РЕШЕНИЕ
№ 3869
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110108654 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба , предявена във
ВРС от ищцовото дружество - Застрахователна компания „***“ АД, представлявано от С.
Н. А. и П.В.Д. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника йм юрисконсулт К.З. срещу
ответника Н. А. О., ЕГН ********** , с адрес гр. В., кв. „А.“, ул. „З.“, бл.*, вх.В, ет.*, ап.**,
с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.410, ал.1 КЗ за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 2478/15.04.***. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***/***. по описа на ВРС: сумата от 1289.94
лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща 1269.94 лева изплатено застрахователно обезщетение по сключен договор
за застраховка „К.“, по застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 15.12.2016г.
до 14.12.2017г. за настъпило ПТП, за което е съставен протокол за ПТП № ***/***г.,
заведена щета № 0003-1261-17-452470 и възникнало регресно право срещу виновния водач
- Н. А. О. и 20 лева направени ликвидационни разноски по щетата, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 21.03.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства : В исковата молба се твърди, че на ***г. около 18:00
часа, в гр. В. кв. „А.“, ул. „Л. К.“ № * (пазара) ответникът управлявал МПС „М. ***“ с ДКН
*** и виновно реализирал ПТП с паркирания зад него лек автомобил „А. **“ с ДКН ***.
1
Виновният водач, предизвикал настъпването на ПТП управлявал МПС без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за което бил съставен АУАН с № ***
от ***г. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП № ***/***г., като в същия било
отразено, че виновният водач е управлявал МПС без валидна „Гражданска отговорност“.
При произшествието били причинени материални вреди на лек автомобил „А. **“ с ДКН
***, който към датата на събитието бил застрахован по имуществена застраховка „К.“ в
ищцовото дружество, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на валидност
от 15.12.2016г. до 14.12.2017г. След предявена претенция от собственика на лек автомобил
„А. **“ с ДКН *** била образувана щета №0003-1261-17-452470, извършени били оглед и
опис на вредите от ПТП, експертиза и остойностяване на същите. За обезщетяване на
уврежданията, настъпили при процесното ПТП било заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1269.94 лева с платежно нареждане от 16.05.2018г. Във връзка с
изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „К.“, на основание чл.410 КЗ с
изплащане на застрахователно обезщетение, ищцовото дружество придобило право на
регрес срещу виновния водач, причинител на вредите, до размера на изплатеното
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне в размер на 20
лева , или общо за сума в размер на 1289.94 лева. Ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми. По заявлението било образувано
ч.гр.д. № ***/***. по описа на ВРС и била издадена заповед за изпълнение. Ищцовото
дружество получило указания за предявяване на иск за установяване на вземанията, за които
била издадена заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител. Изразява се становище по приложимостта на чл.410 КЗ към процесния
случай, като не се оспорват твърденията в исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на ищцовото
дружество не се явява, но в писмена молба от 2.12.2022 г. процесуалният представител на
ищцовото дружество – юрисконсулт К.З. поддържа предявения иск, желае уважаването
ведно с присъждане на разноските сторени в заповедното и исковото производство.
В същото открито съдебно заседание ответникът, не се явява, представляван от
надлежно назначеният му особен представител поддържа изложеното в срока по чл.131
ГПК.
За да се произнесе по същество на спора, настоящият съдебен
първоинстанционен състав , въз основа на твърденията на страните , приетите по
делото доказателства съгласно нормите на чл.235 и чл.236 ГПК ,приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното :
Производството по делото е образувано въз основа на допустима и редовна искова
молба, предявена във ВРС на дата 05.07.2022 г. от ищцовото дружество против ответника с
която са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване специални
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1
ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД . Допустимостта на исковата защита е обусловена от установения от
2
исковия съд факт , че искът е предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок,
визиран в нормата на чл. 415 ГПК, налице е идентичност на страните в исковото и
заповедното производство, основанието и размера на исковете . Този извод исковият съд
прави на база съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства
част от които е и първоначално образуваното между същите страни заповедно производство
– частно гр.дело № ***/2022 г. по описа на РС Варна, ХLI – ви състав.
Липсва спор между ищцовото и дружество и ответника по иска, представляван от
особения му представител, както по изложените в исковата молба факти и твърдения, така и
по искането с което е сезиран исковия съд . Въпреки липсата на каквото и да е оспорване от
страна на ответника в срока по чл.131 ГПК,а и до края на съдебното дирене в настоящата
инстанция, в протокола от проведеното открито съдебно заседание е вписано протоколното
определение на съда, с което е оставено без уважение своевременно заявеното от ищцовата
страна искане за постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК. За да остави
искането на ищцовата страна за постановяване на решение при условията на признание на
иска, съдът е изложил в о.с.з. на 18.11.2022 г. мотивите, че особения представител не може
да се разпорежда с предмета на делото, което налага произнасянето на съда с акт по реда на
чл.235 и чл.236 ГПК .
Безспорно е по делото, че на 23.03.2022 г. застрахователното дружество *** АД в
качеството си на заявител е сезирало РС Варна със Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника Н.А. О. ЕГН *** , по което заявление е било
образувано частно гр.д. № ***/2022 г. по описа на РС Варна, ХLI – ви състав. Видно от лист
14 – ти , на 15.04.***., след изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заповедният съд е издал Заповед № 2478/15.04.2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на заявителя и против длъжника за паричните вземания ,за които
заявителят е сезирал РС Варна.
От оригинала на цитираната Заповед № 2478/15.04.2022 г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена от РС Варна по частно гражданско дело № *** по
описа на съда за 2022 г., ХLI – ви състав е видно, че заповедният съд е разпоредил :
длъжникът Н. А. О., ЕГН: ********** и адрес: гр. В., ул. „З.“ № *, вх.*, ет.*, ап.** да
заплати на кредитора ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД с ЕИК: *** и адрес:
гр. С., бул. „С. ш.“ № *** сумата от 1289.94 лв. /хиляда двеста осемдесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки/,представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за имуществена застраховка „К.“, обективиран в
застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 15.12.2016г. до 14.12.2017г. за
възстановяване на щети по лек автомобил „А. **“ с ДКН ***, настъпили при ПТП на
01.11.2017 г. в гр. В., кв. „А.“, ул. „Л. К.“ № *, причинено от Н. А. О., като водач на лек
автомобил „М. ***“ с ДКН ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението - 21.03.***. до окончателно изплащане на задължението.В
заповедта за изпълнение на парично задължение заповедният съд изрично е вписал, че
вземането произтича от следните обстоятелства: изплатено застрахователно обезщетение
3
на основание сключен договор за имуществена застраховка „К.“, обективиран в
застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 15.12.2016г. до 14.12.2017г. за
възстановяване на щети по лек автомобил „А. **“ с ДКН ***, настъпили при ПТП на
01.11.2017г. в гр. В., кв. „А.“, ул. „Л. К.“ № *, причинено от Н. А. О., като водач на лек
автомобил „М. ***“ с ДКН ***, който е управлявал МПС без валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ .
От приобщените по заповедното дело на листи от 16 – ти до 40 вкл. писмени
доказателства се установява факта, че заповедта за изпълнение на парично задължение е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, заповедният съд е дал
указания на заявителя за възможността да предяви установителния иск за установяване със
СПН съществуването на паричните вземания за които е била издадена Заповедта, а
заявителят в срок е депозирал пред РС Варна исковата си молба по чл.422 ГПК,
представяйки и по заповедното доказателства за предявения иск.
Изложеното по - горе налага извода, че предявите ОСИ от дружеството ищец против
ответника са процесуално допустими .
Разгледани по същество, на база събраните по делото писмени доказателства , съдът
намира предявените специални положителни установителни искове за основателни и
доказани .
С доклада по делото съдът е извършил правна квалификация на исковете и
разпределил доказателствената тежест . Страните не са възразили против доклада по делото,
направен от съда и в откритото съдебно заседание доклада е бил обявен за окончателен . На
основание чл. 146, ал.1, т.5 ГПК съдът е указал на страните, че доказателствената тежест по
отношение на подлежащите на доказване факти в процеса се разпределя както следва:В
тежест на ищцовото дружество е било възложено да докаже при условията на пълно и
главно доказване: Наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
ищеца и увреденото лице по застраховка „К. на МПС“ с предмет автомобил марка „ А. **“ с
ДКН ***; в периода на застрахователно покритие да е настъпило твърдяното произшествие
при описаните в исковата молба дата, участници и механизъм; щетите по л.а.„А. **“, ДКН
*** да са настъпили вследствие на виновното противоправно поведение на ответника;
размерът на изплатеното застрахователно обезщетение и на определените от застрахователя
ликвидационни разходи. В тежест на ответника съдът изрично е посочил, че не следва да се
възлага доказателствена тежест с оглед твърденията в отговора на исковата молба.
При така разпределената тежест на доказване, липсата въобще на оспорване от страна
на ответника на основанието и размера на исковете, съдът намира че правопораждащите
фактически твърдения на ищеца , залегнали в исковата молба да напълно доказани .
Съвкупния и поотделен анализ на събраните по делото писмени доказателства :
представените с исковата молба: заверени за вярност с оригинала копия на : Протокол за
ПТП № *** от*** г.; Застрахователна полица № *** от 08.12.2016 г.; Декларация от
08.12.2016 г.; Уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица №
4
22116003124543 от *** г.; Опис-заключение от *** г.; Опис-заключение от 16.01.2018 г.;
Дебитно известие от 07.02.2018 г.; Дебитно известие от 22.01.2018 г.; заверено копие на
документи на автомобила - 2 листа; експертиза от 22.02.2018 г. по щета № 0003-1261-17-
452470; сравнителна експертиза от 22.02.2018 г.по щета № 0003-1261-17-452470; Доклад от
22.02.2018 г.по щета № 0003-1261-17-452470/регрес; преводно нареждане от 16.05.2018 г.;
Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни
средства, както и ч.гр.д.№ ***/2022 г. по описа на ВРС, ХLI състав , мотивират исковия съд
да приеме за напълно доказани предявените искове .
Видно от цитираните доказателства на *** г. в гр.Варна е настъпило ПТП,
обективирано в протокол за ПТП № *** .В цитирания и приложен на л. 7 – ми по делото
протокол е описан механизма на възникналото пътно –транспортно произшествие, вината на
водача Н.А. О., управлявал л.а. М.*** „ с рег.№ ***, без сключена задължителна
застраховка „ ГО „ , причинил щети по л.а. „А. ****“ с рег.№ *** ,характера и вида на
щетите по л.а. А., застрахован със застраховка „К. „ при ищцовото дружество . От
писмените доказателства като уведомление за застрахователно събитие, опис – щета,
заключение , преводните нареждания се изяснява и установява, че причинените по л.а.“ А. „
имуществени вреди са били възстановени в сочения от ищеца размер. Ето защо и
застрахователят – ищец има регресното право да получи размера на изплатените от него
суми от прекия причинител на щетите – ответника Н.О. .
Ответникът не е оспорил , че липсва плащане от негова страна към ищеца , т.е. налага
се извод , че сумата от 1269,94 лв. – главница изплатена по банков път на 16.5.2018 г. от
застрахователя ищец за репариране на щетите по застрахования л.а. „А.“ не е погасена от
ответника чрез плащане, въпреки че е доказан фактическия състав на чл. 410 КЗ. Не се
твърди от ответника и да е платил на ищеца – застраховател сумата от 20 лв. сторените от
ищеца обичайни ликвидационни разноски по щета № 0003-1261-17-452470, което обуславя и
крайния извод на съда, че исковите претенции са основателни и доказани . Ето защо и
исковият съд уважава изцяло предявите искове по начина по който са заявени ведно с
акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата, начиная от датата на
сезиране на заповедния съд.
При този изход на спора ,съгласно нормите на чл. 81 и чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК съдът
следва да присъди в полза на ищеца сторените от него съдебно – деловодни разноски в
заповедното и в исковото производства .
Видно от материалите по заповедното производство, разноските сторени от
застрахователя възлизат на сбора от заплатената държавна такса от 25,80 лв. плюс
минималния размер на юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. Действително в заповедта
по чл. 410 ГПК заповедният съд въобще не се е произнесъл по искането на заявителя за
присъждане на разноски, но тъй като присъждането на разноски е последица от уважаването
/ отхвърлянето на иска /заявлението, то заповедният съд присъжда сумата от общо 75,80 лв.
съдебно – деловодни разноски в полза на заявителя за заповедното производство , на осн. чл.
78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
5
В исковото производство сторените от ищцовата страна съдебно – деловодни
разноски възлизат на сбора от платената държавна такса от 25,80 лв. и 320 лв. депозит за
особен представител плюс минималното юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.
,съгласно чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .Сборът от разноските сторени от ищцовата страна в
исковото производство възлиза на сумата от общо 395,80 лв.
На последно място съдът отчита факта, че възнаграждението за особен представител
е било предварително внесено от ищеца , а в о.с.з. на 18.11.2022 г. съдът е разпоредил
издаване на РКО в полза на особения представител на ответника, поради което и други
заявени и подържани искания от страните не стоят за разглеждане .
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните : ищцовото дружество
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, ЕИК *** , със седалище и адрес на
управление : гр. С., бул. „С. ш.“ № ***, представлявано от С. Н. А. и П.В.Д. - Изпълнителни
директори, чрез пълномощника йм юрисконсулт К.З. и ответника Н. А. О., ЕГН
********** , с адрес: гр. В., ул. „З.“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, че ответникът ДЪЛЖИ на
ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 2478/15.04.***. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ***/***. по описа на ВРС,
ХLI –ви състав: СУМАТА от 1289.94 лв. (хиляда двеста осемдесет и девет лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща 1269.94 лева изплатено застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка „К.“, по застрахователна полица № ***, със
срок на валидност от 15.12.2016г. до 14.12.2017г. за настъпило ПТП, за което е съставен
протокол за ПТП № ***/***г., заведена щета № 0003-1261-17-452470 и възникнало регресно
право срещу виновния водач - Н. А. О. и 20 лева направени ликвидационни разноски по
щетата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 21.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 422 , ал.1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. А. О., ЕГН ********** , с адрес: гр. В., ул. „З.“ № *, вх.*, ет.*, ап.***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“ АД, ЕИК *** , със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш.“ № ***, представлявано от С. Н. А. и П.В.Д. -
Изпълнителни директори, СУМАТА от общо 75,80 лв. (седемдесет и пет лева и
осемдесет стотинки ) – представляваща сторените от ищцовата страна съдебно –
деловодни разноски в заповедното производство - ч.гр.д.№ ***/***. по описа на ВРС, ХLI
–ви състав, както и СУМАТА от общо 395,80 лв.(триста деветдесет и пет лева и
осемдесет стотинки ) – представляваща сторените от ищцовата страна съдебно –
деловодни разноски в исковото производство, пред настоящата инстанция , на осн. чл.
78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7