Р Е Ш
Е Н И Е № 28
гр.Елхово, 30.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд
в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря М. Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 736/2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по постъпилата от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, чрез пълномощника - юрисконсулт Р.И.И., искова
молба против В.Т.К. ***, ЕГН - **********, с която е предявен иск за установяване съществуване на парично вземане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с правно
основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1
от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните по делото и трето лице – З. Х. Г./като
съдлъжник/ е сключен Договор за
потребителски кредит № ***, съгласно който ищцовото дружество е предоставило на ответницата и
солидарния съдлъжник З.Г.кредит в размер на 3500.00 лева, при конкретно посочени условия за срок от 36 месеца, като
ответницата е пожелала с част от отпуснатата
сума по кредита да бъде рефинансирано друго нейно задължение към трето лице, а
именно: задължение към „***“ ЕООД в размер на 525.00 лв. Освен това,
ответницата и съдлъжникът са закупили и пакет от допълнителни услуги, за който
трябва да заплатят възнаграждение в размер на 2045.88 лева, като размера на
договорената месечна вноска по този пакет от допълнителни услуги е в размер на
56.83 лв.
Твърди се, че ищцовото дружество добросъвестно е изпълнило
задълженията си по този Договор като на
16.08.2016г. е превело сумата 2975.00
лв. по посочена от длъжника В.К. банкова сметка ***.00 лева на посоченото от нея трето лице -„***“ ЕООД.
От своя
страна отв. В.К. не е изпълнила
поетото от нея задължение да изплати този кредит на 36 равни месечни вноски по
227.61 лева всяка, като е направила само 2
пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които с дата
26.11.2016г. Три пъти по искане на длъжника В.К. е извършвана промяна в
погасителния план по Договора като са отложени общо три погасителни вноски и е
променена падежната дата.
След изпадането на длъжника К. в забава и съгласно т. 12.3 от Общите
условия към Договора за потребителски кредит, на 09.05.2017г. договорът е
прекратен автоматично от страна на ищцовото дружество и е обявена неговата
предсрочна изискуемост. На 12.05.2017г. на В.К. се твърди да е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което тя е уведомена, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Ищецът
твърди, че размерът на погасеното от длъжника
задължение по сключеният между тях Договор е в общ размер на 687.60 лв., от
които 656.67 лв. – главница и 30.93 лв. - лихва за забава, а останалото
непогасено вземане е в размер на 7537.29
лв.
Вземането
си, представляващо остатък от паричния дълг, ведно с лихвите, ищецът заявил по
реда на чл. 410 ГПК и в негова полза била издадена Заповед за изпълнение от
19.04.18г. по ч.гр.д № 238/2018г. на ЕРС за солидарно заплащане на исковите
суми от длъжниците В.К. и З. Г., но поради връчването на тази Заповед на
длъжника В.К. по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с
чл. 47, ал.5 от ГПК е било указано на заявителя – ищец в настоящото
производство да предяви иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си
спрямо този длъжник в едномесечен срок от съобщението. Ето защо ищецът желае съдът да признае за установено, че „***“
ЕООД има срещу ответницата В.К.
валидно и изискуемо вземане за сумата 7537.29 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № ***, заедно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда – 10.04.2018 година до окончателното изплащане. Претендират се и направените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата В.К., не е подала писмен отговор, не е
направила възражения и не е представила и посочила доказателства по делото.
В
съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител,
но е представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и
моли същия да бъде уважен.
Ответницата, редовно призована за съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща представител, като не е изразила становище по иска.
От
събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С оглед
приложените по делото писмени доказателства и липсата на направени
възражения от ответницата по отношение на същите, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е приел за безспорно,
че въз основа на изрично писмено искане от 12.08.2016г. /л.32-42 от делото/ от В.К. и солидарния съдлъжник З. Х. Г., на 15.08.2016г. е сключен между страните и друго
лице - З.Г.Договор за потребителски
кредит № ***, съгласно който ищцовото дружество „***“ ЕООД като кредитор
предоставя на кредитополучателя В.К.
/клиент/ и солидарния съдлъжник З. Х. Г.сума в
размер на 3550.00 лева, със срок на погасяване на кредита 36 месеца, при ГПР
49.89%, ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%. Общата дължима сума по кредита
е 6148.08 лева. По искане на ответницата и третото лице - З.Г.част от отпусната
в заем сума – 525.00 лева е за рефинансиране на задължение на К. към трето лице
– „***“ ЕООД, като същата сума е била преведена от ищеца на третото лице на 16.08.2016г.
Останалата част до 3500.00 лева - или сумата от 2975.00 лева е била преведена
по сметка на В.К. също на 16.08.2016г., видно от приложените от ищеца две
преводни нареждания.
Ищецът твърди, че
ответницата и третото лице З.Г.са закупили и пакет от допълнителни услуги, за който е следвало да заплатят
възнаграждение от 2045.88 лева, като на 15.08.16г. е
подписано Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, Общи
условия и декларации, Стандартен европейски формуляр, всички неразделна част
към Договора за кредит. Възнаграждението за закупения пакет допълнителни услуги
в размер на 2045.88 лева е разсрочено за срок
от 36 месеца на вноски от 56.83 лева, така общото задължение по кредита и
пакета за допълнителни
услуги възлиза на 8193.96 лева, при месечна вноска от 227.61лева, платима на 10-то число
от месеца. Три пъти по искане на
длъжника В.К. е извършвана промяна в погасителния план по Договора като са
отложени общо три погасителни вноски /вноски №№ 3, 4 и 5 по първоначалния
погасителен план/ и е променена падежната дата на 2-ро число от месеца.
От представеното
от ищеца заедно с исковата молба извлечение към 28.09.2018 г. по сметка към
Договор за потребителски кредит № *** е видно, че общата постъпила сума по
Договора за кредит е 656.67 лева, като К. е платила две пълни погасителни
вноски от 227.61 лева на следните дати: 10.10.2016г. и 26.11.2016г., както и
една непълна вноска от 201.45 лева /без да е отбелязана дата на плащането/,
след което няма постъпили вноски от страна на ответницата и останалото
задължение е в размер на 7537.29 лева.
От приложеното от
ищеца уведомително писмо от 12.05.2017 година до ответницата В.К. е видно, че
дружеството - ищец /кредитор/ е отправило изявление за едностранно
прекратяване на договора поради неизпълнение задълженията по него,
считано от 09.05.2017г. и обявяването му за предсрочно изискуем. К.
е поканена да се свърже с кредитора в най-кратък срок, за да уредят отношенията
си, като в противен случай ще бъдат предприети действия по принудително
събиране на задължението. Няма данни по делото това уведомително писмо да е
било реално изпратено до ответницата В.К. и съответно – да е получено от нея.
От приложеното по
искане на ищеца ч.гр.д. № 238/2018г. по описа на РС-Елхово се установява, че
въз основа на подадено на 10.04.2018г. от ищцовото дружество заявление до
РС-Елхово, съдът е издал Заповед № 513/19.04.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК като е разпоредил длъжниците В.Т.К. *** и З. Х. Г.с ЕГН - **********, от гр.Болярово, да заплатят солидарно на „***“ ЕООД сумата от
7537.29лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.04.2018 година /дата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането,
дължими по Договор за потребителски кредит № *** от 16.08.2016 г., както и
направените в хода на заповедното производство разноски в общ размер 250.75
лева, от които 150.75 лева заплатена държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Не е спорно, че
така издадената Заповед № 513 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника-ответник В.К. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с
Разпореждане
№ 1202 от 18.08.2018г. по ч.гр.д. № 238/18г. заповедният съд е указал на заявителя – ищец в това производство, че на основание чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК в едномесечен срок може да предяви иск относно вземането си против В.Т.К., а с Разпореждане № 1207 от 20.08.2018г. съдът е
разпоредил да се издаде изпълнителен лист против З.Г.за сумите, посочени в Заповед
№ 513/18г. и такъв е бил издаден на 21.08.2018г., но е приложен по делото /не е
получен от заявителя – ищец в наст. производство/. Настоящата исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния преклузивен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на иска по чл. 422 ГПК е получено от ищеца на 04.09.2018г.,
а исковата молба е депозирана в съда на 05.10.2018г. /изпратена по куриер
на 04.10.18г./.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415
от ГПК, във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД,
вр. с чл. 79 от ЗЗД по отношение на претендираната главница от
7537.29 лева и по чл. 86 от ЗЗД, вр. с
чл. 33 от ЗПК – по отношение на претендираната
законна
лихва върху главницата, считано от
предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.
Съдът
преценя, че предявеният положителен установителен иск по чл.422 ал.1 вр.с
чл.415 ал.1 от ГПК, е процесуално
допустим като предявен от надлежно легитимиран правен субект, имащ интерес
от воденето на настоящия правен спор и в законоустановения едномесечен срок по
общата относима за заповедите по чл.410 от ГПК, разпоредба на чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се преценя като неоснователен и недоказан, поради следните
съображения:
За
успешното провеждане на установителния иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, при спазване изискванията на чл.154 от ГПК в тежест
на ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума, т.е. че към датата на депозиране на
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно
към 10.04.2018г. вземането му, произтичащо от сключено договорно правоотношение с ответницата за
предоставяне на потребителски кредит и пакет от допълнителни услуги, е
съществувало до размера на исковата претенция, налице ли е забава в плащанията на дължимите
вноски за погасяване на кредита и на възнаграждението по договореният
допълнителен пакет услуги, за кои месечни вноски се отнася тя и в какъв размер,
какъв е размера на дължимата главница по договора за кредит към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, обявяван ли е от страна на ищеца
кредита за предсрочно изискуем, на какво основание и уведомен ли е длъжникът за
настъпилата предсрочна изикуемост на задълженията по договора за кредит и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
В
доклада си по делото, по който страните не са направили възражения, съдът е
приел, че предвид представените писмени доказателства от ищеца и липсата на
направени възражения от ответницата
в тази насока, не се нуждае от доказване сключването на 15.08.2016г. между страните - „***” ЕООД от една страна и В.К. и З. Х. Г.– от друга,
на Договор за потребителски кредит № ***,
както и че е било подписано споразумение между тях за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, за който е следвало да се заплати възнаграждение от
ответницата и съдлъжника Г..
В настоящият случай, безспорно
се установи и доказа, че е проведено
заповедно производство, като в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение, и в срок на
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК по
указание на заповедния съд ищецът е предявил настоящия си установителен иск. В хода
на това заповедно производство
/по ч.гр.д. № 238/2018г./, ищецът като заявител е обосновал вземането си, за което е издадена и Заповед за изпълнение № 513/19.04.2018г., на сключен между страните на 16.08.2016г. Договор за потребителски кредит.
Доколкото ищецът се позовава
на предсрочна изискуемост, съдът следва да прецени дали са налице обективните
предпоставки за обявяването на същата, уговорени в т.12.3 от Общи условия на „***“
ЕООД към Договор за потребителски кредит, които са неразделна част от процесния
Договор № ***. В чл. 12.3 от ОУ е разписано
настъпване на автоматично прекратяване на договора за кредит и предсрочната
му изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща
на клиента/солидарния длъжник уведомление, покана, предизвестие или
други в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни. От приложеното извлечение по сметка към Договора за
потребителски кредит, изготвено към 28.09.2018г., е видно, че ответницата е
извършила плащане на първите две вноски по кредита, съответно на 10.10.2016г. и
26.11.2016г., както и една частична вноска от 201.45 лева /с непосочена в
извлечението дата на плащане/, като след това други плащания не са постъпвали,
т.е. налице е просрочие за повече от тридесет календарни дни - обективно
основание за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост по смисъла на
чл.12.3 от ОУ. На 12.05.2017г. е било изготвено уведомително писмо до длъжника В.К.,
съдържащо изявлението за обявената предсрочна изискуемост на кредита поради
неизпълнение задълженията по Договора. Уведомителното писмо е адресирано до В.К.
на посоченият от нея адрес за кореспонденция в гр. Ямбол, но няма данни това
писмо да е изпратено до адресата, а още по-малко да е получено от него. По
делото няма данни да е изпратено уведомително писмо и до солидарния съдлъжник З.
Г..
Дружеството-ищец
няма статут на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ, но е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от същия закон, можеща да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски
сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на
сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно т.18 от Тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за
небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането,
предмет на заявлението по чл.410 ГПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага
доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Настоящият състав на съда
възприема застъпеното в Решение №
123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о., становище, че
началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски
кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при
неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. В конкретният случай
от доказателствата по делото не може да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжниците преди
подаване на заявлението, тъй като липсват твърдения и доказателства приложеното
по делото уведомително писмо от „***“ ЕООД да е било изпратено и съответно
получено от длъжника В.К., както и до солидарния съдлъжник З. Г..
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до
произнасянето от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на препис от
нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника, но
ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не
са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание.
Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, нито може да промени с обратна
сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение /вж. Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. №362/2015г.
на ВКС, II т.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното следва
извода, че в настоящият случай предсрочната изискуемост е настъпила с
връчването на исковата молба по отношение на длъжника В.К., но е обстоятелство
настъпило след подаване на заявлението /10.04.2018г./, което не може да бъде
зачетено.
В конкретния случай, както със
заявлението, така и с исковата молба, вземането за главница се претендира в общ
размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на цялото
вземане, без да са посочени вноските с настъпил падеж до датата на подаване на
заявлението, поради което и предвид обусловеността на предмета на делото по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от основанието и размера на
заявеното в заповедното производство вземане, с оглед факта, че вземанията не
са заявени като конкретни неплатени вноски, съдът не би могъл да се произнесе
по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би
означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което
обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на
закона в т. 11б от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложеното съдът
намира за нужно да посочи и следното:
По делото не е спорно, а и се
установява от самия Договор за потребителски кредит, че ответникът има качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като
физическо лице е предоставена „финансова
услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП - отпуснат
кредит в размер на 3500.00 лева. В чл. 143 от ЗЗП е дадено определение на
понятието „неравноправна
клауза” в договор с
потребител, а именно - всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в
случаите на договор при Общи
условия.
Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското
законодателство с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл.3 от Директива 93/13/ЕИО
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Според Директива 93/13/ЕИО не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна
клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата
към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е
договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от
договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената
тежест да установи този факт.
В случая е видно, а и не се
спори от ищеца, че договорът за кредит е сключен при Общи условия, т.е. при
предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото самият
Договор е бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително
договаряне между страните, от което следва извод, че ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Във връзка с гореизложеното следва
да се отбележи, че по делото липсват доказателства, а и твърдения от страна на
ищеца, че уговорените в позиция VІ параметри на одобрения заем - по Избран пакет допълнителни услуги, са
били индивидуално уговорени. Не се установи, че с ответника са били съгласувани
и индивидуално уговорени видът и размерът на т.нар. „допълнителни услуги“,
поради което съдът приема за установено, че в случая е бил подписан
страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от
самия ищец.
В допълнение следва да се
посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО, решаващият съд може да приеме една клауза за нищожна дори на
основание, на което страната не се е позовала /в този смисъл Решение на Съда /първи
състав/ от 14 юни 2012 г. /преюдициално запитване от Audiencia Provincial de
Barcelona — Испания/ — Banco Español de Crédito,
SA/Joaquín Calderón Camino, дело C-618/10, както и Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.
№ 3686/2014г., І т.о. на ВКС/. Поради изложеното по-горе и доколкото нищожните
уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че пакет от
допълнителни услуги не е уговорен между страните по Договора и такова
задължение не е възникнало за ответника В.К.. С оглед на това и тъй като не се
установява ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза
възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми и да е
уведомило длъжника В.К. за това, следва да се приеме, че към момента на
подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на непогасените
вземания по Договора. Всичко това обуславя отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК
като неоснователен и недоказан, поради неустановено съществуване на вземането
на ищеца спрямо ответника за процесната сума от 7537.29 лева. Отхвърлянето на
главния иск – за претендираната главница обуславя и отхвърлянето на акцесорния
иск за присъждане на законна лихва върху сумата от 7537.29 лева, считано от
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
При този изход на делото
ответникът не дължи направените от ищеца разноски както в заповедното производство,
така и тези, направени в настоящото производство и поради това искането на
ищеца за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Водим от
гореизложеното Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, бул. „***“ 49, бл.
53Е, вх. В, чрез пълномощника - юрисконсулт Р.И.И., против В.Т.К. с пост.адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН - **********, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240
от ЗЗД, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че към 10.04.2018 година В.Т.К. дължи на ищеца сумата 7537.29 лева – главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 15.08.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.04.2018 година
до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 513 от 19.04.2018 година за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 238/18г. по описа на ЕРС
за солидарното им заплащане на „***“ ЕООД от В.К. и З. Г..
НЕ УВАЖАВА искането на ищеца „***“ ЕООД, с
ЕИК ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника В.Т.К. с ЕГН – ********** да бъде
осъдена да му заплати направените по настоящото исково производство разноски в общ размер на 450.75 лева
/четиристотин и петдесет лева и седемдесет и пет стотинки/, както и искането за
заплащане на присъдените разноски в заповедното производство в размер на общо 250.75 лева /двеста и петдесет лева и
седемдесет и пет стотинки/, предвид изхода от делото.
След
влизане в сила на настоящото решение препис
от същото да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № 238/2018г. по описа на ЕРС.
Решението подлежи
на обжалване по реда на въззивното производство пред Ямболският окръжен съд
чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
...................
/В. Апостолова/