Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 29.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 30.09.2019г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 492 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на К.С., чрез адв. В., срещу В.М.. Ищецът твърди, че се запознал с ответницата през 2012г., която към този момент имала нужда от специализирана поточна линия за производство на картофен чипс, в която област е била специализирано дружеството „INNOVATIONS – S.D. *Sredcov*” Ltd. Сочи, че последното разработило такава поточна линия, с оглед кандидатстването на М. по оперативната програма за развитие на селските райони. Твърди, че тя не е имала финансовата възможност да изпълнява задълженията си по сключения предварителен договор между „ВИВ-94“ ООД и „INNOVATIONS – S.D. *Sredcov*” Ltd. Поради това тя (в качеството си на физическо лице) помолила ищеца (също в качеството му на физическо лице) за отпускане на заем, като възнамерявала, с получената сума да погаси задълженията си и да изплати договорените суми по договора между „ВИВ-94“ ООД и „INNOVATIONS – S.D. *Sredcov*” Ltd. Договорът бил сключен в устна форма и за него не бил оформен писмен документ. Ищецът поддържа, че на 22.07.2015г. предоставил на М. сумата 152000лв., която изтеглил от клона на „Банка ДСК“ ЕАД в гр. К.. На следващия ден от същото място изтеглил и предоставил в собственост на М. сумата 71161,13 лв., както и сумата 80638,87лв. – надплатен от „ВИВ-94“ ООД ДДС. Сочи, че, по този начин, общо получената от М. сума достигнала до размер от 223161,13 лв., а срокът за връщането й бил 31.12.2015г. На тази дата, обаче, тя не върнала заетата сума, като се позовала на изпитвани финансови затруднения. Впоследствие престанала да отговаря на обажданията на ищеца. Последният твърди, че й изпратил нотариална покана, която останала невръчена. Счита, че исковата молба съставлява уведомление за изискуемостта на заема. Претендира осъждане на ответницата да му заплати сумата 5100 лв., представляваща част от така описаните парични суми, както и направените по делото разноски. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания. 

На ответницата е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от връчването същата е подала писмен отговор. С него ответницата оспорва предявения иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли. Оспорва изложеното в исковата молба и твърди, че не дължи на ищеца сумата 223161,13 лв., нито надплатен ДДС от „ВИВ-94“ ООД. Поддържа, че между страните по делото никога не е имало договор за заем, а внесените по сметката на дружеството на ищеца парични суми са от различен източник. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Претендира разноски.

С оглед цената на иска, производството по делото се е развило първоначално пред К.ския районен съд.

В открито съдебно заседание пред този съд, проведено на 29.05.2019г., ищецът, по реда на чл. 214 от ГПК, е предприел увеличение на иска до размер от 170000лв. При така допуснатото увеличение, искът е станал родово подсъден на Софийския окръжен съд, на който е бил изпратен по подсъдност, а производството пред КРС е било прекратено.

В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд, проведено на 30.09.2019г., ищецът се представлява от адв. В., който изразява становище за неправилно приобщаване на част от доказателствата по делото, и настоява за ангажиране на съдебно- счетоводна експертиза за опровергаването им. Заявява, че страните са водили преговори, но че ответната страна не е пожелала да постигнат споразумение. Подчертава, че предмет на делото не е пълната сума, която се дължи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове като напълно доказани. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за преК.рност на адвокатския хонорар, заплатен от насрещната страна. Депозира и писмена защита, с която изразява становище, че е успял да докаже твърдените от него факти, обуславящи уважаване на иска. Счита за доказано, че е теглил парични суми от банковата си сметка, които е предавал на ответницата, а тя ги е внасяла по сметка на дружеството си. Подчертава, че договорът за заем е реален, а писмената форма не е условие за неговата действителност. Позовава се на банковите извлечения и на собствената си годишна данъчна декларация за 2015г., в която е декларирал предоставяне на заем в поддържания в настоящото производство размер. Счита, че вземането му по договора е изискуемо. Черпи аргументи от факта, че знае, какви суми по коя сметка е внасяла ответницата. Поддържа, че последната не е доказала връщане на заетата сума, нито погасяване на дълга си по друг начин. Намира за доказано движението на паричните суми, както и че ответницата не е разполагала със значителни такива. Оспорва приемането на представените от насрещната страна писмени доказателства (тридесет и три договора за заем) в подкрепа на твърдението й, че произходът на внасяните от нея парични суми е различен от претендирания от ищеца. Счита, че в нарушение на процесуалния закон е бил възпрепятстван да обори това твърдение със съдебно- счетоводна експертиза, както и да докаже преддоговорните отношения между страните със свидетелски показания. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата 170000 лв., представляваща част от невърнат паричен заем в общ размер 223161,13лв., както и направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар в размер на 4900 лв.

В открито съдебно заседание пред Софийския окръжен съд, проведено на 30.09.2019г., ответницата се представлява от адв. Демирова, която заявява, че не може да се постигне спогодба тъй като доверителката й не дължи нищо на ищеца. Твърди, че са съществували отношения между дружествата на страните. Позовава се на арбитражно решение, постановено по спор между тях. Подчертава, че С. никога не е предоставял парични средства като заем на  доверителката й. Моли съда да отхвърли предявеният иск. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък. Представя и писмена защита, в която изразява становище за недоказаност на твърденията на ищеца, както и на елементите от фактическия състав на договора за заем. Обръща внимание, че не всяко предаване на парични суми между две лица е въз основа на сключен договор за заем между тях. Моли съда да отхвърли иска. Представя доказателства за допълнително заплатено адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка.

От извлечението от банкова сметка *** „И.- С.Д. - К.С.“ (л. 9 от делото) за периода от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. се установява, че началното й салдо за периода е било 0,00 лв. На 20.07.2015г. по нея е постъпила сумата 152000 лв. от „ВИВ-94“ ЕООД, а като основание за превода е посочено „предварител. догов. 054/19,05,12 съгл. оферта 054/14,05,12“.

На 22.07.2015г. тази сума е била изтеглена от К.С.. На същата дата „ВИВ-94“ ЕООД е внесло по същата тази сметка сумата 151800лв. с посочено основание „предвар. договор 054/19,05,12 съгл. оферта 054/14,05,12“.

На 23.07.2015г. сумата 151800лв. е била изтеглена от К.С., а на същата дата „ВИВ-94“ ЕООД е внесло по сметката сумата 180033,22лв. на основание „пред. дог. 054/19,05,12 съгл. оферта 054/14,05,12“.

Останалите две транзакции за периода касаят начисляване на лихва и удържане на такса в неговия край, поради което са ирелевантни за настоящия правен спор. Единственото им значение може да се търси в това, че те съставляват част от общо посочения брой операции за периода (а именно – 7), което означава, че в неговите рамки други такива не са извършвани.

От завереното копие от годишна данъчна декларация на [К.Й.С. с] ЕГН ********** (л. 10 – 12 от делото) се установява, че за 2015г. същият е декларирал предоставен заем на В.В.М. *** с ЕГН ********** в размер на 223161,13лв.

На л. 13 – 14 от делото се открива нотариална покана от К.С. до В.М., в която същият заявява, че с кредитно известие от 23.07.2015г. й е върнал сумата 80638,87 лв., представляваща надплатен ДДС, като заедно с нея й е предоставил заем от 223161,13лв. Предоставил е на адресата 7- дневен срок за връщане на заемната сума. Няма данни за връчване на тази покана, но на следващите страници от делото се открива цитираното в нея кредитно известие за сумата 80638,87 лв.

Видно от извлечение от сметка в „Банка ДСК“ ЕАД за период от 01.07.29015г. до 25.07.2015г. с титуляр „ВИВ-94“ ЕООД (л. 36 от делото), на 02.07.2015г., 09.07.2015г. и 20.07.2015г. по нея са постъпили сумите 895,20 лв., 708 лв. и 631,20 лв. от „З.БГ“ ООД; на 13.07.2015г. е постъпила сумата 149847,44лв. от Държавен фонд „Земеделие“; на 15.07.2015г. е постъпила сумата 1303,46 лв. от „К.“ ООД. От друга страна, за същия период от сметката са били извършвани плащания на сумите 2,10лв., 708,50лв. и 1,00лв., т.е. общо 711,60лв.

На 20.07.2015г. от сметката е извършен превод на сумата 152000 лв. в полза на ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“, а като основание за превода е посочено „предварител догов 054/19,05,12 съгл оферта 054/14,05,12“.

На 22.07.2015г. по сметката е внесена сума 151800лв. от В.М. с посочено основание „зах на см“, като на същата дата сума в същия размер е преведена на ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ с посочено  основание „предвар договор 054/19,05,12 съгл оферта 054/14,05,12“.

На 23.07.2015г. В.М. е внесла по сметката сума 153000лв. с посочено основание „зах на см“. На същата дата е извършен превод към ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ на основание „пред дог 054/19,05,12 съгл оферта 054/14,05,12“.

В последното открито съдебно заседание пред К.ския районен съд, проведено на 29.05.2019г., са приети като доказателства 33 бр. договора за заем и приходни касови ордери към тях, касаещи получени от В.М. парични суми от различни физически лица през периода 2014 – 2015г. Настоящият съдебен състав споделя възражението на ищцовата страна, че тези документи са били неправилно приети като писмени доказателства по делото, тъй като възможността за представянето им във второто и третото открито съдебно заседание по делото е била преклудирана. Поради това събирането на същите е било недопустимо и съдът не ги обсъжда, а поисканата съдебно- счетоводна експертиза за тяхното опровергаване е безпредметна. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на дадена назаем парична сума.

Съгласно така цитираната разпоредба, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Следователно, за уважаване на предявения иск е необходимо да се докаже, че ищецът е предал в собственост на ответницата посочената от него парична сума, както и поето от ответницата задължение да му я върне.

Настоящият съдебен състав намира, че за периода от 20.07.2015г. до 23.07.2015г. по делото безспорно се установяват три парични превода, извършени от притежаваното от ответницата дружество „ВИВ-94“ ЕООД към ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ съответно с размери 152000лв., 151800лв. и 180033,22лв. 

Същевременно, доказано е и изтеглянето от страна на К.С. на сумите 152000лв. и 151800лв. през същия период от сметката на едноличния търговец, както и внасянето на суми от по 151800лв. и 153000 лв. от страна на М. за захранване на сметката на дружеството й.

Тези данни потвърждават соченото от ищеца съвпадение между размера на внесените/изтеглени суми, а също и датите, на които са извършвани съответните транзакции (л. 9 и л. 36 от делото), в следния хронологичен ред:

-         На 20.07.2015г. „ВИВ-94“ ЕООД превежда на ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ сумата 152000 лв. на основание предварителен договор 054 от 19.05.2012г.

-         На 22.07.2015г. К.С. изтегля в брой сумата 152000 лв. от сметката на едноличния търговец. На същата дата В.М. внася по сметка на „ВИВ-94“ ЕООД сумата 151800лв. под формата на захранване на сметка, а „ВИВ-94“ ЕООД превежда на ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ сума от 151800лв. на основание предварителен договор 054 от 19.05.2012г. (която вероятно е формирана от сумите 80638,87лв и 71161,13лв., посочени отделно в исковата молба).

-         На 23.07.2015г. К.С. изтегля тази сума от сметката на едноличния търговец в брой със заявка. На същата дата В.М. захранва сметката на „ВИВ-94“ ЕООД със сумата 153000лв., а „ВИВ-94“ ЕООД превежда на ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ сумата 180033,22лв. на основание предварителен договор 054 от 19.05.2012г.

Съдът намира, че съвпаденията в така установената поредица от транзакции налагат извод, че същата е част от съгласувани действия на М. и С.. Характерът на тези действия, обаче, както и съглашенията между извършващите ги лица, са останали неизяснени.

Дори да се приеме, че К.С. като физическо лице е предал на В.М. като физическо лице изтеглените от неговата сметка парични суми, няма основание да се приеме, че тези предавания покриват именно фактическия състав на договор(и) за заем. Не може да се изключи възможността, сумите да са били предавани на някакво друго правно основание и в съответствие с различни (непосочени по делото) формални или неформални уговорки между страните. В такъв смисъл е съдебната практика (Определение № 717 от 12.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3291/2014 г., II т. о., ТК), според която „плащането на определена парична сума от едно лице на друго може да бъде в резултат на различни отношения между тях“, т.е. самият факт на предаването й не е достатъчен да докаже сключен договор за заем.

Също така, съгласно Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК, доказването на договора за заем е в тежест на страната, която търси изпълнение по него, като заемодателят трябва да установи по пътя на пълно главно доказване както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаване на обещаната сума. В същия смисъл са и Решение № 6279 от 27.08.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 3830/2013 г., както и Определение № 1488 от 22.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6423/2014 г., IV г. о., ГК , съгласно което „…от значение е доказването на съгласие на ответната страна да се обвърже по такъв договор след което да получи сумата“. Поради това съдът намира, че дори в случая да се приеме за установено предаване на посочените парични суми от К.С. на В.М., по делото е останало недоказано постигнато между тях съгласие за сключване на договор за заем с  предмет – тези суми, а само от факта на предаването им (ако се приеме за доказан) не може да се направи несъмнен извод в тази насока.

Нещо повече: в конкретния случай вероятността за предаването на паричните суми от С. на М. на друго основание, различно от претендираното от ищеца, е много висока, с оглед съвпадащите по смисъл твърдения на страните за наличие на други (търговски) отношения между ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ и „ВИВ-94“ ЕООД и посоченото основание за част от паричните преводи (предварителен договор от 19.05.2012г.).

Също така, не се доказва, че прехвърляните суми са били притежавани именно от ищеца. От извлеченията от сметките на л. 9 и 36 от делото се установява, че сумата 152000 лв. първо е била преведена от „ВИВ-94“ ЕООД по празна сметка на едноличния търговец (с начално салдо 0,00) на 20.07.2015г. на основание предварителен договор. По делото, обаче, не е представен този договор, поради което е останал неизяснен въпросът за неговите конкретни клаузи, а с това – и правното основание за нейното превеждане на едноличния търговец. Със същата достоверност, с която ищецът поддържа, че той е предал парични суми на ответницата по договор за заем, би могло да се поддържа, че предварителният договор, по силата на който тази сума е била преведена от „ВИВ-94“ ЕООД на ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“, съдържа елементи на друг договор за заем или договор за влог, покупко- продажба, изработка, даване вместо изпълнение и т.н. Поради това, дори да се приеме, че изтеглената от С. сума от 152000лв. действително е била предадена на М., не може да се изключи възможността, тя въобще да не е била негова собственост, а да му е била предоставена временно от „ВИВ-94“ ЕООД (напр. по договор за влог) или под условие, което не се е сбъднало, в които случаи той е дължал връщането й.

На последно място, твърденията на ищеца за отношенията между страните са житейски нелогични, защото пълното им възприемане би означавало, че с лични средства той е кредитирал плащания на трето лице към самия себе си като едноличен търговец (стр. 2, абзац 1 от исковата молба). Освен това, тези твърдения навеждат съмнения и относно размера на евентуално формирания дълг, тъй като дават основание за извод, че в действителност предаваната сума е била само една и това е първоначално преведената на 20.07.2015г. от „ВИВ-94“ ЕООД на ЕТ „И.– С.Д. – К.С.“ сума от 152000лв. която – според твърденията на ищеца – е била двукратно изтеглена, предадена и отново внесена по описания от него начин. (Както се посочи по- горе, в началото на м. юли 2015г. по сметката на едноличния търговец е нямало никакви наличности, впоследствие по нея е била преведена сумата 152000 лв., а и той не твърди да е предоставял на М. средства от друг източник.)

Ищцовата претенция не се подкрепя и от завереното копие от годишна данъчна декларация на л. 10 – 12 от делото, нито от намиращата се на л. 13 – 14 от делото нотариална покана, тъй като тези документи съдържат само изгодни за представилата ги страна нейни твърдения.

В обобщение, съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че:

-         същият е предал на ответницата посочените в исковата молба парични суми;

-         евентуалното им предаване на ответницата е станало именно по силата на договор за заем, т.е. че ответницата е получила сумите със задължение да ги върне;

-         на 22.07.2015г. и 23.07.2015г. е предал различни парични суми.

По тези съображения, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и направено от ответницата искане в този смисъл, ищецът  следва да бъде осъден да й заплати направените от нея разноски в производството. Такива се установяват в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 22 от делото. Не следва да се присъждат разноски в претендирания по- висок размер със списъка по чл. 80 от ГПК, тъй като доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в този размер са представени едва с писмената защита, а и последната цифра от числото 6000 в списъка е очевидно добавена допълнително. С оглед мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, след приключване на устните състезания е недопустимо да се правят „… искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище“. В същия смисъл са и Определение № 20 от 17.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1296/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 6453 от 18.10.2018 г. на СГС по гр. д. № 9184/2015г.  

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на К.Й.С. с ЕГН ********** за осъждане на В.В.М. с ЕГН ********** да му заплати сумата 170000 лв. по договор за заем от м. юли 2015г.

ОСЪЖДА К.Й.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на В.В.М. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата 600 лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

 

Окръжен съдия: