Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр.
Луковит, 18 април 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д.
като разгледа докладваното от
председателя
АНД №308/2018г. по описа на съда
и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на „М. Т. …“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
представлявано от управителя Д.Д., срещу Наказателно
постановление № 31-0000207 от 17.10.2018 г., издадено от П.К. – началник
Областен отдел „А.а.“ – Л. (ОО АА Л.), с което на дружеството-жалбоподател
за нарушение на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т.
5, б. „г“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000.00 лева на основание чл. 178а, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата.
С
жалбата се правят възражения за процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
издаване на НП, свързани с липсата на задължителни реквизити при описание на
нарушението – непосочване на датата и мястото на извършване на нарушението
(чрез бездействие), а само дата на установяването му; не е посочена и датата на
настъпване на промяната в обстоятелствата – влизане в сила на присъдата на С.М.,
респективно – датата на узнаването на това от представляващия дружеството;
липса на посочване на престъплението, за което е осъден С.М. с оглед видовото
изброяване в чл. 13, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 от
Наредбата; неяснота и противоречие в правната квалификация на нарушението,
поради липсата на разграничение за кой от двата фактически състава е
обвинението; счита, че описателната част на НП не съответства на посочената
като нарушена правна норма; неприложимост на чл. 178а, ал. 4, т. 1, прдл. 1-во ЗДвП, предвиждащ наказание за непредставяне на
уведомление, към твърдяното нарушение – непредставяне на документ, касаещ състояние на член на комисията; оспорва фактическото
обвинение, че дружеството не е представило информация за настъпилите промени в
обстоятелствата, което счита, че е сторено с подаването на Заявление с
вх.№42-10-18-37/07.08.2018 г., когато и управителят е узнал за промяната в
обстоятелствата – осъждането на С.М.. По тези съобразения счита, че няма
основание за ангажиране на отговорността на дружеството. Алтернативно, излага
аргументи за маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН, обоснова с факта, че след
узнаването за осъждането, със Заповед от 17.09.2018 г. е прекратено трудовото
правоотношение със служителя, заемал длъжността „председател на комисията за
извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност“.
Иска
се отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.
А.А., който поддържа жалбата и изложените в нея
правни съображения.
Въззиваемата страна – Областен отдел „А. а.“ – Л. при
Изпълнителна агенция „А. а.“ – не се представлява и не изразява становище.
От
доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
„М. Т. …..“
ООД притежава Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на
техническа изправност на пътни превозни средства, което обстоятелство е
безспорно между страните и е констатирано в приложените документи, съставяни от
двете страни.
Една от
работните площадки на дружеството е технически пункт в с. П., общ. Л., ул. Х. Д.
№**.
С.Б.М. е
заемал длъжността „председател на комисия“.
Със
заявление от 07.08.2018 г. до министъра на транспорта, подадена чрез
ръководителя на звеното на ИА „ АА“ – Л. дружеството е поискало да бъде удължен
срокът на валидност на Разрешение №1311. Със заявлението е декларирано, че не е извършена промяна в
обстоятелствата, посочени в документите по чл. 18, ал. 1 от Наредба № Н-32, промяна
на обстоятелствата, посочени в списъща на
техническите специалисти и адреса на КТП.
В списъка
на техническите специалисти, приложен към заявлението, под № 3 е посочен С.Б.М..
В хода на
администравната процедура от органа е изискано „М. Т.
– ..*****“ ООД да представи свидетелство за съдимост на С.Б.М., след като при
служебна проверка било установено, че лицето е осъждано.
Представено
е Свидетелство за съдимост с
рег.№680/02.07.2018 г. , издадено от Районен съд Луковит, Бюро за съдимост, в
което е отразено осъждането на М. по НОХД №357/2017 г. по силата на
споразумение, влязло в законна сила на 02.10.2017 г., за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 1 НК.
Свидетелството
е подписано и подпечатано от името на „М. Т. ***“ ООД.
С доклад
от 12.09.2018 г. директорът на дирекция ППСВ в ИА „АА“ е уведомил главният
директор на ГД „ИА“ за това, че е констатирано осъждане на Б. М. за
престъпление по транспорта и управителят на „М. Т. ***“ ООД не е уведомил ИА
„АА“ в 7-дневен срок за промененото обстоятелство.
На 17.09.2018
г. със Заповед №37 на управителя на „М.
Т. ****“ ООД на основание чл. 325, т. 1 КТ (по взаимно съгласие) е прекратено
трудовото с С.Б.М..
Повод за
прекратяване на правоотношението станало узнаваното от управителя Д.Д., че С.М. е осъждан.
На
05.10.2018 г. Д.И. ***, съставил срещу „М.Т. ****“ ООД АУАН серия А-2018 г
№250191 за това, че на 05.10.2018 г. при извършена проверка се констатира, че
при промяна на обстоятелствата по чл. 18, ал. 1, лицето по чл. 16 не е уведомил
изпълнителния директор на ИА „АА“, чрез ръководителя на съответното
териториално звено, в 7-дневен срок от извършване на промяната или от
узнаването й, като приложи документите, които удостоверяват – председателят на
комисията е осъден за престъпление от общ характер – видно от приложеното копие
на свидетелство за съдимост на С.М..
Като
нарушена правна норма е посочена чл. 24, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „г“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г.
Актът е
предявен и връчен на упълномощен с изрично пълномощно представител на
дружеството – С.М., на същата дата.
Въз
основа на съставения АУАН срещу дружеството е издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което са повторени фактическите констатации от акта и
посочената като нарушена правна норма, за което наложена имуществена санкция в
размер на 1000.00 лева на основание чл. 178а, ал. 1, т. 1, предл.
1 от Закона за движение по пътищата.
Посочено
е, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 ЗАНН.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема, че се установява без противоречие между доказателствените източници от писмените доказателства,
представени от административния орган и от жалбоподателя, както и от
свидетелските показания на актосъставителя и
свидетеля по акта.
Въз
основа на описаната фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По
процесуалните възражения
„М. Т. ****“ ООД е обвинено в извършване на нарушение на чл.
24, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „г“ от Наредба
№Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, издадена
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (наричана
по-долу Наредбата).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата при промяна на
обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 18, ал. 1, лицето по чл. 16 писмено уведомява изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "А. а." чрез ръководителя на
съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "А. а." в
7-дневен срок от извършването на
промяната или от узнаването й,
като приложи документите, които я удостоверяват.
Посочената като нарушена норма вменява задължение на лицата,
извършващи технически прегледи, писмено да уведомяват изпълнителния директор на
ИА „АА“ за промяна в обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 18, ал. 1
от Наредбата.
Нормата въвежда задължение за действие в определен срок –
7-дневен, считано от датата на промяна на обстоятелството или от датата на
узнаването за това.
Наказващият орган на основание чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона
за административните нарушения и наказания, а и актосъстватителят,
имат процесуално задължение да посочат всички съставомерни
признаци на деянието, в което обвиняват дружеството.
При деяния, които са осъществени чрез бездействие, е
необходимо да се посочи времето (датата), когато е възникнало задължението за
писмено уведомяване на изпълнителния директор, от който момент започва да тече
и 7-дневният срок, в който задълженото лице трябва да действа. С изтичането на
този срок и бездействие в рамките на същия, изпълнителното деяние е реализирано
и от този момент (изтичането на 7-дневния срок) започва да тече включително и преклузивният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Вменената като нарушена норма на чл. 24, ал. 1 от Наредбата
предвижда, че задължението за уведомяване тече от два различни момента – 1. )
от извършване на промяната или 2.) от узнаването й.
Още при повдигане на обвинение в извършване на нарушение със
съставянето на АУАН, актосъставителят е бил длъжен да
посочи от кой момент за „Мери Транс 2000“ ООД е възникнало задължение да
уведоми за осъждането на председателя на комисията Б. М..
Ако е от момента на промяната – то това е датата на влизане
в сила на акта, въз основа на който М. е осъден – това е 02.10.2017 г., като в този случай 7-дневният срок за
уведомяване за промяната изтича на 09.10.2017 г, съответно на 10.10.2017 г. би бил осъществен състава на нарушението при бездействие.
Ако обвинението се основава на момента, в който
жалбоподателят е узнал, то още с АУАН е следвало да се посочи кога фактът на
осъждането е узнат.
Нито при съставяне на АУАН, нито при издаване на НП, в
обстоятелствената част не е конкретизирано от кой момент за „М. Т. ****“ ООД е възникнало задължението за уведомяване. Като
дата на нарушението е посочена 05.10.2018 г., около 09.45 часа, като място на
нарушението – с. П., с уточнението, че това е датата на извършване на
проверката.
Едва при разпита в съдебното производство, актосъставителят Д.И. уточнява, че „извършихме проверка и установихме, че в този 7-дневен срок откакто лицето е осъдено, е трябвало да
бъдат приложени документите…“ (л. 43).
При тези съществени пропуски в описанието на изпълнителното
деянието по време и място, се налага решаващият извод на съда, че издаденото
наказателно постановление е процесуално незаконосъобразно, тъй като не са
спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което налага неговата отмяна.
При съществени пропуски в процедурата по ЗАНН, не е
необходимо да се обсъжда материално-праваната
законосъобразност на обжалвания акт.
Въпреки това и за пълнота на отговорите по повод направените
възражения, следва да се отбележи, че задължението за дружеството, притежаващо
разрешение за извършване на технически прегледи, да уведоми за промяна на
обстоятелствата, свързани със съдимостта на лице от списъка, се поражда от
момента на узнаването.
Това е така, защото съдимостта е факт, който може да бъде сведен
до знанието само на определена група лица, посочени в Наредбата за дейността на
бюрата за съдимост, и работодателят не е сред тях. Това означава, че
дружеството, работодател на С.М., обективно не би могъл да достигне до
информация за осъждане на лицето, ако то само не го уведоми, което в конкретния
случай М. не е сторил.
Именно за да се гарантира общественият интерес в дейността
на лицата, извършващи технически прегледи, да не участват лица, осъждани за определен вид
престъпления, е предвидено, че в заявлението по образец – Приложение №3 от
Наредбата, един от изискуемите документи е свидетелство за съдимост за всяко от
лицата. Такова свидетелство може да бъде издадено единствено по заявление на
самото лице, за което се отнася, от Бюрата по съдимост към районните съдилища.
В процедура по продължаване действието на вече издадено
разрешение, в каквато е била инициирана от „М.Т. **** ООД се подава заявление
по образец - Приложение №3а, към което не се прилагат документите, освен ако
има промяна.
Промяната в съдимостта на едно от техническите лица – С.М.,
няма как да бъде известна на работодателя – жалбоподател, ако служителят не го
му съобщи. Именно за това в чл. 24, ал. 1 от Наредбата е уреден различен
момент, от който тече срокът за уведомяване за промяната.
Едновременно с това, както се е случило в процесната процедура по удължаване на срока на
разрешителното, в чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата е предвидено, че чрез оправомощени
длъжностни лица ИИ „АА“ може да извършва служебна проверка за съдимост в
Министерство на правосъдието.
Гореизложеното мотивира принципния правен извод, че в
хипотеза на промяна в съдимостта на лице от списъка, срокът за уведомяване
започва да тече от момента на узнаване на обстоятелството.
Воден от
тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 31-0000207 от 17.10.2018 г., издадено от П.К. – началник Областен
отдел „А. а.“ – Л. (ОО АА Л. с което на „М.Т. ****“ ООД за нарушение на чл. 24,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „г“ от Наредба
№Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00 лева на основание
чл. 178а, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Закона за движение
по пътищата.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – Ловеч в 14-дневен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………