл.174 ал.3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения
АУАН със Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 22-0804-000017/09.01.2022 г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, по отношение на С.А.М.
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,
считано от 22:40 часа на 09.01.2022 г. Като мотиви е посочено, че отказва проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнява
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за мед. изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства, обясненията на страните и показанията на разпитаните
свидетели. Показанията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви
и взаимно допълващи се, поради което съдът следва да им даде вяра.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима -
подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от
АПК от лице участвало в производството по издаване на административния акт и
имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване, като при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4
установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство" до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, поради което тези
мерки са от вида на преустановяващите ПАМ.
Принудителната
административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство
административно нарушение по чл. 174, ал. 3
от същия закон, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН),
съставен от компетентните длъжностни лица.
При тази законова
регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката в конкретния случай е установено по
надлежен ред управление на МПС, както и наличие на отказ на водача да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. Следователно прилагането на тази
ПАМ е допустимо само спрямо лице, което управлява МПС т.е. е водач по смисъл на
§6 т.25 от ДР на ЗДвП. Тази ПАМ не може да бъде приложена спрямо всяко лице,
което откаже да бъде проверено с техническо средство или прояви нежелание да
даде кръвна проба за установяване употреба на алкохол или друго упойващо
вещество. Прилагането на тази ПАМ спрямо лице, за което не е установено по
безспорен начин, че е водач на МПС противоречи както на правната норма, така и
на целите, които си поставя ЗДвП. (в този смисъл Решение № 504 от 13.01.2010 г.
на ВАС по адм. д. № 13993/2009 г., VII о.)
Нарушението на водача следва
да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
По делото доказателствената сила на съставения АУАН бе оборена с показанията на
разпитаните свидетели, които изясниха, че оспорващия в деня и часа на
установяване на административното нарушение, не е управлявал лекия автомобил,
който дори не е негова собственост. От показанията на разпитаните свидетели
става ясно, че движение на процесния автомобил не е възприето от контролните
органи, докато в автомобила се е намирал оспорващия, тъй като са пристигнали
значителен период от време след като жалбоподателя е слязъл от него. От страна
на административния орган не бяха представени доказателства в подкрепа на
посоченото в заповедта за налагане на ПАМ, а именно, че оспорващия е бил водач
на МПС на 09.01.2022 г. около 22:40 ч. и в това качество е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол.
В този смисъл оспорената
ЗППАМ е лишена от фактическо и правно основание.
Налице е отменително основание по
чл.146 т.4 от АПК, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена.
Искане за присъждане на разноски оспорващият не е
правил.
Ръководен от изложените съображения и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000017/09.01.2022 г. на Началник на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Сливен.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: