РЕШЕНИЕ
№ 13334
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:.........................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ......................... Гражданско дело №
20211110167648 по описа за 2021 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната
лихва, което длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с
правно основание съответно чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.
149 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба ................., представлявано от председателя на управителния съвет
........................ и от изпълнителния директор ....................... и с пълномощница юрисконсултът
......................., с трето лице – помагач ..................... със седалище и адрес на управление в гр.
........................., представлявано от управителката ......................, иска ответникът Р. Г. Н. с
ЕГН**********, живеещ в гр. ................, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. .................... чрез работодателя ...................... да бъде осъден да му плати следните
суми:
3 010.81 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.
2020 година;
502.68 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2019 година
до 16. ХІ. 2021 година включително;
46.61 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. Х. 2018 година до 30. IV. 2020
година;
10.06 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. ХІІ. 2018 година до
16. ХІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 30. ХІ. 2021 година
1
до окончателното плащане;
направените по делото разноски.
Ответникът не представя отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс,
нито оспорва иска по друг начин.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
2. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 22. IIІ. 1976 година ..................... с която предоставя процесния топлоснабден имот на
......................... Н. като обезщетение за отчужден имот на основание чл. 100, ал. 1 от отменения
Закон за териториалното и селищно устройство. Заповедта е представена по делото от
направление ................... с писмо, постъпило в съда на ........................... година.
На ................. издава Удостоверение на наследници на Н. С. Т. с ЕГН********** под
№...................... Според удостоверението същата починала на .................. година, оставяйки като
единствен наследник по закон сина си, конституиран по делото като ответник. Удостоверението е
представено по делото от .......................... с писмо, постъпило в съда на ................ година.
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 16. V. 2002 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите
................... на което е взето решение да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се
сключи договор за въвеждане на система за дялово разпределение. Общото събрание
упълномощава представители да сключат споразумителен протокол с ищеца и договор с третото
лице – помагач. За общото събрание е съставен представен по делото с исковата молба
протокол. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в който наследодателката
на ответника е посочена под №35.
На 04. IХ. 2002 година третото лице – помагач и етажна собственост във входове
...................... сключват представен по делото с исковата молба договор №.................... По силата
на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост, ползваща централно
отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла
вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и ползвателя и да въведе
в
система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност.
На 03. VI. 2020 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №Д-0-67 при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
2
3. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответника;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Собствеността върху топлоснабдения имот е задължително условие за основателността на
предявения иск. На нея, както и на доставката на топлинна енергия, ищецът се позовава, за да
претендира, че съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните
съществува облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на
потребители при действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността на
договора не е необходима писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по
отношение на сега действащия Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната
като част от отношенията между страните не е обусловено от отправянето на изрично
волеизявление от страна на потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за
възражения и/или при отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които
да изключат общите такива.
По силата на такова облигационно правоотношение ответникът би бил задължен към ищеца
да заплаща цената на доставената му топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение: заповед на Председателя на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен
съвет и удостоверение за наследници. От тях обаче се установява, че жилището е придобито от
неучастващо в делото лице – Георги Първанов Н.. За това лице може само да се предполага, че е
родина на ответника, защото доказателства в такава насока не се събраха по делото. Не се установи
дали лицето е живо, нито дали се е разпоредило приживе с имота. Ответникът действително не е
възразил на исковата молба в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс, но и не е
признавал изрично правото на собственост върху имота. Недопустимо е съдебното решение да
почива на предположения, затова и съдът не може да приеме въз основа на събраните по делото
доказателства, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот.
Въз основа на горното следва да се отхвърли и твърдението за наличие на облигационно
отношение между страните, по силата на което ответникът дължи плащане на доставена топлинна
енергия. Съдът счита, че изложеното е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, затова не обсъжда останалите доводи на страните, нито представените за тях
доказателства.
3
2. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
По делото не се установи ищецът да е доставял топлинна енергия в притежаван от
ответника топлоснабден имот, затова не може да се счита и че третото лице – помагач е
извършвало дялово разпределение на такава енергия.
Затова съдът намира, че следва да отхвърли и този иск като неоснователен.
3. По исковете за обезщетение за забава:
Предвид отхвърлянето на главните искове, съдът намира, че следва да отхвърли като
неоснователни и акцесорните искове за обезщетение за забава.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част на иска по
силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът обаче не представя
доказателства да е направил разноски по делото, затова и съдът не му присъжда такива.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на Р. Г. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. ................, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. .................... чрез
работодателя ...................... да плати на ........................, представлявано от изпълнителния
директор ....................... и с пълномощница юрисконсулт ......................., следните суми:
3 010.81 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2018 година до 30. IV.
2020 година;
502.68 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2019 година
до 16. ХІ. 2021 година включително;
46.61 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. Х. 2018 година до 30. IV. 2020
година;
10.06 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01. ХІІ. 2018 година до
16. ХІ. 2021 година включително;
законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 30. ХІ. 2021 година
до окончателното плащане.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5
от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
4
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА
СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ответника по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника на адресите от справката за адресна регистрация,
както и чрез работодателя, чрез който му е връчен препис от исковата молба по реда на чл.
131 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако лицето не се открие на адреса от адресната справка, нито се открие друго лице, съгласно
да получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че последното не живее там от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, лицето ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на третото лице – помагач по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адресите, на които юридическото лице е получило призовка за открито съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА СЕ
ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. И в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ..................... със
седалище и адрес на управление в гр. ........................., представлявано от управителката
......................, като трето лице – помагач на ищеца.
5
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6