РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Бургас , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100500451 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по
въззивната жалба на К. Г. П., ЕГН: **********, от ***, против решение № 260011 от
08.02.2021 г., постановено по гр. дело № 410/2020 г. по описа на Районен съд- Царево,
с което съдът е отхвърлил като неоснователна молбата му за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т. 3, и т. 5 от ЗЗДН, осъществено на
29.09.2020г., 14.10.2020г., 17.10.2020г. и 18.10.2020г. от ответниците М. Г. К., ЕГН:
********** и К. К. К., ЕГН: **********, двамата съпрузи с адрес: ***.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, като
счита същото за неправилно, необосновано, постановено в противоречие със закона и
при съществени процесуални нарушения. Моли съда за отмяна на решението и на
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, като счита
същото за неправилно, необосновано, постановено в противоречие със закона и при
съществени процесуални нарушения. Моли съда за отмяна на решението и на
заповедта за защита от домашно насилие, за което излага подробни съображения.
Направени са доказателствени искания, които не са уважени от въззивната инстанция,
поради неотносимостта им към предмета на спора. В съдебно заседание, въззивникът
1
се явява лично и поддържа жалбата си, с искане съдът да я уважи.
В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемите -ответници не са депозирали
писмени отговори от въззивната жалба. В съдебно заседание, редовно призовани
въззиваемите не се явяват. Депозират писмена молба, с която изразяват становище за
неоснователност на жалбата, молят за потвърждаване на обжалваното решение и
претендират присъждане на направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано на 22.10.2020г. по молба по
чл. 7 и сл. от ЗЗДН, подадена от К. Г. П. с искане за издаване на заповед за защита от
домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т. 3, и т. 5 от ЗЗДН, осъществено на
18.09.2020, 29.09.2020г., 14.10.2020г., 17.10.2020г. и 18.10.2020г. от ответниците М. Г.
К. и К. К. К. /съответно негова сестра и съпругът й/.
С влязло в законна сила определение то 12.11.2020г. съдът е оставил без
разглеждане искането за налагане на мерки за защита по ЗЗДН по отношение на
твърдяното деяние на 18.09.2020г., поради настъпила преклузия.
Предмет на въззивно обжалване е решение № 260011 от 08.02.2021 г.,
постановено по гр. дело № 410/2020 г. по описа на Районен съд- Царево, в частта, с
която районният съд е отхвърлил молбата досежно искането за издаване на заповед за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.2, т. 3, и т. 5 от ЗЗД за твърдените деяния на датите
29.09.2020г., 14.10.2020г., 17.10.2020г. и 18.10.2020г., приемайки, че молбата не е
доказана.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо, като по
съществото на спора съдът намира следното:
ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най - близки взаимоотношения
помежду си, попадащи в категорията лица по чл. 3 от ЗЗДН. По делото не се спори, а от
събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е сестра на молителя-
въззивник, а ответника е нейн съпруг, т.е. касае се родство по смисъла чл. 3, т. 6 и т. 7
от ЗЗДН по отношение на лица, спрямо които молителят може да търси защита срещу
домашно насилие.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство или които обитават едно жилище.
По делото е установено, в т.ч. и въззивникът изрично е заявил пред въззивната
2
инстанция, че въпреки, че адресната му регистрация е на адреса, на който живеят
въззиваемите в ***, фактически той не живее постоянно там, а пребивава постоянно в
*** на посочения жалбата си адрес. Установено е също така, че въззивникът няма
каквито и да права по отношение на втория етаж от къщата на родителите му в ***, в
която живеят и въззиваемите и родителите му. От данните по делото става ясно, че
въззивникът е допуснат от родителите си да ползва втория етаж и един гараж в
партерния етаж на къщата им в ***, в които помещения същият притежава свое
движимо имущество. По делото е установено също, че между страните са налице
усложнени във времето конфликтни междуличностни отношения /включително и
такива между молителя и неговите родители/.
По делото са ангажирани множество доказателства, от чийто анализ правилно
районният съд е приел, че не са доказани твърденията на молителя за осъществени
спрямо него от ответниците актове на домашно насилие на всяка от посочените в
молбата дати 29.09.2020г., 14.10.2020г., 17.10.2020г. и 18.10.2020г., както и, че
ангажираните от ответниците доказателства са опровергали доказателствената
стойност на декларацията на молителя по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН. Приетата от районния
съд фактическа обстановка, установена от кредитираните доказателства напълно се
споделя от настоящата инстанция, като същата съответства и на направените правни
изводи за недоказаност на твърдените от молителя обстоятелства, които се споделят
изцяло от въззивната инстанция, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към тях.
С оглед наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Що се касае до твърденията за предубеденост и заинтересованост на съдията от
ЦРС, постановил обжалваното решение, следва да се отбележи, че тази преценка не е
предмет на въззивен контрол. На следващо място без правно значение за решаването на
настоящия правен спор е и обстоятелството, че молителят е бил страна и по други
водени от него и срещу него в ЦРС граждански дела за защита по ЗЗДН, касаещи други
деяния. По отношение на оплакванията за местна неподсъдност на молбата на ЦРС
/неправилно посочена в жалбата като неподведомственост/, следва да се отбележи, че
молителят сам е сезирал ЦРС с искане да разгледа молбата му по ЗЗДН, а при липса на
обжалване на отказа на първоинстанционния съд относно местната подсъдност, същата
се е стабилизирала и изследването й не подлежи на последващ въззивен контрол.
Що касае до доводите в жалбата за извършени процесуални нарушения от
районния съд при допускане и оценка на доказателствата по делото, настоящата
инстанция не установи такива, поради което намира тези оплаквани за неоснователни.
В тази връзка следва да се отбележи, че видно от данните по делото за всяко от
доказателствените искания, направени от страните съдът е мотивирал допускането им
или отказа си, като също така с оглед наличието на противоречиви доказателства
районният съд е обосновал причините, поради което счел, че следва да кредитира част
от тях като достоверни и причините, поради които не е дал вяра на останалите
доказателства. Настоящата инстанция споделя извършената от районния съд оценка на
доказателствения материал, като счита, че в съответствие с останалите данни по делото
правилно районният съд е приел, че следва да кредитира само показанията на
свидетелите на ответниците, по съображения, че същите са подробни, логични,
3
последователни, взаимносвързващи и допълващи се и кореспондиращи с останалите
писмени доказателства. Обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд
също така за дискредитиране на показанията на свидетелите на молителя поради
противоречието на изнесените от тях обстоятелства с останалите доказателства по
делото, в т.ч. и писмените такива. В това число, независимо от обстоятелството, че
свидетелите Г. и К.С. са родители на молителя и първата ответница, правилно
показанията им са кредитирани от съда именно с оглед извършената преценка по чл.
172 от ГПК, тъй като тези свидетели са пряко са възприели фактическата обстановка и
независимо от близката им родствена връзка със страните, показанията им са
еднозначни и безпротиворечиви и съответстват, както на писмените доказателства,
така и останалите свидетелски показания на свидетелите на ответниците. Що се касае
до представените писмени доказателства – служебна бележка от 24.11.2020г. от
директора на ВиК за служебната ангажираност на въззиваемата за 17.10.2020г. и в
удостоверението от 18.11.2020г., издадено от „Фирмени пазари“ – Варна за участието
на въззиваемия за периода от 16-20.10.2020г. в „Есенния базар на пчелен мед и пчелни
продукти“ в гр. Варна, неоснователни са оплакванията на въззивника, че същите са
недостоверни, тъй като съдът правилно е констатирал, че удостоверените в тях
обстоятелства се потвърждават от показанията на ангажираните в тази връзка
свидетели. Неоснователни са и твърденията за процесуални нарушения на районния
съд по повод служебно събиране на доказателства чрез изискване на справка от РУ-
Царево. Такива служебни правомощия на съда са предвидени в чл. 14 от ЗЗДН с оглед
спецификата и характера на самото производството. По отношения на оплакванията,
че районният съд е допуснал събиране на доказателства след настъпилата преклузия по
чл. 131, ал. 3 от ГПК, следва да се отбележи, че указания за представяне на отговор в
срока по чл. 131 от ГПК не са давани на ответниците, тъй като такава възможност не е
предвидена в настоящото производство по реда на ЗЗДН.
От гореизложеното следва, че не са налице наведените в жалбата оплаквания.
Затова като е отхвърлил молбата за защита по ЗЗДН, районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, в т.ч. при липса на нарушения на императивни
материалноправни норми, поради което същото следва да бъде потвърдено. В
допълнение следва да се отбележи, че установените по делото роднински кавги и
дрязги между страните сами по себе си не представляват актове на домашно насилие
по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, доколкото по делото не се установява същите да касаят
реална опасност за живота и здравето на молителя, а това в още по-голяма степен се
отнася и до твърденията за унищожаване или повреждане на вещи.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде
уважено искането на въззиваемите за присъждане на направените от тях разноски във
въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 08.02.2021 г., постановено по гр. дело
№ 410/2020 г. по описа на Районен съд- Царево.
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН: **********, от *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК на М. Г. К., ЕГН: ********** и К. К. К., ЕГН: **********, двамата
съпрузи с адрес: ***, направените във въззивното производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
На основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5