Решение по дело №1941/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер………………….       Година 2022                                                   град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд                                   девети тричленен състав

на двадесет и девети септември                       две хиляди двадесет и втора година

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

 ЧЛЕНОВЕ:     Мария Даскалова

Станислава Стоева

 

 

секретар Пенка Михайлова

прокурор Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

КАНД №1941 по описа на съда за 2022 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

 

 

Производството е образувано по касационна жалба на “Фармхолд” АД, ЕИК ***, срещу Решение № 900/01.07.2022 година, постановено по НАХД № 2194/2022, година по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № Р-10-20/01.02.2022 г. Издадено от зам.председател на “Комисия за финансов надзор” (КФН), с което на „Фармхолд“ АД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева на осн. чл. 221, ал. 8, т. 2, пр. 1 от ЗППЦК. С решението на Районния съд „Фармхолд“ АД е осъден да заплати на КФН сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С депозираната жалба се прави искане за отмяна Решение № 900/01.07.2022 година, постановено по НАХД № 2194/2022, година по описа на Районен съд – Варна и отмяна изцяло на НП № Р-10-20/01.02.2022 г. Издадено от зам.председател на “Комисия за финансов надзор” (КФН).          

В съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представени са и подробни писмени бележки.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С оглед на събраните доказателства, следва да се приеме, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на доказателствата, които са били представени пред него по време на въззивното производство. Съгласно представените по делото доказателства се установява, че при извършване на проверка на дейността на «Фармхолд» АД, служител на КФН - св. Н  установил следното:

„Фармхолд" АД притежава статут на публично дружество, чиито акции са допуснати до търговия на регулиран пазар.

При проверка по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел св. Н  установил, че „Фармхолд" АД е обявило покана за свикване на РОСА, насрочено за 09.07.2021 г..

Предвид императивната разпоредба на чл. 115, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК, срокът, до който дружеството е следвало да проведе РОСА през 2021 г., бил изтекъл на 30.06.2021 г.

„Фармхолд" АД свикало РОСА за 09.07.2021 г., т.е. след императивно установения в закона срок.

Предвид установеното св. Н  приел, че считано от 01.07.2021 г., дружеството е в хипотеза на неизпълнение на разпоредбата на чл. 115, ал. 1, изр. второ от ЗППЦК, което съгласно чл. 221, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК съставлява административно нарушение.

На 02.09.2021г. / видно от приложените писмени доказателства в хода на проведеното въззивно производство/ св. Н  съставил акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който намерили отражение констатациите от проверката.

Актът бил връчен по надлежния ред на пълномощник на дружеството. В законоустановения 3-дневен срок срещу съставения акт постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.

Въз основа на съставения акт, против въззивното дружество било издадено и атакуваното наказателно постановление,с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и приел, че от страна на дружеството е осъществен състав на нарушение на чл.115 ал.1 от ЗППЦК. Поради това и на основание чл.221 ал.8 т.2 пр.1 от ЗППЦК на дружеството била наложена „имуществена санкция” в минимално предвидения размер от 2000 лева.

При горната фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че не са допуснати нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството и е потвърдил НП.

            По касационната жалба.

Разгледана по същество касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения.

Макар и лаконични мотивите на въззивния съд са достатъчни за да се направи преценка за волята на съда и за причините, довели го до извода за законосъобразност на атакуваното пред него наказателно постановление. В тази връзка, настоящата инстанция споделя мотивите на въззвиния съд, поради което не намира за необходимо за ги преповтаря.

Не се споделят възраженията на касатора за допуснати процесуални нарушения водещи до отмяна на НП. За да води до отмяна на НП допуснатото процесуално нарушение, на първо място трябва да е съществено. Съдебната практика приема, че съществено е това процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита на нарушителя или на неговите процесуални права. Видно от доказателствата по делото в хода на административнонаказателното производство не са допуснати такива съществени процесуални нарушения. Дори и да се приеме, че датата на съставяне на АУАН е сгрешена, това по никакъв начин, в конкретния случай не води до негативни последици за наказаното лице. Нито досежно преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, нито по друг начин. Напротив АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, тъй като видно от положените подписи, акта е връчен в деня на подписването му /съставянето/ от страна на актосъставителя. Наказаното лице е депозирало възражения, които обстойно са обсъдени от АНО в самото НП.

Не се споделя възражението за липса на териториална компетентност на ВРС да разгледа жалбата срещу процесното НП. Видно от самото постановление дружеството е наказано, затова, че не е провело РОСА в определен срок. Бездействието е извършено в седалището на дружеството, което е в гр. Варна. Следователно нарушението е извършено в гр. Варна, респективно компетентен да разгледа жалбата срещу НП е районния съд, в района на който е извършено нарушението, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Не се споделят и възраженията досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ дадена в §1 т.4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящият случай тези обстоятелства не са налице. Не би следвало да се приеме, че единствено поради краткия срок на забава – 7 дни, неизпълнението на дружеството следва да се приеме автоматично за маловажен случай. Дружеството касатор е „публично дружество“, а изискванията към този вид дружества не случайно са завишени, тъй като акциите им се търгуват на борсата.

Не се споделят възраженията и относно състава на акционерите в конкретният случай, както и въпросите обсъждани на конкретното общо събрание. Напротив, самия касатор заявява, че на РОСА е обсъждан само ГФО, който е бил приет и публикуван още на 31.03.2021 г. Не става ясно, в такъв случай какво е попречило на СД да свика РОСА в законоустановения срок, без да е необходимо да изчаква последният възможен ден. Прави са АНО и въззивния съд, като приемат в мотивите си, че с бездействието си, касатора сам се е поставил в невъзможност да свика РОСА до 30.06.2021 г. Видно от доказателствата по делото поканата е изпратена за публикуване едва на 28.05.2021 г. – петък. Първия възможен ден, за публикуване на обявата е 31.05.2021 г. – понеделник, първия работен ден от седмицата, но дори и да беше публикувана на тази дата, пак нямаше да бъде спазен срока по чл.223, ал.5 от ТЗ.

Не се споделят възраженията и за колизия между различните закони, тъй като цитираните от касатора нормативни актове касаят различни задължения на публичните дружества, за които са поставени различни срокове и изпълнението на едното задължения не изключва и не освобождава дружеството от обязаностите вменени му по други закони.

Предвид горните  съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение не страда от сочените с касационната жалба пороци. Оспореното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че следва да осъди дружеството да заплати на КФН – София, сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 900/01.07.2022 година, постановено по НАХД № 2194/2022, година по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА “Фармхолд” АД, ЕИК *** да заплати на Комисия за финансов надзор – София за разноски по делото сумата от 80 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.