№ 160
гр. гр.Несебър, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100859 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
От ищцата Р. А. К. срещу ответника О.Н. е предявен иск по чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за
присъждане на сумата от 8000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от претърпян на
15.07.2022г. инцидент, сумата от 67,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 15.07.2022г., до окончателното изплащане. Ищцата
сочи, че на 15.07.2022г., между 13:30 часа и 14:00 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, на ненаименувана
улица, зад сградата на РУ МВР, близо до къщи „Гранит“ и задната част на хотел „Изола“, се
движела по улицата с електрическа тротинетка. Излага, че в района на западната ограда на
районното управление видяла патрул на КАТ, който бил спрял за проверка лек автомобил, а пред
нея имало „легнал полицай“. Сочи, че заобиколила колите и внезапно триколката се свлякла в
шахта, а ищцата загубила равновесие, паднала и се ударила. Твърди, че загубила ориентация или
съзнание, но когато дошла на себе си служителите на КАТ и пешеходци я били извадили и
поставили в страни, а по нея имало кръв и замърсявания от уличното платно. Сочи, че един от
полицейските служители се обадил на работодателя й, който я откарал в медицински център за
преглед и оказване на първа помощ. Навежда, че още същата вече почувствала болки, гадене и
световъртеж. Сочи, че впоследствие била на лечение в болница в Бургас, а по-късно и в домашна
обстановка. Излага, че в резултат на падането получила силен стрес, болки, временна загуба на
ориентация, повърхностни и охлузни рани. Твърди, че инцидентът станал по вина на ответника –
поради неотремонтиране и необозначаване на шахтата. Сочи, че травмите не са й позволявали
известно време да започне работа като сервитьорка. С тези доводи моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника О.Н. е депозиран отговор, с който предявеният иск се
оспорва. Развиват се съображения за неяснота относно мястото на инцидента и характеристиките
на шахтата. Акцентира се върху избраната от ищцата скорост и разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от
1
ЗДвП. Обръща се внимание на противоречия между исковата молба и доказателствата относно
получената от ищцата медицинска помощ. Твърди се, че не става ясно какво точно работи тя.
Прави се извод, че липсва противоправно поведение от страна на О.Н.. Сочи се, че ищцата е била
длъжна да се съобрази с наличието на шахтата. Излага се, че не е ясно дали ищцата е спазила чл.
80а от ЗДвП. С тези доводи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищцата е да докаже, че е налице виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди за ищцата, както и размера на
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на
конкретното лице се предполага до доказване на противното и оборването на тази презумпция е в
доказателствена тежест на ответника.
Първият елемент от фактическия състав, на който ищцата основава претенцията си, е
настъпване на произшествие на 15.07.2022г. между 13:30 часа и 14:00 часа в к. к. „Слънчев бряг“,
кв. „Чайка“, зад сградата на РУ МВР Слънчев бряг, близо до къщи „Гранит“ и задната част на
хотел „Изола“. В исковата молба ищцата описва инцидента като падане, вследствие на
съприкосновение между управляваната от нея електрическа тротинетка и необозначена
канализационна шахта. Във връзка с инцидента са събрани гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на свидетелите О. И., С. П. и Д.И.. Прието е заключение на съдебна
автотехническа експертиза (на л. 128 – л. 144 от делото). При анализа на събраните доказателства,
съдът намира, че по отношение на инцидента се установява следното:
Следва да се отбележи, че във връзка с инцидента са налице следните данни в показанията
на свидетеля И., а именно, че той и колегата му – св. П., се намирали в к. к. „Слънчев бряг“, срещу
хотел „Мида“, а в посока към тях, на около 35-40 метра се движела госпожа с електрическа
тротинетка, като на около 15 метра преди тях госпожата паднала, а на около 20-30 метра от тях
имало легнал полицай и останал зад госпожата към момента на падането, като те се обърнали, тъй
като чули шума от падането и в този момент възприели настъпилия инцидент. От показанията на
св. П. се установява, че докато полицейските служители работели срещу хотел „Мида“, до хотел
„Сапфир“, към тях с посока от спирка „Палма“ към хотел „Болеро“ се движела жена с
електрическа триколка. От него не се конкретизира мястото на падане, като свидетелят само
посочва, че имало легнал полицай на около 70-80 метра назад. От показанията на св. Д. се
установява, че по данни на ищцата (негова приятелка) непосредствено след легналия полицай се
намирала шахта и след като ищцата минала през легналия полицай предната гума се забила в ръба
на шахтата (поради пропадане на шахтата) и паднала. На вещото лице по допусната експертиза е
възложено да съобрази както твърденията в исковата молба, така и показанията на всички
свидетели, да извърши оглед на място, и да даде съответните експертни заключения. Съдът
кредитира експертизата на вещото лице като обективна, компетентна и безпристрастна. Както
беше посочено в протоколно определение от съдебно заседание от 04.04.2023г., с което е
отхвърлено искането на ответника за допълнителен въпрос към експертизата, от вещото лице се
внася достатъчно яснота за механизма на настъпилото ПТП, като точното разС.ие между мястото
на шахтата и мястото, на което са се намирали полицейските служители, не следва да бъде
2
установявано. Това е така, тъй като в свидетелските показания разС.ията са определени
приблизително, а не с точност до сантиметър, поради което изготвената по този начин експертиза,
която е боравила с тези данни, е достатъчно доказателство за изясняване на делото от фактическа
страна.
От приложения към експертизата снимков материал от извършения оглед и от разпита на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че на фигура 5 (на л. 137 от делото) са обозначени
мястото, на което са се намирали полицейските служители (срещу хотел „Мида“), както и мястото
на ПТП. Вещото лице е приело, че произшествието е възникнало след преминаване на легналия
полицай и съприкосновение с намиращата се след него (в посока на движение към хотел „Мида“)
шахта. От разпита на вещото лице става ясно, че разС.ието между мястото на инцидента и мястото,
на което са се намирали полицейските служители, е около 50 – 100 метра, но полицейските
служители са имали видимост към мястото на произшествието. Изводът, направен от вещото лице
е, че мястото, обозначено в исковата молба и мястото, което се установява от показанията на
свидетелите, е едно и също, което е установено от експерта при извършения от него оглед. Както
се посочи разпитаните като свидетели полицейски служители дават данни за местоположението на
легналия полицай и шахтата с приблизителност. Св. И. посочва, че легналият полицай се намирал
на около 20 метра, а ищцата паднала на около 15 метра от тях. Свидетелят П. посочва разС.ие от
около 80 метра между легналия полицай и мястото, на което са се намирали полицейските
служители. Ето защо при тази приблизителност на подадените данни и установеното от вещото
лице (също с приблизителност) разС.ие от 50 – 100 метра между полицейските служители и
легналия полицай, съдът кредитира в пълнота изводите на вещото лице, че произшествието се е
реализирало именно след съприкосновение на тротинетката с посочената шахта, находяща се след
„легналия полицай“. Тук е важно да се отбележи, че при извършения оглед експертът е взел
предвид всички показания на свидетели, а така също и твърденията на ищцата, като (с цялата
условност на възприятията на всеки един от участниците и очевидците на инцидента) е достигнал
до експертен извод, че именно това е мястото на произшествието. В тази връзка следва да се
акцентира и на показанията на св. И., който посочва, че след като полицейските служители са чули
шум от падане, в този момент са се обърнали към мястото на инцидента. Т.е. – те са възприели
ищцата за пръв път във вече паднало съС.ие, поради което е напълно логично тя да се е намирала
след мястото, на което се намира шахтата. Впрочем по възприятията на св. И., а именно, че
легналият полицай (непосредствено след който е шахтата, както се установява от огледа на вещото
лице, вкл. на актуалното съС.ие през 2019г. – чрез „Гугъл Мапс“) се е намирал на около 20 метра
от мястото на полицейските служители, а ищцата, в паднало съС.ие, се намирала на 15 метра от
тях, напълно съвпада с посочения от вещото лице механизъм на падане, вследствие на удар в
шахтата и загубване на равновесие, при което е логично ищцата да се е намирала в момента на
падането малко след шахтата. От показанията на св. П. не се установяват различни факти, тъй като
той не посочва конкретно мястото на падане, а единствено мястото (по негови възприятия), на
което се е намирал легналият полицай – на около 70-80 метра назад. Твърденията на ищцата също
не установяват сочените от ответника противоречия, тъй като по белезите, по които описва
мястото на инцидента (зад сградата на РУ МВР Слънчев бряг, близо до къщи „Гранит“ и задната
част на хотел „Изола“) вещото лице е извършило оглед и е установило именно наличието на
„легнал полицай“, с разположена след него шахта (фигури 1 и 2 към изготвената експертиза).
Вещото лице е работило именно с дадените от ищцата ориентири, като е отразило и на схемите
задната част на сградата на РУ Несебър, поради което мястото на ПТП, описано от ищцата,
3
съвпада с местоположението на „легналия полицай“, респ. на шахтата, като в тази насока са и
показанията на св. Иванов, които пресъздават твърденията на ищцата за мястото на инцидента. Не
представлява противоречие посоченото от нея в исковата молба, че е заобиколила коли, за да не
пречи на работата на патрула. Важно е да се отбележи, че от разпита на вещото лице става ясно, че
между мястото на патрула и мястото, където ищцата е била в движение с триколката, е имало
пряка видимост. Т.е. – както полицейските служители са видели ищцата (но след падането по
данни на св. И.), така и тя ги е възприела, като не са налице твърдения от нейна страна, че е
заобикаляла патрула, а единствено, че е заобикаляла коли, без да се конкретизира кои коли. При
наличието на други данни, свързани с мястото на инцидента, които са анализирани от вещото лице
и които според експерта потвърждават посоченото в исковата молба място, съдът намира, че
отбелязаното в исковата молба заобикаляне на автомобили не представлява противоречие при
описание на мястото на инцидента. По безпротиворечив начин (от всички доказателствени
източници) се установи, че инцидентът е възникнал именно след сблъсък с шахтата, след легналия
полицай, които са се намирали на известно разС.ие (между 20 и 100 метра според различните
възприятия по делото) от мястото, на което са се намирали полицейските служители. С оглед
изложеното от тях за участието им в инцидента (с предложена помощ на ищцата) е логично те да
не са изследвали, респ. да не се забелязали причината за падането й (в показанията си те не могат
да посочат установена от тях конкретна причина за падането).
В заключение следва да се посочи, че с оглед спецификата на възникналия инцидент е
логично да няма конкретни преки доказателства, които да установяват с абсолютна точност
мястото, на което е възникнал. Налице са обаче косвени доказателства – показания на полицейски
служители – очевидци, възприели данни след падането на ищцата, показанията на св. Иванов (по
данни на ищцата) и експертиза на вещото лице, които в своята неразривна връзка, водят до
единствения възможен извод, че произшествието се е реализирало на установеното при огледа от
вещото лице място, а именно: зад сградата на РУ „Слънчев бряг“, срещу която се намира хотел
Централ, на пътното платно, с посока на движение от хотел „Диамант“ към хотел „Мида“,
вследствие на съприкосновение с метална шахта, находяща се непосредствено след „легнал
полицай“ – в тази посока на движение (фиг. 6 и фиг. 7 от приложенията към експертизата). В тази
връзка следва да се акцентира на практиката на ВКС (Решение № 50099 от 06.01.2023г. по гр.д. №
4711/2021г. по описа на II гр. о. и цитираните в него -решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. №
1163/2010 г. на четвърто г. о., решение № 177/25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на трето г. о.,
решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на четвърто г. о. и решение № 81/19.07.2022 г.
по гр. д. № 2536/2021 г. на трето г. о), според които е възможно прекият факт да не е оставил следа
(доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство),
годен да бъде представен пред съд. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез
преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено
установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават
указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт. Пълно доказване може да се осъществи и само с
косвени доказателства, ако те са несъмнено установени, достоверни и са в такава връзка с другите
обстоятелства, че установяват без съмнение главния факт. В случая (с оглед установеното от
показанията на св. И., че полицейските служители са се обърнали едва след като са чули шума от
4
падането) липсват преки доказателства (преки очевидци относно мястото и механизма на
произшествието). Всички гласни доказателствени средства обаче, съобразени с извършения от
вещото лице оглед, базиран на тях, водят до единствения възможен извод, че произшествието е
възникнало на посоченото по-горе място, при движение от страна на ищцата с електрическа
тротинетка и при съприкосновение от нейна страна с намиращата се непосредствено след легналия
полицай шахта.
На следващо място от заключението на автотехническата експертиза се установява и
механизъм на произшествието. Към момента на огледа - 15.02.2023г. (а и чрез оглед с „Гугъл
Мапс“ за съС.ието на пътя към 2019г.) вещото лице е констатирало (с отразено измерване на
фигури 8 и 9 към заключението), че (както посочва експертът и по време на разпита си) в предната
си част по посока на движението, след преминаване на „легналия полицай“ в посока от хотел
„Диамант“ към хотел „Мида“, шахтата се намира на 8 см. под нивото на пътното платно. От
техническа гледна точка, при движението на електрическа триколка, минавайки през препятствие
– „легнал полицай“, се измества масовият център. Когато (както е в случая) след преминаване в
легналия полицай се пропадне с още 8 см. – в намиращата се след него шахта, пропаднала в края си
по посоката на движението, изместването на масовия център довежда до загуба на равновесие на
водача, управляващ електрическото ППС. Допирът на предната гума с ръба, образуван от
въпросното пропадане с 8 см, води до загуба на управление и падане, както се е получило в
конкретната ситуация. Съдът кредитира така описания от вещото лице механизъм на
произшествието, като същият е компетентен и даден при подробно описание на техническите
специфики на случая и в тази част заключението не е оспорено от страните. Установява се от
заключението на вещото лице, че шахтата не е обозначена и не е била обозначена, поради което не
е било възможно да се забележи при движение и да се предотврати допир с нея, тъй като
видимостта към нея се закривала от легналия полицай.
На следващо място съдът намира, че ответникът отговаря за поддържането на шахтата в
изправно съС.ие. Съгласно чл. 31 ЗП процесната шахта (като пътно съоръжение) следва да се
ремонтира и поддържа от О.Н., доколкото тя се явява негов собственик, защото то е част от
общинската уличната мрежа (в същия смисъл е и и нормата на чл. 48, т. 2, б. „а“ от ППЗП).
Отделно от това нормата на чл. 167, ал. 1 ЗДвП задължава собствениците или администрацията,
управляваща пътя, освен да го поддържат в изправно съС.ие и да сигнализират незабавно
препятствията по него, респ. да ги отстраняват във възможно най – кратък срок. Според чл. 47, ал.
1 от ППЗП поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна
нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности. В практиката на ВКС е прието, че общината дължи обезщетение, когато не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и
от това настъпят вреди (Решение № 50159 от 04.04.2023г. по гр.д. № 1272/2022г. по описа на I гр.
о. на ВКС). В конкретния случай шахтата (още към 2019г. според огледа на вещото лице в „Гугъл
Мапс“) и към момента на огледа 15.02.2023г. е била пропаднала с 8 см. под нивото на пътното
платно. Т.е. става въпрос за необезопасена шахта, която представлява препятствие по смисъла на
чл. 167, ал. 1 ЗДвП, създавало опасност за движението, с оглед липсата на съответната
сигнализация. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за
своевременно отстраняване на препятствието чрез провеждане на нужния ремонт, за
сигнализирането му до тогава и за организиране на движението по начин, осигуряващ
безопасността му. Отговорността на ответната община произтича от факта, че служителите й не са
5
сигнализирали препятствието на пътя и не са взели мерки за осигуряване безопасността на
движението в процесния участък. Тези факти са напълно достатъчни, за да се обоснове
отговорност на общината, поради което въпреки, че става въпрос за съоръжение – шахта, касаещо
експлоатация на системи от водоразпределителни дружества, това не променя възникналата за
общината отговорност за поддържане на пътното платно. Нещо повече - водоотвеждащите
устройства и пречиствателните съоръжения по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби
на ЗП са пътни съоръжения. В горния смисъл е и трайната съдебна практика – вкл. Определение №
391 от 07.09.2022г. по гр.д. № 4913/2021г. по описа на I гр. о. на ВКС.
Другият спорен въпрос по делото е дали това противоправно поведение на лицата, на които
ответната община е възложила поддържане изправността на пътя, се намира в причинно –
следствена връзка с настъпилите вреди. За да се установи причинната връзка между бездействието
на служители на ответника и вредоносния резултат, съдът е длъжен да установи задължението за
действие, което не е изпълнено и дали вредите са последица на това неизпълнение или се дължат
на друга причина. В случая с оглед на гореизложеното се установява, че служителите на oбщина
Несебър не са изпълнили задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 167 ЗДвП. С оглед механизма на
произшествието, се налага извод, че претърпените от падането на ищцата травми, са в причинна
връзка с неизправната шахта. Налага се извод, че вредите са причинени от взаимодействието на
управляваната от ищцата триколка с шахта, която ищцата не е могла да възприеме (тъй като не е
била обозначена и се е намирала след „легнал полицай“), която не е била и обезопасена,
следователно е налице причинно – следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите вреди, доколкото те са последица от необезопасяването и необозначаването на
процесната шахта. Наличието на причинна връзка се установява и от заключението на вещото
лице, което се кредитира от съда като обективно и компетентно.
Относно вида и характера на конкретните вреди, следва да се има предвид, че
непосредствено след падането на ищцата, съС.ието й е възприето от св. Иванов, който се срещнал
с нея и видял, че имала охлузна рана на рамото, кракът и кърви под лявото коляно, а долу на
стъпалото била ожулена до кокал, като кървяла и в областта на малкия пръст. Поради това той я
транспортирал за преглед до „Вива Клиник“, където й промили раната и я насочили към
травматолог. Във връзка с уврежданията на ищцата, от нейна страна са представени различни
медицински документи. Хронологично – на първо място документ е съставен от УМБАЛ АД –
Бургас (съдебномедицинско удостоверение № 355/22 на л. 4 от делото), като при извършен
преглед на 18.07.2022г. вещото лице е констатирало, че е налице охлузна рана в областта на лявото
рамо на обща площ 2х2 см, в долната трета на лявото бедро, по предна повърхност е установено
срединно синкаво кръвонасядане с размер 5 х 3,5 см., с добре изразен травматичен отток, а в горна
трета на лявата подбедрица – синкаво кръвонасядане с размер 20 х 7 см., в което има множество
охлузни рани с корици на нивото на кожата. В областта на основата на малкия пръст на лявата
подбедрица в долна трета се установила охлузна рана с корица над нивото на кожата в размер 2х2
см. Бил констатиран силно изразен оток, обхващащ лявото коляно, лявата подбедрица, глезен и
стъпало в ляво. Уврежданията отговаряли да са получени по времето и начина, съобщени от
ищцата – при падане в шахта в к. к. „Слънчев бряг“. Заключението на експерта в съдебна
медицина било, че е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата
била насочена към ядрено магнитен резонанс на ляв крак. Видно от епикриза от „Лайф Хоспитал“
ЕООД (на л. 100 – л. 101 от делото) на 20.07.2022г. ищцата постъпила с разкъсно-контузна рана в
областта на лявата подбедрица, оток, хематом, а палпаторно бил установен травматичен
6
„деколман“. Както се установява от разпита на вещото лице по съдебномедицинската експертиза
(в съдебно заседание от 01.02.2023г.) „деколман“ е травматично съС.ие, при което в травмираната
зона се събира кръв, която ако е в по-голямо количество трябва да бъде оперирана, за да се
премахне кръвта и да се облекчи болката. Видно от цитираната епикриза на 20.07.2022г. била
проведена оперативна интервенция на констатирания „деколман“. На 25.07.2022г. ищцата е
посетила „Лайф Хоспитал“ ЕООД, като й бил издаден болничен лист № Е20222354260, с диагноза:
травма на други мускули и сухожилия на ниво подбедрица, като й бил предписан болничен режим
в периода 19.07.2022г. – 19.08.2022, въз основа и на медицински протокол от ЛКК № 162 (на л. 97
от делото).
По делото е изслушана и приета съдебномедицинска експертиза № 26 от 2023г., изготвена
от вещото лице Ш. (на л. 89 – л. 92). Вещото лице е извършило анализ на всички медицински
документи (вкл. и медицински протокол на ЛКК № 656, амбулаторен и болничен лист, всичките от
24.08.2022г. – на л. 63 – л. 65 от делото, в които се появява диагноза „счупване на външен
(латерален) малеолус“). Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно, а при разпита си в съдебно заседание на 01.02.2023г. експертът е отговорил подробно
и мотивирано на поставените от страните въпроси. От експертизата се установява, че механизмът
на уврежданията, получени от ищцата и описани в медицинските документи, отговаря на
посочения от ищцата – при падане от неголяма височина в шахта. Вещото лице е посочило, че още
при прегледа в служба „Съдебна медицина“ на 18.07.2022г. са констатират уврежданията в
областта на лявото рамо, в долната трета на лявото бедро, в горна трета на лявата подбедрица, в
областта на основата на малкия пръст на лявата подбедрица, със силно изразен оток, обхващащ
лявото коляно, лявата подбедрица, глезен и стъпало в ляво. С оглед установения още на
18.07.2022г. оток и при обясненията на вещото лице за травматичното съС.ие „деколман“,
констатирано на 20.07.2022г., съдът намира за доказано по делото, че именно това са
нараняванията, претърпени от ищцата, които са в причинна връзка с произшествието (вкл.
деколманът, за който е предприета оперативна интервенция), като същите отговарят на
констатираните в служба „Съдебна медицина“ травми, а и на установения механизъм на падане.
Всички тези травми са установени още от св. Иванов, при първоначалния оглед на пострадалата,
непосредствено след инцидента, а впоследствие и от лекар от съдебна медицина, потвърждават се
от издадените в периода 20 – 25.07.2022г. медицински документи и от експертизата на вещото
лице Ш..
Съдът намира за недоказано по делото, че констатираното на 24.08.2022г. „счупване на
външен (латерален) малеолус“ е в причинна връзка с процесния инцидент. В тази връзка съдът не
поставя под съмнение тази диагноза, вписана в медицински протокол на ЛКК, амбулаторен лист и
болничен лист, всичките от 24.08.2022г., като въпреки възраженията на ответника и оспорването
на официалния документ – медицински протокол на ЛКК, при разпределената доказателствена
тежест не са ангажираха доказателства, от които да се установи, че документът е с невярно
съдържание, т.е., че към 24.08.2022г. ищцата не е страдала от такова счупване. Липсват обаче
преки и косвени доказателства, които да свържат тази травма с процесния инцидент. Това е така,
тъй като още от показанията на св. Иванов (който бил през целия период на лечение с ищцата) не
се установява тя да е претърпяла счупване вследствие на инцидента. На следващо място при
преглед на 18.07.2022г. в служба „Съдебна медицина“ не е установено счупване, като от разпита
на вещото лице Ш. става ясно, че то няма как да бъде установено при огледа на травмите. Именно
поради тази причина, при издаване на медицинското удостоверение, ищцата е била насочена към
7
ядрено магнитен резонанс. По делото не са ангажирани доказателства за извършване на ЯМР или
рентген в областта на глезена на ищеца. За пръв път диагнозата „счупен малеолус“ се появява в
цитираните документи от 24.08.2022г., но както става ясно от съдебномедицинската експертиза,
няма обективен начин (без данни от рентген, или друго подобно изследване) да бъде проследена
давността на тази травма. Установява се от разпита на вещото лице, че не е възможно с подобна
травма лицето да ходи месец и половина. При тези данни, съдът намира, че не се доказва причинна
връзка между инцидента и въпросното счупване. Същото е констатирано над един месец след
инцидента, като първите писмени данни, представени по делото за наличието на счупване, са от
24.08.2022г. Няма други представени доказателства, вкл. след изрични указания на съда, за
наличието на изследвания, които да потвърждават възникването на счупването преди 24.08.2022г.
и по точно – вследствие на процесния инцидент. Както се установява от заключението на вещото
лице по съдебномедицинската експертиза, липсата на такива доказателства изключва
възможността да се даде категоричен отговор на въпроса дали счупването е следствие от
инцидента. Следователно по отношение на тази травма не е проведено доказване от страна на
ищцата и съдът намира, че тази травма не следва да бъде вземана предвид при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди.
По отношение на оспорените от ответника официални медицински документи, съдът вече
посочи, че не се доказва неистинност на протокол от ЛКК от 24.08.2022г. Същото важи и за
другите документи, за които е открито производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК – протокол на ЛКК
№ 162 от 25.07.2022г. и болничен лист от 25.07.2022г. Въпреки разпределената доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства за неистинност на тези документи, а освен това
(относно документите от 25.07.2022г.) описаните в тях травми се потвърждават и от заключението
на съдебномедицинската експертиза. Съдът следва да се произнесе по направеното оспорване на
документи по реда на чл. 193 ГПК. Както се приема в задължителната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК, оспорването истинността на документ по чл. 193 ГПК е
равнозначно на предявяване на инцидентен установителен иск и по него следва да се формира сила
на пресъдено нещо, поради което съдът следва да се произнесе по този иск независимо от
произнасянето по основния иск (в този смисъл напр. Решение № 66 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 807/2012 г., I г. о., ГК). С оглед изложеното и на основание чл. 194, ал. 2 и ал. 3 от ГПК с
настоящото решение следва да се признае, че оспорването на документите не е доказано.
Във връзка с размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на
пострадалото лице следва да се има предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се определя по справедливост
(арг. от чл. 52 от ЗЗД). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
В случаи като настоящия (при които е засегнато здравето на пострадалото лице) следва да
се съобразяват характера и степента на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, интензитета, продължителността и
трайността на търпените болки и страдания, прогнозата за развитието в бъдеще на съответното
заболяване. При определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди е необходим
8
цялостен анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за
справедливост, при отчитане на конкретните икономически условия в странат (Решение № 91 от
19.07.2022г. по гр.д. № 1165/2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС, Решение № 50010 от
06.02.2023г. по гр.д. № 1239/2022г. по описа на I гр.о. на ВКС).
При това положение настоящият съдебен състав счита, че от приетата по делото
съдебномедицинска експертиза безспорно се установява, че претърпените от ищцата вреди са
следните: уврежданията в областта на лявото рамо, в долната трета на лявото бедро, в горна трета
на лявата подбедрица, в областта на основата на малкия пръст на лявата подбедрица, със силно
изразен оток, обхващащ лявото коляно, лявата подбедрица, глезен и стъпало в ляво, както и с
травматичното съС.ие „деколман“, констатирано на 20.07.2022г., в областта на лявата подбедрица,
което е наложило и оперативно лечение по премахване на събралата се кръв в меките тъкани.
Периода на възстановяване от тези травми е до около 30 дни (според изложеното от вещото лице),
което се установява и от издадения на ищцата болничен лист (болничният лист, издаден
впоследствие на 24.08.2022г., не следва да бъде вземан предвид, с оглед установеното, че няма
доказателства за причинна връзка между инцидента и увреждането, посочено в документите от
тази дата). От показанията на св. Иванов се установява, че вследствие на тези травми още вечерта
след инцидента съС.ието на ищцата се влошило, стъпалото започнало да се подува, започнала да
търпи силни болки, около 2 месеца се налагало сваляне на мъртва кожа, през първия месец общото
й съС.ие не било добро, не можела да се обуе джапанката поради подуване в крака. Налага се
извод, че в началото, след инцидента, болките и страданията са били сравнително интензивни,
като се е наложила и конкретна оперативна намеса.
Безспорно травмата е причинила на ищцата и морални страдания и загрозявания (вкл.
подуване в областта на крака). Този факт се потвърждава и от показанията на свидетеля Иванов и
от констатираните непосредствено след инцидента конкретни травми.
От съдебномедицинската експертиза, от анализираните медицински документи и от
показанията на свидетелите се установява, че е налице известен интензитет на търпените болки, а
възстановяването е отнело най-малко период от около месец.
В заключение може да се посочи, че по делото се установяват конкретни факти, които имат
отношение към засегнатите блага на пострадалата (обсъдени по-горе). Всички тези факти, в
тяхната съвкупност, водят до краен извод, че здравословното съС.ие на лицето се е влошило
(макар и за сравнително кратък период от време), но с оглед естеството на раните, ищцата е
претърпяла в периода, непосредствено след инцидента болки и страдания и оперативна намеса. С
оглед периода на увреждането – месец юли 2022г. и конкретната икономическа обстановка в
страна към този период, еквивалент на това съС.ие на пострадалата може да се намери в
обезщетение на стойност от 4000 лв., поради което съдът достигна до краен извод, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е именно този и искът за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до тази сума.
Относно претенцията за сумата от 67,40 лв. – имуществени вреди, следва да се има
предвид, че по делото е доказано заплащането на потребителска такса към МБАЛ „Лайф
Хоспитал“ ЕООД (фискален бон на гърба на л. 11 от делото). Доколкото се установи, че на ищцата
е провеждано лечение в това медицинско заведение, то безспорно сумата е заплатена в причинна
връзка с търпяното произшествие и следва да бъде присъдена. Относно сумата от 50 лв., за която е
издадена фактура от УМБАЛ Бургас АД, липсват доказателства за плащането на тази сума, тъй
9
като фактурата не е такова доказателство, а в нея е отбелязан начин на плащане – по конкретно
посочена банкова сметка, като не са ангажирани доказателства за превеждането на сумата по тази
банкова сметка. Ето защо относно сумата от 50 лв. претенцията за неимуществени вреди е
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Върху присъдените суми следва да се присъди и (както е предявена претенцията от ищцата)
законна лихва от датата на произшествието – 15.07.2022г., тъй като според трайната практика на
ВКС – Решение № 15 от 01.06.2012г. по т.д. № 279/2011г. по описа на I търг. отделение, Решение
№ 309 от 04.06.2014г. по гр.д. № 1354/2012г. по описа на IV гр. о., при задължения от непозволено
увреждане длъжникът е в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от
момента на настъпване на увреждането (чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 ЗЗД).
От изложеното може да се направи краен извод, че предявените искове са основателни до
посочените размери (4000 лв. – неимуществени вреди и 17,40 лв. – имуществени вреди) и следва
да бъдат уважени до тях, ведно с претенцията за лихва от датата на увреждането и отхвърлени до
пълните предявени размери (8000 лв. – неимуществени вреди и 67,40 лв. – имуществени вреди).
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Върху уважения размер на исковете се дължи
държавна такса в размер на 160,70 лв., която следва да се присъди. От ищцата са доказани и
следните разноски: 1000 лв. платено адвокатско възнаграждение (на л. 3 от делото), 800 лв. –
депозити за експертизи. Съразмерно на уважената част от искове от тези разходи следва й се
присъдят 896,36 лв. Т.е. общата сума за разноски, която следва й се присъди, е в размер на 1057,06
лв. – съразмерно на уважената част от исковете.
От ответника са направени разноски в размер на 16 лв. – реализиран депозит за свидетел
при призоваване (в останалата част до пълния внесен депозит от 40 лв. разноски не следва да се
присъждат, а по искане на страната нереализираният депозит може да й бъде възстановен). Наред с
това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е
приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед наличието на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид размерът на
претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 300 лв. От общия размер на разноските, направени от ответника – 316 лв.,
следва да му се присъдят, съразмерно на отхвърлената част от исковете, такива в размер на 158,64
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА за НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК, оспорването по реда на чл.
193 ГПК, направено от О.Н., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, на
истинността (съдържанието) на следните документи: медицински протокол на ЛКК № 162 от
25.07.2022г., болничен лист на ЛКК № Е20222354260 от 25.07.2022г. и медицински протокол на
ЛКК от 24.08.2022г.
ОСЪЖДА О.Н., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да заплати на
Р. А. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес в с. П., община Р., област Пловдив, на основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 4 017,40 лв., от които 4000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди и 17,40 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на
произшествие, настъпило 15.07.2022г. в к. к. „Слънчев бряг“, зад сградата на РУ Несебър,
изразяващо се в падане на К. при управление на електрическа тротинетка и преминаване през
необезопасена канализационна шахта, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на
произшествието – 15.07.2022г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД до пълния предявен размер на претендираните неимуществени вреди – за разликата над
4000 лв. до 8000 лв. и пълния предявен размер на претендираните имуществени вреди – за
разликата над 17,40 лв. до 67,40 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК О.Н., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на Р. А. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес в с. П., община Р.,
област Пловдив, сумата от 1057,06 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. А. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес в с. П.,
община Р., област Пловдив, да заплати на О.Н., БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 158,64 лв., представляваща направени по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
БАНКОВА сметка, по която ответникът О.Н. може да заплати присъдените в полза на
ищцата Р. А. К. суми:
IBAN: BG52 STSA *** 0023 *** 24, BIC: STSABGSF.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
11