№ 75
гр. Момчилград, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100604 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответника сключили
граждански брак на 04.03.1992 г. в с.Джелепско, общ. Момчилград. В
началото на брачната им връзка с ответницата заживяли в с.Джелепско, в
къщата на неговите родители, като само след около 3-4 месеца се преместили
да живеят в Р. Турция временно при сестра му Есма Юзкасап, тъй като
нямали възможност да си осигурят отделно жилище. В Турция първоначално
живота им бил съпътстван с много трудности, поради тежкото социално
положение, в което били от самото начало, новата среда, с която се опитвали
да свикнат, но бъдещето им изглеждали надеждно, тъй като и двамата били
започнали редовна работа в различни работни места. Въпреки постепенната
адаптация към новата им среда, само след няколко месеца започнал да усеща
промяна в отношението на съпругата му към него, за което същата не му
посочвала причина, но и той го приемал за нормално предвид новите
предизвикателства в живота им, бидейки в чужда държава. Но в един момент
всичко между тях приключило, тъй като един ден след като отишла на работа
съпругата му повече не се върнала при него. Притеснен от случилото се
1
веднага започнал да я търси усилено навсякъде, където обикновено
прекарвала време или се отбивала, допускал, че може да се е случило нещо
лошо с нея. Но само след няколко дена от нейни колеги във фирмата, където
работела разбрал, че Н. го е напуснала с лице на име Н.И. от гр Коня, с който
са работили заедно. Това се случило през 1993 г., само след 6-7 месеца
откакто били пристигнали в Р. Турция. Оттогава насам нито я е виждал, но я
е чувал, не знаел какво прави и с какво се занимава. Така вече от над 25
години са били във фактическа раздяла и не поддържали никакви отношения,
тъй като съпругата му го е напуснала с друг и повече не се свързала с него.
Той останал още около пет години в Р. Турция, след което се върнал в Р.
България, но поради социално-икономически причини впоследствие след
кратък престой в страната заминал за Кралство Белгия, където предимно
живеел и работил в момента. При това състояние на брачните им отношения,
счита същите за дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като между тях не
съществува никаква връзка от много години насам. В този му вид бракът им е
бил лишен от смисъл и съдържание, съществувал само формално и неговото
продължаване е било безпредметно. От брака си нямаме родени деца, нито
придобито движимо и недвижимо имущество в режим на СИО. Нямали
семейното жилище по смисъла на СК. Не са били налице предпоставките за
плащане на издръжка между тях. По отношение на фамилното име
ответницата при сключване на гражданския ни брак запазила своето
предбрачно фамилно име, предвид което не е налице въпроса за неговата
промяна. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 49, ал. 1
от СК да прекратите гражданския брак между него и ответницата, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнасяте по вината.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с пълномощник.
Поддържа иска си за развод. Пълномощника на същия – адв.Д.Х. от АК
Кърджали, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между
страните, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по
вината.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата Н. С. ИСМ., чрез
назначения й особен представител адв.Х.К. от АК Кърджали е депозирал
писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131,ал.2 от ГПК. Счита
предявения иск за допустим, но недоказан на този етап от производството.
2
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от
назначения й особен представител адв.К., който счита предявения иск за
основателен и доказан с оглед установената дълга и фактическа раздяла
между страните, без съда да се произнася по отношение на вината.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От удостоверение за сключен граждански брак от 06.08.2021 год.
издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **** от 04.03.1992
год. издадено от Община Момчилград се установява, че страните са
сключили граждански брак на 04.03.1992 год. в с.Джелепско,
общ.Момчилград, обл.Кърджали, като след сключване на гражданския брак
ответницата е записана с фамилно име И..
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Бейсим М. М. се установява, че страните от 20
години са разделени и не живеят заедно. След като заминали в Турция през
1993 год. се разделили. Нямали никаква информация за ответницата.
При това положение съдът намира, че е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Нарушено е взаимното уважение,
разбирателство и полагане на общи грижи за семейството, като между
съпрузите липсва нужната взаимност по смисъла на чл.14 от СК. Брачната
връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от взаимно
уважение и заинтересованост.
Ето защо бракът е безполезен, както за обществото, така и за съпрузите
и неговото изкуствено запазване е ненужно.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът следва да се занимае с
въпроса относно вината за разстройството на брака, само ако някой от тях е
поискал това. Тъй като ищеца десезира съда с искането си, касаещо вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, то въпроса за
принадлежността на същата не следва да се изследва от настоящата
инстанция.
Съдът не следва да се произнася по въпросите относно предоставяне
упражняването на родителските права и издръжка на децата, тъй като
3
страните нямат родени деца от брака.
Относно разноските, същите не се следват на страните, предвид липсата
на виновно поведение, на която и да е от тях и следва да се поемат от
страните, така както се направени.
Съдът намира, че следва да бъде определена окончателна държавна
такса при решаването на делото в размер на 50.00 лв., платими от ищеца и
ответницата по сметка на Момчилградския районен съд, т.е. по 25.00 лв. за
всеки.
Воден от горните съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак сключен на 04.03.1992 год. в
с.Джелепско, общ.Момчилград, обл.Кърджали, за което е съставен акт за
сключен граждански брак № **** от 04.03.1992 год. издадено от Община
Момчилград между К. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
с.Джелепско № 86, общ.Момчилград, обл.Кърджали и Н. С. ИСМ., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Хасково, ул. *******, ПОРАДИ
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ, без
съдът да се произнася относно вината.
ОСЪЖДА К. М. М., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
с.Джелепско № 86, общ.Момчилград, обл.Кърджали да заплати по сметка на
РС Момчилград сумата в размер на 25,00 лева държавна такса за окончателно
решаване на делото.
ОСЪЖДА Н. С. ИСМ., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
гр.Хасково, ул. *******, да заплати по сметка на РС Момчилград сумата в
размер на 25,00 лева държавна такса за окончателно решаване на делото.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред
Окръжен съд- гр.Кърджали, считано от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4