Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч,………..2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Окръжен съд - Ловеч граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№18 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от Кодекс за застраховането /отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД, като предявеният иск е в общ размер на 30 089.16 лева.

Постъпила е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.С.”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от М. С. М.-Г. и П. В. Д. - Изпълнителни директори против П. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да бъде постановено решение, с което ответникът бъде осъден да заплати сумата 30 089.16 лева, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът излага, че на 21.09.2010г. около 18.20 часа на път 307 /гр.Луковит-гр.Угърчин/ П. Н. С. управлявайки л.а.”Алфа Ромео” с рег.№ ********, собственост на същия, след употреба на наркотични вещества, при нарушаване на правилата за движение е загубил контрол върху автомобила и се е ударил в насрещно движещия се л.а. „Фолксваген пасат” с peг. № ********. В резултат на ПТП-то е пострадал Н. Н. Н. - пътник в л.а.”Фолксваген пасат”.

Срещу ответника е повдигнато обвинение и е образувано НОХД №138 по описа за 2011г. на Районен съд - Луковит. Делото е приключило с подписване на споразумение, одобрено от съда, с което П. Н. С. се признава за виновен за настъпилото ПТП. Споразумението по наказателното дело, съгласно чл.383 от НК има последиците на влязла в законна сила присъда.

За л.а.”Алфа Ромео” с рег.№ ******** със Застрахователна компания „Л.С.”АД има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица №************ валидна от 19.12.2009г. до 18.12.2010 година.

След настъпване на ПТП, пострадалият Н. Н. е предявил претенцията си срещу ЗК”Л.С.”АД по съдебен ред, като е образувано гр.д.№8826 по описа за 2011г. на СГС 1-13 с-в, с претенция да му бъде заплатена сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

Ищецът твърди, че ответникът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е и регресното му основание.

С Решение по гр.д.№8826 по описа за 2011г. Софийски градски съд е уважил иска отчасти, като е осъдил Застрахователната компания да заплатим по 12 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Решението е обжалвано пред Софийски апелативен съд, като е образувано в.гр.д.№2406 по описа за 2013 година. Въззивният съд е постановил решение, с което е присъдил още 12 000.00  лева или общо присъденото обезщетение по двете решения е 21 000.00 лева.

Ищецът е посочил, че производството по гр.д.№8826 по описа за 2011г. на СГС е водено при участие на третото лице - помагач П. Н. С., поради което всички констатации по делото имат обвързваща сила спрямо него.

За вземането по издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.№20147820400022/2014г. при ЧСИ Данаил Ангелов с рег.№782 - СГС. Съгласно поканата за доброволно изпълнение ЗК”Л.С.”АД дължи 21 000.00 лева главница, законната лихва считано от 21.09.2010г. до окончателното плащане, разноски по изп.д. в размер на 1 440.00 лева адвокатски.хонорар, такса на ЧСИ в размер на 2 412.00 лева.

Ищецът твърди, че общо на ЧСИ по ИД е преведена сумата 32 395.16 лева с две преводни нареждания, от която сума претендира 28 489.16 лева, от които 21 000.00 лева главница и 7 489.16 лева лихва за забава от 21.09.2010г. до 11.03.2014г. Сочи, че присъденото обезщетение и лихвата за забава формират за тях главница.

Така също ищецът е твърдял, че по образуваното изп.д.№20147820400092 при ЧСИ Данаил Ангелов, съгласно поканата за доброволно изпълнение е дължал съдебни разноски в размер на 1 600.00 лева и такси по изпълнението в размер на 54.00 лева, адвокатско възнаграждение  в размер на 200.00 лева и 197.00 лева пропорционална такса на ЧСИ. По изпълнителното дело са преведени  2 051.00 лева с две платежни нареждания. От цялата преведена сума претендира 1 600.00 лева съдебни разноски. Присъденото обезщетение, лихвата за забава и съдебните разноски по гражданското дело формират за тях главница, като претендират общо и по двете изпълнителни дела сумата 30 089.16 лева.

С изплащане на застрахователното обезщетение ЗК”Л.С.”АД встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Ответникът   П. Н. С. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, при което на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) предявява настоящия регресен иск.

С Разпореждане №141 от 14.02.2019г. и с Разпореждане №228 от 12.03.2019г. съдът е оставил без движение подадената от ЗК„Л.С.”АД исковата молба с вх.№1153 от 13.02.2019г., поради забелязани от съда нередовности.

 С вх.№2471 от 03.04.2019г. от ищеца е постъпила молба, в която сочи, че  разликата между претендираните суми и присъдените по  съдебните решения се дължи на обстоятелството, че  ответника е бил трето лице – помагач по гр.д.№8826 по описа за 2011г. на Софийски градски съд, поради което освен присъденото обезщетение дължи и лихви и разноски по съдебното решение, като се формира общата главница от 30 089.16 лева. По отношение на присъдената главница в размер на 21 000.00 лева са добавили лихви за забава за периода от 21.09.2010г. до 13.03.2014г. в размер на 7 489.16 лева или общо 28 489.16 лева, която сума претендират по първото  изпълнително дело. Относно сумата от 1 600.00 лева представляваща разноски по воденото гражданско производство е образувано второто изпълнително дело или  общо претендират  сумата от 30  089.16 лева.

С Разпореждане №300 от 04.04.22019г. съдът е разпоредил на основание чл.367 от ГПК препис от исковата молба, ведно с молба с вх.№2471 от 03.04.2019г. да се изпратят на ответника.

С вх.№3888 от 31.05.2019г. е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът чрез адв.Р.М. оспорва иска изцяло по основание и размер. Възразява, че по делото не са представени доказателства П. Н. С. да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, а още по-малко са представени доказателства за въздействие на такива вещества върху поведението му като водач и това да е станало причина за ПТП, от което да е пострадал Н., което е предпоставка за съществуване правото на регрес по Кодекс за застраховане. Не се сочат доказателства дали това са само следи от отдалечена във времето употреба на такива вещества или непосредствено преди твърдяното ПТП и дали въобще те са оказали въздействие върху способностите му за шофиране.

Ответникът не е оспорвал факта, че към процесната дата на настъпилото ПТП - 21.09.2010г. е имал валидно сключен договор за задължителната застраховка за автомобилистите „Гражданска отговорност” с ищцовото дружество, както и че е управлявал л.а.”Алфа Ромео” с ДКН ******** и е загубил контрол върху автомобила и се е ударил в насрещно движещия се л.а.”Фолксваген пасат” с peг.№ ********, в който автомобил пътник е бил Н. Н., като твърди че пострадалия не е бил с правилно поставен обезопасителен колан. Възразява, че не е управлявал под въздействие на наркотици.

Позовава се на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, съгласно която е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, което е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди.

В случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките по заведения срещу него иск, то счита, че същия се явява прекомерно завишен съобразно константната практика на съдилищата за увреждане от такъв характер и в такава степен и не кореспондира с правилата на справедливостта, залегнали в чл. 52 от ЗЗД.

Възразява, че претендираните от ищеца суми за главница и лихви са се погасили по давност.

С Разпореждане №442 от 03.06.2019г. на основание чл.372, ал.1 от ГП съдът е разпоредил препис от постъпилия отговор да се изпрати на ищеца.

С вх.№4701 от 04.07.2019г. е постъпила допълнителна искова молба, с която изцяло се поддържа исковата молба.

Счита за неоснователно направеното възражение за съпричиняване поради непоставен предпазен колан от страна на пострадалия Н. Н..

Счита за неоснователно и възражението за погасяване на вземането по давност. Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от деня, в който застрахователят е извършил плащане на увреденото лице.

Ищецът сочи, че сумата, която претендира представлява присъдено обезщетение от съда по първоначалното дело, съдебни разноски и лихва, която са изплатили на пострадалия, като всичко това формира за него главница - предмет на настоящето дело. Това се обуславя от факта, че ответникът е бил трето лице помагач по гр.д.№ 8826/2011г. на СГС 1-13 с-в, поради което възражението за изтекла погасителна давност за мораторна лихва е неоснователно.

С Разпореждане №551 от 05.07.2019г. на основание чл.373, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от допълнителната искова молба да се изпрати на ответника.

С вх.№5533 от 09.08.2019г. е постъпил допълнителен отговор. Ответникът изцяло поддържа отговора на първоначалната искова молба и въведените с него възражения. Оспорва като неоснователни и твърденията в допълнителната искова молба, с аргументите изложени с отговора на исковата молба.

 

 

В съдебно заседание  ищецът се е представлявал от юрисконсулт Светла Лалова, като по съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което изцяло да се уважи предявения иск.

Ответникът се представлява от адв.Р.М. ***, които моли с оглед на наведените  с отговорите доводи и приложените доказателства да се отхвърли предявения иск.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Предявен е иск с правна квалификация чл.274, ал.1, т.1, предл. 1-во от Кодекс за застраховането (отм.), вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на изплатено застрахователно обезщетение. Ищецът претендира регресни права по отношение на ответника за изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за настъпило по вина на ответника на  21.10.2010г. ПТП и причинени имуществени и неимуществени вреди.

По влязло в сила Споразумение по НОХД №138 по описа за 2011г. на Районен съд - Луковит П. Н. С. се признава за виновен за това, че на 21.09.2010г. около 18.20 часа на път 307 /гр.Луковит-гр.Угърчин/ км 1+500, в отсечка между гр.Луковит и с.Тодоричене, обл.Ловеч, при управлението на моторно превозно средство -  л.а.”Алфа Ромео” с рег.№ ********, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.1 от ЗДвП. чл.21, ал.1 ЗДВП. Слюченото Споразумение съдържа съгласие, че обвиняемият е навлязъл с превишена и несъобразена скорост в плавен десен завой, изгубил контрол над моторното превозно средство, което управлявал и предизвикал сблъсък с насрещно движещия се лек автомобил, в резултат на което по непредпазливост причинил на Н. Н. Р.  от гр.***, обл.Плевен средна телесна повреда, изразяваща се в трайно  затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Така също в Споразумението е посочено, че деянието е извършено от водача след употреба на наракотични вещества, посочени в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Престъплението е с правна квалификация – по чл.343, ал.3      , предл. 1-во алт. 2-ра, б.”а” вр. с чл.343, ал.1, б.”б” вр.342, ал.1, предл. 3-то вр. с чл.129, ал.1 вр. ал.2 предл. 2-ро алт.3-та и предл.5-то, алт.2-ра от НК. Споразумението е подписано от прокурора, защитника и обвиняемия. Съгласно чл.300 от ГПК и чл.413, ал.2 и 3 от НПК за гражданския съд е задължителна силата на съдебните актове постановени от наказателния съд.

От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че при настъпилото на 21.09.2010г. ПТП е пострадал  Н. Н. Н., като в писмената документация са налице данни относно: Счупване на ребра в ляво, пет на брой, което е обосновило затруднение движение на снагата за около три месеца; В следствие на счупване на ребра в ляво е имало наличие на излив на кръв в лявата гръдна кухина, като е последвало отстраняване /евакуация/ на кръвта с помощта на торакоцентеза, която повреда е причинила на пострадалия  разстройство на здравето временно опасно за живота. Така също е причинено: травматична  разкъсно-контузна рана на челото, която е причинила временно и неопасно разстройство на здравето. Вещото лице д-р М.Г. при прегледа на наличната документация не е установила данни за сътресение на мозъка със загуба на съзнание, а само за зашеметяване, което обуславя временно и неопасно разстройство на здравето. Вещото лице е категорично, че установените изменения в здравето на пострадалия са травматични по своето естество  и са в причинно следствена връзка с ПТП-то. При проведен правилен оздравителен процес не са очаквани трайни последици от настъпилите повреди и здравето на пострадалия е следвало да бъде възстановено в продължение на около 5-6 месеца.

В следствие на настъпилото ПТП Н. Н. Н. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са във връзка с неправомерното деяние.

По повод на претърпените неимуществени вреди, увреденото лице е предявило  претенция за присъждане справедлив размер на обезщетение.

Пред Софийски градски съд е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. с чл.45 от ЗЗД с ищец Н. Н. Н. и ответник ЗК„Л.С.”АД, като е образувано гр.д.№8826 по описа за 2011 година. С Решение  от 29.03.2013г. по гр.д.№8826 по описа за 2011г. е осъдена ЗК „Л.С.”АД да заплати на Н. Н.  Н. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2010г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 480.00 лева, като отхвърлил предявения иск  над уважения размер до претендирания такъв от 30 000.00 лева, като неоснователен. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 480.00 лева. Решението е постановено при участието на конституираното трето лице – помагач на ЗК „Л.С.”АД П. Н. С..

 По подадена въззивна жалба от Н. Н.  Н. е образувано гр.д.№2406 по описа за 2013г. на Софийски апелативен съд. С Решение №1975 от 01.09.2013г. поправено по реда на чл.247, ал.1 от ГПК ЗК „Л.С.”АД е отменено Решение  от 29.03.2013г. по гр.д.№8826 по описа за 2011г. на СГС, в частта за отхвърляне на иска от 12 000.00 лева до 21 000.00 лева и в частта за разноските от 480.00 лева до 1 600.00 лева, като вместо е постановено: Осъжда  ЗК „Л.С.”АД да заплати на Н. Н. на основание чл.226, ал.1 от КЗ още 9 000.00 лева над присъденото  обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010г., както и 1 120.00 лева  съдебни разноски. Потвърдил решението в частта за отхвърлянето на иска за разликата над сумата 21 000.00 лева до пълния предявен размер от 30 000.00 лева.ЗК”Л.С.”АД е осъдена да заплати по сметка на САС държавна такса в размер от 540.00 лева върху уважената част от иска във въззивна инстанция. Решението е постановено при участието на третото лице П. Н. С..

Въз основа на влязло в сила решение по в.гр.д.№2406/2013г. по описа на САС, в полза на Н. Н. Н. на 03.02.2014г. е издаден изпълнителен лист за сумата 21 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010г. до окончателното изплащане.

На 30.04.2014г. е издаден и изпълнителен лист, след като е констатирано, че решение от 01.11.2013г. и решение 08.01.2014г. по гр.д.№240682013г. на САС и решение от 29.03.2013г. по гр.д.№8826/2011г. на СГС  подлежат на изпълнение, в полза на Н. Н. Н. за сума в размер на 1 600.00 лева, представляващи разноски по делото за двете инстанции.

Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице С. Цачева, след като е изискала информация от счетоводството на ЗК”Л.С.”АД за отразените преводи чрез сметка на дружеството в „Postbank” с IBAN ***трална кооперативна банка на ЧСИ Данаил Ангелов, рег.№782 с район на действие СГС, както и информация от  счетоводната система на Централна кооперативна банка за извършена заверка /осчетоводен приход/ по сметките на ЧСИ Данаил Ангелов, IBAN ***, е дала заключение, че преводите по извършените плащания се отнасят за: плащане в размер на 29 983.16 лева, от които 21 000.00 лева присъдено обезщетение по гр.д.№8826 по описа за 2011г. на СГС; 7 489.16 лева лихви върху присъденото обезщетение за периода от 21.09.2010г. до 11.03.2014г.; 1 440.00 лева адвокатски хонорар; 54.00 лева – такса по изп.д.№20147820400022; плащане в размер на 2 412.00 – пропорционална такса за частно съдебно изпълнение; плащане за 1 854.00 лева, включващо 1 600.00 лева – съдебни разноски по гр.д.№8826 по описа за 2011 г. на СГС, представляващи изплатените депозити за вещи лица и държавна такса; 200.00 лева адвокатски хонорар и 54.00 лева такса по изп.д.№20147820400092; плащане за 197.00 лева – пропорционална такса за частно съдебно изпълнение.

Още от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установяват следните дати на представяне и на изпълнение на преводите: От счетоводството на ЗК „Л.С.”АД на 14.03.2014г. сума на превода и осчетоводяване 29 983.16 лева, като сметката на ЧСИ Данаил Ангелов е със заверка на 14.03.2014г.; на 14.03.2014г. сума на превода и осчетоводяване 2 412.00 лева, с дата на заверката – 17.03.2014г.; на 25.07.2014г. сумата на превода и осчетоводяване е 1 854.00 лева, с дата на заверката – 25.07.2014г.;  на 25.07.2014г. сумата на превода и осчетоводяване е 197.00 лева, с дата на заверката 25.07.2014 година.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗК (отм.), освен в случаите по чл.227 от КЗ застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” заплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице има право на регресен иск срещу застрахования, в случай, че последния е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на  наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.

В конкретния случай с одобрено Споразумение по НОХД №138/2011г. на Районен съд - Луковит П. Н. С. се е признал за виновен за това, че на 21.09.2010г. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Алфа Ромео 145”, с ДК № ******** е нарушил превилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост причинил на  Н. Н.  Н.  средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е извършено от водача след употреба на  наркотични вещества, посочени в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Предпоставките за да бъде предявен регресен иск срещу застрахования са: да е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на увреденото трето лице застрахователното обезщетение и вредите да са причинени от водача при забраната на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата.

По делото се установи, че тези предпоставки са налице. Към 21.09.2010г. датата на настъпване на ПТП, собственикът на автомобил марка „Алфа Ромео 145”, с ДК № ********  е имал сключена  задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица  №************, валидна от 19.12.2009г. до 18.12.2010г. сключена с ЗК„Л.С.”АД. При задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на МПС застрахователния интерес е налице по отношение на лицата, които притежават или ползват МПС – чл.257, ал.2 от КЗ (отм.). Съгласно тази разпоредба наред със собственика, застраховани са всички водачи, които са причинили вреди, притежавайки или ползвайки чуждото МПС. В това отношение не е установена неправомерност при ползване на лек автомобил марка „Алфа Ромео 145”, с ДК № ********. Така също е безспорно, че именно по време на действието на застраховка „Гражданска отговорност” е настъпило застрахователното събитие, при което на трети лица са били причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, предизвикано по вина на ответника, като ищецът е заплатил застрахователни обезщетения, ведно с разноските за водените съдебни спорове, които са в общ размер на 30 089.16 лева.

При приетия и неоспорен в хода на производството факт, че при процесното ПТП ответникът е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества, ищецът има основание за регресен иск по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) в размерите конкретизирани в чл.227 от КЗ (отм.) и чл.273 от КЗ (отм.), като съдът приема, че се дължат платените на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 21 000.00 лева за неимуществени вреди  за причинените му телесни повреди, настъпили от ПТП на 21.09.2010г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010г. до окончателното изплащане 11.03.2014г. /по заключението на вещото лице/ в размер на 7 489.16 лева, както и за разноските по делата, които са водени срещу застрахователя /чл.223, ал.4 от КЗ (отм.)/  в размер на 1  600.00 лева съдебно-деловодни разноски по гр.д.№8826/2011г. на СГС или в общ размер на 30 089.16 лева, представляващи цената на предявения иск.

Неоснователно е направеното от процесуалния представител на ответника – адв.Р.М. възражение, че искът по чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) е погасен по давност с оглед разпоредбата на чл.197 от КЗ (отм.). По въпросът за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС №7/77г. и на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения №131/07.10.2011г. по т.д.№ 806/2010г., решение №70/23.06.2011г. по т.д.№ 624/2010г. и решение №144/26.01.2010г. по т.д.№532/2008г., ТК на ВКС. В така постановените актове е прието, че  регресните искове на застрахователя по чл.274 от КЗ (отм.) се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, която започва да тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетение на правоимащите лица. В настоящия случай застрахователните обезщетения са изплатени на 14.03.2014г. и на 25.07.2015г., а искът е предявен на 11.02.2019г., т.е. към последната дата не е изтекъл предвидения в закона петгодишен давностен срок.

Неоснователно е и възражението, че следва да бъде съобразено съпричиняването от страна на пострадалия Н. Н. Н. по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, който с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като не е бил по време на настъпване на ПТП с поставен предпазен колан. Този факт е отчетен от първоинстанционния съд по гр.д.№8826/2011г. на СГС, като е прието съпричиняване от 40%, както и от въззината инстанция по гр.д.№2406/2013г. на САС, която е приела съпричиняване от 30%.

Към настоящия спор е неотносимо възражението, че присъденото обезщетение по размер е прекомерно завишено.

Предвид на изхода от настоящия спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 523.57 лева, от които  1 203.57 лева държавна такса, разноски за вещи лица в размер на 320.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

        

ОСЪЖДА П. Н. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.С.”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ********* по регресен иск с правно основание чл.274, ал.2 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД  сумата 30 089.16 /тридесет хиляди осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ лева, от които: 21 000.00 лева обезщетение за неимуществени вреди платени на Н. Н.  Н., ЕГН**********, вследствие от ПТП настъпило на 21.09.2010г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2010г. до 11.03.2014г. в размер на 7 489.16 лева, както и  съдебно-деловодните разноски по делата водени срещу застрахователя в размер на 1  600.00 лева. 

ОСЪЖДА П. Н. С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.С.”АД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.8 от ГПК сумата 1 973.57 /хиляда деветстотин седемдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: