МОТИВИ по НОХД №644/2018 г. на
Окръжен съд – гр. Плевен.
Подсъдимият
Н.
Г.Г. е роден на ***г***,
местността |“Табакова чешма“. Български гражданин. Ром. Без образование.
Неженен. Безработен. ЕГН:**********. Многократно осъждан и понастоящем в
Затвора гр.Плевен.
С присъда по НОХД № 988/2012г. РС-Плевен, след одобрено споразумение №
340/04.06.2012г., е осъдил Н.Г. за извършено от него престъпление по чл.198,
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода при първоначален строг режим.
По ЧНД № 1596/2012г. с определение № 622/28.06.2012г. на РС-Плевен,
влязло в сила на 13.07.2013г. РС-Плевен е наложил едно общо наказание, на осн.
чл.25 ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК на
осъдения Н.Г.Г. в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което
следвало да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл.24 от НК увеличил така определеното общо наказание с ½ и определил общо
най-тежко наказание в размер на 5 години и 3 месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
С присъда по НОХД 2050/2015г., след одобрено споразумение №
571/09.11.2015г. на РС-гр.Плевен и влязла в сила на същата дата, обв.Н.Г. бил
осъден за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. Чл.194, ал.,
вр. Чл.20, ал.2, вр. Чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и му било наложено
наказание 1 година лишаване от свобода при строг режим.
Обвинението на подсъдимия Н. Г.Г.
е за престъпление по чл. по чл.199 ал.1
т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК
По искане на подсъдимия и неговия
защитник - адвокат В.П.,*** , съдебното производство по делото протече при
условията на съкратено съдебно следствие , в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК ,
като Н.Г. заяви , че признава изцяло
фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт , а те са
следните :
Подсъдимият Н.Г. *** в
местността „Табакова чешма“. В същия район живеела и пострадалата свидетелка Б.М.
заедно с новороденото си дете. Двамата се познавали и поддържали нормални
съседски отношения.
На 09.09.2017г. пострадалата свидетелка се намирала в дома си. В същия
период от деня при нея на гости била друга свидетелка по делото – М.В.. Двете
жени си говорели и пиели кафе. Внезапно, без
да е поканван в дома на Б.М. дошъл подсъдимият Н.Г.. Без да обърне
внимание на присъстващата свидетелка В. той се насочил към пострадалата
свидетелка Б.М.. Без никакъв повод от нейна страна, той започнал да я псува, обижда
и заплашва. Хванал я за косата и със сила започнал да я дърпа. Насилствено й
свалил три златни пръстена от ръцете.
Блъснал я настрани и взел портмонето й, което забелязал, че било поставено
върху шкаф във същата стая. Отворил го и взел всичката налична в него сума в
размер на 350лв. Както пострадалата, така и другата присъстваща свидетелка
молили обвиняемия Г. да преустанови своите действия, да не взема златните
накити и наличните пари. Въпреки настойчивите молби, подсъдимият Н.Г. прибрал
насилствено отнетите накити и пари и си тръгнал.
По делото била
назначена съдебно-оценителна експертиза. Видно от заключението на вещото лице,
отнетите вещи са оценени по пазарни цени към момента на извършване на деянието,
както следва:
1.
Златен дамски пръстен 1,46гр. – на стойност 81,76лв.;
2.
Златен дамски пръстен 1,41гр. – на стойност 78,96лв.;
3.
Златен дамски пръстен 3,68гр. – на стойност 206,08лв.;
4.
Български лева в общ размер на 350лв.
Или всичко вещи на
обща стойност 716,80лв.
Изложената по – горе фактическа обстановка съдът прие
за установена и доказана , при условията на чл.373 ал.3 от НПК , въз основа на
направеното самопризнание от подсъдимия Г.. Това самопризнание съдът прие , че
е подкрепено от фактическите данни ,
съдържащи се в показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното
производство и от приложените по делото писмени доказателства, както и от
заключението на представената оценителна експертиза.
Като на посочените време и място, при
условията на опасен рецидив, в хипотезите на чл. 29, ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК,
отнел чужди движими вещи – 1 бр. златен дамски пръстен с тегло 1,46 грама на
стойност 81,76 лв., 1 бр. златен дамски пръстен с тегло 1,41 грама на стойност
78,96 лв., 1 бр. златен дамски пръстен с тегло 3,68 грама на стойност 206,08
лв. и сумата от 350лв. или всичко вещи на обща стойност 716,80 лв. от
владението на собственика Б.Н.М. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила, подсъдимият
Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл.199 ал.1 т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с
чл.29 ал.1 б.„а“ и б.„б“ от НК.
Извършвайки описаното деяние подсъдимият Г. е действал при условията на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния характерна това , което
върши , предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици , които ще последват от деянието, което извършва и е искал настъпването на тези последици.
Като причина за извършване на
престъплението съдът отчете пренебрежителното отношение на подсъдимия към
необходимостта от спазване на установения в страната правов ред и
неприкосновеността на чуждата собственост, а като мотив – желанието му, в конкретната
ситуация, да се облагодетелства противозаконно .
При определяне на наказанието ,
което наложи на подсъдимия за извършеното престъпление , съдът обсъди и прие
като смекчаващи обстоятелства проявената от него критичност към деянието, за
която свидетелство направеното самопризнание, както и това, че трябва да полага грижи за
своето дете, а
като отегчаващо обстоятелство
съдът отчете многобройните
предходни осъждания на подсъдимия
Г..
За извършеното от подсъдимия престъпление е предвидено наказание от 5 до 15
години лишаване от свобода, като съдът може да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
При
значителен превес на смекчаващите обстоятелства, които в конкретния случай по
тежест и значение преобладават, съдът, на
основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“, вр.чл.54 от НК осъди подсъдимия Н.Г. на пет години лишаване от свобода.
На основание чл.58а, ал.1
от НК, съдът намали така определеното наказание на подсъдимия Н.Г.Г. с 1/3, или
му определи наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода.
Така определеното наказание
лишаване от свобода съдът счете за достатъчно за постигане целите на
генералната превенция и най-вече за поправянето и превъзпитанието на Н.Г.,
съобразявайки посочените по-горе смекчаващи обстоятелства и поради това не
постанови спрямо същия наказанието „конфискация до една втора на имуществото“,
съобразно предвидената в санкционната част на чл.199, ал.1 от НК възможност.
На основание чл.57, ал.1,
т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален режим на изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода – „строг“.
При този изход на делото
съдът, на основание чл.189, ал.3 НПК,
осъди подсъдимия Н.Г. да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен
разноски по досъдебното производство, в
размер на 58.65 лева.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: