Определение по дело №4/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на „. П. Б., против решение № 4194/27.12.2010 г., постановено по гр.д. № 798 по описа за 2009 г. на Районен съд-Г. Д..

Сочи се във въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно. За да отхвърли иска, съдът е приел, че фактът за липсата на сумата от 2 хил. лв. е недоказан. Съдът не е обсъдил доказателствата, а именно одиторският доклад на банката, като изцяло е кредитирал съдебно-икономическата експертиза по делото. Посочват се подробни съображения, че следва да се съобрази одиторския доклад, той като той е в резултат на задълбочен анализ на първични счетоводни документи за първичните потоци, за разлика от изготвената съдебно-икономическа експертиза. Изложени са факти и съображения, които според жалбоподателя сочат за доказан факта, за липсата на парични средства в размер на 2 хил. лв. Ето защо, искат да се отхвърли първоинстанционния съдебен акт, като неправилен и се уважи предявеният от банката иск.

В отговора се изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно. Твърди се, че одиторският доклад не е доказателство, събрано пред съда, поради което не е могъл да бъде обсъден. За това законосъобразни са изводите на съда, изведени въз основа на доказателствения материал. От този доказателствен материал според ответника се установява, че няма допуснати липси, както се твърди от жалбоподателя. Ето защо, искат решението да бъде потвърдено.

Съдът като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото доказателства и атакувания акт, счита жалбата за основателна, предвид следното:

С постановеното решение РС е отхвърлил като неоснователни предявените искове на „. П. Б., против В. У. за признаване, че на 23.11.2007 г. е причинила щета на банката, изразяваща се в липса на сумата от 2 000 лв. в касите на клона на банката и за осъждането й да плати тази сума, ведно с мораторната лихва в размер на 515, 87 лв. за периода 24.11.2007 г. – 2.9.2009 г.

Искът е квалифирицан по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ. Според тази разпоредба работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговоря спрямо работодателя за липса – в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването на липсата.

Не се спори, че на ответницата В. У. към датата на извършване на твърдяната липса 23.11.2007 г. й е било възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични ценности, предвид обстоятелствотото, че е изпълнявала длъжността касиер в банката и вменените й задължения съобразно дл. характеристика - да осъществява операция по парични депозити, вноски и тегления в лева и чуждестранна валута, превод на суми от една сметка в друга, обмен на валута; по зареждане и наличности на банкомата в клона; да поддържа безопасно съхранение на паричните суми на поверената му оперативна каса;да води точно документацията на оперативната каса.Трудовото й правоотношение, възникнало на 10.7.2007 г., когато е подписан трудовия договор е прекратено със заповед № 78/21.1.2008 г.

За да се ангажира отговорността на служителя по чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ следва да се установи от работодателя липса на парични или материални ценности, довели до недостиг в имуществото му, която липса да е с неустановен произход и с която да му е причинена вреда. Според нареждане разписка № 59 на 23.11.2007 г. - за зареждането на АТМ устройство /банкомат/ У. е изтеглила от касата си сумата от 62 000 лв. Документът е подписан лично от нея, което се установява от назначената графологическа експертиза. От касовата бележка на АТМ устройството е видно, че на 23.11.2007 г. то е заредено с 60 000 лв.

Не се спори, че до 19.11.2007 г. няма разлики между счетоводните данни от системата Еquation и съответните налични суми в терминалното устройство и касовите бележки от него.

При извършената одиторска проверка в клона през м. Март, 2008 г. е констатирано, че парите намерени в АТМ устройството са 29 130 лв., а съгласно счетоводните данни на системата Еquation следва да са 31 130 лв., като разликата от 2 000 лв. се установява и при 15.2.2008 г. и при извършените проверки в края на всички предходни месеци - м. януари, 2008, м. декември и ноември, 2007 г. - за наличните пари в терминалното устройство и вписванията в Еquation. От касовата бележка от АТМ устройството, противно на вписванията в Еquation от 23.11.2007 г. - е установено, че презаредената сума на 23.11.2011 г. възлиза на 60 000 лв., а не на теглената - от 62 000 лв. За презареждането му на тази дата не е съставен протокол от комисия в състав от трима членове, каквото е изискването. У. не твърди, че такъв е съставен, нито установява, че това е станало по този известен й /видно от обясненията й/ ред. Ето защо и като се вземе предвид твърдението на ответницата, че автоматът е зареден именно с теглената от нея сума, необосновано според Окръжният съд е прието от първата съдебна инстанция, че автоматът е зареден неизвестно от кого.

Съдебно икономическата експертиза също не опровергава обстоятелството, че има липса, вследствие незареждането на АТМ устройството с цялата теглена сума. Експертът сочи, че е извършил документална проверка на протоколите за ежедневните отчети относно отчета за движението на касата и в тях не са отразени липсващи документи.Той обяснява в с.з., че в протоколите се отразява само резултата от движението на документите, но не и конкретни суми. Експерът сочи още, че проверката на АТМ устройството –банкомат № 051815 се извършва като се броят физически банкнотите по номинали и резултата се засича с извлечението от устройството; респ. проверката на оперативната каса се извършва с физическото преброяване на касовите наличности и съответствието им със счетоводните данни. Като се вземе предвид,че ревизиите касаят отделните парични потоци в касата и съотв. в АТМ устройството, а не засичания помежду тях, според съда не се опровергава незареждането на АТМ устройството с 2 000 лв. Затова необосновано въз основа на ревизиите от 20 и 30.11.2017 г. и повтарящите ги констатации на експертизатата, е прието от РС, че липсата не е доказана. Обективният факт на щетата е констатирана в одита, вследствие на несъответствието между касовата бележка за презареждането на АТМ устройството с 60 000 лв. и данните от системата Еquation за необходимата наличност в него при извършения одит. Констатацията на една липса обръща тежестта на доказване, като върху отчетника се възлага тежестта да докаже, че не е причинил щетата или ако я е причинил, че причиняването не е извършено виновно. Ответницата не е доказала по несъмнен и категоричен начин тезата си, че с цялата теглена от нея на 23.11.2007 г. сума от 62 000 лв., банкомата е зареден и то в присъствието на комисия. Дори да се приеме становището на ответната страна, че одита не доказва липсата, то съдът счита, че наличието й се установява от останалите събрани по делото доказателства, а именно от разписката за теглене на сумата от 62 000 лв., обсъдена във връзка с касовата бележка според която е зареден с с 60 000 лв. и неустановяването, че зареждането е станоло по съответния ред в присъствието на комисия. Предвид изложените съображения поради наличие на предпоставките на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ БОС отменява първоинстанционния акт и уважава предявените искове за осъждането на ответницата да плати на ищеца сумата от 2000 лв., както и мораторна лихва в поискания размер. Такава се дължи по силата на цитираната норма, като от заключението на експерта се установява, че размерът й от 23.11.2007 г., до завеждане на исковата молба възлиза на 515,87 лв.

В. У. ще следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото пред двете инстанции в размер на 210,65 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като неправилно решение № 4194/27.12.2010 г., постановено по гр.д. № 798 по описа за 2009 г. на Районен съд-Г. Д. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА В. Х. У. да заплати на „. П. Б., сумата от 2000 лв., представляваща размера на причинената от нея щета на ответника, мораторна лихва за периода от 24.11.2007 до 2.9.2009 г. в размер 515,87 лв., ведно със законната лихва върху първата сума считано от 3.9.2009 г. до окончателното й плащане, както и направените разноски по делото в размер на 210,65 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от 15.04.2011 г. – деня посочен в с.з. за обявяване на решението, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: