Р Е Ш Е Н И Е № 177
гр. Силистра, 10.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателен състав, в съдебно
заседание при закрити врата на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при участието
на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдия Силвина Йовчева АНД № 215 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от
Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от А.А.С. с ЕГН-********** ***, чрез
процесуалния му представител адв. М.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис …, за
адв. Д. срещу Наказателно постановление № 18-1099-000468, издадено на 01.08.2018
г. от В. М. В. на длъжност ВПД началник група Сектор „Пътна полиция“ – Силистра
при ОДМВР – Силистра, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане КЗ) глоба в
размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Жалбоподателят посочва, че НП е нищожно,
незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че са изтекли сроковете, посочени в
ЗАНН. Твърди се, че НП е издадено значително по-късно от датата, посочена в
него. Изразява се становище, че в акта не са налице всички необходими
реквизити, предвидени в ЗАНН. Твърди, че АУАН и НП не са издадени от
компетентни органи.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно
легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
Жалбоподателят не се явява в с.з. За него се явява
процесуалния му представител, който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения подробно излага съображения за
отмяна на оспорваното НП. На първо място
преценката му е, че НП е издадено извън посочения в ЗАНН срок. Оспорва
компетентността на актосъставителя да съставя АУАН за посоченото нарушение.
Оспорва компетентността на наказващия орган да издава НП за такова нарушение.
Моли за отмяна на процесното НП. Претендира заплащане на направени разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна не се явява представител..
Редовно призовани за с.з. Районна прокуратура – Силистра
не изпращат представител и не заявяват становище по делото.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената
преписка, прие за установено следното от фактическа страна:
На 14.07.2018 г. срещу 15.07.2018 г. свид. М. С. и
нейния съпруг – жалбоподателят С. *** след като присъствали на празненство.
Жалбоподателят управлявал л.а. „СААБ 9-5“ с регистрационен № СС9466АН. По
същото време свидетелите И.Д. и Д.М. изпълнявали служебните си задължения по
график. Свид. Д. бил по същото време назначен на длъжност полицай ООР, а свид. М.
– командир на отделение в група ООР при РУ – Силистра. Заедно с тях изпълнявал
задълженията си и актосъставителя К.Д., който вътре в автомобила извършвал
проверка с помощта на служебно предоставен му таблет. Около 01:45 ч. на
15.07.2018 г. на ул. „Н. Й. В.“ в посока бензиностанция ОМВ в гр. С. полицейски служител от дежурния екип
спрял за проверка жалбоподателя, докато управлявал л.а. „СААБ 9-5“ с
регистрационен № СС9466АН. В хода на проверката се установило, че жалбоподателя
управлява автомобил, собственост на А. А.А. с ЕГН-**********. Жалбоподателят С.
не представил застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Свид. С. разбрала от съпруга си след това, че са му съставили акт,
тъй като е забравил да сключи договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. При проверката, извършена с таблет от актосъставителя се
установило, че няма сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед установеното актосъставителят съставил АУАН срещу жалбоподателя А.А.С.
за това, че около 01:45 ч. на 15.07.2018 г. на ул. „Н. Й. В.“
в посока бензиностанция ОМВ в гр. С. жалбоподателят
управлява лек автомобил „СААБ 9-5“ с регистрационен № СС9466АН, собственост на А.
А.А. с ЕГН-**********, като няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на проверка. Актосъставителят
посочил, че с действията си жалбоподателят е нарушил виновно чл. 638, ал. 3 от КЗ. При предявяването жалбоподателят посочил, че няма възражения.
Въз основа на съставения АУАН наказващият
орган издал процесното НП. В
обстоятелствената част били преповторени фактите, отразени в акта. Наказващият
орган приел при така установената фактическа обстановка, че описаното представлява
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ и наложил административно наказание на
основание чл. 638, ал. 3 от КЗ глоба в размер на 400,00 (четиристотин) лева.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и събраните гласни такива, непосредствено в
съдебно заседание, а именно: показанията на
актосъставителя Д. и останалите свидетели по делото. Единствено съдът не
даде вяра на свид. М. С., в частта в която същата преразказва посочено ѝ
от жалбоподателя, а именно че посещавайки ОДМВР – Силистра му е бил върнат
отнетия с акта контролен талон. Такива писмени доказателства по делото липсват.
В останалата им част съдът кредитира показанията на свид. М. С., както и на
останалите свидетели, които са взаимно допълващи се и не се опровергават от събраните
по делото писмени доказателства.
Съдът прие като доказателства по делото копия от
следните документи: справка за нарушител/водач, писмо до ОДМВР – Силистра,
Наказателно постановление № 18-1099-000468, АУАН № 518 с бл. № 175228, писмо до
ОДМВР – Силистра на л. 11, писмо до началника
на сектор „ПП“, докладва записка, квитанция, проверка за сключена застраховка
„ГО“, служебна бележка, Заповед № 342з-658 от 03.08.2016 г., контролен талон,
издаден на жалбоподателя, СУМПС, издадено на жалбоподателя, указания за
издаване на контролен талон „Водач на моторно превозно средство без наказания“,
копия от които е видно, че указанията са
разпечатани от сайта на МВР, както и Застрахователна полица за застраховки Гражданска
отговорност на автомобилистите и злополука № BG/11/118000761552, сключена на
09.03.2018 година
СЪДЪТ намира, че депозираната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Образуваното и водено административно наказателно
производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и
без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
нарушителя.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
НП:
Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е
собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за
актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН.
Налице е и изчерпателно фактическо описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се
подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. Наказателното постановление е издадено в
предвидената от закона форма и при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби. В издаденото НП въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и
длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на
нарушението, кой е нарушителя, данните
относно актосъставителя, както и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и
10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочена е законовата
разпоредба, която жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на
административното наказание. Наказващият орган е приел при описанието на тези
факти, че е налице нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото жалбоподателят
като лице, което не е собственик, е управлявал МПС, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно чл. 647, ал. 1 от КЗ
актовете за установяване
на административно нарушение се съставят от оправомощени от
заместник-председателя длъжностни лица, а в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5
и чл. 639 - от длъжностните лица на
службите за контрол по ЗДП. Актът е съставен от полицейски служител, назначен на длъжност мл.
автоконтрольор. Служебно известен факт на съда е, че свид. Д. е назначен на
длъжност мл. автоконтрольор в ОДМВР - Силистра. Като назначен на такава
длъжност той е оправомощен да работи като контролен орган по ЗДП и да съставя
актове, както по ЗДП, така и по КЗ.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 647, ал. 2 от КЗ и
чл. 47 от ЗАНН и приложените по делото: заповед, подписана от директора на ОДМВР Силистра, както и служебна бележка за длъжността на
АНО. Съгласно приложената служебна бележка наказващият орган към момента на
съставяне на НП е бил временно преназначен на длъжност началник на група
„Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в
Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Силистра.
Съгласно приложената заповед на л. 17 същият е бил оправомощен да издава
наказателни постановления по чл. 638 от КТ.
По направеното възражение за
неспазване на срока, посочени в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН:
Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на
Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. Освен това
според постановлението разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Според посоченото постановление по ЗАНН е налице изпълнителска давност,
с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира
изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). Съдът
приема, че НП е издадено на посочената в него дата, а именно 01.08.2018 г. От
приетите писмени доказателства се установява, че през м. януари 2019 г. е
неправен опит за връчване на издаденото срещу жалбоподателя НП. От съставена
докладна записка на л. 13 става ясно, че адреса на жалбоподателя е бил посетен,
но жалбоподателя не е открит и НП не му е било връчено.
По отношение на
направените възражения: В хода на съдебното производство не са събрани
доказателства за връщане на контролния талон на жалбоподателя, иззет със
съставянето на акта. Посоченото от свидетеля М. С. за връщане на контролния талон не е достатъчно,
доколкото тя единствено пресъздава преразказаното ѝ от жалбоподателя. Не
са събрани писмени доказателства, от които съдът да направи извод, че иззетия
със съставения АУАН контролен талон действително е бил върнат на жалбоподателя.
Налице са обаче доказателства, че през м. февруари е издадено ново СУМПС на
жалбоподателя, съответно контролен талон. Процесуалният представител на
жалбоподателя посочва, че многократно подзащитният му и членовете на
семейството му са проверявали в системата на МВР, за да разберат дали има
издадено НП за това нарушение. На всички водачи на
МПС обаче е известен факта, че системата на МВР не съдържа всички данни и е
възможно да е налице издадено НП, но това да не е видно при проверка в сайта. Преиздаването
на СУМПС също не може да доведе до извод за антидатиране на датата на НП, тъй
като новото СУМПС на жалбоподателя е издадено на 05.02.2019 г. Именно по същото
време, т.е. в началото на 2019 г. полицейски служители са правили опит да
връчат издаденото срещу жалбоподателя НП. В този смисъл е възможно то да не се е
намирало в службата към момента, в който жалбоподателя е подменил документите
си. Отделно от това издаването на контролен талон на водач без нарушения е
възможно, доколкото оспорваното НП не е било влязло в сила към датата на
издаването на новото СУМПС и на следващо място не се отнася за нарушение на
правилата на движение, а касае съвсем друго нарушение. Съдът приема, че
посочената в НП е датата на издаване на процесното НП. Изобщо твърденията на
процесуалния представител на жалбоподателя за антидатиране на НП почиват изцяло
на предположение, а събраните доказателства не сочат такива факти. От събраните
доказателства не се установява да е изтекла обикновена или абсолютна
изпълнителска давност. В този смисъл съдът приема, че в хода на административно
наказателното производство са спазени сроковете, посочени в чл. 34 от ЗАНН.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Както бе посочено по-горе с текста на чл. 638, ал. 3 от КЗ
е предвидена административно наказателна отговорност за лицата, които не са
собственици, но управляват МПС, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
От събраните доказателства се установява, че
жалбоподателя е управлявал автомобил, който не е негова собственост и за който
няма сключен и действащ договор „Гражданска отговорност“ към 01:45 ч. на
15.07.2018 г. Видно от приложената справка, макар и да е имало сключен договор,
същият е бил прекратен на 24.06.2018 г. поради неплащане на разсрочена вноска.
В самата полица изрично е посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от
застрахователната премия след първата, договорът се прекратява считано от 00:00
ч. на 16-ия ден от датата на падеж на съответната вноска. Същото е предвидено и
в чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ. Събраните доказателства сочат, че е налице
сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ в деня, следващ
проверката, а именно на 16.07.2018 г. с начало на покритието в 10:00 ч. Поради
изложеното съдът прецени, че АНО правилно е приел, че жалбоподателя е извършил
съставомерно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН предвижда за маловажни
случаи на административни нарушения възможността наказващият орган да не наложи
наказание, като предупреди устно или писмено нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС,
преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверка за законосъобразността на преценката на чл. 28 от ЗАНН,
т.е. дали тя е извършена от АНО, а тълкувателните решения и тълкувателните
постановления съгласно ЗСВ са задължителни на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
за прилагане от съдебните органи.
Гореизложеното налага задължение за
съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са
предвидени критерии за определяне кое деяние се счита маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да
изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при
които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения.
По делото не са представени или
събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на
нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Деянието е формално и със самото му извършване се предвижда ангажиране на
административно наказателна отговорност на нарушителя. Не се изисква настъпване
на никакви вредни последици. Сключването на застраховка след извършената
проверка не е достатъчно, за да се приеме, че случая е маловажен.
Наказващият орган е определил
законоустановеното наказание, поради това съдът прецени като безпредметно
обсъждането на справедливостта на наказанието.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно и правилно и като такова – то следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд
- Силистра
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 18-1099-000468, издадено на 01.08.2018 г. от В. М. В. на
длъжност ВПД началник група Сектор „Пътна полиция“ – Силистра при ОДМВР –
Силистра, с което на А.А.С. с ЕГН-********** ***, е наложено административно
наказание на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането – глоба в
размер на 400 лева за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок, считано от деня
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина
Йовчева