П Р О Т О К О Л № 1502
16.10.2018 г. Град ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД ІV наказателен състав
На шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: РАДКА
ШЕНТОВА
ВЕЛИЧКА МИТЕВА
Секретар ТАНЯ СТОИЛОВА
Прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА
Сложи за разглеждане
докладваното от съдията
НОХД № 5732 по описа за 2018 година.
На поименното повикване в 09:38 часа се явиха:
РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА - ПЛОВДИВ, редовно
призована, изпраща представител.
ПОДСЪДИМАТА П.Г.В., редовно
призована, се явява лично и с адв. К.Н. с представено пълномощно по делото.
Адв. Н.Д., призован на адреса, посочен по делото, не се явява.
ПОДС. В.: Заявявам, че се отказвам от услугите на адв.
Д., касаещи процесуално
представителство и защита в рамките на настоящото НОХД.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
И.Ж.О., редовно призован, се
явява лично.
М.Р.И., редовно призован по телефона, се явява лично.
Призованите наследници на
починалия пострадал Н.А.Б.- М.П.Б. и
А.Н.Б., редовно призовани, се
явяват лично
…
СЪДЪТ,
след като взе предвид становищата на страните и като съобрази въпросите,
предвидени в чл. 248, ал. 1 НПК, счита следното:
Делото е подсъдно на Районен
съд – Пловдив.
По отношение на сочените от
защитата допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи
изготвянето на обвинителния акт и водещи до невъзможност на подсъдимата да
разбере всички съставомерни белези на повдигнатото обвинение, съдът счита следното: изложените от защитата съображения
за неясноти и противоречия в обвинителния акт
следва да бъдат разглеждани в своето единство. Налице
е допуснато противоречие, доколкото
в обстоятелствената част на
обвинителния акт е отразено, че подсъдимата
е възбудила заблуждение у И.О. на
дата 18.09.2016 г. като на същата дата е постигнато и съгласие да бъде
предадено на подсъдимата цялото количество маслодаен слънчоглед, намиращ се у
О., а именно 56,54 т. След това е направено разграничението каква част
принадлежи на пострадалия М.И. и каква
част принадлежи на И.О.. В заключителната
част на обвинителния акт обаче,
това така описано единно деяние вече фигурира като две отделни такива.
Налице е едно деяние, извършено на 18.09.2016 г., на която дата се твърди да е
постигнато съгласие да се предадат 52,82
т. маслодаен слънчоглед, принадлежащ на
И.Ж.О., и второ такова, за което държавното обвинение сочи, че е извършено на
18.06.2016 г, на която дата И.О. отново е въведен в заблуждение и вследствие на
това се е съгласил да предаде на подсъдимата
3, 72 т. маслодаен слънчоглед,
принадлежащ на М.Р.И.. Датата
18.06.2016г. е спомената за пръв път в заключителната част на обвинителния акт,
като факти, свързани с нея не фигурират в обстоятелствената му част. По този
начин се създава неяснота- дали се твърди, да са налице две или три отделни
деяния, включени в усложнената престъпна деятелност. Тази неяснота се засилва и
от факта, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт подобно разделение изобщо не е направено - споменават се само
две дати (10.09.2016 г. и 18.09.2016 г.).
Именно и поради това, съдът
счита, че така констатираното
противоречие не може да се поправи посредством института на очевидната
фактическа грешка. Така допуснатата неяснота не представлява само техническа
грешка, а налага разбирането, че със
заключителната част на обвинителния акт, за разлика от това, което е изложено в
обстоятелствената му част, прокурорът включва
още едно деяние, извършено на друга дата, в така очертаната продължавана
престъпна деятелност. Следва да се
посочи, че и всяка внесена от прокурора промяна в обвинението следва да намери
съответното изражение и в постановлението за привличане на обвиняем. Предвид
изложеното, съдът счита, че на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т.
3 НПК, съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото да бъде
върнато на прокурора за отстраняване на
така констатираните днес противоречия в обвинителния акт, които
накърняват правото на защита на подсъдимата.
По
отношение на останалите въпроси, включени в чл. 248, ал. 1 НПК- доколкото
определението на съда, с което се констатира допуснато на досъдебното
производство съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, подлежи на
обжалване и протест и не се е стабилизирало, то съдът счита, че те
следва да бъдат обсъдени докрай.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не са налице основания за разглеждане делото при закрити врати, нито за привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, както и за назначаването на защитник,
вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация.
По отношение на мярката за
неотклонение съдът счита, че не са налице основания за изменение на същата. В
рамките на досъдебното производство е прието, че мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер от 5000 лв. в пълнота ще обслужи целите, предвидени в чл. 57
от НПК. Настоящият съдебен състав счита,
че това разбиране не е разколебано на този етап, поради което и мярката за
неотклонение парична гаранция“ в размер от 5000 лв. следва да бъде потвърдена.
Към настоящия момент не
са постъпили искания за събиране на доказателства, поради което и съдът не
дължи по-нататъшно обсъждане на този въпрос.
При необходимост, след стабилизиране на
определението, с което съдът констатира наличието на допуснати на досъдебното
производство съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила и
прекратява, съдът ще се произнесе с отделен съдебен акт за насрочване на делото
в открито съдебно заседание и лицата,
които следва да се призоват за него.
По
реда на чл. 248 ал. 2 от НПК съдът пристъпи към произнасяне по направените искания за конституиране на
страни в настоящото производство.
Съдът счита, че така депозираната от М.Б. и А.Б. молба, е частично основателна. Същите
следва да бъдат конституирани като граждански ищци за претърпените от техния
наследодател съставомерни имуществени вреди от деянието, предмет на настоящото
производство. Така депозирана молба е в срок, след днес стореното от М. и А.Б.
уточнение се явява редовна и съдържаща необходимите реквизити. Предвид изрично
заявено от всеки от тях, то налице са обективно и субективно кумулативно
съединени искове като следва всеки един от тях да бъде конституиран в качество
си на граждански ищец, като претендира
сумата от 9217 лв., която да бъде заплатена от
подсъдимата. Съдът счита за нужно да изложи и принципното съображение, че
процесуалното право на иск е наследимо,
като същото се упражнява съобразно наследствените права на
претендиращите. Какъв е точният размер на приспадащата им се сума,
наследствената им квота, както и дали вземанията на починалия наследодател се
включват в предметния обхват на съпружеската имуществена общност са въпроси по
съществото на претенцията.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди съдът счита, че същата е
недопустима. Съобразно трайното установеното положение в теорията и практиката,
предмет на граждански иск в наказателното производство могат да бъдат само претърпени от деянието
съставомерни вреди. Деянието по смисъла на чл. 210 ал. 1 т. 4 и т. 5 вр.
чл. 209 ал. 1 от НК, не предвижда в своя състав претърпяване на съставомерни
неимуществени вреди. Именно и предвид това, не следва да бъде допускан за
съвместно разглеждане в наказателното производство иск за репариране на
претърпени от деянието неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТАТИРА, че в хода на досъдебното производство
е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, а именно налице е
несъответствие между посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт и
неговата заключителна част, брой на деянията, включени в продължаваната
престъпна деятелност, както и датата, на която същите са осъществени.
ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо
подсъдимата П.Г.В. /със снета по делото самоличност/ мярка за неотклонение
„ГАРАНЦИЯ” в размер от 5000 /пет хиляди/ лв.
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, като
връща делото на прокурора за
отстраняване на констатираните процесуални нарушения- несъответствие между
посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт и неговата заключителна
част, брой на деянията, включени в продължаваната престъпна деятелност, както и
датата, на която същите са осъществени. Постановлението за привличане на
обвиняемата също да се приведе в съответствие настъпилите изменения в
параметрите на обвинението.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в
наказателното производство обективно, кумулативно съединени граждански искове, предявени от М. П.Б. и А.Н.Б., в качеството им на наследници
на Н.А.Б., против подсъдимата П.Г.В., с които се иска последната да бъде
осъдена да заплати на всеки един от тях сумата от по 9 217 лв.,
представляваща съставомерни имуществени вреди
от деянието, предмет на
настоящото производство.
КОНСТИТУИРА
М.П.Б. и А.Н.Б. в качество им на
граждански ищци в настоящото производство.
ОСТАВЯ
без уважение искането на М.П.Б. и А.Н.
Б. да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното производство,
граждански иск за претърпени от тях неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото
производство.
Определението в частта, с която се констатира наличие
на отстраними съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното
произвдоство, както и в частта, касаеща взетата мярка за неотклонение подлежи на обжалване и протест в 7- дневен
срок от днес, пред ОС- Пловдив, по реда на глава ХХІІ-ра от НПК.
Определението, с което се оставя без уважение искането
на М.П.Б. и А.Н.Б., да бъде приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск за претърпени от тях неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото
производство е окончателно и не подлежи на обжалване.
Протоколът се изготви в
съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,44
часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С. Д.