Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 87
Гр.Разград, 07 юни 2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Разградският административен
съд в публично заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА КОВАЛАКОВА–СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
При секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ,
като разгледа докладваното от съдия ИВА
КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 79 по
описа за 2021г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН .
Образувано е по касационна жалба против Решение №67/
12.03.2021г., постановено по АНД №574/2020г. по описа на Разградския районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 17- 000683/16.06.2020г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" (ДИТ) - гр. Разград, с което на основание чл. 414,
ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) на Л. И. Е. е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61,
ал. 1 от КТ.
Недоволен от така постановеното решение е останал
наказващият орган. В жалбата си и по същество развива доводи, че решението е
необосновано и неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови
друго, с което потвърди оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен
отговор, в който сочи, че тя е
неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на районния
съд. Развива доводи, че процесните отношения не са трудови по своя характер,
тъй като не са свързани с предоставяне на работна сила от страна на работника в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период
от време, на определено работно място и с определено работно време.
Прокурорът заключава, че обжалваното решение е неправилно,
като споделя изцяло съображенията, изложени от касационния жалбоподател.
Разградският административен съд, след като прецени направените
оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които обсъди с
доводите и становището на страните, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от надлежна
страна против съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по
същество тя се явява основателна по следните фактически и правни изводи:
В хода на съдебното производство са събрани достатъчно
доказателства, които установяват всички относими към спора факти и
обстоятелства. Същите сочат, че по повод постъпил сигнал, че лица работят незаконно
на нивата на кмета на с. Каменар (Л. Е.) на
19.03.2020г. около 15,10 часа полицейски служители извършили проверка на място.
При нея установили, че на нивата, намираща се в землището на с.Каменар,
местността „Яса Козу“, собственост на посоченото лице, дванадесет лица работят
като сеят лук. Девет от тях били лица, които получавали социални помощи по чл. 9
от ЗСП и полагали общественополезен труд по програма на кметството (каквото
изискване има въведено в чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП). Материалите от
проверката били изпратени на ДИТ и те извършили проверка във връзка със
спазване на трудовото законодателство при упражняване на трудова дейност от
тези лица. Всички те, в това число и Н. А. М., подписали
декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в които посочили, че работят земеделска
работа на нивата – сеят лук, при установено работно време (08-17 часа), с
уговорено възнаграждение от 20 лв. за деня и уговорени почивни дни (събота и
неделя). При тези данни е прието, че Н. М. е осъществявала трудова дейност за сметка и в полза
на Л. Е., в качеството
му на физическо лице, характерна за длъжността „общ работник в селското
стопанство“, като в нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ възникналите
трудови отношения между тях не са оформени в писмен трудов договор. Въз основа
на така установеното срещу уличеното физическо лице е съставен АУАН №17-000683/27.03.2020г.
Този АУАН е надлежно връчен и подписан от нарушителя без възражения. Такива не
са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Отразените в акта констатации са
изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП на основание чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лв. на Л. Е. С решението си районният съд е отменил това НП,
като в мотивите си е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като вмененото административно нарушение не е надлежно описано от
фактическа и правна страна. Наред с това е посочил, че то не е доказано по
категоричен и безспорен начин, тъй като в случая не се касае до възникнало трудово
правоотношение, а за инцидентна работа, със случаен характер, без уговорено
място време и трудово възнаграждение. Тези изводи не се споделят от настоящата
инстанция.
Както в АУАН, така и в НП вмененото нарушение е
описано достатъчно пълно, точно и ясно. От съдържанието им се установява, че
неправомерното поведение на наказаното лице се изразява в това, че е допуснал
до работа наетото от него лице Н. М. без отношенията между тях да са уредени със сключен
писмен договор преди това. Правилно са приложени и съответните законови
разпоредби. В хода на производството са събрани и достатъчно доказателства,
които установяват съставомерните факти и обстоятелства. Съгласно чл. 416, ал. 1
от КТ редовно съставеният АУАН се ползва от доказателствена сила до доказване
на противното. Ето защо, за разлика от общите производства по оспорване на НП,
в тези случаи със специалната норма е обърната доказателствената тежест и
нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите,
отразени в АУАН. В казуса не са ангажирани доказателства, които по категоричен
и безспорен начин да оборят отразените в АУАН констатации. Събраните в хода на
административното и съдебно производство доказателства установяват, че на
инкриминираната дата и място Н. М. е престирала своя труд в полза на Л. Е. По правило страните имат автономия при
договарянето помежду си, но тя е ограничена от повелителните разпоредби на
закона. В случая нормата на чл. 1, ал. 2
от КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат
само като трудови. Тази норма е императивна и абсолютно задължителна. Преценката
относно характера на конкретните правоотношения следва да се прави при отчитане на основната разлика между
трудовите и гражданските правоотношения. При трудовите отношения дължима е
престацията на труд, на работна сила (жив труд), а при вторите се дължи
изпълнението на определен резултат (овеществен труд). От това произтичат и
другите разлики между тях. При трудовия договор работникът е в зависимост от
своя работодател и е задължен да спазва определения ред, работно време, работно
място, установена технология на производството, работен цикъл и пр. При гражданските
договори изпълнителят е независим, стопански и оперативно самостоятелен при
изпълнението и сам, на свой риск решава кога да извърши работата, как, по какъв
механизъм, с какви материали и т.н. В казуса е установено, че Н. М. е полагала труд при определено от наказаното лице време
и място, с негови материали и под негов надзор, срещу уговорено възнаграждение,
което е заплатено. С оглед на това правилно и обосновано е прието от наказващия
орган, че възникналите отношения между тях са трудови по своя характер и е
следвало да бъдат оформени в писмен трудов договор, който да се подпише преди
постъпване на работа. Сезонният характер и краткотрайността на извършваната
работа не може да служи като критерий при квалифициране на правното естество на
правоотношението. Следователно възраженията на процесуалния представител в тази
насока са неоснователни. При преценка на установените обстоятелства следва, че не
е имало пречка да се сключи срочен трудов договор с наетите лица по чл. 68, ал.
1, т. 1 във вр. с чл. 68, ал. 3 от КТ или по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ,
доколкото по делото няма данни, че възложителят на работата е регистриран земеделски
стопанин. В тези хипотези законодателят не регламентира ограничение за минималния
срок на трудовия договор, както и за качеството на работодателя.
Приемайки противното Разградски районен съд е
постановил решението си в противоречие с материалния закон и то следва да се отмени. Делото е изяснено от
фактическа страна и няма пречки касационната инстанция да се произнесе по
същество на спора.
АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията
на ЗАНН.
В хода на производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и норми. Събраните писмени и гласни доказателства
установяват по категоричен и безспорен начин, че на посочените дата и място Н. М. е предоставяла
своята работна сила в полза на Л. Е., без сключен писмен трудов договор за това. С оглед
на това правилно и обосновано е прието, че с противоправното си поведение
наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна вмененото
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ.
Наложената глоба е в минималния размер, предвиден в санкционната норма на чл.
414, ал. 3 от КТ и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (в
действащата редакция) липсва възможност тя да бъде заменена с по-леко по вид
наказание или намалена по размер. Въз основа на така изложените фактически и
правни съображения съдът намира, че оспореното НП се явява законосъобразно и
следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК
Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №67/ 12.03.2021г., постановено по АНД
№574/2020г. по описа на Разградския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17- 000683/16.06.2020г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Разград, с което на основание чл. 414, ал. 3
от Кодекса на труда на Л. И. Е. е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал.
1 от Кодекса на труда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/