Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимия С.П.И.,
ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, средно
образование, разведен, месторабота - ***, с постоянен и настоящ адрес ***30,
неосъждан за това, че на 26.01.2017 г. в гр. Видин, обл. Видин, в гараж на
транспортна фирма „А.Т." ООД, намиращ се в „Западна промишлена зона",
чрез нанасяне на удари с юмрук, причинил средна телесна повреда на К. ***,
изразяваща се в счупване на зигоматичната кост, водещо до трайно затруднение на
дъвченето и говоренето – престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Представителят на РП – Видин е заявил
в с.з че поддържа обвинението,
така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият е заявил,
че разбира обвинението и не се признава за виновен по повдигнатото обвинение.
Защитникът му иска от
съда да постанови оправдателна присъда
или алетернативно деянието да бъде преквалифицирано по чл. 132 ал.1т.2 от НК.
По делото е предявен
граждански иск от пострадалия К.Р. срещу подсъдимия С.И. за сумата от
6 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди.
Претендират се и
разноски за адвокатско възнаграждение.
Налице и молба за
конституиране на пострадалия Р. като частен обвинител на основание чл. 76 от НПК.
Съдът е конституирал с
правата на граждански ищец на основание
чл. 84 от НПК К.Р. и е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск, както
и го е конституирал с правата на частен обвинител.
Гражданският ищец и частен обвинител се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител.Същият иска от съда да уважи предявения
граждански иск за сумата от 6 000 лева, като предоставя определяне на
размера на наказанието на съда.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Подсъдимият
С.И. и пострадалият К.Р. към момента на деянието работели като шофьори във фирма„А.Т."
ООД.
На
26.01.2017 г. Подсъдимият И. отишъл на работа в гаража на транспортна фирма „А.Т."
ООД , находящ се в „Западна промишлена зона" в гр. Видин. По същото това
време, там се намирал и пострадалия - свидетелят Р.. Между двамата съществувало
напрежение, което било породено от
коментар на свидетеля Р. в социалната мрежа „Фейсбук", касаещ публикувана
снимка от подсъдимия И..
След
като видял пострадалия Р. подсъдимият отишъл при него, за да му поиска
обяснение за въпросния коментар.Пострадалият се намирал в кабината на камиона
си, а подсъдимият от вън.След това И. отишъл да остави документите, които
държал в ръка, като през това време пострадалият слязъл от кабината
навън.Подсъдимият отново се върнал,като разправията по между им започнала с
нова сила. Разговор между двамата не се състоял, а по-скоро общуването им се
превърнало в скандал.Двамата се дърпали, бутали и съответно обиждали взаимно.
В един
момент подсъдимият И. ударил с глава пострадалия Р. в областта на носа, след
което му нанесъл и два удара с юмрук в областта на лицето.После подсъдимият си
тръгнал, като се запътил към личния си автомобил. След него тръгнал и
пострадалия Р., който стигайки до личния си автомобил извадил нещо наподобяващо
тръба и го ударил.След това от работилницата излезли работници, при което подсъдимият си тръгнал.
Пострадалият
се обадил на телефон 112.Не след дълго, на местопроизшествието пристигнали
служители на МВР-Видин и екип на ЦСМП-Видин, като пострадалия Р. бил откаран в
медицинския център за оказване на медицинска помощ.
По делото са разпитани свидетелите – К.Р., К.Е., К.М.,
Б.А. и Б.Б..
Свидетелят К.Р./граждански ищец и частен обвинител/
дава показания, в които твърди, че подсъдимият след като дошъл на работа се
запътил към него.Той седял в кабината на камиона си.Започнал да го обижда и
псува, след което отишъл до личния си автомобил и отново се върнал, като
продължил по същия начин.Пострадалият твърди, че той не го е обиждал, нито
псувал , а се опитвал да го укроти.След това подсъдимият го ударил с глава в
носа, при което устата му се напълнила с кръв, а след това замахнал с юмруци,
като му нанесъл два удара в областта на главата, от което лявото му око „се
затворило“.След това продължили нови удари с юмруци в горната част на тялото,
от които той се опитвал да се предпази, като последвали и ритници от страна на
подсъдимия.Подсъдимият тръгнал към личния си автомобил, а свидетелят го
последвал.И. извадил от автомобила си тръба, с която нанесъл няколко удара на
пострадалия, след което от работилницата излезли работници и той се
тръгнал.След това свидетелят се обадил на 112.
Съдът намира, че показанията на този свидетел са
правдиво дадени, пресъздават непосредствените му възприятия от случилото се с
него, дадени са с нужната конкретика, житейски обясними и логични са.Същите се
потвърждават и от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза,както и от
показанията на останалите свидетели що се касае до обстоятелствата, касаещи
главния факт на доказване, а именно извършено ли е деянието от подсъдимия,
време и място, както и предхождащите отношения между свидетеля и подсъдимия и
последващите такива.Показанията, които е дал свидетеля отговарят на социалния
му статус и житейски опит.Съдът не кредитира показанията на този свидетел в
частта, в която твърди, че не е отвръщал с обиди на подсъдимия, а само се е
опитвал да го спре.Безспорно установено е от разпита на останалите
свидетели-очевидци на различни етапи от случващото се , че и двамата са се
карали, блъскали, псували и обиждали.
Свидетелят К.Е. работи като шофьор в същата фирма, бил
е обучаван от подсъдимия, като деянието било извършено, след като се върнали от
курс в Полша, на следващия ден.Същият дава показания, че ги е чул да се карат,
обиждат и псуват.Нямал видимост към тях първоначално.След като си свалил багажа
отишъл към тях и видял, че си разменят удари с юмруци.Дава показания, че С.
тръгнал към камиона , за да си вземе документите, които били паднали, тогава К.Р.
скочил на гърба му и двамата паднали, след това С. успял да се измъкне,
изправил се и казал на свидетеля да си ходят.Качили се в личния му автомобил и
тръгнали.Свидетелят заявява, че К. имал кръв по носа, докато С. нямал видими
следи от наранявания.Дава показания също, че С. взел от лекия си автомобил
дръжка за миене на прозорци, но не знае защо е взел.Дръжката била дълга около
метър и с диаметър-два-три сантиметра.
Съдът дава вяра на показанията на този
свидетел в частта относно скандала по между им-караниците, псувните и обидите,
тъй като същите кореспондират и с показанията на останалите свидетели, както и
относно факта, че е видял кръв по носа на пострадалия, а подсъдимия , че е
нямал видими наранявания.В останалата част обаче не им дава вяра и не ги кредитира,
тъй като същите не кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.Прави впечатление, че показанията на този свидетел са дадени
избирателно, страдат и от вътрешно противоречие.От една страна твърди, че
взаимно са си нанасяли удари с юмруци, както и че пострадалия е съборил на
земята подсъдимия в гръб и е бил върху него, от друга страна казва, че
пострадалия е имал кръв по носа, докато подсъдимия не е имал видими
наранявания.Последното е безспорно установен факт и от останалите свидетелки
показания, както и от съдебно медицинската експертиза.Няма никакви данни по
делото по подсъдимия да е имало каквито и да било наранявания.А наранявания
биха се получили ако и върху подсъдимия са били нанесени удари с юмруци и е бил
съборен в гръб на земята от пострадалия, още повече че последният е с много
по-едро телосложение и ръст от подсъдимия.
Свидетелят Б.А. към момента на деянието
е работел като шофьор във фирмата.Същият дава показания, че е видял К. в
камиона си, а С. бил до личния си автомобил, не ги е виждал двамата заедно
навън.впоследствие разбрал от колегите си, че се били сбили, но той самият нито
е видял, нито е чул някаква разправия по между им.
Показанията на този свидетел не
допринасят особено за разкриване на обективната истина в процеса, респективно
доказване главния факт на обвинението.Единствено, за което свидетелства е, че
действително на този ден е имало разправия между пострадалия и подсъдимия, но
това го е разбрал от трети лица.
Свидетелят Б.Б. е работел като монтьор във фирмата към
момента на деянието.Същият заявява, че това, което е видял излизайки изпод
ремаркето, което поправял са дърпания, бутания.По лицето на К. имало кръв и
наранявания по лицето.
Прави впечатление, че и този свидетел е
доста пестелив в показанията си.Твърди, че не е чул нищо под ремаркето, тъй
като било шумно.Но и той като останалите свидетели е видял кръв по лицето на
пострадалия.
Свидетелят К.М. е работел по
преписката, която е била образувана в РУ-ВИДИН по случая.Същият дава показания,
че когато е отишъл на място и двете лица не са били там.Разпитвал служители на
фирмата, както и пострадалия, който представил медицинско пред него.
Показанията на този свидетел не
допринасят за изясняване на обективната истина в процеса, въпреки че същите са
дадени добросъвестно и отразяват непосредствената му работа по случая, който му
е бил възложен.
В крайна сметка от свидетелските
показания се установява по безспорен и несъмнен начин, че е имало спречкване
между пострадалия и подсъдимия, че последният е нанесъл удари в областта на
лицето на пострадалия, както и че свидетелите са видели тези наранявания, както
и кръв по лицето/носа/му.
Горните факти се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: заключение на СМЕ ПД № 17/17 г.,изготвена от д-р А.И., видеотехническа експертиза,
свидетелство за съдимост, приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 283 от НПК.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни № 17/17 г., на
пострадалия К.Р. е причинено счупване на тялото на лява ябълчна/зигоматична/кост, кръв в левия
синус, контузия на главата с подкожни хематоми в челната област, кръвонасядане
на клепачите на лявото око, кръвонасядане на кожата на лява слепоочна област,
ляво ухо, контузия на долната устна и две разкъсни наранявания на лигавицата,
ожулване на ляво коляно.
Счупването на зигоматичната кост , за която се захваща
големия дъвкателен мускул води до трайно затруднение на храненето и говора.
В съдебно заседание д-р А.И., която е присъствала на
разпита на всички свидетели по делото заявява, че поддържа изготвеното
заключение, заявява, че причинените увреждания отговорят да се причинени по
начина съобщен от част от свидетелите, респективно от удар с юмрук по
лицето.Обяснява, че яблъчната кост е доста масивна кост, която се чупи с
по-голяма сила, от колкото долното челюст например.
Съдът е приел заключението на вещото лице, тъй като
счита, че същото е компетентно изготвено, добросъвестно дадено и съобразено с
всички събрани по делото доказателства.
По делото е изготвена и видеотехническа експертиза,
която е дала заключение, че записаната информация не е манипулирана, същата е
автентична.В същото време обаче, не може да се извлече конкретна информация,
тъй като качеството на записите е много лошо, с ниска разделителна
способност.Изваденият снимков материал не може да бъде използван за провеждане
на лицево-идентификационно изследване.Единственото, което е установено, че са
налице две лица от мъжки пол, които спорят, като спора прераства във физическа
саморазправа.
В тази насока са и обясненията на вещото лице А.К. в
съдебно заседание
Съдът е приел заключението на вещото лице, тъй като
същото е компетентно изготвено, добросъвестно дадено и съобразено с предоставения
суров материал-предмет на експертизата.
Подсъдимият се е възползвал от правото си и е дал обяснения.Същият
твърди в обясненията си, че действително е нанесъл удар, но не с юмрук, а с
четката за сняг.Твърди, че преди това са се бутали, разменяли са си шамари, но
не и юмруци, както и че пострадалия го е обиждал и псувал, докато той се
опитвал да го възпре.
Съдът счита, че в конкретния случай обясненията на
подсъдимия представляват защитна теза, но не и годно доказателствено средство,
тъй като противоречат на събрания доказателствен материал.Безспорно устоновено
е, че наранявания е имало само по пострадалия, докато по подсъдимия не е имало
такива. Освен това обясненията на подсъдимия не
намират опора и в приетата СМЕ,
която както бе посочено по-горе е категорична,
че счупването отговаря да е причинено с
юмрук, както и че се изисква доста по-голяма сила за счупване на зигоматичната
кост.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия иска от съда оправдателна присъда или
алтернативно преквалифициране на деянието по чл. 132, ал.1,т.2 от НК, като не
сочи кое от предложенията на чл. 131, ал.1 е налице , а именно“с насилие, тежка
обида, с клевета или друго противозаконно действие…“.Съдът намира, че нито едно
от тези предложения, хипотези не е налице.Безспорно установено по делото е, че
именно подсъдимият е тръгнал да се разправя с пострадалия и то за коментар в
социална мрежа, който е бил написан още в края на м.НОЕМВРИ 2017г., т.е. два
месеца преди деянието.Безспорно установено е, че и двамата са се псували и
обиждали взаимно, бутали се.
Не на последно място следва да е налице и кумулативно
дадената предпоставка от тези действия да са настъпили или да е било възможно
да настъпят тежки последици за виновния или негови близки.Видно от установената
фактическа обстановка,респективно от поведението на пострадалия е, че нито с
действията, нито с думите си е създал каквато и да било възможност за
настъпването на тежки последици за подсъдимия или негови близки.
Съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ №3/27.09.1979г. на ПЛЕНУМА НА
ВС счупването на челюстта е самостоятелна
съставомерна последица от деянието. Под "счупване" трябва да се разбира
и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции, а именно
дъвченето или говоренето. Това увреждане може да бъде само временно.Увреждането на челюстта обхваща и
счупването или пукването на ябълчната кост, която функционално е свързана с
горната челюст.
В конкретния случай се намираме именно в тази хипотеза
на счупена ябълчна кост, която функционално е свързана с горната челюст, както
е отразено и в заключението на СМЕ.
Видно от горното е, че подсъдимия С.И. е извършил деянието-предмет на настоящето
производство.
Видно от справката за
съдимост на подсъдимия е, че същият не е
осъждан.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението
е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият –С.П.И. ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден
за престъпление по чл.129, ал.2 във вр.с
ал.1 от НК
за причиняване на средна телесна повреда на К.Р.
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият
С.И. ***, в гараж на транспортна фирма „А.Т." ООД, намиращ се в
„Западна промишлена зона", чрез нанасяне на удари с юмрук, причинил средна
телесна повреда на К. ***, изразяваща се в счупване на зигоматичната кост,
водещо до трайно затруднение на дъвченето и говоренето
От
субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, т.е. подсъдимият –И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
преди и по време на извършване на деянието.
Видно от възприетата по
горе фактическа обстановка, че подсъдимият И. съвсем съзнателно е тръгнал да се
разправя с пострадалия Р. и след като с последния влезли в разправия, последвана от
бутане и блъскане по между им, то подсъдимият му е нанесъл удар в областта на
лява скулна област и то с юмрук.
Всички тези обективно
установени факти от действителността сочат единствено и само, че подсъдимият е
целял настъпилия вредоносен резултат, като е осъществил същия с преки свои
съзнателни действия.
За извършеното престъпление
от И. се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години.
Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,обстоятелството,
че се е чувствал засегнат от коментар на пострадалия в социалната мрежа.
Отегчаващи вината
обстоятелства на подсъдимия съдът не отчете.
Ето защо наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.54 от НК при превез на смегчаващите отговорността обстоятелства, като
с оглед изпълнение на целите визирани в чл. 36 от НК бъде определено в
минимален размер. Съдът намира, че на подсъдимия И. следва да бъде наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ
МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Гражданският иск е предявен за сумата от 6 000
лева.Същият се явява явно завишен.Съдът след като съобрази събраните по делото
доказателства-писмени и гласни и на основание чл. 52 от ЗЗД ще следва да
определи размера по справедливост.
Подсъдимият С.П.И. ще следва да бъде осъден да заплати
на К.Г.Р. сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляващи стойността
на нанесени неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 26.01.2017 г. до окончателно
изплащане, като до пълния размер от 6 000 (шест хиляди) лева предявения граждански иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Подсъдимият С. И. следва да бъде осъден да заплати на К. Р. направените по делото разноски за
адвокатски хонорар в размер на 400 (четиристотин) лева.
Подсъдимият С.П.И. следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 60.00 (шестдесет)
лева, както и да заплати по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 266.87
(двеста шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки) лева,
представляваща разноски за вещи лица по досъдебното производство и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Видински районен съд сумата от
160 (сто и шестдесет) лева, представляваща разноски за вещо лице по съдебното
производство.
Водим от горното, на основание закона
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: