РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 20.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 05 февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 1
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.И.Т.,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Г. Н. ***, против Решение № 783
от 13.11.2019 г., постановено по АНД № 1262/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 18-1085-002342 от
03.09.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР –
Русе, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се
отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответната страна в производството не
взема становище по жалбата.
Становището на представителя на РОП е,
че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
За да постанови оспорения пред
настоящата инстанция съдебен акт въззивният съд е приел, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като е
превишил разрешената максимална скорост от
Административният съд напълно споделя
изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено
при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени
процесуални нарушения.
Наведените касационни оплаквания са
неоснователни.
Касационният съд счита, че не е
налице съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, респ. при
издаването на НП, като безспорно е установено и доказано нарушението и
авторството на деянието.
По делото е безспорно, че актът е
съставен в отсъствието на нарушителя, като му е бил предявен и връчен
впоследствие. При тези факти, дори да е допуснато нарушение на процесуалните
правила и по-конкретно на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, то не
е съществено. Съображенията за това са следните:
В специалния приложим закон - ЗАНН не
е посочено кога едно процесуално нарушение е съществено. Но разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН предвижда, че когато в ЗАНН няма особени правила за производството
пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на
касационни жалби се прилагат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 348, ал. 3, т.1,
във връзка с чл. 335 от НПК, съществено е само това
процесуално нарушение, което е довело и до ограничаване процесуалните
права на жалбоподателя. В случая АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя,
но след като е предявен и връчен, не може да обуслови съществен порок при
започване на административнонаказателната процедура. С факта на предявяване и
връчване на акта, деецът е узнал за образуваното срещу него административнонаказателно
производство, респ. осигурено е в начален етап от производството правото на
защита на обвиненото лице.
В конкретния казус не е спорно, че
актът е бил предявен лично на жалбоподателя срещу подпис (л. л. 13, 23 – 24 от
делото на РС – Русе), той се е запознал с него, като му е била осигурена
възможността за възражения към момента на подписване и връчване, и в 3-дневния
срок след това. В този смисъл дори и съставянето на АУАН да е станало в
отсъствие на нарушителя противно на установените правила, това нарушение не е
довело до ограничаване на правото на защита на обвиненото в извършване на
административно нарушение лице, поради което допуснатото процесуално нарушение
не може да бъде окачествено като съществено и да доведе до отмяна на издаденото
наказателно постановление само на това основание.
Фактическата обстановка, нарушението и авторството
на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени (включително
скорост на движение на автомобила и място на извършване на нарушението, респ.
установеното ограничение на скоростта за този пътен участък). При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическата
обстановка, описана в акта и НП изцяло се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Към момента на заснемането на нарушението на
жалбоподателя, за което впоследствие е съставен АУАН и е издадено процесното
НП, е използвана дигитална стационарна радарна установка SITRAFFIC ERS 400 с фиксиращо устройство за дата, час и скорост. В тази връзка липсва изобщо
твърдяното нарушение по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, тъй като изискванията на тази правна норма касаят
мобилните АТСС. В случая нарушението се установява по несъмнен
начин от изготвения с автоматизираното техническо средство клип № 201712120172
(л. 14 от делото на РС – Русе), като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Налице са безспорни
доказателства за техническата годност на използваната дигитална стационарна
радарна установка SITRAFFIC ERS 400 с фиксиращо
устройство за дата, час и скорост.
Безспорно е установено и авторството на деянието,
след подадена декларация по чл. 188 от ЗДвП. В тази връзка неоснователно е
възражението на жалбоподателя, наведено в допълнителната молба вх.№
543/04.02.2020г., с която твърди разминаване в обстоятелствената част на АУАН и
НП при посочване чия собственост е процесното МПС. Видно е от АУАН и от
приложената и неоспорена от жалбоподателя справка от Централна база КАТ (л. 20 от въззивното дело, гръб), че процесното МПС е собственост на КБ Инженеринг“
ООД, гр.Варна, а от справката от Търговския регистър (л. 20 от въззивното
дело), че жалбоподателят Н.И.Т. е управител на дружеството, т.е. негово
представляващ. Съгласно разпоредбата на чл. 188 ал.2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Тъй като в приложената декларация по чл.188 ЗДвП
представляващият дружеството е декларирал, че именно той е управлявал процесното
МПС на процесната дата, правилно и АНО е ангажирал отговорността именно на Н.Т..
Обстоятелството, че в НП е записано, че автомобилът е собственост на Н.Т. не се
отразява на съставомерността на нарушението и не е от категорията на
съществените процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на правото на
защита на жалбоподателя.
Неоснователно е и
последното възражение, наведено в допълнителната молба от 04.02.2020г. – за липса
на компетентност на актосъставителя и АНО. Служебно известно е на съда във
връзка с произнасяне и по други касационни дела, че с цитираната в НП Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи са определени
длъжностните лица, които могат да съставят АУАН по ЗДвП, между които са и
„мл.автоконтрольор“, както и тези, които могат да издава НП, между които са и „началник сектор към ОДМВР“.
Поради гореизложеното
касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение,
което следва да бъде оставено в сила.
Затова и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
783 от 13.11.2019 г., постановено по АНД № 1262/2019 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-1085-002342 от
03.09.2018 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР –
Русе.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.