Р Е Ш
Е Н И Е
№ 62 16.07.2020
година
град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети състав, в открито заседание на осми юли, две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: РОСИЦА РАДЕВА
ПРОКУРОР: МИТКО ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от съдията КАМЕНОВА ВНОХД № 1102 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ
на НПК.
С Присъда № 20/10.03.2020 г.,
постановена по НОХД № 819/2019 г. по описа на Районен съд – Казанлък,
подсъдимият М.Н.А., ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на
27.05.2016 г., в с.***, общ.Павел баня, обл.Стара Загора, местност „***“, до № *,
си е служил с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство – да
е монтирал на л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № *** регистрационни табели
на л.а. „***“, модел „***“ с рег.№ ***, поради което е оправдан в това да е
извършил престъпление по чл.345 от НК.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е протестирана от Районна
прокуратура – Казанлък.
В протеста е повдигнато оплакване – без да е развито -
за неправилност на присъдата, поради постановяването й в несъответствие с
доказателствените материали.
ИСКАНЕТО е
протестираната присъда да бъде
отменена и постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъплението по
повдигнатото срещу му обвинение.
Окръжна прокуратура – Стара
Загора поддържа протеста, като застъпва становището, че атакуваната присъда е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна проверка на
протестираната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите
оплаквания, прие следното:
Производството пред Районен
съд – Казанлък по НОХД № 819/2019 г. е образувано въз основа на обвинителен
акт, с който М.Н.А., ЕГН **********, е
предаден на съд за престъпление по чл.345 от НК за това, че на 27.05.2016 г., в
с.***, общ.Павел баня, обл.Стара Загора, местност „***“, до № **, си е служил с
контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство – монтирал на л.а.
марка „**“, модел „***“ с рег. № *** регистрационни табели на л.а. марка „***“,
модел „***“ с рег.№ ***.
Извършвайки самостоятелна
проверка на събраните по делото доказателства, с оглед повдигнатото в протеста
оплакване за неправилност на присъдата, поради постановяването й в
несъответствие с доказателствените материали, въззивният съд прие за установени
следните фактически обстоятелства:
На 27.05.2016 г. от 20.00
часа до 08.00 часа на 28.05.2016 г. полицейските служители С.Г.К.(л.44 нохд) и И.Ц.Ц.(л.14
ДП) - и двамата ***, били наряд и обслужвали територията на община Казанлък, като
свидетелят С.Г.К.бил дежурен “Пътен контрол“. Около 22.30 часа двамата
свидетели били изпратени от ОДЧ на РУ - Казанлък до района на фотоволтаичния
парк в землището на с.***, община Казанлък, по сигнал за настъпило пътнотранспортно
произшествие, с напуснал водач. На място установили лек автомобил „***“ без
регистрационни табели. При пристигане на мястото на произшествието били
посрещнати от служител на охранителна фирма „***“, която осъществявала охраната
на фотоволтаичния парк. Този служител от охраната им обяснил, че завареният на
мястото на произшествието лек автомобил “***“ без регистрационни табели, преди
настъпване на злополуката, се движел по
земен път в посока север-юг и се блъснал в оградата на фотоволтаичния парк. След
това водачът на този автомобил, като в последствие било установено, че това е
свидетелят С.С.С.(л.11 ДП), се качил в лек автомобил марка “***“, модел “***“,
червен на цвят, с рег.№ ***, който автомобил потеглил в посока към с.Я., община
Казанлък. При направения оглед на място се установило, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие са деформирани пет метални кола и 9 метра телена ограда, скъсана
била 27 метра бодлива тел. След проведени оперативно-издирвателни мероприятия
се установило, че лекият автомобил „*** ***“, с който извършителят на
произшествието напуснал мястото на осъществяването му, е бил управляван от свидетеля
Н.С.С. (л.15 ДП) - брат на свидетеля С.С.С., причинил пътнотранспортната злополука.
Лекият автомобил „*** ***“ и
водачът му - свидетелят Н.С.С., били издирени и установени още същата вечер,
при обход от полицейските служители на землището на с.Я., община Казанлък. На
юг от това село, в посока с.***, община Казанлък, свидетелите С.Г.К.и И.Ц.Ц.забелязали
издирвания лек автомобил „*** ***“, червен на цвят, с рег. № ***, водачът на
който не преустановил движение след подаден светлинен и звуков сигнал от
полицейския автомобил, а ускорил скорост. Успявайки да се отдалечи, водачът на
л.а. „*** ***“ спрял автомобила и заедно с намиращите се в него лица, се скрил
в гората. В последствие се установило, че лекият автомобил „*** ***“ е
управляван от свидетеля Н.С.С., както и че в автомобила, преди изоставянето му,
с него са били съпругата му – свидетелката С.О.А.(л.16 ДП) и племенникът му –
свидетелят И.Ю.Й.(л.17 ДП).
След направена справка в КАТ било
установено, че регистрационните табели, с които е управляван л.а. “***“, модел “***“
- ***, не са издадени на това моторно превозно средство, а отговарят на друго
моторно превозно средство - л.а. марка “***“, модел “***“, регистриран в КАТ на
името на свидетеля О.С.С.(л.113 ДП). На лекия автомобил „*** ***“ отговаряли
регистрационни табели ***, който автомобил, въз основа на заявление от
10.05.2016 г., към инкриминираната дата 27.05.2016 г. е бил с прекратена
регистрация и се водел на името на свидетелката Р.Д.М.(л.12 ДП).
Обстоятелствата относно регистрационните номера на посочените моторни превозни
средства и принадлежността им, според регистрите на КАТ, са видни от
съдържащите се на л.41 и л.42 ДП справки от КАТ, от свидетелство за регистрация
част І на л.а. „*** ***“ и малкия талон на този лек автомобил – л.76 ДП.
На 30.05.2016 г. на свидетеля
Н.С.С. е съставен акт за установяване на административно нарушение – л.4 ДП, за
това, че 27.05.2016 г. не преустановил движение при подаден сигнал за спиране
от контролните органи, че е управлявал моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, както и че управляваното от него МПС не е
технически изправно и че е
неправоспособен водач.
Както вече се посочи, лекият
автомобил марка “***“, модел “***“ с рег. № *** (с регистрационните табели на
който е управляван л.а. “***“, модел “***) е регистриран в КАТ на името на свидетеля
О.С.С.(л.113 ДП). Свидетелят О.С.С.продал автомобила на свидетелката Р.А.Ж.(л.114
ДП) с договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.3015 г., видно от наличното по делото копие на този договор
(л.168 ДП) и от справка–удостоверение от нотариус Д.Н., вписан под № 181 в
регистъра на Нотариалната камара (л.157 ДП).
Свидетелката Р.А.Ж.не регистрирала в КАТ промяната на собствеността
върху моторното превозно средство. След това, към време на извършване на
деянието, този автомобил бил „продаван“ многократно, като продажбите се
извършвали без писмен договор, чрез
съставяне на пълномощно за новия „собственик“, а в някои случаи и само чрез
размяна на парични суми. Малко след покупката на автомобила, свидетелката Р.А.Ж.заминала на
работа в чужбина и оставила автомобила на съхранение при втория си баща –
свидетелят Н.М.К.(л.44 нохд), който пък, по време на отсъствието на доведената
си дъщеря от страната, го продал на
свидетеля М.Ж.К.(л.116 ДП). Свидетелят М.Ж.К.продал автомобила на свидетеля А.Г.М.(л.117
ДП), а той – на свидетеля А.Д.Х.(л.44 нохд), който пък го продал на свидетеля А.А.У.(л.119
ДП). После автомобилът бил продаден на свидетеля М.С.К.(л.45 нохд), който го
продал на свидетеля А.А.П.(л.45 нохд), а той
- на А.З.. А.З. продал автомобила
на свидетеля Х.Г.Д.(л.189 ДП), а той – на свидетеля И.Н.И.(л.186 ДП).
Свидетелят И.Н.И.продал
автомобила за скрап, като преди това свалил регистрационните му номера, задържал
документите на автомобила, като взел акумулатора и резервната му гума. Документите,
регистрационните табели и резервната гума свидетелят И.Н.И.оставил в къщата, в
която живеел и в която живеели дядо му и
баба му – свидетелите Н.А. С.(л.187 ДП) и С.С.С.(л.45 нохд). Свидетелите Н.А. С.и
С.С.С.са родители на подсъдимия М.Н.А., а свидетелят И.Н.И.е негов племенник.
От показанията на свидетеля Н.А.
С.се установява, че регистрационните табели на предадения за скрап лек
автомобил “***“ внукът му И.Н.И.захвърлил в двора на къщата.
Подсъдимият М. Н.А. не живеел при родителите си, а в къща, съседна
на тяхната.
Така установените от
въззивния съд фактически обстоятелства
въз основа на писмените и гласни доказателства, посочени при изложението им,
които са взаимно непротиворечиви, съответстват на установеното от
първоинстанционния съд и припокриват фактологията, изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, където са значително по-схематично изложени.
Единствената разлика се състои в това, че въззивният съд не споделя
разбирането, което е споделил и първостепенният съд, че собственик на лекия
автомобил марка “***“, модел “***“ с рег. № ***, с чиито регистрационни табели
на 27.05.2016 г. е бил управляван л.а. “***“, модел “***, е свидетелят О.С.С.. Този свидетел е продал автомобила
на свидетелката Р.А.Ж.с договор за покупко-продажба на МПС от 17.03.3015 г.,
подписите на страните по който са удостоверени от нотариус, като
обстоятелството, че купувачът не е регистрирал промяната на собствеността пред органите на КАТ, е ирелевантно за извършената
сделка на покупко-продажба. Това обстоятелство обаче няма съществено значение по
отношение на предмета на доказване.
При положение, че
установените от първостепенния съд фактически обстоятелства съответстват на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт, тезата на
прокуратурата, че тъй като голяма част от свидетелите не са изслушани
непосредствено от съда, а на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК са ползвани показанията им от досъдебното производство, делото не било
изяснено от фактическа страна, е несъстоятелна. При това, макар и за
приложението на посочения процесуален способ да не се изисква съгласие от
прокурора, защото приобщените чрез прочитането им гласни доказателства са част
от доказателствените материали от досъдебното производство, въз основа на които
се изгражда обвинителната теза в обвинителния акт, видно от съдебния протокол
от проведеното на 10.03.2020 г. съдебно заседание е, че прокурорът е предложил
да бъдат четени на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК показанията
от досъдебното производство на неявилите се в съдебно заседание свидетели.
В случая несъгласието на
прокурора не е с установените факти от първоинстанционния съд, защото те
съответстват на посоченото от него в обвинителния акт, а е по отношение на това,
че районният съд, въз основа на тези факти, не е споделил извода на
обвинението, че регистрационните номера на лекия автомобил марка “***“, модел “***“
с рег. № ***, били намерени от подсъдимия М.Н.А., който на 27.05.2016 г. в
село ***, община Павел Баня, местност „***“ до № ***, ги монтирал на лек
автомобил “***“, модел “***“ с рег. № ***.
Въззивният съд също не
споделя посоченото фактологично обвинително заключение, тъй като такова не може
да бъде изведено от изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства, на
които, както вече се посочи, съответства установеното от съда. Никъде в
обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено каква е връзката между
подсъдимия и управлявания от свидетеля Н.С.С. на 27.05.2016 г. лек автомобил „*** ***“ с
чужда регистрационна табела, още по-малко пък са изложени факти подсъдимият на
инкриминираната дата или въобще, в който и да е период от време, да е
упражнявал фактическа власт върху този автомобил, тъй че да е имал възможност
да монтира върху превозното средство чужд регистрационен номер и каква е
причината, мотивът за тези му действия.
От събраните по делото
доказателства относно отсъстващата в обвинителния акт фактология, касаеща участието
на подсъдимия в инкриминираното деяние, се установява следното:
От показанията на
свидетелката Р.Д.М.(л.12 ДП), справка от КАТ относно л.а. „*** ***“с рег. № ***
(л.41 ДП), копия от свидетелството за
регистрация, част І на това МПС и малкия му талон (л.76 ДП), съпоставени с
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство по
Протокол за разпит от 11.06.2019 г. (л.182 ДП), приобщени към доказателствата
по делото от въззивния съд чрез прочитането им на основание чл.279, ал.2 във
връзка с ал.1, т.2 от НПК, се установява, че това МПС е собственост на
свидетелката Р.Д.М.. През м.април.2016
г. свидетелката „продала“ този автомобил на подсъдимия М.Н.А., който отказал
сключването на договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите,
обяснявайки, че ще ползва автомобила за авточасти. По тази причина свидетелката
Р.Д.М.си взела регистрационната табела на автомобила и на 10.05.2016 г. подала
заявление в КАТ за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство. Подсъдимият М.Н.А. „продал“ л.а. „*** ***“ на свидетеля Н.С.С. (л.15 ДП), който твърди, че тази
продажба била осъществена на 27.05.2016 г., на която дата, при горе посочените
обстоятелства, е установено от органите на реда, че го е управлявал. Обективни
доказателства кога е сключена посочената сделка между подсъдимия и свидетеля
отсъстват. Съобщената от свидетеля дата на покупката л.а. „*** ***“ от подсъдимия се потвърждава единствено от
съпругата му – свидетелката С.О.А.(л.16 ДП).
Свидетелят Н.С.С. твърди, че
когато е закупил автомобила от подсъдимия, колата е била с регистрационния
номер, с който е установено по-късно вечерта от полицията, че я управлява –
рег. № *** (регистрационният номер на лекия автомобил марка “***“, модел “***“).
От своя страна, подсъдимият М.Н.А. отрича да е продавал л.а. „*** ***“ с
регистрационна табела. Обяснява че, в двора си, върху купчина от железа, държал
регистрационната табела на автомобил, който преди това племенникът му –
свидетелят И.Н.И., продал. Твърди, че най-вероятно, виждайки регистрационната
табела, свидетелят Н.С.С. сам си я е взел.
Въззивният съд приема, макар
и да не дължи направата на заключение – по причина, че горните обстоятелства
отсъстват като фактология в обвинителния акт – че така установеното не
позволява категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият М.Н.А. ***, местност „***“
до № *, е монтирал на лек автомобил “***“, модел “***“ контролен знак, издаден за друго МПС - рег.
№ ***. Както подсъдимият М.Н.А., така и свидетелят Н.С.С., са заинтересовани да
твърдят, че не той, а другият от тях, е монтирал регистрационната табела. Освен
това, дори и да се приеме, че този монтаж е извършен от подсъдимия, то не може
да бъде направен извод, че това е
сторено на инкриминираната дата.
В обобщение следва да се
посочи, че протестираната присъда е постановена при допуснато нарушение на
процесуалните правила, тъй като във внесения за разглеждане обвинителен акт не
са изложени всички факти, определящи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, което процесуално
нарушение е съществено по смисъла на т.4.2 от ТР № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС на
РБ. Оплакването в протеста, че делото е
останало неизяснено от фактическа страна, при положение, че обвинителният акт
не е попълнен с онези факти, за неизясняването на които прокурорът се оплаква,
е несъстоятелен. Въззивният съд констатира, че атакуваният съдебен акт е
постановен и при друго съществено процесуално нарушение. Делото е разгледано от
първоинстанционния съд и е приключено в отсъствие на подсъдимия М.Н.А. в
хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК. Приложената от първостепенния
съд процедура по чл.281, ал.5 във връзка
с ал.1, т.5 от НПК за приобщаване на гласни доказателства от досъдебното
производство предпоставя лично участие на подсъдимия в съдебно заседание, тъй
като изисква съгласие от негова страна, което съгласно чл.281, ал.7 от НПК
трябва да е предшествано от разяснение, че прочетените показания могат да се
ползват при постановяване на присъдата.
Всички горепосочени процесуални
нарушения обаче имат за последица не нарушаване на процесуалните права на
обвинението, каквато е тезата на прокуратурата, а водят до нарушаване правото
на защита на подсъдимия, като в случая не съставляват основание за отмяна на
атакувания съдебен акт, тъй като чрез
постановената оправдателна присъда, това нарушено право на защита е охранено в
пълен обем.
Водим от гореизложеното и тъй като не установи основания за отмяна на протестираната присъда, Окръжен съд
– Стара Загора прие, че същата на
основание чл.338 от НПК следва да бъде
потвърдена.
По тези съображения, Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 20/10.03.2020 г., постановена по НОХД № 819/2019 г. по описа на
Районен съд – Казанлък.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.