Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.06.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на девети май две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 888 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № К-0047866 от 10.12.2018 година на Директор на
Регионална Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище град Пловдив, упълномощен със Заповед № 289/22.04.2015
година на Председателя на Комисията за защита на потребителите в България, с което
на ЕТ „М. *** Загора, ЕИК *********, представлявано от собственика Д.Я.М., ЕГН **********,
на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 300 /триста/ лева,
за допуснато нарушение по чл.24, ал.1 от Закона за защита на потребителите,
както и на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите е наложено
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/
лева, за допуснато нарушение по чл.127, ал.2 от Закона за защита на
потребителите, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № К-0047866 от 10.12.2018 година на Директор на Регионална
Дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, със седалище град Пловдив, упълномощен със Заповед № 289/22.04.2015
година на Председателя на Комисията за защита на потребителите в България, с
което на ЕТ „М. *** Загора, ЕИК *********, представлявано от собственика Д.Я.М.,
ЕГН **********, на основание чл.200 от Закона за защита на потребителите е
наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 300
/триста/ лева, за допуснато нарушение по чл.24, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, както и на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите
е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 500
/петстотин/ лева, за допуснато нарушение по чл.127, ал.2 от Закона за защита на
потребителите.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител се излагат
съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се
моли същото да бъде отменено. Счита се, че в разглеждания случай следва да се
приложи и нормата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
„ЕТ „М. *** Загора, ЕИК *********, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № К-0047866 от 16.10.2018 година за това, че при
направена проверка на 10.10.2018 година в автосервиз, находящ се в село
Богомилово, улица „Първи май” № 1, община Стара Загора, се установило, че обектът
е в работен режим. Проверката била във връзка с жалба на потребител на сервиза,
заведена в КЗП с вх.№ П-03-1466 от 25.09.2018 година. Жалбата е за несъгласие с
качеството на извършена авторемонтна услуга в сервиза. В хода на проверката,
проверяващите установили, че в проверявания обект се извършват авторемонтни
услуги. Обектът разполагал с приемна за клиенти с обособена касова зона за
обслужване. В обекта имало и налична работна клетка за ремонт на моторни
превозни средства, снабдена с канал за слизане при оглед и диагностика на
леките автомобили. При проверката е установено, че в приемната за клиенти, в
работната клетка за диагностика или в близост до входа, не е наличен и не е
поставен на видно място за потребителите ценоразпис с описание на видовете
авторемонтни услуги и техните цени. В тази връзка сервиза не разполага и със
ценоразпис под формата на брошура, която при поискване да бъде представена. От
друга страна търговеца не поддържал регистър за предявени пред него рекламации.
Деянието е квалифицирано като нарушения по чл.24, ал.1 и чл.127, ал.2 от Закона
за защита на потребителя. При съставяне на акта жалбоподателят не се е
възползвал от правото си на възражение, но е подал такова по реда на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, което не е било уважено от административно-наказващия орган.
Посочил е че, действително ценоразписа и дневника за рекламации не били в
сервиза, но тъй като съпругата му почиствала ги била преместила и след
завръщането и можел да ги представи, но проверяващите не се съобразили с това.
По късно преди издаването на наказателното постановление по преписката са
представени ценоразпис и дневник за рекламации.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията са описани и
квалифицирани така, както са в акта. На жалбоподателя, на основание чл.200 от Закона
за защита на потребителя, за първото административно нарушение е наложено
административно наказание –„имуществена санкция” в минимален размер от 300 лева,
а за второто на основание, чл.222 от Закона за защита на потребителите, също
административно наказание – „имуществена санкция” в размер на предвидения
минимум от 500 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съгласно
нормата на чл.24, ал.1 от Закона за защита на потребителите, всеки търговец,
който предлага услуги на потребители е длъжен предварително да обозначи
продажните цени на предлаганите от него услуги чрез изготвен за това
ценоразпис, който да бъде поставен на видно място в търговския обект, а в
случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на
предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура,
която се представя на всеки потребител преди извършването на услугата или при
заплащането и. При допуснати нарушения на тази законова разпоредба в нормата на
чл.200 от Закона за защита на потребителите е предвидена съответната
имуществена санкция, която следва да се наложи на виновното юридическо лице, в
размер от 300 до 3000 лева. А съгласно разпоредбата на чл.222 от Закона за
защита на потребителите при неизпълнение на изискванията на чл.127 от същия
закон на едноличните търговци или юридически лица се налага имуществена санкция
в размер от 500 до 3000 лева.
По
отношение на нарушението по чл.24 от закона за защита на потребителите:
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че търговецът-жалбоподател е предлагал в обекта си услуги без
предварително поставени на видно място до тях продажни цени и отделно от това
не е разполагал с поставен на видно място ценоразпис отразяващ ценовата
стойност на предлаганите от него услуги на потребителите в стопанисвания от
него обект, нито разполагал с ценоразпис във вид на брошура, която се представя
на всеки потребител преди извършването на услугата или при заплащането и.
Несъмнено това към момента на проверката е било така. Следва да се има предвид,
че изискването заложено в нормата на чл.24, ал.1 от Закона за защита на
потребителите изисква, посочения ценоразпис да бъде на разположение в обекта по
всяко едно време, когато обекта е отворен, тоест смисъла на закона вменява един
вид задължение на предлагащия услугата преди да отвори обекта за клиенти да се
увери, че изискуемия се по закон ценоразпис е наличен в обекта предоставящ
услугите. Ето защо съдът намира, изложените доводи на нарушителя, че неговата
съпруга е преместила ценоразписа за достоверни, но не и за основателни така че
да дерогират неговата наказателна отговорност за реално осъщественото в тази
насока административно нарушение. В жалбата се излагат се доводи и съображения
за допуснати процесуални нарушения от страна на административно-наказващия
орган при окомплектоване на административната преписка. От друга страна се
излагат съображения, че в случай намира приложение разпоредбата на нормата на
чл.28 от ЗАНН и следва да се приеме налице маловажност на деянията. Съдът обаче
не споделя тези доводи, изложени както в жалбата, така и в хода на съдебните прения.
Съдът обаче намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващият орган не е допуснал твърдените от жалбоподателя
процесуални нарушения. Административно-наказващият орган конкретно, точно и
ясно е посочил в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, в какво се състоят допуснатите от търговецът нарушения. С това
описание съдът намира, че административният орган изцяло е изпълнил
изискванията на закона и е конкретизирал допуснатите административни нарушения.
В подкрепа на това е изложил и доказателствата, които подкрепят така описаното
административно нарушение, подробно изброени в обстоятелствената част на
наказателното постановление. На база тези доказателства е посочил мястото на
извършване на самото нарушение. Доказателства за противното не се събраха,
което и не налага отделното им обсъждане. Що се отнася до противоречието в
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта относно по късно
представените ценоразпис и дневник дали са били употребявани или нови, това не
е от значение за делото, тъй като несъмнено към момента на проверката те не са
били в проверявания обект. Неприложима е
и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като в тази насока не може да се има предвид,
че в последствие ценоразписа е бил представен. Това не е предпоставка,
търговеца да не търпи административно наказателна отговорност за това си
поведение, но не и въз основа на това се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Несъмнено към момента на проверката, всеки клиент на автосервиза не би получил
необходимата информация по смисъла на чл.24 от Закона за защита на
потребителите.
По
отношение на нарушението по чл.127, ал.2 от Закона за защита на потребителите:
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя е допуснал описаното по чл.127, ал.2 от ЗЗП
нарушение. В подкрепа на това са всички събрани по делото доказателства. От
приетите по делото доказателства се установява, че проверяващият орган е
установил, че в обекта - автосервиз не се поддържа регистър за предявяване на
рекламации, каквото е изискването на закона. Такъв регистър за предявяване на
рекламации е бил представен пред административно-проверяващия орган няколко дни
по-късно при съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Така представеният обаче регистър не може да се приеме, че е бил налице и към
момента на проверката. В тази насока несъмнени доказателства не се събраха и
следва да се има предвид доказателствената тежест на съставения АУАН и
събраните по делото гласни доказателства. Дори и да се приеме, че към момента
на проверката търговецът е поддържал регистър на предявените рекламации, то
това не налага изключване на понесената в последствие
административно-наказателна отговорност, тъй като на проверяващия орган не е
бил предоставен самият регистър. Ако в деня на проверката вместо проверяващото
лице обектът е бил посетен от потребител, желаещ да се възползва от законното
си право да предяви рекламация, то този потребител очевидно не би могъл да
реализира правото си. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на
чл.127, ал.4 от ЗЗП, съгласно който приемането на рекламацията се извършва през
цялото работно време в търговския обект, където е извършена услугата, от което
следва, че потребителят е в правото си да предяви рекламация в търговския обект
дори и към момента на реализиране на услугата и съответно неподдържането на
регистър за рекламации (незнанието не изключва виновното поведение) съставлява
изпълнителното деяние на нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП. Задължението за
търговеца да поддържа такъв регистър съставлява само по себе си един процес,
който следва да продължава през цялото работно време. Ето защо правилно и
законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че в разглеждания
случай е осъществен изпълнителния състав на нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП.
Неотносима към настоящия случай е цитираната съдебна практика – решение № 259
от 15.03.2012 година постановено, по а.н.дело № 2357/2011 година по описа на
районен съд град Стара Загора, тъй като то се отнася до случай в който по късно
представения дневник за рекламации е бил използва и в него е има отбелязвания
отпреди датата на проверката. В настоящия случай видно от така представения
дневник в него няма отбелязвания – предявени рекламации отпреди проверката,
което по един несъмнен начин да удостовери, съществуването на този дневник
преди проверката.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.127, ал.2 от Закона за защита на
потребителите. В тези случаи по реда на чл.222 от Закона за защита на
потребителите е предвидено наказание – „имуществена санкция” в размер от 500
лева до 3000 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите
за неговото извършване, както и това, че все пак е извършено за първи път,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в
предвидения в закона минимален размер – 500 /петстотин/ лева.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.24, ал.1 от Закона за защита на
потребителите. В тези случаи по реда на чл.200 от Закона за защита на
потребителите е предвидено наказание – „имуществена санкция” в размер от 300
лева до 3000 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите
за неговото извършване, както и това, че все пак е извършено за първи път,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в
предвидения в закона минимален размер – 300 /триста/ лева.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: