№ 38
гр. П., 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430201948 по описа за 2022
година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-093800025019, гр. П., 05.09.2022 г., изд.
от Началник сектор в ОДМВР - П., сектор Пътна полиция, упълномощен с
заповед № 8121з-1632 /02.12.2021 г. на А. И. М., ЕГН: **********, адрес: П.,
/адрес/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца на основание чл. 175
ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,в
случаите на чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание,представлява се от адв.
М.П.-АК-гр.П., в съдебно заседание подържа жалбата и моли съда да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно като
излага доводи за това.
Процесуалният представител на административно – наказващият орган не
оспорва жалбата ,не се явява процесуален представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства и становището на въззивника ,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: На 17.08.2022 г. в 22:50 часа, в град П. жк Сторгозия до
блок 34 посока към блок 20 като водач на лек автомобил О.В с
регистрационен номер ***** извършва следното :Управлява горепосоченото
МПС което не е регистрирано по надлежния ред със служебно прекратена
регистрация от 30.06.22г.във връзка с чл. 143 Ал. 10 от ЗДвП. чл.36 ал.2 ат
1
ЗАНН .
За констатираното нарушение на чл.140 ал.1вр с чл 143 ал10 от ЗДвП е
издадено АУАН № 753502/17.08.2022г и е изпратен в РП-гр.П. преписка като
е образувано ДП №4829 /22г срещу А. И. М. по чл.345 ал.2 вр с ал.1 от НК .
Установява се ,че при проверка от страна на полицейските служители чрез
работна станция ,че автомобилът е бил с отразена служебно прекратена
регистрация в масивите на МВР,поради неплатена втора вноска за
застраховка гражданска отговорност .Водачът М.а действително заявил,че е
забравил да плати втората вноска поради това че рядко карал автомобила,но
не е бил на ясно за служебно прекратената регистрация.Като в хода на
разследването било установено ,че той не е уведомен нито писмено,нито по
друг начин за отразеното прекратяване.
С Постановление представителят на РП-гр.П. прекратил образуваното
досъдебното производство и е наредил материалите да се изпратят на
Директор ОД на МВР гр.П.,тъй като не са налице изискуемите признаци от
субективна страна на деянието.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.П., административно-
наказващият орган издал обжалваното НП.
На основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на А. И. М., ЕГН: **********, адрес:
П., /адрес/ е наложил административно наказание глоба в размер общо на
200 лева и лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца на основание
чл чл. 175 ал3 пр1 от ЗДвП за нарушение за нарушение на чл.140 ал.1вр с
чл143ал10 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства,от показанията на актосъставителят С. Н. и свидетелят
по АУАН Л. Ц.,които в хода на съдебното следствие твърдят ,че не са
установили първо дали жалбоподателят е собственик на управлявания от него
автомобил,както и факта че той е уведомен писмено,както те сами твърдят че
той бил изненадат от факта ,че автомобилът е свален от регистрация,т.е на
осн.чл143ал10 от ЗДвП е дерегистриран. Техните показания се подкрепят
изцяло събраните по делото писмени доказателства и не са противоречиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съдът констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на НП, което опорочава самото НП и е основание
за неговата отмяна само на това основание.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140
ал.1вр. с чл143ал10 от ЗДвП.Съгласно приетата за нарушена разпоредба
чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. За това нарушение чл.175 ал.3 пр. 1 от ЗДвП
предвижда налагане на глоба в размер от 300 лева и лишаване от право да се
2
управлява МПС за срок от шест месеца на водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за
деяние, което не е извършил по следните съображения:
По делото не се спори, че на : На 17.08.2022 г. в 22:50 часа, в П., жк
„Сторгозия“ като водач на лек автомобил, О.В, ******, при обстоятелства:
Град П. жк Сторгозия до блок 34 посока към блок 20 като водач на лек
автомобил О.В с регистрационен номер ***** извършва следното :Управлява
горепосоченото МПС което не е регистрирано по надлежния ред със
служебно прекратена регистрация от 30.06.22г.във връзка с чл. 143 Ал. 10 от
ЗДвП. чл.36 ал.2 ат ЗАНН.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време
обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение
на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят
е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха, даже не беше и упоменато в НП,
обстоятелството процесния автомобил чия собственост изписано е „като
Водач“ и поради какви причини е дерегистрирано.
Жалбоподателят е управлявал МПС,което не е известно дали е негова
собственост и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни
табели, издадени за същото МПС. За факта на прекратяване на регистрацията
на определено МПС, респективно за да предприеме действия по
възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа
от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, ако същият е
собственикът на въпросното спряно за проверка МПС ,той може да разбере
едва от уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“,а се
установи че той изобщо не е уведомен,като този факт не се отрече и от
актосъттавителят и свидетелят които твърдят: „той беше изненадан .“
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма
как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен
за това.Липсата на уведомяване на собственика и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да
осъзнае обществено опасния характер на извършеното от него действие по
управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на
тези последици.
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонл по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
3
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валилна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно от това
правило, законодателят предвижда задължителното уведомяване на
собственика за служебно прекратената регистрация - очевидно, защото в
случая регистрационните табели не се свалят от МПС-то. На следващо място,
независимо, че при прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 10
от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, следва да се приеме, че при несъгласие с това прекратяване
уведоменият собственик би могъл да оспори действието по служебното
прекратяване по съдебен ред. Иначе казано, уведомяването може да има
значение и на евентуалното влизане в сила на действието по прекратяване на
регистрацията на моторното превозно средство. Макар собствениците на
моторни превозни средства да са длъжни преди управлението им да се убедят
в наличието на всички обстоятелства, гарантиращи безопасността на
участниците в движението и конкретно, че следва да знаят кога изтичат
застраховките им и да ги подновяват навреме, това не обосновава вината им
за извършване на нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случай, че водачите
биват санкционирани за управление на МПС без наличието на действаш
договор за застраховка „Гражданска отговорност , то те действително биха
носили отговорност, но за нарушение по чл. 638 от Кодекса за
застраховането. Тук следва да се отбележи и, че за проверката на валидността
на полиците „Гражданска отговорност“ е създаден електронен регистър в
реално време, т.е. водачите (дори и когато не са собственици на МПС), могат
да проверят дали е налице валидна такава застраховка и съответно да
съобразят и поведението си ! Поради това, неоснователно е поставянето на
знак за равенство между обстоятелството, че деецът е бил длъжен да знае, че
при липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
регистрацията на моторното превозно средство се прекратява и
обстоятелството, че е налице такова прекратяване. Още повече, че е налице
известно технологично забавяне между момента на сключване на
застрахователната полица и технологичното време за възстановяване на
регистрацията в регистъра, при сключена нова застраховка, които не се
случват едновременно. Знанието на закона относно последиците от
несключването на задължителната застраховка не е равносилно на знание за
настъпването на противоправните последици, като се има предвид, че същите
не настъпват автоматично по силата на закона, а прекратяването на
регистрацията се извършва от компетентния орган на основание на
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и след изрично уведомяване. Именно
поради факта, че собственикът на автомобила обективно няма как да знае
кога и дали изобщо ще бъде уведомен, респ. кога е била прекратена
регистрацията на автомобила (няма и възможност за проверка в електронен
регистър за това, както е при застраховките „Гражданска отговорност“),
законодателят е предвидил собственикът на автомобила да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той съзнава, че
при управление на превозното средство с прекратена регистрация би
4
осъществил състав на административно нарушение. Респективно, липсата на
надлежни доказателства за уведомяването на собственика на автомобила,
прави невъзможно да се обоснове извод, че същият е знаел за този факт.
Съобразно нормата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно цитираната препращаща
норма, приложима се явява нормата на чл. 14 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, според
която, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението, изключва непредпазливостта относно това
престъпление, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се
дължи на непредпазливост. Ето защо, Висшия адвокатски съвет счита, че не
следва да се наказва с предвидената в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата санкция водач, който управлява моторно превозно средство,
чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона
за движението по пътищата, без за това да е надлежно уведомен собственикът
на моторното превозно средство.
За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно която се губи
придобитата правоспособност по силата на закона, с отнемането на всички
контролни точки, без да е необходимо някакво отразяване или произнасяне от
контролните органи, прекратяването на регистрация на основание чл.143
ал.10 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на
съответния срок, а е факт след извършено от контролните органи отбелязване
в автоматизираната информационна система. Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено
от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради
това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят
има право на разноски в настоящото производство за представителство от
адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния му
представител.
Размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
5
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора 07.10.2022 г. и към момента на
провеждане на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска
защита и съдействие -на 24.01.23г е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно
открито съдебно заседание.
- фактическата и правна сложност на делото. Констатира се, че процесния
случай не поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на
материалния и процесуалния закон. По делото са проведени две открити
съдебно заседание,като едното е отложено. Изложени са доводи от адвоката
в жалбата която е доста подробна и която той подържа за отмяна на
процесното наказателно постановление.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е
глоба в размер на 200 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 300,00 /триста/ лева,като до
горницата до 500лв,съдът отхвърля искането за определяне на по високо
адв.възнаграждение . Този размер на възнаграждението е законосъобразно
определен и същевременно представлява достойно заплащане за доказано
положения от адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно
обогатяване за сметка на държавен орган.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-093800025019, гр. П.,
05.09.2022 г., изд. от Началник Сектор в ОДМВР - П., Сектор Пътна полиция,
упълномощен с заповед № 8121з-1632 /02.12.2021 г. с което на А. И. М., ЕГН:
**********, адрес: П., /адрес/ е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява за срок от 6 месеца
на основание чл чл. 175 ал3 пр1 от ЗДвП за нарушение за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДвП,в случаите на чл143ал10 от ЗДвП. ,като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 38 от
ЗАдв. да ЗАПЛАТИ на А. И. М., ЕГН: **********, адрес: П., /адрес/ сумата
от 300,00 /сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
защита и съдействие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред П.ския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7