№ 45
гр. Асеновград , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20215310200367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0239-000978/31.10.2020 г.,
издадено от Началника на РУ– гр. Асеновград към ОДМВР- Пловдив - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на Д. М. Ф. с ЕГН: **********, с адрес: ***,
на основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание - “Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.150А ал.1от
ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Ф. в депозираната жалба и в съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. Д. оспорва наказателното постановление откъм
законосъобразност и обоснованост. Навеждат се твърдения за допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила в
процедурата по издаването на НП и се твърди неправилно приложение на
материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ на МВР - гр. Асеновград, редовно призована не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
1
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С атакуваното НП жалбоподателят Ф. е наказан за това, че на 07.06.2020
г. в гр. Асеновград е управлявал лек автомобил марка БМВ с рег. № РВ 7822
ХР, след като е бил лишен от това право по административен ред. Като
основание за лишаването му от право да управлява МПС, като елемент от
състава на нарушението е посочено, че това е станало с АУАН серия АА №
818652 от 27.05.2020 г. Видно от съдържанието на посочения АУАН,
действително на тази дата с акта е било отнето СУМПС на жалбоподателя,
без обаче да е посочено на какво основание измежду възможните посочени в
нормата на чл. 171 т.1 и т.4 от ЗДвП е станало това. От юридическа гледна
точка обаче отнемането на СУМПС с АУАН е принудителна
административна мярка, която е допустима само при хипотезата на чл. 171 т.1
и т.4 от ЗДвП и само на изрично посочените в тази норма основания. Касае се
за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, което не
може автоматично до се приравнява на лишаване от права, тъй като се касае
за различни правни институти. От друга страна лишаване от право да се
управлява МПС е вид административна санкция, която може да се наложи
само със санкционен акт, каквото може да бъде влязло в сила НП. Такова
обаче не е посочено при описанието на нарушението и по преписката няма
данни, че е налице влязъл в сила правораздавателен акт, съдебен или
административен, с който жалбоподателят Ф. да е лишен от право да
управлява МПС.
От изложените до тук съображения следва, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като са
налице съществени процесуални нарушения касаещи задължителното му
съдържание по чл. 57 ал.1 от ЗАНН, а именно от една страна е налице
неправилно и невярно описание на нарушението и съответно неправилно са
посочени правни норми, които се твърди, че са нарушени. Това е така, защото
от една страна при описанието на нарушението е посочено, че
2
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след като е бил лишен от
това право по административен ред, което не отговаря на действителната
фактическа и правна обстановка. Вярно е, че свидетелството му за управление
е било временно отнето по реда на чл. 171 т.1 от ЗДвП, но това не е посочено
в НП. От друга страна за това нарушение относимата санкционна разпоредба
е чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, а не посочената в НП чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП,
която касае друга хипотеза. Тези пропуски касаят неговите основни и
задължителни реквизити по чл. 57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН и съответно водят до
неговата незаконосъобразност и обуславят необходимостта от неговата
отмяна.
По отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
страните имат право на разноски, като по отношение на реда за определянето
им изрично препраща към реда на АПК.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в
който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ.
По силата на горното правило и с оглед изхода на делото в конкретния
случай разноски се дължат само на жалбоподателя.
Жалбоподателят претендира присъждане на направените в
производството разноски и е доказал заплащане на сумата от 300 лева
представляващи заплатен адвокатски хонорар. С оглед изхода на делото и на
основание чл. 63, ал.3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, следва да му се присъдят
разноски в размер на 300 лв.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата
на което е административният орган, като в случая това е ОДМВР-Пловдив.
С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0239-000978/31.10.2020 г.,
издадено от Началника на РУ– гр. Асеновград към ОДМВР- Пловдив - Петър
Костадинов Бабугеров, с което на Д. М. Ф. с ЕГН:**********, с адрес: ***, на
основание чл. 177 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание -
“Глоба” в размер на 200 лв. за нарушение по чл.150А ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя Д. М. Ф. с
ЕГН:********** сумата от 300 лева , представляващи направени разноски по
водене на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4