Определение по дело №963/2021 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.София, 12.05.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 17-ти въззивен с-в в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Снежина Колева

                             ЧЛЕНОВЕ: Петър Сантиров

                                               Силвия Тачева

 

като разгледа докладваното от съдия Сантиров ВНЧД № 963 по описа на съда за 2021г. и да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

С определение от 23.02.2021г., постановено по НОХД № 7959/20г. по описа на СРС, НО, 134-ти с-в, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

Против разпореждане на съда е постъпил частен протест от СРП. В протеста се поддържа, че неправилно СРС е тълкувал съдържанието на повдигнатото спрямо К. обвинение и е указал на СРП какви факти и обстоятелства следва да бъдат включено в обвинителния акт.

Въззивният състав на СГС като взе предвид доводите в протеста и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, подаден е в предвидения в закона срок.

Разгледан по същество и при преценката на материалите по делото в светлината на ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС настоящата инстанция намери протеста за основателен.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на СРП за доразследване, съда е констатирал, че в конкретния случай констатираните пороци се различават от наведените от защитата доводи и са касателно обстоятелството, че в ОА, на л. 1-ви, се посочва длъжността, заемана от свидетеля П., като на гърба на л. 1-ви държавното обвинение сочи, че със свои обективни действия подсъдимият е причинил на лицето лека телесна повреда, квалифицираща признака „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и изрично посочва, че впоследствие държавното обвинение излага фактология за действия на подсъдимия, които подвежда под престъпния състав на действия „грубо нарушаващи обществения ред, отличаващи се с цинизъм“.

В този смисъл СРС приема наличие на твърдение в диспозитивът на ОА, че всички извършени от подсъдимия действия, включително и посочената вече лека телесна повреда, съставляват деяние по смисъла на чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, като приема, че остава неяснота при така повдигнатото обвинение, касателно в действителност с оглед личността на пострадалото лице ли е, с оглед степента на обществена опасност на осъществените от подсъдимия действия ли е и в действителност, доколкото в обстоятелствената част се излагат твърдения за причинена лека телесна повреда, извършена по хулигански подбуди, а в диспозитива вече тези действия са подведени единствено към правната квалификация на чл.325 от НК.

Прави се искане определението на първостепенния съд да бъде отменено.

Въззивния състав на СГС обаче намира за основателен частния протест в частта относно констатираното от първостепенния съд нарушение на процесуалните правила.

Следва изрично до се отбележи, че в досъдебното производство е налице абсолютното задължение за разследващите органи да предявят всички материали приобщени в хода на досъдебното производство на обвиняемото лице, за да може то да се запознае с тях. Видно от материалите по делото, същото е предявено на обвиняемия и неговият защитник на 28.05.2020г. и в същото не е е направено възражение относно съдържанието на повдигнатото спрямо К. обвинение в смисъла на изразеното такова в разпоредително съдебно заседание.

С атакуваното определение е прието, че в обвинителния акт не са посочени фактически обстоятелства, които сочат, че не се съдържа констатация, направена от прокурора, в насока квалификацията на деянието.

Съда изрично посочва, че задължение на прокурора се явява посочването на конкретните правнозначими факти, налагащи според него констатацията в горния смисъл и в частност посочване на конкретика относно изпълнителното деяние и правно значимити факти и обстоятелства.

При преценката на тези данни в светлината на ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС настоящата инстанция намери частния протест за основателен.

Вярно е, че правото на обвиняемия да научи обвинението в неговата цялост е абсолютна предпоставка за пълноценната му и ефективна защита. Това право следва да бъде осигурено във всички фази и стадии на наказателното производство, като в практиката си, ВКС е възприел трайно принципното становище, че както в постановлението за привличане на едно лице като обвиняем, така и в обвинителния акт, органите на досъдебното производство трябва ясно, изрично и категорично да индивидуализират /по време, място, начин на извършване, авторство, фактически състав, правна квалификация/ престъплението, за което на дееца се търси наказателна отговорност. В конкретния случай, видно е от материалите по делото, че това е сторено. Действително в обвинителния акт не са изброени изчерпателно съответните предложения и алтернативи на визираната в нормата на чл.325, ал.2 от НПК хипотеза, но според въззивния съд обаче това и не е необходимо, защото обвинението е достатъчно ясно и конкретно, и недвусмислено е посочен като квалифициращ признак касаещ приложението на ал.2 от посочения текст на материалния закон, а именно този, че деянието се отличава с изключителна дързост. От друга страна ако първостепенният съд намира, че това обстоятелство не се доказва в процеса на първоинстанционното разглеждане на делото винаги може да се произнесе по този въпрос след обсъждане на доказателствените материали по делото с крайния съдебен акт. При това положение, ако такова нарушение е налице, то е отстранимо в съдебната фаза на процеса.

Следва също така да се посочи, че длъжността на пострадалото лице е посочена за по-пълно описание на фактическата обстановка, а не като описание на квалифициращ признак и повдигнатото обвинение не е с оглед личността на пострадалото лице.

В този ред на мисли следва също така изрично да се посочи, че нито в повдигнатото обвинение, нито във внесения обвинителен акт се говори или дори споменава, че действията на подсъдимия се отличават с „цинизъм“, а много ясно и конкретно е посочено, че деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

Същото важи и относно твърдението на първостепенния съд, че прокурора е описал, че причинената телесна повреда е по хулигански подбуди.

В случая не се касае за такова несъответствие, което да води до неяснота на обвинението и невъзможност обвиняемия да разбере в какво е обвинен и адекватно да организира защитата си. С оглед на изложеното, СГС прие, че определението на съда в тази част е неправилно и не следва да бъдат изпълнявани от прокурора дадените указания.

Като взе предвид, че прекратяването на съдебното производство като краен извод е неправилно намери, че следва да бъде отменено протестираното определение и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените правила.

Водим от горното, Софийски Градски Съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 23.02.2021г., постановено по НОХД № 7959/20г. по описа на СРС, НО, 134-ти с-в., с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                         

                                                                                                             2.