Подсъдимият признава изцяло фактите ,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти .В последната си дума заявява,че има желание да плаща издръжката за децата си ,при положение
,че вече работи и изкарва
парични средства .дава обяснения
.
В тази връзка договорният
защитник на подсъдимия адв.К. заема
становище в случай ,че бъде признат за виновен да му бъде наложеното посоченото от прокурора по вид и размер наказание за извършеното
престъпно деяние.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението за престъпление по чл.183 ал.4 от НК и считайки за
доказано недаването на издръжка за целия период на обвинението , пледира подсъдимия да бъде признат за виновен . При индивидуализация на
наказанието , предлага наказанието да бъде по вид
“пробация “ с двете задължителни по закон пробационни мерки за
срок от 1 година и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“.
На основание чл.76 от НПК В.И.З. ,действаща
като майка и законен представител
на малолетните деца М.
И.
Д.и
И.
И.Д. е конституирана като частен обвинител в процеса.
Повереникът на
частния обвинител адв.Петър Димитров заявява ,че поддържа обвинението спрямо
подсъдимия и в хода на съдебните прения пледира за наказание „лишаване от свобода“
,което да се изтърпи от подсъдимия ефективно
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с обясненията на
подсъдимия,приема за установено следното:
Подсъдимият И.А.Д. е роден на *** *** .В рамките на инкриминирания в обвинителния акт период бил
регистриран в Бюрото по труда –Хасково ,откъдето на няколко пъти му осигурявали работа ,но поради липса на
необходимия ценз бил освобождаван. Иначе
във финансово отношение бил подпомаган и от родителите си .
Подсъдимият И.А.Д. и свидетелката В.И.З. сключили
граждански брак на 12.11.2005 год.От брака си имали родени две дъщери – М.И. Д., ЕГН **********
и И.И. Д., ЕГН **********.През
2011 год. св.З. *** за прекратяване на брака им. С Решение №
668/25.10.2011 год. по гр. дело № 2330 по описа за 2011 год. на Районен съд -
Хасково, влязло в законна сила на 17.04.2012 год., бракът между тях бил
прекратен,упражняването на родителските
права над родените от брака деца – М. И.Д. и И.И.Д., било предоставено
на майката – св.В.И.З., а подсъдимият бил осъден да
изплаща издръжка в размер на 160 лева на децата си- по 80 лева на месец за
всяко едно дете. С Решение № 608/18.10.2017 год. по
гр.дело № 1185/2017 год. по описа на PC -
Хасково, в законна сила от 08.11.2017 год., бил изменен размера на дължимата от
подс.Д. спрямо двете му непълнолетни дъщери издръжка,
като размерът й бил увеличен от 80 лева на 115 лева за всяко едно от децата . Тези свои задължения
обаче Д. не изпълнявал във времето, поради което св.З. *** ,въз основа на която било образувано и настоящото досъдебно
производство.
Преди това с присъда №41/24.04.2014
по НОХД №156/2014г. по описа на Районен съд Хасково, влязла в сила на
09.05.2014г.,подсъдимият бил признат за виновен за извършено деяние по
чл.183, ал.1 от НК за периода от месец януари 2013г. до месец ноември 2013г.,
като му било наложено наказание „Пробация".
Наказанието „Пробация" било изтърпяно от Д. на
21.11.2014 год. Съответно с присъда № 56/28.09.2015
по НОХД №612/2015 год. по описа на Районен съд - Хасково, влязла в сила на
13.10.2015 год., Д. бил признат за виновен за извършено
деяние по чл.183, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.28,
ал.1 от НК за периода от месец май 2014 г. до месец май 2015 г, включително,
като му било наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, както и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание". На основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието
„Лишаване от свобода" било отложено
за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата . Наказанието
„Обществено порицание" подсъдимия изтърпял на 22.10.2015 год.
След осъждането си по НОХД №612/2015 г.
на Районен съд - Хасково, в периода от месец
юни 2015 год. до месец декември 2017 год., включително подсъдимият привел чрез пощенски записи на св.В.З., в
качеството на майка и законен представител на малолетните деца, сумата от общо
850 лева, както следва: на 26.10.2017 год. превел сумата от 230 лв./л.56/; на
25.09.2017 год. превел сумата от 500 лева /л.55/; на 30.11.2017 год. превел
сумата от 120 лева /л.56/. Общата
сума на всички плащания за издръжка за малолетните деца М.и
И.Д.в размер на 850 лв.покрива напълно
10 месечни вноски за издръжка от по 80 лева всяка
– или 5
месечни вноски за издръжка в размер на 80 лева за едното дете и 5 месечни
вноски за издръжка в размер на 80 лева за другото дете.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие да установена въз основа на
обясненията на подсъдимия в хода на ДП, показанията на свидетеля В. З. , както и
останали писмени доказателства, събрани в хода на съдебното и
досъдебно производство, приобщени по време на съдебното
следствие по реда на чл.
283 от НПК. Съдебният състав
кредитира показанията на св.З. за достоверни и логични, като заявеното
от нея се подкрепя и от данните,изводими от писмените доказателства. Обясненията на подсъдимия за извършените от него частични плащания на
задължението за издръжка също намират
подкрепа в останалите доказателствени източници,поради което и се кредитират от
съда .
При така
описаната фактическа обстановка,съдът прие от обективна страна следното:
Съдът е обвързан и дължи произнасяне по обвинението, с което е сезиран,
респективно с конкретизирания период на осъществяване на престъпното деяние.
Инкриминираният в обвинителния акт, възприет и от състава на първоинстанционния съд, период съответства на фактическите данни относно
начина, по който е извършена преценката за погасяване на забавените плащания за
издръжка. От събраните в хода на ДП доказателства се установява , че след
влизане в сила на присъдата по
НОХД №612/2015 год. по описа на
РС-Хасково подсъдимият е
заплатил общо сумата от 850
лв. за издръжка на двете си малолетните
деца .Тази сума е платена в периода 26.10.2017 год.-30.11.2017 год. и покрива задълженията за издръжка за 5 месечни вноски
за детето М.И.
Д. и 5 месечни вноски за детето И. И. Д. или за месеците юни,
юли, август, септември и октомври 2015 год.,защото не е посочен периодът, за който се отнасят
съответните вноски/ с изключение на тази
за м.ноември 2017г.
/Вярно е, че нормата на чл. 76,
ал. 1 от ЗЗД
предвижда възможност за длъжника да заяви кое от неизпълнените еднородни
задължения погасява, в случай че изпълнението не е достатъчно, за да покрие
всичките. За приложението й обаче, е необходимо това волеизявление да се
направи в срока по чл. 75,
ал. 3 от ЗЗД, до
момента на погасяване на задължението, а не впоследствие. Видно от
представените на ДП разписки за пощенски записи за сумата от
общо 850 лева
-безспорно доказателство за извършеното плащане в хода на настоящото
наказателно производство, такова волеизявление на подсъдимия няма отразено и в този аспект, не влияе на
начина на погасяване на неизпълнените задължения, възприет от обвинението и
състава на съда, съответен на изискванията на чл. 76, ал. 1 изречения второ и
трето от ЗЗД. .По
тези съображения следва да се приеме,че
преведените от подсъдимия суми са
послужили за погасяване на
старите задължения за издръжка
на двете деца за периода
от месец юни до м.октомври 2015 год. Вкл. Като се
има предвид, че издръжката се дава, за да се осигури съществуването на
съответното лице през месеца, то именно поради тази причина изплащането й
следва да стане не само през текущия месец,но и в пълен размер, за да задоволят естествените нужди на лицето, за което е
предназначена/ определение № 9/04.02.1977 г. по н.д.№ 54/77 г.на ВС/ .Поради
това и направения превод на сумата от 120 лв. с основание
издръжка за месец ноември 2017 г. е недостатъчно да покрие месечната издръжка за този месец за
двете малолетни деца,равняваща се на сумата от общо 230 лв. ,а задължението
за издръжка е дължимо изцяло през текущия месец.В противен случай нуждаещият се от издръжка би бил
поставен в по-неблагоприятно положение
от задължения да я дава.В този смисъл и представените доказателства, че подсъдимият само частично е
изпълнявал задължението си през приетия
от съда инкриминиран период, не прави деянието несъставомерно.
При наличната установеност по делото
съдът прие,че задължението на
подсъдимия за издръжка по отношение на малолетните деца М. и И. за периода от м.ноември 2015 год. до м. декември 2017 год. включва 24 месечни вноски по 80 лева за детето М. , 24 месечни
вноски по 80 лева за детето И.
/ общо 3840 лв./,
както и 2 месечни вноски по 115 лева за М.
и 2 месечни вноски по 115 лева за И./общо 460 лв./ ,при което размера на дължимата издържка възлиза общо на 4 300 лева за
двете деца в посочения период.Видно
от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан. С Присъда по НОХД №612/2015г.
по описа на Районен съд Хасково, влязла в сила на 13.10.2015 г.,
същият е признат за виновен за извършено деяние по чл.183, ал.4 ,вр.ал.1,вр.чл.28
ал.1 от НК. Това
осъждане определя деянието , осъществено в периода от месец ноември 2015 год. до месец декември 2017 год. ,като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28 от НК.Поради изложеното
съдът призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление
по чл.183 ал.4,вр.ал.1,вр.чл.28
ал.1 от НК ,защото за периода от м. ноември 2015
година до м. декември 2017г., включително, в гр. Хасково, след като е осъден с
Решение № 668/2011г. година на Районен съд - Хасково, постановено по гражданско
дело № 2330/2011 година по описа на РС-Хасково, в законна сила от 17.04.2012
година да издържа свои низходящи, а именно дъщерите си М.
И.Д.
родена на ***г. и И.
И.
Д.,
родена на ***г., като им заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева за всяко
едно от двете деца, изменена с Решение № 608 /2017г. година на Районен съд -
Хасково, постановено по гражданско дело № 1185/2017 година по описа на
РС-Хасково, в законна сила от 08.11.2017 година, в размер на 115 лева за всяко
едно от двете деца, съзнателно не е изпълнил задължението си за повече от две
вноски - 24 месечни вноски по 80 лева за М.
И.
Д.,
24 месечни вноски по 80 лева за И.И.
Д.,
2 месечни вноски по 115 лева за М.И.Д.и
2 месечни вноски по 115 лева за И. И.
Д.,
всички вноски на обща стойност 4 300 лева, като деянието е извършено повторно.
От
субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл-подсъдимият е съзнавал ,че с
неговото бездействие по отношение на цялостното изпълнение на
задължението му за издръжка на малолетните си деца ще
се стигне като резултат до неплащане на издръжката.
Подсъдимият е
в работоспособна възраст и макар по делото да са налични данни ,че е бил
регистриран в Бюрото по труда , той е полагал труд и реализирал доходи ,с които е бил в обективна
възможност да обезпечи дължимата от него издръжка. Последното
обуславя и наличието на умисъл в неговото поведение.
Причина за извършване на деянията
от подсъдимия е липсата на отговорност и чувство за родителски дълг.
При определяне
на вида и размера на наказанието за престъплението ,за което подсъдимия бе признат за виновен ,съдът взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Не следва, обаче, според настоящия съдебен състав като смекчаващо отговорността обстоятелство да бъде отчетен факта, че подсъдимият е бил безработен, доколкото последният е полагал
труд ,макар и не през целия инкриминиран период от време и е имал обективната възможност да заплаща издръжката на дъщерите си. Като смегчаващи вината на подс.обстоятелства следва да се приемат частичното
изпълнение на задължението през
инкриминиран период и оказаното съдействие при воденото разследване. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се ценят обремененото съдебно минало , дължимостта на издръжка по
отношение на две малолетни лица и нейния размер, които определят една по-висока степен на укоримост на самия деец. Обсъдените обстоятелства не обуславят
извод за
наличие на многобройни или изключително смегчаващо обстоятелства и определеляне на наказанието при условията на
чл.55 ал.1 от НК.Съставът
на чл.183 ал.4 от НК предвижда алтернативно две наказания – „лишаване от
свобода” за срок до две години или пробация .
Определяйки наказанието при условията на чл.54 от НК съдът се насочи към
по-лекото по вид алтернативно наказание – а именно: „пробация “ ,което определи при известен превес на отегчаващите обстоятелства. Затова и наложи наказание около средния размер на предвиденото наказание, а именно: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една /година и 2/два/
месеца и определена периодичност на
явяване и подписване от два пъти седмично и 2.”Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година и 2/ два/ месеца. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „Обществено порицание“, което да се
изпълни , чрез обявяване на присъдата на
видно място по месторабота на подсъдимия И.А.Д.. С тези наказания съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на
закона, което ще въздействува възпитателно и
предупредително както върху дееца, така и по отношение на останалите членове на
обществото.
Воден от горното, съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.