О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
1182
гр.
Пловдив, 21.07.2020
г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, IX въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванов в. ч. гр. дело № 1282 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез процесуалния
представител юрисконсулт И.Н.Н., срещу Разпореждане №
27869 от 13.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2747/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Р.Х., ЕГН **********, за следните
суми: 499,80 лв. главница, 108,81 лв. договорна лихва, 92,75 лв. обезщетение за
забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и 75лв.
разноски, от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В
жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд
погрешно е приел, че са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 от ЗПК, като са изложени подробни съображения в този смисъл. Твърди
се още, че уговорените такси за ползване на картата са съобразени с нормата на
чл. 10а от ЗПК. Въз основа на горното моли съдът да отмени обжалваното
разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови акт по
същество.
На
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на
отсрещната страна.
Настоящият
съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Районен
съд – Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Р. Х.,
ЕГН **********, за неплатени суми, произтичащи от договор за кредит „Бяла
карта“ № 506649 от 02.06.2017 г., сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и И. Р. Х., вземането по което е
прехвърлено от „Аксес Файнанс“
ООД на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД, ЕИК *********, по
силата на Приложение № 1 от 16.10.2018 г., представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължение от 11.11.2016 г. Впоследствие процесното
вземане е прехвърлено по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
парични вземания от 03.05.2019 г. от „Агенция за контрол на просрочените
задължения“ ООД в полза жалбоподателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Претендира се сума в общ размер от 695,36 лв., от които 499,80 лв. главница,
102,81 лв. договорна лихва за периода от 18.07.2017 г. до 06.01.2018 г., 92,75
лв. обезщетение за забава за периода от 26.05.2018 г. до 19.02.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 19.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски по делото за заплатена държавна такса от 25 лв. и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
За да
откаже издаване на заповед за изпълнение за цялото вземане заповедният съд е
приел, че същото произтича от договор за потребителски заем, поради което и на
основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК служебно е разгледал въпроса дали
вземането се основава на неравноправни клаузи, като е констатирал наличие на
обоснована вероятност за това и е изложил мотиви в този смисъл. Съдът е
посочил, че в хода на заповедното производство е невъзможно да се извърши
преценка дали е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК, тъй като последното
предполага събиране на доказателства при условията на състезателно начало, с
оглед на което констатацията на заповедния съд за евентуална неравноправност на
дадена клауза е достатъчно основание да се откаже издаване на заповед за
изпълнение. Прието е, че твърдението в заявлението за дължимост
на такси по ползване на картата, непредвидени в договора за кредит, е
достатъчно основание да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличие
на неравноправни клаузи в договора.
Видно
от данните по делото, претендираното от заявителя
вземане произтича от договор за кредит, следователно длъжникът се явява
потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и заповедният съд е процедирал
законосъобразно, извършвайки проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК за наличие на неравноправни клаузи в
договора.
Предвид
горното, настоящата инстанция намира, че
заповедният съд правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение
поради съмнения за евентуална неравноправност на клаузи от договора за
потребителски кредит, въпреки че аргументите затова се различават от посочените
в обжалването разпореждане.
Съгласно
представения договора за кредит „Бяла карта“ № 506649 от 02.06.2017 г.
фиксираният годишен лихвен процент по заема е 43,2%. Доколкото по делото
липсват данни, касателно риска за заемодателя
вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че
в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл,
настоящият въззивен състав не е в състояние да
прецени дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент
е необосновано завишен, респ. че противоречи на добросъвестността и добрите
нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че
всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, следва да се третира като
неравноправна, се налага изводът, че е налице обоснована вероятност искането на
заявителя да се основава на неравноправна клауза в договора за кредит.
Допълнително,
съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Дали процесните
клаузи са индивидуално уговорени не може да бъде преценено в рамките на
заповедното производство, поради което и за съда остава единственият възможен
извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит, респ. да откаже да издаде заповед за изпълнение.
За
отбелязване е, че в случая заявлението не подлежи на уважаване само относно претендираната главница, доколкото са налице данни за
извършени плащания по кредита, част от които са послужили за погасяване на възнаградителната лихва. Следователно за определяне на
точния размер на вземането е необходимо да се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, която да установи какво е плащано по договора и правилно ли са
отнесени платените суми като погашение по различните пера. Последното обаче е
недопустимо да се извърши в хода на заповедното производство.
Въз
основа на изложените съображения съдът намира, че следва да се приложи нормата
на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за
изпълнение, при което и с оглед нормата на чл. 415, ал. 3 от ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си. Това е
постановено от съда и в обжалваното разпореждане, поради
което същото следва да бъде потвърдено. В този смисъл подадената частна жалба
против отказа на заповедния съд да издаде
заповед за изпълнение се явява неоснователна.
Съгласно
т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК определението
на въззивния съд в заповедното производство не
подлежи на обжалване.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от 13.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 2747/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, представлявано от Изпълнителния директор Д. Б. Б., чрез процесуалния
представител юрисконсулт И.Н.Н., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И. Р. Х., ЕГН **********, с адрес
***, за следните суми: 499,80 лв. главница по договор за кредит „Бяла карта“ №
506649 от 02.06.2017 г., 108,81 лв. договорна лихва за периода от 18.07.2017 г.
до 06.01.2018 г., 92,75 лв. обезщетение за забава за периода от 26.05.2018 г.
до 19.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 19.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението и направени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.