Р Е Ш Е Н И Е № 116
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 01.04. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 28. 02. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 8 по описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е
започнало по повод подадена от ЗД „А.Б.” АД, **** въззивна жалба против постановеното от П.
окръжен съд по т. дело № 339/2018 г. решение в частта, с която ЗД „А.Б.” АД, ****
е осъдено да заплати на И.С.Г., ЕГН **********,*** на осн. чл. 432 от КЗ заедно
със законната лихва за забава, считано от 05.10.2017 г. до оконачателното
плащане, обезщетение за неимуществени вреди във връзка с ПТП станало на
23.06.2017 г. в размер на 40 000
лв. равянващи се на разликата между присъдените от първоинстанционния съд
70 000 лв. и дължимите според жалбоподателя 30 000 лв.
Решението с оглед становището, че се дължи по-нисък размер на обезщетение се
обжалва и в частта за разноските и в частта осъждаща застрахователя да заплати по сметка на П.
окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт ДТ и възнаграждение за вещи лица.
В жалбата са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска за обжалвания размер.
Въззиваемата страна намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:
На 10.12.2018 г. в ПзОС е
постъпила изходяща от И.С.Г., ЕГН **********
искова молба против ЗД „А.Б.” АД, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се
говори за това, че на 23.06.2017 г. в гр. П. на кръстовището на ул. „Н.П.” и бул. „Ц.О.” при управление на л.а. „С.",
модел С 2, рег.№ ** **** **, Е.К.Т., ЕГН **********, гр. П. нарушила
правилата за движение определени в чл. 50, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинила на
ищеца И.С.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движението на левия горен крайник в следствие на счупване па лъчевата
кост на лявата ръка, полифрагментна, вътреставна фрактура на дистален радиус,
чуждо тяло в препателарна бурса, фрактура на фаланга на пети
пръст на дясна ръка, както и множество леки телесни
повреди свързани с охлузвания на крайници,
натъртвания и вътрешни кръвонасядания.
Против нея
започнало наказателно производство и било образувано НОХД № 137/2018 г. по
описа на Пз РС. По същото на 23.05.2018 г. било постановено решение № 259. С
него Т. била призната за виновна за това на 23.06.2017 г. в гр. П. на кръстовището на ул. „Н.П.” и бул. „Ц.О.” при управление на л.а. „С.”, модел С 2, рег.№ ** **** ** нарушила
правилата за движение определени в чл. 50, ал.1 от ЗДП и следствие на това по
непредпазливост причинила на И.Г. средна телесна повреда изразяваща се в трайно
затруднение движението на левия горен крайник поради счупване лъчевата кост на
лявата рака. С оглед на това тя на осн чл. 301, ал.1 ,т.4 от НПК,
вр. чл. 78 А, ал.1 от НК била освободена от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б, предл. второ, вр. с чл. 342 , ал.1 от НК,
вр. чл. 50, ал.1 от ЗДП и й било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 лв., както и
била лишена от право да управлява МПС за срок от 8 м.
Това решение
било обжалвано пред Пз ОС, който с Решение по ВНОХД № 567/2018 г. намалил
размера на глобата и потвърдил решението в останалата му част.
С оглед на
така изложеното от страна на ищеца се прави заключение, че причина за ПТП-то
била грубото нарушение от страна на
водача на лекия автомобил на правилата за движение по пътищата
с оглед предприемането на маневра, без да се убеди, че не
създава опасност за останалите участници в движението. Това
несъобразяване довело до удар между автомобила и мотоциклет „Я.” управляван
от ищеца. Вината на нарушителя била установена в приключилото с влязло в сила решение
наказаталено прозиводство.
Направен е извод,
че са налице всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД обуславящи отговорността на Т. за причинените на Г.
вреди.
Сочи се, че
от катастрофата му било причинено телесно увреждане довело до трайно затрудняване
на движението на левия горен крайник, както и на други по- леки
уверждания, които също му създали болки и страдания. С оглед на същите от 23.06.2017 г. до
предявяване на иска, той се лекувал по болници, извършвал
рехабилитации и допълнителни лечения. Така търпял и продължавал да търпи неимоверни болки и
страдания от причинените му увреждания. Поради същите той все още не можел да се движи
нормално и без усилие, не можел да работи,не можел като мъж да помогне в
домакинството на своите близки при типично мъжка работа.Това му създавало
чувство за непълноценност.Станал затворен в себе си, не контактувал с никого. Станал нервен избухлив ш по най-дребни поводи избухвал
дори пред най-близките си.
Във връзка с изложеното е
споменато, че Е.К.Т. била застрахована при ответника с полица
„Гражданска отговорност” № ВО/ 01/ ************ валидна до 04.01.2018 г. На тази
база е направено заключение за наличието на основание да се ангажира отговорността на
застрахователя за покриване на причинените от застрахования на трети лица неимуществени
вреди.
Сочи се, че
застрахователното дружество било поканено с уведомление вх. №36 от 04.07.2017 г. да заплати
търсеното от пострадалия обезщетение, но до настоящия момент, ответникът
не отговорил на претенцията.
На тази база е отправено искане
за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. ведно със законната
лихва от датата на увреждането 23.06.2017 г.
В отговора на исковата молба не е
оспорено наличието на застрахователно правоотношение, но са изложени доводи за
неоснователност на исковата претенция.
В тази връзка се оспорва описания
в ИМ механизъм на ПТП, настъпването на сочените увреждания и наличието на
причинно следствена връзка между между тях и произшествието.
Посочено е също, че размера на
претендиранато обезщетение е силно завишен и не е съобразен с правилата за
определянето му. Изложени са също доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат с оглед на това, че ищецът не носил предпазна каска и предпазно
облекло с оглед изискванията на ЗДП.
Изложени са също така съображения, че
не се дължи законна лихва преди датата на предявяване на иска. В тази връзка е
направено позоваване на чл.
430 и чл. 496 от КЗ
и се твърди, че нямало
съобщаване за засрахователното събитие. Наред с това е споменато, че ако все пак лихва се дължи
то това следва да стане от момента на изтичане на трите месеца, в който следва
да се разгледа претенцията за обезщетения. В случая тя била направена на
04.07.2017 г. и лихвата се дължала 3 м
от тази дата.
С ДИМ ищецът е изразил становище по
направените с отговора възражения.
Така досежно причинноследствената
връзка е казано, че отговор за наличието на такава бил даден в наказателното производство
като в случая изводите на съда били задължителни по въпроса за виновното поведение
на извършителя и причинно-следствената връзка между него и настъпилият
вредоносен резултат.
По въпроса за лихвата е казано, че същата следва да
се присъди от датата на увреждането. Това се свърза с обстоятелството, че
уведомяването на застрахователя на по-късен етап от датата на ПТП-то станало,
защото от датата на произшествието до уведомяване на застрахователя
пострадалият се е намирал в болница и
бил гипсиран. Посочено е също, че в цитирания в отговора 3 м. срок
застрахователят не е уведомявал ищеца за
решението си досежно основателността на претенцията му и т.н. Изразено е и
становище, че в случаите на непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
В отговора на ДИМ ответното
дружество е преповторило направените в отговора възражения и е изразило
становище, че механизмът на произшествието подлежи на самостоятелно
установяване в настоящето производство.
Съдът след събиране на поисканите
от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет
на обжалване.
В мотивите на същото след анализ на
събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищеца
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице. На база
приетата медицинска експертиза са определени причинените на ищеца травми . Формиран
е и извод за липса на съпричиняване.
Относно размера на обезщетението съдът е посочил, че взема предвид броя на травматичните увреждания, тяхната
тежест, интензитета на претърпените болки и странадия, вида на лечението и
продължителността на оздаравителния период за всяка една от травмите. Посочено е
и че от значение за същото
освен болките са трудностите и неудобствата, които са
създадени за пострадалия през продължителния оздравителен период. Взет е предвид и начина, по
който същите са повлияли на отношенията му с околните и възможността да живее
по начин идентичен с този преди произшествието. В тази връзка е отчетена раздялата
на ищеца с приятелката му, невъзможността да работи като електротехник и да упражнява
хобитата си-лов и мотоциклетизъм. Така е направен извод, че дължимото
обезщетение следва е
70 000 лв.
По отношение на лихвата е
посочено, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ответника се
урежда в КЗ и в този кодекс са специалните разпоредби уреждащи отговорността му
за лихви за забава, т.е. уредбата на ЗЗД касаеща този въпрос не намира приложение.
На тази база е посочено, че отговорността за лихва за забава е уредна в чл. 497
от КЗ и с оглед на същия такава по настоящето дело се дължи от 05.10.2017
г.
Така ответното дружество е било
осъдено да заплати сумата от 70 000 лв. ведно със законната лихва от
05.10.2017 г. до завеждане на делото, като иска за сумата от 30 000 лв. равняващи
на разликата между претендирания и присъдения размер е бил отхвърлен.
Отхвърлена е и претенцията за присъждане на законна лихва от 26.06.2017 г. до
04.10.2017 г.
Недоволен от решението и то
донякъде е останал единствено ответникът и е обжалвал същото пред ПАС в частта присъждаща
обезщетение за неимуществени вреди над дължимите според него такива от
30 000 лв., т.е. решението е обжалвано за сумата от 40 000 лв.
В самата жалба е посочено, че
размерът на обезщетението не е определен съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД.
В тази връзка се споменава, че при определянето му съдът не е взел предвид
факта, че оздравителния период не е продължил дълго и към момента не са налице отклонения
от нормалното здравословно състояние на ищеца.Посочено е също, че не са събрани
доказателства, че промяната в длъжността, на която е работил ищеца се дължи на
получените от произшествието травми. В тази връзка е споменато, че не са
представени и доказателства, че е имал квалификация ел. техник, нито такива за трудоустрояването
му. Говори се и за липсата на доказателства, че промените в личния живот са
следствие на травмата.
В жалбата се преповтарят и
възраженията за съпричиняване с оглед липсата на предпазно облекло.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че ишеца е предявила претенцията
си за обезщетение пред ответното дружество на 04.07.2017 г. В искането си от
тази дата той е поискал присъждане на такова за неимуществени вреди от
100 000 лв. По повод на същото единственото писмо изходящо от ответника е
намиращото се такова на стр. 54 от делото на Пз ОС. То е от 12.07.2017 г. и в
него не се изразява съгласие за присъждане на обезщетение, но се отправя искане
за представяне на допълнителни доказателства. Така от казаното следва извод, че
в споменатия в чл. 496 КЗ срок от три месеца произнасяне от ответника липсва.
Това сочи,
че в патримониума на ищеца е възникнало правото да претендира по съдебен ред
изплащане на дължимото му се обезщетение.
Във връзка
със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв
договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното
по- горе съдържание на въззивната жалба става ясно, че по делото не се оспорва
наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и
това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави
безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо ищеца на
основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество. Не е
предмет на спор пред ПАС и наличието на противоправно деяние,
вина и
вредоносен резултат, който е пряка и
непосредствена последица от увреждането с оглед
факта, че имаме влязло в сила решение на ПЗ РС/чл.413, ал.3 от НПК/, с което Т. била призната
за виновна за това на 23.06.2017 г. в гр. П. на кръстовището на ул. „Н.П.” и бул. „Ц.О.” при управление на л.а. „С.”, модел С 2, рег.№ ** **** ** нарушила
правилата за движение определени в чл. 50, ал.1 от ЗДП и следствие на това по
непредпазливост причинила на И.Г. средна телесна повреда изразяваща се в трайно
затруднение движението на левия горен крайник поради счупване лъчевата кост на
лявата рака.
Това налага да се даде отговор за
размера на дължимото следствие получените травми обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането,
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице, като в случая при тази преценка ще имат не само личните
изживявания на пострадалия, но и отражението на същите в контактите му с
околните. Размерът на обезщетението разбира се ще зависи и от икономическата
обстановка в страната. При преценка за отразяване на същото върху физическото състояние следва да
се има предвид и периода, за който последното е било влошено.
От приетата по делото медицинска експертиза
е видно, че следствие на ПТП-то ищецът получил многофрагментарно вътрествано
счупване на лъчевата кост на лявата ръка, рана в областта на дясното коляно с
наличие на чуждо тяло в препателарната бурса и ангажиране на сухожилието на
четириглавия мускул, контузия на дясната ръка в областта на пети пръст и
фрактура на фалангата на пръста.
Счупването на лъчевата кост било
свързано с оперативна намеса за репозиция и фиксация на счупването с външно
фиксиращо устройство. Във връзка с тази операция ищецът престоял три дни в
болница. Две седмици след това била извършена корекция на фиксатора и
допълнителна фиксация с игла. Фиксаторът бил премахнат в болнично заведение 35
дни след травмата, била направена гипсова имобилизация за 10 дни и били
предписана рехабилитация след сваляне на гипса. Тя продължила две седмици, а
след това били указано такава да се извършвана при домашни условия. Според
експерта това счупване водело до трайно затрудняване движението на левия горен
крайник за период от 2-2,5 месеца при нормално развитие на оздравителния
процес. Посочено е съответно, че към момента на експертизата движенията са
възстановени напълно. Направено е предположение с оглед характера на
счупването/вътрешно/, че при усилена физическа работа е възможна появата на
болки или оток в ставата. Такива били възможни и при лошо време.
По отношение контузията на
коляното и нараняване на сухожилието на бедрото експертът е посочил, че раната
е била обработена хирургично и възстановяването от същата трае 20-25 дни. Споменато
е , че тази травма не е засегнала
вътреставни структури и кости.
По отношение увреждането на
пръста на казано, че възстановяването от него траело 3 седмици и към настоящия
момент няма усложнения.
Направено е и медицинско
заключение, че непосредсвено след травмата пострадалият е изпитвал силни болки на увредените части от
тялото си, които с времето са се редуцирали. Посочено е че движенията на крайниците
са били ограничени и болезнени в сроковете за възстановяване посочени по- горе.
Разпитаните по делото свидетели в
общи линии говорят за увреждания на описаните и от експерта части на тялото. Говорят
за трудности при обслужването, като св.А. свързва същите с период от 1 година,
а св. М. с такъв от около 2 месеца. Съответно се сочи, че в следствие на
травмите и болките ищецът станал затворен, неконтактен и раздразнителен, което
повлияло и на отношенията с тогавашната му
приятелка.
Свидетелят А. споменава, че след произшествието
ищецът не ходел на лов. Не излага обаче информация за това, че невъзможността
да упражнява това хоби му се е отразило психически. Тук за яснота е нужно да се
спомене, че неимуществени вреди по този повод не се твърди да са претърпени и в
исковата молба.
Съответно свидетелят М. говори в показанията си, че в следствие на
травмите ищецът не е могъл да работи повече като електротехник и се е наложило
след връщането му на работа да бъде преместен на по-лека такава. Този свидетел
говори и за това, че след травмата ищецът отказвал да кара мотор.
От така описания доказателствен материал е безспорно, че в следствие
на катастрофата ищецът е претърпял множество физически увреждания. Някои от тях
са били по- тежки, други по- леки. Независимо от характера им за съда е безспорно, че за период от три месеца след
увреждането ищецът е изпитвал физическа болка и невъзможност за самостоятелно
обслужване. Тя е била особено фрапираща във времето , когато лявата ръка е била
с фиксация и с поставен гипс след това. Този период видно от експерта е
продължил 45 дни . След това при сваляне на гипса и провеждане на рехабилитация
движенията на ръката постепенно са се възстановили, като затрудненото движение
е отпадно след три месеца. В случая съдът при определяне на този срок изхожда
от казаното от експерта, липсата на информация за усложнения във
възстановяването и факта, че за такъв период говори и св. М.. В случая съдът
игнорира показанията на св. А. по този въпрос по причина, че той свързва невъзможността
за обслужване в рамките на 1 година със счупване на крака, а такова е липсвало.
Видно от показанията на двамата
свидетели след травмата ищецът е станал по затворен и раздразнителен, което е и
логично. Това обстоятелства наред с болките, невъзможността за самостоятелно
обслужване и факта, че човек в разцвета на силите си следва да чака помощта на
друг за елементарни дейности безспорно следва да бъде обезщетено. В случая
обаче при определяне размера на това обезщетение ПАС счита, че не следва да се
вземат предвид невъзможността ищецът да ходи на лов и да кара мотор при
условие, че твърдения за вреди от този тип не са описани в исковата молба, нито
пък в показанията на свидетелите се съдържат данни за психически травми по тази
причина. Не следва при определяне на обезщетението да се взема предвид и факта
на раздяла между ищеца и приятелката му по причина, че настъпването на такава
по никакъв начин не може да се свърже с ПТП-то. Това е така, защото водещото за
връзката между мъж и жена е любовта и в такива случаи при наличието на такава
раздялата е най-нелогична, т.е. няма как липсата на любов да се свърже с
ПТП-то.
По отношение на невъзможността на
ищеца да работи поради травмата и изпитване на притеснения по този въпрос
следва да се посочи, по делото няма данни същият в периода преди ПТП-то да е
престирал труд като електротехник - няма договор във формата по чл. 62, ал.1 от КТ. Липсват и доказателства за това, че поради същата той вече не може да
престира труд от този вид. Това от своя страна сочи, че при определяне размера
на обезщетението и това обстоятелство не следва да се взема предвид.
На база изложеното ПАС изхождайки
и от факта, че преди травмата пострадалият е била един напълно здрав и
работоспособен човек намира, че реалният размер на обезщетението за
претърпените вреди съобразен и с икономическата обстановка в страната
следва да бъде 35 000 лв.
В случая ПАС не счита, че е наице съпричиняване от ищеца за настъпване на
вредоносния резултат по причина, че няма данни той да е нарушил правилата за
движение по пътищата. В тази връка следвасе посочи, че ищезцът е ползвал каска
видно от данните по делмото, а изисквания за спезциално облекло в ЗДП липсва.
Наред с това от приета допълнителнадецинка експертиза е видно, че и налачето на
такова не би предотвратило поляучените травми.
Водим от така изложеното следва извод, че ответното застрахователмно
дружество дължи на ищеца сумата от 35 000 лв. за обезщетяване на
претърпените от него неимуществени вреди.
Не в този смисдъл е решението на ПЗ ОС и налага същото да бъде отменено за
сумата от 35 000 лв. равняваща се наразликата между присъдените такива от
Пз Ос и дължимите според ПАС.
С оглед на изложеото до тук следва да се посочи, че решението на ПЗ ОС
подлежи на измемение и осежно направените пред него разноски.
Така на ищеца с оглед уважената част от иска се дъжат разноски за адвокат
в размер на 350 лв. Присъдни са такива от 700 лв., т.е.решението в тази му част
следва да се потвърди за сумата от 350 лв. и да се отмени за същия размер.
Дължимата ДТ за първоинстанционното прозиводство е равна на 1400 лв. и
решението осъждащо ответника да заплати такава следва да се отмени за сумата от
1400 лв.
С оглед размера на дължимото обезщетение ответното др,ужество следва да
покрие платените от бюджета на ъда разноски за вещи лица в размер на за размера
от 202 лв., т.е. решението на Пз ОС следва да се отмени за сумата от 201, 60
лв.
Съответно във връзка с въззиввото прозиводство на застрахователя се дължат
разноски по съразмерост в размер на 1093, 75 лв., а на И. Г. такив в размер на 81,
25 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановено от П. окръжен съд по т. дело №
339/2018 г. решение в частта, с която ЗД „А.Б.” АД, **** е осъдено да
запати на И.С.Г., ЕГН **********,*** на осн. чл. 432 от КЗ заедно със законната лихва за забава, считано от
05.10.2017 г. до оконачателното плащане, обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с ПТП станало на 23.06.2017 г. в
размер на 35 000
лв. равянващи се на разликата между присъдените от първоинстанционния съд 70 000 лв. и
дължимите според ПАС 35 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.Г., ЕГН **********,*** против„А.Б.” АД, **** иск с осн. чл. 432 от КЗ за осъдждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с ПТП, станало на 23.06.2017 г., заедно със
законната лихва за забава, считано от 05.10.2017 г. до оконачателното плащане в
размер на
35 000 лв. равянващи се на разликтата между присъдените от първоинстанционния
съд 70 000 лв. и дължимите според ПАС 35 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното от П. окръжен съд по т. дело № 339/2018 г.
решение в частта, с която ЗД „А.Б.” АД, **** е осъдено да заплати на И.С.Г., ЕГН **********,*** на осн. чл. 432 от КЗ заедно със законната лихва за забава,
считано от 05.10.2017 г. до оконачателното плащане, обезщетение за неимуществени
вреди във връзка с ПТП, станало на 23.06.2017 г. в размер на 5 000 лв. равняващи
се на разликата между дължимата според ПАС сума от 35 000 лв. и сумата от
30 000 лв., която се дължи според ЗД „А.Б.” АД и над която решението на Пз ОС е обжалвано.
ОТМЕНЯ постановеното от П. окръжен съд по т. дело № 339/2018 г. решение в частта,
с която ЗД „А.Б.” АД, **** е осъдено да заплати по сметка
на П.я окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 1400 лв. ДТ и 201, 60 лв. възнаграждения за вещи лица, като същото в тази му част се потвърждава за сумите от 1400 лв. ДТ и 202 лв. възнаграждение за вещи лица.
ОТМЕНЯ постановеното от П. окръжен съд по т. дело № 339/2018 г. решение в частта,
с която ЗД „А.Б.” АД, **** е осъдено да заплати на И.С.Г., ЕГН **********,*** сумата от 350 лв.
адвоктско възнаграждение по съразмерност, като същото се потвърждава в частта
присъждаща такова в размер на 350 лв.
ОСЪЖДА ЗД
„А.Б.” АД, **** е да заплати на И.С.Г., ЕГН **********,*** сумата от 81, 25 лв. разноски по съразмерност за адвокат в прозиводството пред ПАС.
ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „А.Б.” АД, **** сумата от 1093, 75 лв. разноски по съразмерност
за прозиводството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.