№ 42
гр. Б. , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20201810101158
по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143, ал. 2 от
СК.
Ищецът- КР. ИВ. П. от гр. Б. твърди, че с ответницата по делото са родители на
малолетния К. К. П., роден на * г. Всеки от тях двамата има ново семейство. Твърди, че
от 2015 г. се грижи постоянно за сина им, подпомаган от съпругата си, с която имат и
дъщеря. Семейството му живеят в къща в гр. Б., като за сина му са обособили
самостоятелна стая с всичко необходимо за възрастта му. К. е ученик в ОУ “Н. Й.В.” –
гр. Б., като е с отличен успех. Сочи, че от страна на майката издръжка за детето никога
не е давана. Моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на
детето да бъде при него – неговия баща, а именно на адрес гр. Б., ул. “Б. Б.” No *, да му
предостави упражняването на родителските права на детето К. К. П., с ЕГН **, като на
майката бъде определен режим на лични отношения със същото два пъти в месеца –
всяка втора и четвърта събота на месеца от 10.00 ч. до 18.00 ч. на следващия ден, както
и 15 дни от лятото, които не съвпадат с ползван от бащата платен годишен отпуск,
както и същата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето, чрез
неговия баща и законен представител, в минималния предвиден в закона размер на
162.50 лв., както и за периода, считано една година назад от датата на предявяване на
иска в размер на минималния размер за този периода от 152.50 лв., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина, изменяваща
или прекратяваща издръжката. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът- Н. ИВ. С. от с. Г., общ. К. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор чрез пълномощника си изразява становище за основателност на иска в
частта за родителските права на детето и неговото местоживеене. Посочва какъв е
исканият от нея режим на лични контакти с детето, като изтъква, че К. вече е на 13
години и е достатъчно голям, за да се съобразяват с неговото желание да се срещат или
не. Поддържа, че иска да прекарва повече време със сина си. Оспорва иска за издръжка
1
в частта относно претенцията за издръжка за една година назад, като заявява, че е
купувала на К. различни вещи, покриващи неговите нужди и надвишаващи размера на
минималната издръжка от 152.50 лв., в периода преди м. март 2020 г., когато имала
възможността, дадена от баща му, да го вижда по-често. Моли издръжката да се дължи
от м. март 2020 г.
Дирекция “Социално подпомагане” гр. Б. е депозирала писмен доклад, в който
на практика не е изразила становище по иска, а в същия е посочено, че съдът следва да
се произнесе с решение, което да е съобразено с интереса на детето, да бъдат защитени
правата и интересите му и да гарантира правилното му физическо, психическо,
нравствено, здравословно и образователно развитие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото безспорни между страните са фактите, че същите са родители на
детето К. К. П., родено от съвместното им съжителство без сключен граждански брак,
както и че понастоящем двамата не живеят заедно, а детето живее при ищеца.
Ответникът признава иска относно предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на детето на ищеца, при което да бъде и местоживеенето на
детето. По делото няма спор и относно размера на платимата от майката издръжка в
полза на детето, както и относно обстоятелството, че ответницата не е предоставяла
издръжка на детето след м. март 2020 г.
Спорът между страните е единствено по отношение на иска за заплащане на
издръжка в ползва на детето за минал период и конкретно за периода от една година
преди предявяване на иска до м. 03.2020 г., т.е. от м. 0*.201* г. до м. 03.2020 г.
Видно и от заверено копие на Удостоверение за раждане от 13.06.2007 г. от
Столична община, район “М.”, гр. С., страните по делото Н. ИВ. С. и КР. ИВ. П. са
родители на малолетното дете К. К. П., родено на * г.
От удостоверение изх. No 636/11.08.2020 г. от ОУ “Н. Й.В.” гр. Б. се установява,
че детето К. П. през учебната 201*/2020 г. е било записано като ученик в 6-ти клас и
редовно е посещавал учебните занятия.
От Удостоверение от 13.08.2020 г. от ГД Охрана гр. С. се установява, че за
периода от м. август 201* г. до м. юли 2020 г. вкл. ищецът е получил възнаграждение в
размер общо на 1*231.*0 лв.
Предвид липсата на спор между страните относно родителските права на детето,
съдът не обсъжда останалите събрани по делото писмени доказателства.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П. Т. П.а
– съпруга на ищеца. От показанията й се установява, че до този момент майката не
изплаща издръжка, но поддържа редовно контакти с детето по телефона и го вижда
няколко пъти годишно. Взима го за по няколко дни, основно по празници.
Изключително рядко му купува неща, а в последната година му е купила две или три
тениски, два или три чифта чорапи, няколко чифта бельо и един чифт къси гащи. Сочи,
че през последната една година майката е посетила детето само на първи юни и му
2
донесла една кутия с череши, тъй като имат черешово дърво в градината. Твърди, че
майката общо взето взима детето по празниците за по максимум две седмици. Излага,
че не е имало случай, при който майката да е искала детето, а то да е било ограничено,
или детето да е искало да види майката си, а бащата да не разреши. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, отчитайки обстоятелството за неговата заинтересованост от
изхода на делото, като възприема същите за непосредствени и достоверни, а
същевременно по делото липсват събрани доказателства, които да им противоречат.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК във вр. ал. 1, когато родителите не
живеят заедно и не могат постигнат съгласие относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и др., спорът относно
тези въпроси се решава от съда.
При извършване на преценката относно въпросите за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител съдът следва
да се основава на интересите на децата. За интересите на децата следва да се преценява
с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за
възпитание; подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.;
морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол
на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица
и др.
В случая предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетното дете претендира единствено ищецът. Същият и фактически се грижи
за него след раздялата им с ответницата. Бащата полага всички необходими грижи за
отглеждането и възпитанието на детето, като му е осигурил подходящи условия за
живот, а детето се чувства добре. От приетия по делото социален доклад на ДСП- Б. се
установява, че между бащата и детето е налице емоционална близост, двамата
поддържат нормални взаимоотношения на родител-дете, изградени на взаимно доверие
и разбирателство. Същевременно майката е съгласна родителските права да бъдат
предоставени на бащата и по този въпрос няма спор между страните по делото.
При това съдът намира, че упражняването на родителските права следва да бъде
предоставено на бащата, което съответства на интереса на детето, и с което на
практика ще бъде утвърдено правно вече създалото се фактическо положение.
Съгласно събраните по делото доказателства съдът приема за несъмнено, че именно
бащата е този, който полага грижи за детето, и който е в състояние да му осигури
всички необходими условия за правилното му физическо, психическо и емоционално
развитие, като разполага както с необходимите родителски качества за това, така и с
материалната възможност, предвид данните за жилищната му осигуреност,
същевременно и помощта, с която разполага за грижите за детето от страна на неговите
родители. Същевременно той е и единственият родител, който има желание да се
грижи за отглеждането и възпитанието на детето, при което практически липсва
възможността за избор между двамата родители относно предоставянето на
родителските права. С оглед всичко това съдът намира, че в интерес на детето е същото
да продължи да живее при бащата, на когото да бъдат предоставени за упражняване
3
родителските права.
На майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, като
й бъде дадена възможност да се вижда с него и да го взема всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на бащата. Освен това на майката следва да
бъде предоставена възможност за лични контакти с детето и по време на официалните
празници - по три дни на Коледните празници на четна календарна година и по два дни
на Новогодишните празници на нечетна календарна година, както и на рождения ден
на детето от 15.00 ч. до 18.00 ч. Съдът намира, че посоченият режим на лични
отношения е съобразен както с желанието на майката да вижда детето, така и с
обстоятелството, че детето е вече на 14 години и следователно има личен живот, а
бащата не създава пречки пред свободното осъществяване на контакти между тях, и
същевременно предоставя възможност за пълноценно общуване между родителя, на
когото не са предоставени за упражняване родителските права, и детето, което именно
е в най-голям интерес на последното.
Доколкото родителят, на когото се предоставят за упражняване родителските
права по отношение детето, ще му предоставя дължимата издръжка под формата на
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, налага се да се определи
дела, с който другият родител ще участва в издръжката на детето. Съгласно чл. 143, ал.
1 от СК всеки родител е длъжен да осигурява условия на живот, необходими за
развитие на детето, съобразно своите възможности и материално състояние. По силата
на ал. 2 задължението на родителите за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е
безусловно – независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. С издръжката следва да се осигурят такива условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите биха живели заедно. От друга страна в чл.
142 от СК е предвидено, че размерът на издръжката се определя в зависимост от
нуждата на децата и от възможностите на родителите. Следователно, при определяне
размера на издръжката наред с нуждите на детето, съдът следва да прецени и
възможностите на родителя, който я дължи. Определящо за тези възможности обаче не
е обстоятелството, дали лицето работи или не, а дали би могло да го прави, съответно
дали то е трудоспособно, дали има причини, които обективно правят невъзможно за
него да реализира доход и да плаща издръжка. В случая се претендира присъждане на
месечна издръжка в минималния предвиден от закона размер. Към настоящия момент,
с оглед размера на минималната работна заплата за страната като база за изчисляване
на минималния размер на издръжката за едно дете, а именно е 650 лв., то минималната
издръжка е в размер на 162.50 лв. Поради изложеното съдът намира, че искът се явява
основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер, който, с оглед
изменения размер на минималната работна заплата, е 162.50 лв.
По отношение на претендираната издръжка за минал период, и конкретно за
периода от една година преди предявяване на иска до м. март 2020 г., а именно от м.
0*.201* г. до м. 03.2020 г., по отношение на който единствено е налице спор между
страните, то в тежест на ответника е да докаже, че е предоставяла издръжка на детето в
този период и в претендирания размер за същия от 152.50 лв. По делото не бяха
представени такива доказателства от страна на последната. Между страните не е
спорно, че същите са разделени от дълъг период, като през процесния такъв детето е
живяло при своя баща. От събраните в производството по делото гласни доказателства
4
се установява, че единствено бащата се грижи за детето, а майката изключително рядко
му купувала дрехи, като през последната една година е посетила детето само на първи
юни и му е донесла една кутия с череши. При това следва да се приеме, че същата не е
предоставяла финансова и/или материална издръжка за детето в процесния период,
включително в спорния такъв от м. 0*.201* г. до м. 03.2020 г. Поради това и съдът
намира претенцията по чл. 143, ал. 2 от СК във вр. с чл. 14* от СК за заплащане на
издръжка за минал период за доказана по основание за целия процесен период.
Претендираната издръжка следва да бъде присъдена и за минало време, а именно
считано от 04.0*.201* г. до 04.0*.2020 г. в претендирания минимален за този периода
размер от 152.50 лв. месечно, или общо за периода сума в размер на 1830.00 лв.
При този изход на спора и с оглед направеното от ищеца искане, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати направените от него разноски по
делото в размер на 330.00 лв., от които 30.00 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК вр. чл. 6*, ал. 1, т. 7 от ГПК ответникът следва да заплати сумата
237.88 лв., представляваща дължимата държавна такса върху присъдената в полза на
детето издръжка.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето К. К.
П., роден на * г., с ЕГН **, на бащата КР. ИВ. П., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. К. П., с ЕГН ** да бъде при неговия
баща КР. ИВ. П., на адрес: гр. Б., ул. “Б. Б.” No *.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Н. ИВ. С., с ЕГН
********** с детето К. К. П., с ЕГН **, като същата ще има право да вижда и взема
детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в
неделя, по 20 /двадесет/ дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на
бащата, както и по 3 /три/ дни на Коледните празници на четна календарна година и по
2 /два/ дни на Новогодишните празници на нечетна календарна година, и на рождения
ден на детето от 15.00 ч. до 18.00 ч.
ОСЪЖДА Н. ИВ. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. К., обл. В., ул. “В.”
No *, да заплаща на детето К. К. П., с ЕГН **, лично и със съгласието на неговия баща
КР. ИВ. П., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Б., ул. “Б. Б.” No *, ежемесечна
издръжка в размер на 162.50 лв. /сто и шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
считано от 04.0*.2020 г. /датата на предявяване на иска/ до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. ИВ. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. К., обл. В., ул. “В.”
No *, да заплати на детето К. К. П., с ЕГН **, лично и със съгласието на неговия баща
5
КР. ИВ. П., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Б., ул. “Б. Б.” No *, сумата от
1830.00 лв. /хиляда осемстотин и тридесет лева/, представляваща издръжка за минало
време в размер на 152.50 лв. месечно, за периода от 04.0*.2021* г. до 04.0*.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 04.0*.2020 г. /датата на подаване на исковата
молба/.
ОСЪЖДА Н. ИВ. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. К., обл. В., ул. “В.”
No *, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на КР. ИВ. П., с ЕГН **********, от
гр. П., ж.к. “С.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап.*, сумата от 560.00 лв. /петстотин и шестдесет
лева/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Н. ИВ. С., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. К., обл. В., ул. “В.”
No *, на основание чл. 6*, ал. 1. т. 7 от ГПК да заплати в полза Районен съд- Б. сумата
от 237.88 лв. /двеста тридесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща държавна такса върху дължимата от нея издръжка, както и 5.00 лв.
/пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, в която е
определена дължимата от ответника издръжка.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6