Р Е Ш
Е Н И Е
№ 203
гр. Бургас,
15.11.2021
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно
отделение, трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
Секретар:
ПАВЛИНА КОСТОВА
Прокурор:
ПАВЕЛ МАНУКЯН
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВАНД № 1137 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 260091 от 21.08.2020 г.,
постановено по н.а.х.д. № 3865/2019 г., Бургаският районен съд признал обвиняемия
И.С.П. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 24.08.2017 г. в гр. Бургас, на
ул. „Христо Ботев“, по хулигански подбуди причинил на Н.З. С. *** лека телесна повреда, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота вследствие
нанасяне на удари с твърд предмет по тялото в областта на лявата ръка,
причинявайки му контузия на лява лакътна става – престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер
на 1000.00 лева.
С решението районният съд на основание
чл. 189, ал. 3 НПК осъдил И.П. да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от
2291.20 лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски.
Недоволство срещу решението е изразено
от адв. П.Д. от БАК - защитник на обвиняемия. В подадената от него въззивната
жалба се сочи, че съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Претендира се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което обвиняемият П. бъде
признат за невинен в извършване на деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130,
ал. 1 НК.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура - гр. Бургас изразява становище
за неоснователност на жалбата. Намира, че приетата от районния съд фактическата
обстановка е правилно и по безспорен начин установена, като съдът достатъчно
мотивирано и в съответствие с константната съдебната практика е направил извод,
че деянието е извършено по хулигански подбуди. Заявява, че пострадалият и
извършителят не са имали никакви отношения преди спонтанно възникналия
инцидент, при който обвиняемият е показал явно неуважение към обществото и е
пренебрегнал всички етични норми. Пледира за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
Защитникът поддържа депозираната жалба,
като посочва, че не отрича възникналата конфликтна ситуация, нито оспорва
обстоятелството, че обвиняемият е причинил лека телесна повреда на пострадалия.
Според него районният съд неправилно е приложил материалния закон, тъй като
причиняването на телесната повреда е било предхождано от отправени обидни реплики
от страна на пострадалия към обвиняемия. Последният не е действал немотивирано,
а е имал личен интерес, което изключва наличието на квалифициращия състав по т.
12 на чл. 131, ал. 1 НК. Моли съда да оправдае обвиняемия за това, че е
извършил деянието по хулигански подбуди.
Обвиняемият П., редовно призован, не се
явява пред въззивния съд.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на
обжалваното решение, прие въззивната жалба за неоснователна.
При
направения собствен доказателствен анализ по силата на чл. 314 и чл. 316 НПК,
въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:
На 24.08.2017 г. около 20:40 часа в гр.
Бургас обвиняемият П. управлявал лек автомобил „*********“
с рег. № ********* по бул. „Христо Ботев“ в посока към жп
гара Бургас. В близост до магазин „*********“ той спрял
автомобила в дясната лента за движение, като включил аварийните светлини. В
този момент непосредствено зад него се движел мотопед „************“
с рег. № ********, управляван от пострадалия Н. С.. Последният нямал възможност да
заобиколи автомобила, тъй като в лявата лента на платното се движели други
автомобили. Свидетелят С. подал звуков сигнал, но обвиняемият не отместил
колата си. Около 15 секунди по-късно лявата лента се освободила и свидетелят
заобиколил спрелия автомобил, като спрял по диагонал пред него. С. се обърнал
към обвиняемия, изразявайки недоволството си от спирането на колата в лентата
за движение. След кратка размяна на реплики между двамата, обвиняемият П.
слязъл от автомобила и с дясната си ръка нанесъл удар по каската, сложена на главата
на свидетеля. После бързо се върнал до колата, отворил предната лява врата и
извадил от автомобила неустановен по делото дълъг цилиндричен предмет – метална
тръба или бухалка. С този предмет в ръка обвиняемият се затичал към свидетеля С.,
който междувременно бил изтеглил мотопеда по-напред по улицата и се опитвал да
го приведе в движение. Обв. П. ударил с предмета свидетеля по каската, при
което я пукнал. Обвиняемият насочил два удара и към мотопеда, с които причинил
вертикална пукнатина на левия спойлер и счупил стъклото на лявото огледало за
обратно виждане. Н. С. слязъл от
мотопеда и инстинктивно вдигнал лявата си ръка, за да се предпази от
обвиняемия. Мотопедът паднал на дясната си страна до паркиран в непосредствена
близост автомобил, а П. продължил с агресивните си действия, като нанесъл удари
в левия лакът, под лявата мишница и по средата на корема на пострадалия. След
това отишъл обратно до автомобила си и напуснал с него мястото на инцидента.
Свидетелят С. вдигнал мотопеда, качил се на него и придвижвайки го с краката
си, се прибрал в дома си.
По-късно същата вечер пострадалият
помолил свой приятел, свидетеля Г. Г., да го закара до Спешното отделение на МБАЛ-Бургас,
тъй като имал силна болка и оток в областта на лявата лакътна става. В
здравното заведение било установено, че Н.
С.
е получил счупване на горния край на лакътната кост. След прилагане на гипсова
имобилизация, пострадалият бил насочен към личния си лекар (вж. искане за
рентгенологично изследване и лист за преглед на пациент в СО - л. 23-24 от ДП).
Въз основа на медицинската документация
от МБАЛ-Бургас и проведен на 26.08.2017 г. преглед на пострадалия, вещото лице
д-р П. изготвил заключение по съдебномедицинска експертиза
№ 312/2017 г. Съгласно експертното заключение Н.
С.
получил следните увреждания: счупване на горния край на лява лакътна кост
/улна/; кръвонасядане на лява подмишнична ямка; напречно ивицесто кръвонасядане
със светъл център по корема срединно, завършващо с напречна драскотина.
Уврежданията отговаряли да са в резултат от удари с твърд тъп предмет с
ограничена повърхност /тръба, дърво и др./. Счупването на лакътната кост било
квалифицирано като трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от
около 3,5-4 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Останалите
увреждания причинили болки и страдание (л. 20-21 от ДП).
След провеждането на два амбулаторни
прегледа на пострадалия от ортопед при МЦ „Лайф хоспитал“ ЕООД- гр. Бургас и
събирането на изготвената във връзка с това медицинска документация (л. 122-129
от ДП), на досъдебното производство била назначена тройна съдебномедицинска
експертиза. От наличните данни в медицинската документация на Н. С. вещите лица установили контузия на
лява лакътна кост, кръвонасядане под лява мишница и ивицесто кръвонасядане по
корема. Видно от заключението, контузията на лакътната става довела до
затруднение движението на лявата ръка за срок от около 25-30 дни. Относно
механизма на получаване на уврежданията посоченото заключение не са различава
от това на първата съдебномедицинска експертиза (л. 177-179 от ДП).
Последвало назначаването на повторна
тройна съдебномедицинска експертиза, съгласно заключението на която категорично
липсвали данни за фрактура на лява лакътна кост, както и на други кости (л. 221-222
от ДП).
На досъдебното производство била
извършена и петорна съдебномедицинска експертиза. При контролното разчитане на
рентгеновите снимки, вещите лица потвърдили заключенията на двете тройни
експертизи за липса на счупване на костите на лявата ръка в областта на лакътя.
Според последното експертно заключение контузията в областта на лакътя била именно
това увреждане, квалифицирано като временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. То довело до временно затруднение – болка при движение в ставата, за
срок от около десетина дни, а пълното възстановяване (резорбция на отока и
кръвоизлива) било за около двадесет дни. Вещите лица поясняват, че травмата на
лакътя може да се причини както от удар с твърд предмет, така и при падане
върху твърда повърхност. Обсъждайки показанията на свидетеля С., те не
изключват възможността нараняването да е „защитно“, тоест да е причинено при
вдигане на лявата ръка за предпазване от удар (л. 232-239 от ДП).
Заключенията на петорната и на двете
тройни съдебномедицински експертизи не се различават съществено. Въззивният съд
намира, че първият съд правилно ги е кредитирал, тъй като за разлика от заключението
на първата съдебномедицинска експертиза, същите са били изготвени въз основа на
цялата събрана медицинска документация относно телесните увреждания на
пострадалия С..
Изложената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав прие въз основа на показанията на свидетелите Н. С., П.
Д.
и Г. Г., от
заключенията на извършените две технически експертизи ( л. 44-48 и л. 151-171
от ДП) и три съдебно-медицински експертизи (две тройни и петорна), от
приложените по досъдебното производство протокол за разпознаване на лица (л.
16-18), протокол за оглед на предмет и фотоалбум към него (л. 34-37), протокол
за оглед на веществени доказателства (л. 39-41) и писмените доказателства -
медицинска документация.
Съдът прие, че за водача на мотопеда е
било създадена неудобство поради спирането на лекия автомобил „*******“ в самата лента за движение.
Подминавайки по-късно автомобила, пострадалият е изразил упрек към обвиняемия,
че е затруднил движението. Настоящият съдебен състав прие за недостоверни
обясненията на обв. П., че пострадалият го е обиждал и псувал на майка. Вярно
е, че за казани от Н. С. обидни изрази
свидетелства и Н. А. А. – приятел на П.,
пътувал на предната дясна седалка в автомобила. При съпоставката на твърдяното
от двамата съдът констатира съществено противоречие не само в конкретните
обидни думи, но и по отношение на лицата, към които те са били отправени.
Според обясненията на П. пострадалият е насочил обидните думи само към него.
Свид. А. пък твърди, че той също е бил адресат на обидните
изрази, изразяващи се в следното: „Какво правите бе, селяни, научете се да
паркирате, ще ви е.. мамата селска“ (л. 13 от ДП). Нещо повече, в желанието да
защити приятеля си свид. А. говори за
размяна на удари между обвиняемия и пострадалия, каквато в действителност не е
имало – обстоятелство, което е доказано по категоричен начин от заключението на
извършената техническа експертиза (л. 151-171 от ДП) и приложените по делото
записи от охранителните камери, монтирани на бул. „**************“
№ **. По този начин се опровергава защитната теза на
обвиняемия, че поведението му спрямо пострадалия е било предизвикано от
провокативни и непристойни действия на последния.
Въз основа на комплексната преценка и
анализ на събрания доказателствен материал, въззивният съд споделя извода на
районния съд, че обвиняемият И.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. На
24.08.2017 г. около 20:40 часа в гр. Бургас, на бул. „********“
той причинил на Н. З. С. лека телесна повреда, изразяваща се
във временно разстройство на здравето, неопасно за живота вследствие нанасяне
на удари с твърд предмет по тялото в областта на лявата ръка, причинявайки му
контузия на лява лакътна става. Наред с това увреждане на пострадалия са били
причинени кръвонасядане под лява мишница и ивицесто кръвонасядане по корема,
довели до болки и страдание. Деянието е извършено при пряк умисъл и по
хулигански подбуди. В случая не е налице личен мотив за нанасяне на телесните
увреждания от страна на обвиняемия, както се твърди от защитника. В тази насока
следва да бъде отбелязано, че П. и С. не са се познавали и, както беше посочено
по-горе, по делото не е доказано по несъмнен начин, че пострадалият е казал на
обвиняемия думи и изрази, унизителни за честта и достойнството му. Личният
мотив не би могъл да бъде изведен и от отправената от пострадалия забележка във
връзка със спирането на лекия автомобил в лентата за движение. Последното може
да бъде окачествено само като незначителен повод за отключване на агресивното
поведение на обвиняемия. Основният мотив на И.П. е бил да покаже явно
неуважение към обществото и пренебрежение към човешката личност, намерил израз
в неочакваното и демонстративно нанасяне на множество удари на Н. С. на публично място, при това в момент,
когато пострадалият вече се е бил отдалечил от автомобила. Поведението на обвиняемия
спрямо пострадалия е довело до грубо нарушаване на обществения ред, поради
което съдът не намери основание за оправдаването на дееца по квалифициращото
обстоятелство „по хулигански подбуди“.
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т.
12 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Обвиняемият П.
не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV на глава осма от общата част на Наказателния кодекс (вж.
справка за съдимост - л. 89 от ДП). Налице са предпоставките по чл. 78а НК,
поради което районният съд законосъобразно е освободил обвиняемия от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и му е наложил
административно наказание. Определената санкция е в размер, равен на
предвидения минимум – 1000 лева. По мнение на настоящия съдебен състав този
размер не съответства на тежестта на извършеното деяние, предвид
обстоятелството, че обвиняемият е причинил на пострадалия и други телесни
увреждания, извън контузията на лакътната става, обуславяща квалификацията по
чл. 130, ал. 1 НК. Поради липсата на протест обаче увеличаването на размера на
наложеното административно наказание е недопустимо.
Предвид изложените съображения и като не
намери основание за отмяна или изменение на обжалваното решение, въззивният съд
прие, че същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
378, ал. 5 вр. чл. 338 НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260091 от 21.08.2020
г., постановено по н.а.х.д.№ 3865/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.