Мотиви към Решение №
10,
постановено на 15.01.2016г. по АНД № 1148 по описа на РС Свиленград за 2015г.
Производството по делото е образувано по
внесено постановление от страна на РП Свиленград с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание спрямо обвиняемия Е.Д.Д. с ЕГН **********,
за това, че на 26.11.2015г., на ГКПП „Капитан
Андреево”, община Свиленград, управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил марка "Киа", модел „Карнивал” с рег. № РВ 7152 РТ,
без съответното свидетелство за
управление, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление с
№15-5319-000141/10.07.2015г., издадено от Началник група Сектор ПП към ОДМВР
Хасково, влязло в законна сила на 22.10.2015 г. - престъпление по
чл.343в, ал.2, вр.ал.1 НК.
РП Свиленград, редовно уведомени, не изпращат представител в съдебно
заседание.
Обвиняемият Е.Д.Д.,
редовно призован, явява се. Разбира обвинението и се признава за виновен. В
последната си дума моли за минимално наказание.
Адвокат В., в качеството
на процесуален представител на обвиняемия намира фактическата обстановка по
делото за правилно изяснена. При определяне размера на наказанието моли същото
да бъде наложено в минимално предвидения размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Е.Д.Д. е роден на ***г***, с ЕГН **********.
Българин е, български гражданин, ***************. Д. е с начално образование,
женен е и неработи. Към настоящия момент не е осъждан.
На 25.11.2015г. срещу 26.11.2015г.
вечерта, обвиняемият пътувал към Р.Турция,
управлявайки лек автомобил с марка „Киа”, модел „Карнивал” с рег.№ РВ 7152 РТ. В
колата, собственост на С.В.А. пътувал и баща му Д.А. Д.. Макар и
неправоспособен водач, Е.Д. заел трасе „Изходящи леки автомобили” на ГКПП
„Капитан Андреево” в посока за Р.Турция, където
пристигнал около 01.30 часа на 26.11.2015г. В този момент на работа била
свидетелката М.К. – служител на ГПУ Свиленград, която при извършената проверка
в системата установила, че обвиняемият не притежава свидетелство за управление
на МПС. След сигнал до компетентните органи, на място бил изпратен свидетелят Г.Г.,
заемащ длъжността мл.автоконтрольор в звено „Пътен
контрол” – РУ Свиленград. Последният констатирал вече установените
обстоятелства, за което издал АУАН № 010289/26.11.2015г., който Д. подписал без
възражения.
Видно от приетата като
доказателство Справка за нарушител /находяща се на л.23 - л.24 от БП №
704/2015г. по описа на РУ Свиленград/, обвиняемият Д. никога не е имал издадено
свидетелство за управление на МПС.
От приетото като доказателство НП №15-5319-000141/10.07.2015г., издадено
от Началник група Сектор ПП към ОДМВР Хасково, влязло
в законна сила на 22.10.2015 г. е видно, че обвиняемият към датата на процесното деяние вече е наказван по административен ред, а
описаната по- горе фактическа обстановка се е развила в едногодишния срок от
влизане в сила на наказателното постановление.
Възприетото от съда е
на база събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а
именно надлежно приобщените писмени доказателства по делото - приложени по БП №
704/2015г. по описа на РУ Свиленград, протоколите за разпит на свидетели, които
съдържат последователни и непротиворечиви показания. Анализирайки цялата
доказателствена съвкупност, съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
За съставомерността
на деянието по чл.343в, ал.2 НК по отношение на дееца 1/. следва
да има влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без
съответно СУМПС и 2/.
преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на
постановлението той да управлява МПС. Предмет на този вид транспортно
престъпление са правилата, установени в специалното транспортно
законодателство, които регламентират безопасното осъществяване на транспорта и
чрез тяхното нарушаване, в случая чрез действие се засяга транспортната
безопасност в определена степен.
В настоящия случай безспорно са налице
две еднородни деяния, първото от които е санкционирано по административен ред.
Налице е изискуемия времеви признак от обективна страна, а именно второто по
ред деяние, ангажиращо наказателната отговорност да е извършено в едногодишен
срок от налагане на наказанието, както и липсата на съответствие с минималните
стандарти за физическа, психическа и умствена годност за управление на МПС от
съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от
контролните органи в съответствие с националното законодателство.
Субективната страна е
налице, като деянието е извършено при условията на пряк умисъл, предвид
знанието за наличната неправоспособност, както и наличието на влязло в сила
наказателно постановление – връчено и подписано от обвиняемия и необжалвано в законоустановения срок. Същият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е
целял тяхното настъпване.
С оглед на това съдът
намира за безспорно доказано, че обвиняемият е управлявал МПС без да е имал
съответно свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказването му по
административен ред за същото нарушение, поради което от обективна и субективна
страна същият е осъществил състава на престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
Съдът намери, че за това деяние Е.Д.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание, а аргументите за това са следните:
Деянието, за което бе признат за виновен е умишлено, с предвидена
санкция „Лишаване от свобода” от една до
три години и от същото няма причинени имуществени вреди. Обвиняемия е с чисто
съдебно минало. Не са налице и някои от лимитативно изброените отрицателни
предпоставки в ал.7 на чл.78а НК.
Ето защо, и
предвид императивния характер на нормата на чл.78а, ал.1 НК, съдът освободи
обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
„Глоба” в размер от 1000.00 /хиляда/ лева, платими в полза на
държавата. Размерът на наказанието съдът определи при указания в закона
минимум. При неговото определяне се взе предвид изразеното съжаление за
стореното, като съдът съобрази и семейното положение на обвиняемия, сравнително
младата му възраст, както и липсата на трудова заетост към момента. Настоящият
състав намира, че с това правно и житейски обосновано решение при определяне на
посочения по – горе размер ще се постигне поправяне и превъзпитание на дееца и
за въздържане на другите членове на обществото от подобни противоправни прояви.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
Районен съдия: