РЕШЕНИЕ
№
21.05.2021г., гр.Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– Шумен, в открито
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 128 по описа за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.172 ал.5 във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано по жалба на И.В.М. с
ЕГН: ********** от гр.Шумен против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1292-000092 от 23.03.2021г., издадена от Началник
група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Търговище, с която на лицето е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а, б.„а“ от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек автомобил
марка „Audi“ модел „Q7“с рег.№ Н****ВК за срок от шест месеца.
Жалбоподателят оспорва Заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна,
необоснована поради липса на посочено нарушение в обстоятелствената част и
постановена в нарушение на процесуалните правила при липса на направен анализ
дали собственикът на превозното средство го е предоставил на неправоспособния
водач. Липсвало и влязло в законна сила наказателно постановление за
констатираното нарушение с АУАН № 166281/01.02.2021г. Моли за отмяната ѝ
от съда. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с упълномощен процесуален
представителя, който поддържа жалбата. Сочи допълнителни основания за отмяна на
ПАМ- жалбоподателката не знаела, че водачът е неправоспособен и превозното
средство е необходимо за нейната работа и за ежедневни нужди на семейството.
Ответникът– Началник група, сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР– Търговище, представя административната преписка по
издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява, редовно призован. В становище от 07.05.21г. се иска отхвърлянето
на жалбата, като неоснователна и се претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1292-000092 от 23.03.2021г., издадена
от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР– Търговище, на
жалбоподателката, като собственик на автомобил е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.„а“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Audi“ модел „Q7
3,0 ТДИ“с рег.№ Н****ВК за срок от шест месеца и отнемане на два броя
регистрационни табели.
От фактическа страна Заповедта е обоснована
с обстоятелството, че И.М. допуснала или предоставила управлението на превозното
средство на трето лице- св.В. Р. С., който не притежава свидетелство за
управление на МПС и е неправоспособен водач. В мотивите, заповедта препраща
относно фактите по самото нарушение към АУАН серия GA
№ 166281/01.02.2021г., приложен по делото, съгласно който на 24.11.2020г. в
20,38ч. в гр.Търговище, път 1-4, км.227+300
до метанстанция в посока към гр.Варна- населено място, обозначено с пътен знак
В-26, указващ максимална скорост 60км.ч., В.С. управлявал лекия автомобил,
собственост на И.М., със скорост 115 км./ч., установена с техническо средство,
като водача не притежава свидетелство за управление на МПС. По отношение на
така констатираните нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП било
издадено НП № 21-1292-000295/23.02.2021г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР
Търговище, с което на водача са наложен две административни наказания „глоба“ в
общ размер на 900лв. по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП и чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.
От административната преписка и събраните в
съдебно заседания доказателства е видно, че към лекия автомобил е било
прикачено ремарке марка „Батесон ХБ 44“ за превозване на коне, собственост на
трето по делото лице- В.К.. От справка за нарушител и докладна записка, е видно
че на жалбоподателката е бил съставен АУАН № 166282 от 11.02.2021г. за
нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, въз основа на който било издадено НП №
21-1292-000321/02.03.2021г., с което е наложена глоба по чл.177 ал.1 т.3 б.“а“
от ЗДвП.
По делото са представени от ответника и
приети като доказателства Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от МВР да осъществяват
контролна дейност по ЗДвП, Заповед № 363з-1642/30.09.2020г. на Директор на ОД
на МВР Търговище за оправомощаване на длъжностни лица да издават заповеди за
ПАМ, сред които в т.1.4- Началник група „Организация на движението, пътен
контрол и административна дейност“ в сектор „ПП“, Заповед и Акт за встъпване в
длъжност на Д.Р.Д., назначен на посочената ръководна длъжност, считано от
25.042016г.
По
направено доказателствено искане от страна на жалбоподателката, беше разпитан
водачът на процесния автомобил В.С., който свидетелства, че може да кара автомобил,
приблизително познава пътните знаци и когато се наложило някой да отиде до
гр.Попово, за да докара състезателен кон, той излъгал собственичката на колата,
че има книжка, защото имал голямо желание да управлява джипа.
Оспорената заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена на жалбоподателя на 16.03.2021г., видно от попълнената разписка към
нея. Жалбата до съда против заповедта е подадена на 30.03.2020г. до
административния орган, видно от пощенското клеймо на плика или в срока за
нейното оспорване.
При така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена против индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано
лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и е
засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149 ал.1 от АПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед е издадена от
компетентен по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП административен орган.
Принудителните административни мерки по чл. 171 т.2а
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
Спазена е и формата по чл.59 ал.2 от АПК при издаване на заповедта- същата е
обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически
основания, кореспондиращи помежду си. При извършената служебна проверка, съдът
не констатира при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, водещи до основание за отмяна на
оспореният акт. Същата е издадена след провеждане на регламентираното в
специалния закон производство. Административният орган е изпълнил задължението
си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта- АУАН по
отношение на водача на автомобила, снимков материал от техническо средство, обяснения
на собственика на ремаркето и декларация от него по отношение на лицето
управлявало същото, справки за собственост и докладни записки на служители на
ПП.
Обратно на твърденията на жалбоподателя,
Заповедта е мотивирана в достатъчна степен. В нея са посочени релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а
б.“а“ от ЗДвП на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, непритежаващо свидетелство за управление на МПС. Неоснователно е
възражението в жалбата, че са налице неясноти относно данни за мястото и датата
на нарушението на нарушението, във връзка с което е наложена мярката и кое
предложение на посоченото основание за налагане на ПАМ е прието за относимо към
нарушението. Изрично е посочено в заповедта, че същата се издава на основание
съставен Акт за установяване на административно нарушение на водача, в който
фигурира подробно изложена фактическа обстановка с дата и място на нарушението
и същия изпълнява функцията на мотиви на финализиращия административното
производство акт. В този смисъл е Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на
ОСГК на ВС. Според чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в настоящото
съдебно производство не се представиха доказателства, оборващи констатациите в
акта.
Относно съответствието на оспорената
заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства– за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа няколко
основания за прилагане на ПАМ от посочения вид–
прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в
конкретния случай във фактическите
съображения на процесната заповед е
посочено едно от тях- предоставено управление
на МПС от неправоспособно лице. Не са
налице твърдените нарушения с касационната жалба, изразени в липса на конкретно
предложение от разпоредбата, доколкото задължението е за посочено правно
основание, относимо към фактическата обстановка, а същото се съдържа в правилно
определената норма на чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, като жалбоподателят е разбрал
конкретното нарушение и правата му са защитени в максимална степен.
С оглед на приобщените доказателства,
няма данни за издадено свидетелството за управление на МПС, съответно водачът е
бил неправоспособен, за което той свидетелства и в съдебно заседание и е налице
хипотезата на чл.171 т.2а б“а“ от ЗДвП. Следователно административният орган е
имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и
административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на самата правна норма.
Предвид горното, законосъобразно ПАМ е
издадена на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице констатираните
от контролните органи обстоятелства. За налагането
на ПАМ е от значение единствено извършването на административно нарушение от
водача със съответния автомобил, като знанието, респективно незнанието на
собственика на автомобила за липсата на правоспособност е ирелевантно за
налагане на мярката. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 14573 от
27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о. и др. Следователно, предпоставките,
уредени в горепосочената правната норма за налагане на принудителната
административна мярка са налице и наложената мярка е със срок на действие,
предвиден в закона в минималния размер.
Заповедта е съобразена с целта на закона
и при определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са изложени конкретни
мотиви за това, но продължителността на срока на мярката е определена съобразно
данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието.
Управлението на състав от превозни средства по смисъла на §6 т.20 от ПЗР на
ЗДвП е много по-рисково в сравнение с управлението на единичен автомобил и изисква
правоспособност и опит на водача. Управлението на такава композиция от лице,
което не притежава свидетелство за управление създава реална опасност за живота
и здравето на участниците в движението и предпоставя настъпването на много по–
тежки последици при едно евентуално нарушение и/или ПТП, поради което
определеният при оперативна самостоятелност срок в минимален размер на ПАМ не
противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл.6
от АПК.
Принудителните административни мерки са
форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната
принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност
те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност,
както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл.171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна
административна мярка, приложена по реда на чл.171 ал.2а от ЗДвП, видно от
съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си, т.е.
тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като
цели възстановяването на
законосъобразното фактическо състояние.
Съдът не споделя твърдението в жалбата,
че преди издаването на ПАМ е следвало да бъде издадено НП за нарушението на
водача, за което е съставен АУАН, цитиран в заповедта и това изпреварващо
действие е в грубо нарушение на процесуалния закон. Липсва подобно изискване в
ЗДвП и двете производства не са преюдициални. Върховния административен съд е
посочвал многократно, че производството
по налагане на ПАМ и съдебният контрол за нейната законосъобразност се развиват
отделно и независимо от административно-наказателното производство. /Решение № 10567 от 8.07.2019г. на ВАС по адм. д. №
15598/2018г., VII о., Решение № 15701 от 17.12.2018г. на ВАС по адм. д. №
2904/2018 г., I о. и др./
Не са налице доказателства в подкрепа на
фактическите доводи на жалбоподателя, че прекратяването на регистрацията на
превозното средство с оспорения административен акт би могло да причини
затруднение при нейната работа и обслужване на семейството.
По гореизложените съображения съдът счита, че
оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради
което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода
на делото, оспорващият следва да бъде осъден да заплати направените от
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева,
който е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на казуса,
неявяването в открито съдебно заседание и разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.М. с ЕГН: ********** от гр.Шумен против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1292-000092 от
23.03.2021г., издадена от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР–
Търговище, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а, б.„а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Audi“ модел „Q7“с рег.№ Н****ВК за срок
от шест месеца и са отнети два броя
регистрационни табели № Н****ВК.
ОСЪЖДА И.В.М. с ЕГН: ********** *** да заплати
на ОД на МВР- Търговище сумата от 80.00лв./осемдесет/
лева, представляваща деловодни разноски по настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България гр. София на
осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Съдия: