№ 37
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Н.Н.
Членове:К.Т.
С. Н. Н.
при участието на секретаря К.Л.
в присъствието на прокурора Б. Ив. Б.
като разгледа докладваното от Н.Н. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211800600391 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест от
районна прокуратура – Б.срещу присъда от 29.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 168/20 г.
по описа районен съд – Б.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия М. П. Н. за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
На подсъдимия са възложени разноските по делото, както следва: да заплати по
сметка на РС – Б.сумата в размер на 60.00 лв. за разноски, направени в съдебната фаза на
производството, и по сметка на ОДМВР – София – сумата в размер на 143.86 лв. за
направени разноски на досъдебното производство.
Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който в установения законов срок по
чл. 319, ал. 1 НПК е подал протест, с който, без да оспорва фактическите констатации и
изводи на първия съд и приложения материален закон, оспорва размера на наложеното
наказание. Излага се становище, че първоинстанционният съд е определил прекомерно леко
и несъразмерно на обществената опасност наказание предвид многократните осъждания на
дееца за престъпления против собствеността и изключително високата му обществена
1
опасност. Изтъква се неколкократното отлагане на делото за възстановяване на вредите,
причинени от престъплението, което е и единственото смекчаващо отговорността
обстоятелство. Прокурорът счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание при превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелствата – към
средния размер на предвиденото.
Искането, предявено с протеста, е за изменение на присъдата в частта относно
размера на наложеното наказание, като същото се определи при условията на чл. 54, ал.1 НК
– лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години, което да се изтърпи при първоначален строг
режим на основание чл. 57, ал. 2, б. „б“ ЗИНЗС.
Срещу протеста не са постъпили възражения.
Не са предявени искания за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. поддържа
подадения протест, като намира, че са налице основания за изменение на присъдата и
увеличаване размера на наложеното наказание на 5 години лишаване от свобода. Счита, че
следва да бъде взето предвид наличието на квалифициращи обстоятелства, множество
предходни осъждания за извършени престъпления против собствеността и изминал кратък
период от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ до процесното деяние. По този
начин целите, предвидени в чл. 36 НК, ще могат да бъдат постигнати само с увеличаване
размера на наказанието.
Служебният защитник адв. Хр. Я. от САК оспорва протеста и моли за потвърждаване
на първоинстанционната присъда. Намира, че с поведението си подсъдимият е проявил
добро процесуално поведение и е направил всичко възможно да възстанови причинените от
деянието щети въпреки изключително тежкото му социално и материално положение.
Отбелязва, че първоинстанционното производство не се е развило по правилата на
съкратеното съдебно следствие предвид желанието на подсъдимия да възстанови вредите с
цел сключване на споразумение. Затруднението му в събиране на сумата обяснява
забавянето и протичането по общия ред на съдебното производство. Отбелязва и изминалия
дълъг период от извършване на деянието до момента, с аргумент, че увеличаване на
наказанието не би могло допълнително да спомогне да се превъзпита подсъдимият.
Подсъдимият М.Н. в съдебно заседание оспорва протеста и моли за намаляване на
определеното наказание, изразява съжаление за постъпката си.
Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в
пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено
следното:
При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на
доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани
от доказателствата по делото изводи по тези факти, явяващи се значими за правилното
решаване на делото. Въпреки това, преповтаряйки фактическите изводи на прокурора,
районният съд е изложил и някои незначителни фактически обстоятелства, произтичащи от
2
доказателствено неподкрепени факти. Те обаче се оказват несъществени и без значение за
правилното решаване на делото от гледна точка на предмета на доказване, очертан в чл. 102
НПК.
Поради изложеното въззивната инстанция намира за необходимо, за да осигури
прецизност на настоящото изложение, да изложи своя прочит на фактическата страна по
делото:
Св. М.П.Ц. извършвал търговска дейност, регистриран като ЕТ „М.Н.М.Ц.“ – гр. Б.
Същият управлявал склад на едро за алкохолни и безалкохолни напитки, сладолед и други
стоки, находящ се в гр. Б. ул. „П. № 20А, в първия етаж на двуетажна постройка, като
живеел в съседния на склада имот.
Откъм ул. „П. складът разполагал с една входна врата с по един прозорец от двете
страни с отстояние около метър над земята, изработен от алуминиева дограма. Прозорецът
от дясната страна на вратата, гледано отвън - навътре бил със следните размери: на височина
около един метър и десет сантиметра и на ширина около деветдесет сантиметра. В основата
на този прозорец имало и вграден по-малък прозорец с височина около половин метър и
ширина около четиридесет и пет сантиметра, също изработен от алуминиева дограма. Този
прозорец се отварял чрез плъзгане настрани и водел до помещение, в което се намирала
касата на склада.
На 31.10.2019 г. св. Ц. останал след работно време (до 17 ч. в делничните дни) в
склада си до около 21 ч., когато затворил всички прозорци, заключил входните врати и се
прибрал в дома си. Св. Ц. имал традиция да прави обход на обекта по-късно вечер, поради
което при напускането му около 21 ч. не включил използваната от него сигнално-
охранителната техника, осигурена от „А.ф.с“ гр. Б. Обектът разполагал също и с камери за
видеонаблюдение, независещи от охранителната система.
По същото време подс. М. П. Н. се намирал в дома си в сС.к. №11. Около 21.30 ч.
подс. Н. тръгнал от с. Скравена към гр. Б.пеша, като носел със себе си фенерче и отвертка
със зелена дръжка. Подсъдимият достигнал склада, стопанисван от св. Ц., около 22.42 ч.
Приближавайки границата на имота, прескочил металната ограда и влязъл в двора, като
започнал да разглежда, светейки си с фенерчето. След това подсъдимият отишъл до
входната врата на склада от северната му страна, откъм ул. „П., като успял да отвори
малкото прозорче в основата на по-големия прозорец и да проникне в склада. На перваза на
прозореца от вътрешната страна подс. Н. намерил монетник, в който имало монети с
различна стойност. Подс. Н. го взел заедно с монетите и го поставил найлонов плик. След
това подс. Н. намерил втори монетник, който се намирал до бюро в помещението, като от
него взел само по-едрите монети и ги поставил в найлоновия плик. Започнал да отваря
шкафовете в помещението, като в един от тях намерил пластмасови чаши от 200 мл., в които
имало поставени монети, разделени по единична стойност, взел ги и ги поставил в
найлоновия плик. Общата стойност на монетите, които подсъдимият събрал от помещението
в склада, възлизала на 655 /шестстотин петдесет и пет/ лева.
3
На рафт, зад бюрото в помещението, подс. Н. намерил мобилен телефон марка
„NOKIA ”, модел „1208“ с IМЕI № 358277/03/849473/0 и една флаш памет от 4 GВ, при
което взел и тях в найлоновия плик.
Подс. Н., носейки найлоновия плик с посочените вещи, се насочил към същия
прозорец, от който проникнал в помещението, излязъл оттам и го затворил след себе си.
Прекосил двора на имота и прескочил металната ограда, отдалечил се от имота и тръгнал
обратно към с. Скравена.
След като се прибрал в дома си, подсъдимият скрил плика с вещите под леглото си,
като извадил монетника и поставената в мобилния телефон СИМ-карта, които изхвърлил в
реката, която минавала до дома му. На другия ден похарчил част от парите, а мобилния
телефон марка „NOKIA”, модел „1208“ с IМЕI № 358277/03/849473/0 продал на св. Р.Т.Б. от
с. Скравена, обл. Софийска.
В същата вечер, около 23.00 часа, св. Ц. отишъл в склада на едро, разгледал двора и
сградата отвън и след като не установил нарушения, в 23.05 часа включил сигнално-
охранителната техника от фирма „А.ф.с“ и се прибрал. На 01.11.2019 год. около 07.00 часа,
св.Ц. отворил склада на едро и установил липсващите вещи, за което по-късно подал
заявление до Началника на РУ - Б.
С протокол за доброволно предаване от 04.11.2019 год. подс. М. П. Н. предал на
служител от РУ Б.пари в размер на 160.80 лв. /сто и шестдесет лева и 80 стотинки/ под
формата на монети, както следва: 3 монети по два лева; 57 монети по един лев; 167 монети
по петдесет стотинки; 48 монети по двадесет стотинки; 47 монети по десет стотинки и един
брой кръстата отвертка със зелена пластмасова дръжка, който от своя страна ги предал на
водещия разследването разследващ полицай с протокол за доброволно предаване от
04.11.2019 год.
С протокол за доброволно предаване от 04.11.2019 год. свид. Р.Т.Б. предала на
разследващия полицай по делото един брой мобилен телефон марка „NOKIA”, модел „1208“
с IМЕI № 358277/03/849473/0.
С протокол за доброволно предаване от 03.11.2019 год. П.Н.П. предала на служител
от РУ Б.- един брой преносима флаш памет, синя на цвят, с надпис „Chili GREEN“ 4GB,
който от своя страна я предал на водещия разследването разследващ полицай.
С протокол за доброволно предаване от 03.11.2019 год. свид. М.П.Ц. предал по
досъдебното производство един брой оптичен диск с фабричен надпис ,,RW DVD+R 4,7
GB“, с ръкописен текст на лицевата страна с черно мастило „Записи на камери от склад на
едро ЕТ М.М. Ц.“ от 31.10.2019 год.
С разписка за връщане на веществени доказателства от 05.11.2019 год.,
разследващият полицай по делото върнал на свид. М.П.Ц. следните вещи: един брой флаш
памет в син цвят с надпис „Chili GREEN“ - 4GB; един брой мобилен телефон марка
„NOKIA”, модел „1208“ с IMEI № 358277/03/849473/0 и сумата от 160.80 лв. /сто и
шестдесет лева и 80 стотинки/ лева под формата на монети, както следва: 3 монети по два
4
лева; 57 монети по един лев; 167 монети по петдесет стотинки; 48 монети по двадесет
стотинки; 47 монети по десет стотинки.
Освен данните за множеството осъждания за извършени престъпления против
собствеността, за подсъдимия са събрани и недобри характеристични данни – видно от
представена на л. 73 от ДП характеристика, той употребява системно алкохол и контактува с
криминално проявени лица.
В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК първоинстанционният съд е
посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му
констатации и е изложил аргументирани съображения защо ги приема. Съдът е анализирал
събраните доказателствени източници, посочени в мотивите на присъдата, които
обосновават изложената фактическа обстановка относно главния предмет на доказване в
настоящото производство.
В хода на инстанционната проверка въззивният съд като инстанция, извършваща
цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт, констатира наличие на процесуални
нарушения от категорията на несъществените. Установените нарушения не се отразяват
нито на правилността на изводите на първата инстанция, нито накърняват правото на защита
на подсъдимия или на други страни в процеса, но за пълнота съдът намира за необходимо да
ги отбележи:
Районният съд в протокол от съдебно заседание на 29.04.2021 г. по реда на чл. 283
НПК е прочел и приобщил по делото съдебнооценителна експертиза и видеотехническа
експертиза, въпреки че и двете експертизи са били надлежно приобщени чрез прочитането
им по реда на чл. 282, ал. 1 НПК и е бил извършен разпит на вещите лица в хода на
съдебното следствие, видно от протокол от съдебно заседание от 10.11.2020 г. Съдът
намира, че това формално нарушение не се отразява на правилността или обосноваността на
присъдата и не може да се разглежда като процесуално нарушение при събирането и
проверката на доказателствата.
Следва да се отбележи и друга юридическа непрецизност в процесуалната дейност на
първоинстанционния съд, който неправилно е дефинирал пострадалото лице като „ощетено
юридическо лице“, вместо физическото лице М.П.Ц., който представлява ЕТ „М.М. Ц.“.
Съгласно чл. 56 ТЗ и от систематичното тълкуване на нормите от тази глава на закона,
едноличният търговец, макар и с разширена дееспособност, представлява физическо лице,
поради което е правилно да се приеме, че в случая пострадалото лице е М.П.Ц.. Но
доколкото същият не е заявил искане и не е участвал като страна в съдебното производство,
допуснатата неточност по никакъв начин не е засегнала правата на останалите страни в
процеса.
В обобщение може да се заключи, че не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата в
съдебното производство и доказателствената съвкупност може да се цени като еднопосочна
и непротиворечива.
5
Като е установил правилно фактическата обстановка, първоинстанционният съд е
достигнал до правилни изводи относно нейната правна квалификация по отношение на
подсъдимия и е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи поотделно наличието на
обективните и субективни признаци на престъплението и авторството му от подсъдимия.
С оглед изложеното въззивният съд счете, че изводите на проверяваната инстанция
относно конкретните параметри на поведението на подсъдимия, а оттам и правната оценка
на действията му се явяват обосновани от съдържанието на гласните доказателствени
средства и другите доказателства.
Настоящият състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка,
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че
подсъдимият Н. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
От обективна страна безспорно се доказват като осъществени всички обективни
признаци на състава на престъплението от подсъдимият М. П. Н., а именно: за времето от
21:00 часа до 23:05 часа на 31.10.2019 год. в гр. Б. област Софийска, на ул.„П. № 20А, от
склад на едро, при условията на опасен рецидив /съгласно приложена по делото справка за
съдимост/ чрез използване на техническо средство - отвертка е отнел чужди движими вещи -
1 /един/ брой мобилен телефон марка „NOKIA”, модел „1208“ с IMEI № 358277/03/849473/0
на стойност 50 лева; 1 бр. флаш памет от 4 GB на стойност 10 лева; 1 бр. монетник на
стойност 10 лв. и сумата от 655 лв., или всичко на обща стойност 725 лева от владението на
собственика ЕТ „М.Н.М.Ц.“, гр.Б. със седалище и адрес на управление гр. Б. обл. Софийска,
ул.„П. № 20, представлявано от управителя М.П.Ц. от гр.Б. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Подсъдимият Н. е прекъснал чуждата фактическа власт над
вещите и установил своя, като намерението му е било да ги присвои, обективирано в
последващите разпоредителните действия, извършени с тях.
Деянието е извършено чрез използването на техническо средство – отвертка, което
обосновава квалификацията на извършената кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК.
Първоинстанционният съд правилно е установил съдебното минало на подсъдимия и
онези негови осъждания, обосноваващи квалификацията на деянието като опасен рецидив
по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, което обосновава првоприлагането на
квалифицирания състав по чл. чл. 196, ал. 1, т. 2 НК.
От субективна страна деянието си подсъдимият Н. е извършил при условията на
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва НК, като е съзнавал, че процесните вещи
са чужди и са се намирали във владението на другиго, но въпреки това ги е отнел без
съгласието на собственика им, установил е трайна фактическа власт върху тях и се
разпоредил с тях като със свои.
По въпроса за индивидуализацията на наказанието, което е и единственият довод на
прокурора в подкрепа на искането за изменение на първоинстанционната присъда, съдът
6
намира следното:
При определяне размера на наказанието съдът следва да се ръководи от принципа на
справедливост, като вземе предвид съвкупно всички обстоятелства по делото съгласно чл.
54 НК. Преценявайки както степента на обществена опасност на деянието и на дееца и
подбудите за извършване на деянието, така и всички останали обстоятелства, съдът следва
да определи наказание, което да съответства както на целите на индивидуалната, така и на
генералната превенция.
В настоящият случай като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
районният съд правилно е оценил утежненото му съдебно минало и конкретно предходните
му осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието като опасен рецидив.
Първата инстанция правилно е оценила като смекчаващи обстоятелствата, свързани с
тежкото социално и материално състояние на подсъдимия, изразеното от него съжаление за
извършеното престъпление и пълното възстановяване на отнетите вещи и съдействието му
при разследването. Тук районният съд е пропуснал да отчете и младата възраст на
подсъдимия, който към момента на извършване на деянието е бил на 22 години. Съвкупната
оценка на установените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства налага определяне на
наказание при значителен превес на смекчаващите, като с по-висока относителна тежест се
явяват младата възраст на подсъдимия и обстоятелството, че е възстановил вредите от
престъплението, което обуславя наказание в долните граници на предвиденото, каквото
правилно е отмерил и наложил първия съд. Определеното и наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три години по своята тежест е достатъчно да поправи и превъзпита
подсъдимия, както и да го мотивира възпиращо занапред да извършва други престъпление.
С оглед на това въззивната инстанция изразява съгласие с така определеното от
първата инстанция наказание в минимален размер. Наказание в по-висок размер би се
оказало несъразмерно тежко за извършеното и несъответно на личната превенция, поради
което подаденият протест се явява неоснователен.
Правилно е бил определен и първоначалния режим за изтърпяване на наложеното
наказание.
По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден
изцяло като правилен.
В пределите на извършената въззивна проверка не се установяват основания за
изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК Софийският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата, постановена по н.о.х.д. № 168/2020 г. по описа
Районен съд – Б.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8