Решение по дело №31/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                       Гр. София, 03.06.2019 година

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV - ти състав в публичното заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН И.

                                                                                   2. ДАНИЕЛА КОСТОВА

 

при секретаря Ваня Костадинова и с участието на прокурора Емилия Станинска, като разгледа докладваното от съдия Костова ВНОХД 31/2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:       

 

С присъда от 21.06.2018г. по НОХД 1428/2015г. на Специализирания наказателен съд, III-ти състав, подсъдимият И.С.Г. бил признат за НЕВИНЕН в това, че в периода от края на месец март 2014г. до 29.07.2014г. на територията на гр. В. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Н. С. Т. и участници Г. Г. М. и Н. Ц. Ц., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК – без надлежно разрешително да придобива, държи и разпространява високорискови наркотични вещества – марихуана, кокаин и хероин, поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК.

Със същия съдебен акт на основание чл.354 ал.6 от НК съдът е отнел в полза Държавата иззетите по делото наркотични вещества. Разпоредил се е и с останалите веществени доказателства по делото.

Недоволен от присъдата е останал представителят на Специализираната прокуратура, който я е атакувал с въззивен протест, депозиран в законоустановения срок.

Във въззивния протест са наведени декларативни оплаквания за неправилност на присъдата. Твърди се, че за виновността на подсъдимия Г. са събрани доказателства – посочени като такива са „разпити на свидетели, разпити на свидетели със запазена в тайна самоличност и СРС, които разгледани в съвкупност водят до непротиворечив извод за неговата виновност“. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс.Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да „му се наложи наказание съгласно нормите и приниципите в НК“.  В протеста не са направени искания за събиране на доказателства. След запознаване с мотивите на присъдата не са изложени допълнителни мотиви към протеста.

               В съдебно заседание представителят на Апелативна специализирана прокуратура поддържа протеста и пледира присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс.Г. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Прокурорът коментира в пледоарията си кредитираните от първостепенния съд показания на св.Н. Т.  (по отношение на когото делото е решено със споразумение) като отбелязва, че този извод следва да се подложи на внимателен анализ и то именно в контекста на цитираните от СНС разговори от ВДС от дата 30.06.2014г., на които съдът се е позовал. Аналзирайки ги, прокурорът достига до различен фактически извод, а именно за установено високо ниво на конспиративност на разговорите, които не са в посока коментар на АТВ на подс.Г., а чиято цел е осъществяване на среща между подс.Г. и св.Г. М.  във връзка с наркотични вещества. Подкрепя извода си и с анализ на разговорите между св.Н. Т. , св.Г. М.  и подс.И.Г. от дата 12.07.2014г. като посочва, че именно тези разговори и СМС-си кореспондират със схемата, по която работи престъпното сдружение, описана от св.С. С.  и св.К. К. . Към този анализ привнася и показанията на св.Д. М. , защитени свидетели с номера 96 и 104, както и разпознаването, извършено от защитен свидетел номер 96. С тези доказателства счита, че е преодоляна забраната на разпоредбите на чл.124 от НПК и чл.177 от НПК. Съответно, че такъв анализ на доказателствата води до различни фактически и правни констатации от тези, направени от първоинстанционния съд, което налага отмяна на оправдателната присъда и постановяването на осъдителна присъда от въззивния съд.  

Защитникът на подсъдимия Г. заема становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната пристда, която моли да бъде потвърдена. Позовава се на недоказаност на обвинението и на правилото, че присъдата не може да почива на предположения. В този аспект коментира изтъкнатите от обвинението доказателства.

Подсъдимият И.Г. в личната си защитната коментира изолирано някои от свидетелските показания, както и обстоятелството, че в част от инкриминирания период е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Заявява, че е невинен.

В последната си дума моли присъдата на СНС да бъде потвърдена.

 

Апелативният специализиран наказателен съд, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и законосъобразността на протестираната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК намира, че в конкретния казус са налице основанията, визирани в чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК.

 

В рамките на въззивното производство съдът проведе съдебно следствие, в изпълнение разпоредбите на чл.13 и чл.107 от НПК. Допълнително бе разпитан св.Д. М. , както и по отношение на показанията му от досъдебното производство бе приложен инструмента на чл.281 ал.4 от НПК. На основание чл.281 ал.1 т.1 и 2 пр.2 от НПК бяха прочетени показанията на свидетели с тайна самоличност номера 96 и 104, поради служебно констатирани непълноти и несъответствия в показанията им, дадени пред СНС и тези от ДП. Установен и разпитан в качеството на свидетел бе Г. Г. М. (по отношение на когото НОХД 1428/2015г. на СНС е приключило със споразумение, също както и по отношение на св.Н. Т. ). 

 

         I.Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.С.Г. (с прякор „Ч.“) с ЕГН ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, живущ ***.

Последното му осъждане било по НОХД 3946/08г. по описа на РС В., като за престъпление по чл.131а пр.1 вр.чл.131 ал.1 т.5 вр.чл.128 НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и 11 месеца и на осн.чл.70 ал.7 НК било приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 322/11г., а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и 8 месеца, по което подсъдимия е бил условно предсрочно освободен с определение по ЧНД 795/2005г. на ОС В., влязло в законна сила на 15.05.2005г. С определение по ЧНД 2918/09г. на РС В. на осн.чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК било извършено групиране на наложените на подсъдимия наказания по НОХД 278/09г. на РС В. и НОХД 3946/08г. на РС В. като било определено най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 11 месеца. Наказанието било изтърпяно от подс.Г. на 23.09.2013г. (справка за съдимост – л.807-811 от съдебното следствие).

Предходни осъждания подс.Г. имал за престъпления по чл.197 от НК (по НОХД 3431/2000г. по описа на РС В.) и по чл.199 от НК (по НОХД 322/2001г. по описа на ОС В.).

 

Свидетелят Н. Т.  (с прякор „Чирпанския“) живеел в гр.В.. Той се занимавал с разпространение на наркотични вещества от 2004г. (осъждан неколкократно за престъпления по чл.321 ал.3 от НК и чл.354а от НК за деяния, извършени през 2004г. и в следващите години, според справката му за съдимост). В различни периоди в тази си дейност той бил подпомаган от различни лица - Н. И. , П. Б.  („П.  “), А. К.   и Н. П.  . Всички те набирали дилъри, на които предавали за продан наркотичните вещества и в последствие получавали придобитите от продажбата парични средства. В този период, но преди инкриминирания, като дилър работел и св.М. М.   („Мишкаря“), който отговарял за продажбата на наркотици на територията на кв.А. в гр.В., като самият той също набирал отделни дилъри за разпространение на марихуана и хероин на улично ниво. Самото предаване на наркотичните вещества ставало по различни начини – или чрез лично предаване, или чрез оставянето на НВ на точно определени места, уговорени предварително, откъдето свидетелят ги вземал. При недоволство от дейността на св.М.М.  имало случаи на нанесен му побой от страна на членове на групата.  

През 2005г. към дейността по продажба на наркотични вещества била принудена да се включи и Е. И. Я.  , след като била посетена от група лица, сред които св.Н. Т. , св.Н. Ц.   („Ч.  “), П. Б.  „П.  “, лица с прякори Н. М.   и С. Ч.   и й било казано, че ако не се включи в дейността по разпространение на НВ, синът й (св.А. А.  ) ще пострада. Поради тази причина Я.   разпространявала за групата наркотични вещества (НВ) от 2005г. до 2008г., когато била задържана. След това същите лица се опитали по аналогичен начин да принудят сина й да продава НВ, като след неговия отказ му нанесли побой.

С разпространение на НВ се занимавал и св.Г. М.  („Ж.  “), който през 2007г. поискал от св.Д. М.  („Б.  “) да продава наркотични вещества в гр.В., за да може така да изплати паричното задължение на брат си – св.М. М.  , който по това време бил в затвора. Св.Д. М.  вземал от св.Г. М.  хероин, предавал го на дилъри, които в рамките на една–две седмици следвало да продадат наркотичното вещество и да отчетат получените пари на свидетеля, а той да ги предаде на св.Г. М. .

През 2007г. св.Н. Т.  изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД 1937/2006г. на ОС В. в Затвора В., където се запознал с подс.И.Г.. През годините след установяването на познанство двамата поддържали връзка, но не интензивна. Тя се изразявала в редки срещи и телефонни разговори.

Св.Г. М.  (известен още и като „Ж.  “) също познавал подс.И.Г.. Познанството им било бегло, установено в заведения, които и двамата посещавали, а давността му била няколко месеца преди задържането на свидетелите Н. Т.  и Г. М.  на 29.07.2014г.

Св.Н. Ц.   и подс.И.Г. не се познавали.  

На неустановена дата през 2007г. след освобождаването от затвора на св.Н. Т.  в бар „ Б.“, находящ се в гр.В. кв.А., се провела среща между него, св.Г. М. , св.Д. М.  и други лица. Там св.Д. М.  се запознал със св.Н. Т.  и разбрал, че той е лидерът на групата. Продължил дейността си в нея по разпространение на НВ до 2009г., когато през лятото групата била задържана по обвинение за извършено престъпление по чл.321 ал.3 от НК. Св.Д. М. , св.Н. Т.  и лицата П. Б.  („П.  “) и Н. И.  били осъдени за горното с наложени ефективни наказания „Лишаване от свобода“. Дейността по разпространение на наркотични вещества продължила да се ръководи от св.Н. Т.  от Затвора и да се изпълнява от св.Г. М. , който бил на свобода.

По време на престоя си в Затвора В. св.Д. М.  се запознал с подс.Г., който също изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. След като изтърпял наказанието си през 2011г. св.Д. М.  се срещал със св.Г. М. , а така също и със св.Н. Т.  след неговото освобождаване на 06.03.2014г. Бил убеждаван от тях да възобнови дейността си за групата, но той отказал. През 2014г. св.Т. поискал от св.Д.М. да го свърже с лице, което произвежда наркотично вещество „пико“ (С. „Ч.“). В края на 2014г. св.Н. Т.  поискал от св.Д. М.  да му намери половин или един килограм червен фосфор и му писал, че един човек ще се свърже с него по този повод. По-късно подс.И.Г. се свързал по Вайбър със св.Д. М. . Последвала и среща между дамата, която засягала същата тема и на която св.Д. М.  обяснил на подс.Г., че не може да намери и достави исканото вещество.

През периода месец март 2014г. и до 29.07.2014г. св.Н. Т.  продължил да се занимава с разпространение на наркотични вещества, подпомаган от св.Г. М. . През месец юли 2014г. св.Н. Т.  се договорил с лицето Г. С.  за доставка на 1301,65 грама марихуана. Доставката била реализирана на 29.07.2014г. като при пристигането си в гр.В. Г. С.  бил посрещнат от свидетелите Н. Т.  и Г. М. , съвместно с които бил задържан преди предаване на наркотичното вещество в МОЛ В..

В краят на посочения в обвинението инкриминиран период, през месеците от май до юли 2014г. подс.Г. провел няколко телефонни разговора (общо 12 на брой) и срещи със св.Н. Т. . По време на срещите обсъждали възможността подс.Г. да паркира АТВ на паркинг, находящ се в гр.В. в близост до лятно кино Тракия (където св.Т.  имал познат), а телефонните им разговори били изключително кратки. Част от тях касаели проблеми на подс.Г. с АТВ, съобщаване на факти относно новата му месторабота, уговаряне на срещи, както и други с неясно съдържание.

Към инкриминираният период св.Н. Т.  използвал мобилен телефон с номер ………..; подс.И.Г. – мобилен телефон с номер …………; св.Г. М.  - мобилни телефони с номера ……….., ……….., ………... Телефонната комуникация на св.Т.  и св.М. била проконтролирана със СРС.     

II. По доказателствата:

Аналогична фактическа обстановка е приел и първоинстанционния съд, който е наблегнал и на множество подробности по дейността на свидетелите Н. Т. , Г. М.  и други лица във връзка с разпространение на наркотични вещества и в период, предхождащ инкриминирания по делото. Приетите от СНС факти намират опора във формираната доказателствена съвкупност. Правно релевантните факти са изяснени убедително и в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Те се променят незначително след доказателствени способи, използвани от въззивната инстанция.

Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е достигнал до верни изводи. Събраните доказателства са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което детайлно и прецизно е отразено в мотивите. Изводът на първата инстанция по въпросите на чл. 301 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК са основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно не е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия И.Г. по предявеното му обвинение.

           Въззивният съд се солидаризира с оценката на контролираната инстанция на показанията на свидетелите Н.Т. , Н.Ц. , Д.М. , М.М. , Б.Ц. , А. А., С. С., К. Т., Д. И. и Р. Н. и на свидетелят с идентификационен № 103. По отношение на свидетелите с идентификационни № 104 и 96 зае по-различна позиция, свързана с извършените следствени действия по отношение на тях при разглеждане на делото от АСНС. СНС е подложил на задълбочен анализ показанията на свидетелите. Мотивирано е изяснил кои и в коя част кредитира като житейски убедителни, логически издържани, кореспондиращи помежду си и с информацията, обективирана във ВДС.

         Въззивният състав се солидаризира напълно с изводите на първостепенния съд по включените в доказателствената съвкупност като годни и относими по делото доказателствени източници протоколи от процесуално следствени действия: от 29.07.2014г. за обиск на лицата Г. С. , Г. М.  и св.Н.Т.  (т.1, л.61-65), които съдържат данни за намерените в тези лица вещи, одобрени от компетентния първоинстанционен съд на основание чл.161 ал.2 НПК; протокол от 29.07.2014г. за претърсване на управлявания от Г. М.  л.а. БМВ с …….. (т.1, л.75) с изземване на съответните вещи (сред които кокаин с тегло 4,95грама на стойност 940,50лв.), последващо одобрен от съд по реда на чл.161 ал.2 НПК; протокол за претърсване на л.а. Ауди с ………., управляван от Г. С. на 29.07.2014г., одобрен по реда на чл.161 ал.2 НПК(т.1, л.86-89), в който са открити относими към делото вещи, сред които картонче с изписан текст „Черпанеца ………“ и няколко отделни пакета с трева, установена в последствие чрез ФХЕ като марихуана с тегло 1301,65 грама на стойност 7809,90лв.; протоколи за извършено разпознаване от свидетели с идентификационни номера 96 и 104 (т.3, л.359, л.366, л.387, л.394) на подс.Г. и на св.Н.Ц. ; протокол за претърсване на недвижим имот, обитаван от св.Н.Т. ; множеството писмени документи - такива, предоставени от мобилните оператори и носещи информация за мобилни телефонни номера и трафични данни за инкриминирания период (няма изискани за подс.Г.), такива изискани свързани с личността на подсъдимия (свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние); свидетелство за съдимост на св.Н.Т.  (от което са видни предходни негови присъди за извършени престъпления по чл.321 ал.3 НК: по НОХД 1937/2004г. по описа на ОС В. (с инкриминиран период 25.03.2004г.–04.06.2004г.), по НОХД 1773/2009г. по описа на ОС В. (с инкриминиран период м.02.2009г.-27.04.2009г.) и по НОХД 1332/2008г. по описа на ОС В. (с инкриминиран период м.05.2007г. -04.06.2007г.). Подобни на гореописаните процесуално следствени действия по отношение на подс.Г. в рамките на ДП не са били извършвани.

           Първостепенният съд е направил подробен анализ на показанията на свидетелите по делото. Съставът на въззивния съд би ги разделил условно на три групи: свидетели, участвали в процесната ОПГ и техни близки; свидетели, които в различни периоди са извършвали дейности по разпространение на наркотици за част от членовете на настоящата ОПГ  и такива, с поглед върху дейността на групата през инкриминирания период; свидетели – полицейски служители.

         Преди да пристъпи към анализ, съдът счита нужно да отбележи, че част от показанията на свидетелите са били приобщени от СНС по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК като дадени пред друг съдебен състав – това са показанията на свидетелите Д. М. , М. М.  , св.А. А.   и свидетели с идентификационни номера 103 и 104 (определение от 15.03.2018г. – том 3 от съдебното следствие, л.761-гърба и 762).

         1.По първата група свидетели:

         Това са св.Н.Т. , Г. М., Н.Ц.  и Р. Н..

         Детайлно СНС е анализирал показанията на св.Н. Т. , дадени в хода на съдебното производство. По отношение на този свидетел (както и на св.Г. М.  и Г. С. ) наказателното производство е приключило със споразумение на 27.10.2017г. по НОХД 1428/2015г. по описа на СНС. Съдът се е доверил на показанията на св.Т.  като е коментирал обстоятелството, че те съдържат конкретика и кореспондират с показанията на други свидетели по делото, справките за съдимост, ВДС по делото и другите доказателства. Св.Т.  признава, че действително се е занимавал с разпространение на наркотични вещества и през инкриминирания период, действайки като ръководител на групата с участието на св.М. и осъдения Г. С.. Отрича обаче в тази дейност да е участвал и подс.Г.. Дава сведения и за началото и мястото на запознанството си с подс.Г. ***, където и двамата са изтърпявали присъди в периода 2007-2008г.). Посочва, че след това двамата са поддържали отношенията си, но не много активно. Признава, че в инкриминирания период са се срещали един или два пъти и посочва причините за срещите – да разрешат проблема с паркиране на АТВ-то на подс.Г. на паркинг на познат на св.Т. . Разказва и за телефонни разговори, които са провеждали, но за чието съдържание няма спомен. Смята, че подс.Г. и св.Г. М.  не са поддържали никакви отношения. Заявява, че св.М. не му е казвал, че се познава с подс.Г. и че в инкриминирания период той не ги е виждал заедно. Категорично заявява, че под.Г. не е участвал в групата му и че той наркотици на него не е давал. Допълва, че не е знаел дали подс.Г. в този период се е занимавал с разпространение на наркотични вещества сам или в група с други лица, както и дали е употребявал такива. АСНС споделя виждането на първостепенния съд, че показанията на този свидетел следва да се кредитират като такива дадени от ръководител на процесното ОПГ, който разказва за дейността на групата от първо лице и чиито показания намират и друга доказателствена опора, както и предвид това, че сключеното от него споразумение дава основание да се счита, че той не е заинтересован от изхода на делото. Показанията му относно отношенията, срещите и телефонните му разговори с подс.Г. и св.М. се подкрепят от приложените по делото ВДС. При прочита им е видно, че между св.Т.  и св.М. протича оживена ежедневна комуникация – телефонни разговори, СМС, изходящи от св.Т.  към св. М., съдържащи телефонни номера и/или имена на различни лица. Св.Т.  получава обаждания от различни неустановени лица, в повечето от които те искат среща със св. М., след което Т.  чрез телефонно обаждане изпраща св.М. на срещата. В разговорите прави впечатление масовата употреба на термини „въжета“, „полуоска“, „акумулатор“, като от контекста се добива впечатление, че това са кодирани думи, както и че св.Т.  и св.М. са наясно с истинското им значение. Възможно и логично е, както твърди С. С., разговорите да касаят наркотични вещества и посредством обажданията си св.Т.  да е насочвал св.М. към места и хора, където последния да осъществи разпространение на наркотици, но категорични доказателства в тази посока няма. Св.Т.  не е споделил пред съда как точно е било осъществявано разпространението на забранените субстанции. Ограничил се е да спомене само, че „за наркотици … с Галин сме си обсъждали тази тема, работили сме заедно“. Не е дал конкретика как и какво точно са си обсъждали със св.М. и по какъв начин са развивали противозаконната си дейност. Би могло да се допусне, че това е ставало по описаната от С. С. схема (за която няма доказателства по делото), но не би могъл да се изключи и друг подход при разпространението на наркотичните вещества. Тук следва да се посочи изрично, че С. С. (полицейски служител) излага пред съда факти, станали му известни не от преки негови впечатления, а от оперативна информация, както и от анализ на експлоатираните по делото СРС. Липсата на възпроизвеждане на лични възприятия и предоставяне на вниманието на съда на „оперативна информация“ и на „анализ“ на СРС основателно е дало повод на СНС да игнорира свидетелските показания на С.  в тази им част, при положение, че по делото са налични ВДС, в резултат на експлоатацията на СРС, от които съдът може да добие непосредствени впечатления. Показанията на свидетеля в тази им част са производни, почиват на интерпретации и оценки, а по делото са налице първични доказателства, които именно следва да ангажират вниманието на съда. Принципът за непосредственост в НПК изисква събиране на първични доказателства, когато такива могат да се открият. В този смисъл е недопустима замяната им с производни (каквито за показанията на С. С. в частта им, в която коментира данни и свои изводи от СРС).  Т.е. налице е законосъобразен отказ да се кредитират показания, които пресъздават и интерпретират факти, събрани чрез друг доказателствен способ, в случая ВДС. Този извод се споделя и от настоящия съдебен състав. Във ВДС липсват данни за усилена комуникация между св.Т.  и подс.Г.. Нещо повече – ВДС дава информация, напълно съответна на показанията на св.Т. . Видно е, че между него и св.М. е имало непрекъсната и активна комуникация; видно е, че контактите му с подс.Г. са спорадични и че действително двамата споменават АТВ-то на подс.Г.; видно е и заявеното от него, че св.М. не е имал контакт с подс.Г.. Тук следва да се посочи, че св.Т.  излага лични впечатления, казвайки „не съм ги виждал заедно“, М. „не ми е казвал да се познава с Г.“. От проконтролираните чрез СРС разговори на св.М. не се установяват разговори с подс.Г., а при обаждане на св.Т.  на св.М. на 30.06.2014г. с указания да помогне на подс.Г., се установява, че св.М. не разполага с номера на неговия мобилен телефон, което налага да потърси св.Т.  за уточнение. Св.Т.  казва на св. М., че на „тоя приятел му се е счупило АТВ-то, бе…Виж го там, моля ти се, направо ми наду главата.“. На въпрос на св.М. къде е този човек св.Т.  отговаря „Ами не знам. Тука съм-мука съм. Аз не мога да го чуя. Ко, той ремонтира ли го сега, кво прай, не знам.“ и му казва да му звънне. По-късно св.М. позвънява на св.Т.  и го пита какъв е телефонния номер на човека („кажи номера, викам, бе“).

         Разпитан пред въззивния съд св.Г. М.  отрича  съществуването на ОПГ и собственото си участие в него, а в останалата част потвърждава казаното от св.Т.  – споделя, че познава подс.Г. от няколко месеца преди задържането им; че не ги е запознавал св.Т. , а се познават от заведенията, които посещават, че „са се засичали“ в тях; твърди, че не знае дали подсъдимия употребява наркотични вещества, че не го е снабдявал с такива и че не знае дали се занимава с разпространение на такива вещества; споменава случката, за която говори и св.Т.  за проблема с АТВ на подс.Г., когато е бил помолен от св.Т.  да му окаже помощ. Заявява, че не е ходил лично, а е изпратил негов познат, който притежава въже, за да помогне. Съдът кредитира показанията на този свидетел с изключение на частта, в която отрича признатия от св.Т.  факт на съществуващото ОПГ и дейността му, тъй като това е установено по делото (предвид показанията на св.Т. , обвинението на св.М. по чл.354а от НК и множеството относими материали, касаещи престъплението по чл.321 от НК). Частта от кредитираните от съда показания на св.М. се подкрепят и от съдържанието на ВДС, според което между св.М. и подс.Г. не е установена никаква комуникация. Факт е обаждането към св.М. от страна на св.Т.  за оказване помощ на подс.Г. при техническа авария с АТВ-то му, за което подсъдимия потърсил помощ по телефона от св.Т.  (подробно разговорите са описани по-горе).

         Показанията на св.Т.  се подкрепят и от тези на друг свидетел, който според обвинението също е бил участник в ОПГ. Св.Н.Ц.  твърди, че не познава подс.Г., че не е чувал нито името, нито прякора му от св.Т.  („Чупито“), че не знае св.Т.  да е давал указания на подсъдимия, свързани с наркотици. Няма доказателства по делото, които да оборват твърденията му. Заявеното от св.Ц.  във връзка с инцидент със св.М. в дискотека „Час Пик“, за който той бил помолен от св.Т.  да помогне се потвърждава от ВДС -  по проблем, възникнал със св.М. в дискотеката, последният потърсил помощ от св.Т.  (тел разговори 88-93 от ВДС, том 1). Св.Ц.  сочи още, че е виждал братята М. и Д. М. и покрай св.Т. , което се потвърждава от тези свидетели. Отрича да познава св. М. Ц. , а последният заявява, че не познава никой от членовете на ОПГ, включително и подс.Г.; че е бил потребител на кокаин и разпространител на наркотични вещества през 2016г., които е вземал от лице с име Мартин. По отношение показанията на св.Н.Ц.  съдът отчита обстоятелството, че наказателното производство срещу него не е било приключило към момента на депозиране на свидетелските му показания, поради което не ги кредитира в частта, в която свидетеля заявява, че „Г. не знам да е участвал в ОПГ с Г. М. , Н. Т.  и мен.“. Счита, че св.Ц.  не би извършил признание на факти, уличаващи го в престъпление при факта на висящо срещу него наказателно производство.

         Св.Рита Недялкова, която съжителствала със св.М. до задържането му, посочва близка връзка между последния и св.Т. . Не знае дали св.М. познава св.Ц.  и подс.Г.. Сочи, че тя не познава подс.Г. и че й е известен от делото.

                   2.По втората група свидетели:

         Това са Д.М. , М.М. , Б.Ц. , А. А., както и свидетелите с идентификационни № 103, 104 и 96.

         Първоинстанционният съд е развил верни съображения за доказателствената стойност на показанията на св.А. А.. Приел ги е за достоверни, но правилно е заключил, че не касаят факти, свързани с предмета на делото. Св.А.  съобщава данни за период 2005-2008г., когато майка му е била принудена да работи по разпространение на наркотични вещества за св.Т.  „Чирпанския“. Споменава още и лица с прякори „Ч.  “, „П.  “, „ М.“ и С. Ч.  , които са посочени и в показанията на братята М. и – Н. И.  „ М.“, П. Б.  „П.  “ и св.Н.Ц.  („Ч.  “). През 2008г. с цел принуждаване да извършва за тях същата дейност, след като майка му била задържана, му нанесли побой. След отказът му вече не бил притесняван от тях.

         Показанията на свидетел с идентификационен номер 103 сочат данни единствено за деятелност на св.Н.Т.  и негов близък приятел в период след инкриминирания и в разпита на свидетеля няма никакво споменаване на името на подс.Г.. За тях В този смисъл същите не допринасят за разкриване на обективната истина по делото, макар че за тях следва да се отбележи, че сочат директна покупка на наркотик от св.Т.  от страна на свидетеля, т.е. базирани на лични впечатления.

         Разпитан за първи път като свидетел в хода на съдебното дирене пред първата инстанция на 03.05.2018г. е  М. Ц. . Името му е посочено в показанията на свидетели с идентификационен номер 104 и 96, според които подс.Г. е снабдявал с наркотици св.Б.Ц. , който ги е разпространявал, след което по обратния път парите са били събирани и отчитани на св.Н.Т. . Св.Б.Ц.  в съдебно заседание е заявил, че не познава никой от членовете на ОПГ, включително и подс.Г.. Признава, че е употребявал кокаин и е разпространявал наркотични вещества през 2016г., които е вземал от лице с име Мартин, за което е бил и осъден. Посочва, че през 2014г. не е познавал подс.Г. и че го познава от заседание по делото на съда от 2018г. Показанията на този свидетел не носят информационна стойност за инкриминирания период и за участието на подс.Г. в процесното ОПГ От показанията на свидетели с идентификационен номер 104 и 96 също не могат да се изведат данни, че казаното от тях е на база лични впечатления. Напротив, разпитан пред въззивния съд свидетел с идентификационен номер  96 заявява (л.100-101), че не е виждал лично подс.Г. да продава наркотици и да дава такива на св. М. Ц. . Свидетел с идентификационен номер 104 в с.з. пред СНС (том 2 от съдебното следствие–л.305-307) е заявил, че лице с прякор „Чупито“ събира парите от продажбата на наркотични вещества и ги отчита на Чирпанския. На уточняващи въпроси е заявил, че не е виждал „Чупито“ да продава наркотик. В хода на въззивното следствие (л.105 от въззивното производство), свидетеля идентификационен номер 104 потвърди твърденията си, че св.М. и „Чупито“ са снабдявали св. М. Ц.  с наркотици, уточнявайки, че „пред мен не съм виждал да си предават групата помежду си наркотици, но съм виждал „Чупито“ как ръководи дилъри – кой на кого да разпространява и кой на кого да отчита.“ В тази информация липсва конкретика по отношение на начина на ръководене на дилърите от страна на подс.Г., както и кои са те, а също дали сред тях е и св.Б.Ц. . Разказът на свидетеля се допълва с информацията, че „ходи по заведенията“ и там вижда „отношенията между тях - кой на кого разпространява и кой на кого отчита“. От цитираното не може да се изведат с категоричност данни за участието на подс.Г. в разпространението на наркотици на св.Ц. , нито при събирането на пари от тяхната продажба, каквото е било първоначално заявеното от свидетеля. Показанията са декларативни, не са базирани на конкретни ситуации, лично възприети от свидетеля. Но дори и свидетелят да е бил очевидец на такива – за тях той не дава конкретна информация, както и не обяснява как точно подс.Г. „ръководи дилъри“ и кои са те. В горният смисъл и съдът не приема за установено по делото св. М. Ц.  да е бил дилър на подс.Г..

         Много подробни показания по делото са депозирали братята М. и, които в различни периоди от време, но преди инкриминирания, са работели за групата на св.Н.Т. . Св.М. М.   сочи период на дейност преди 2012г., т.е. преди инкримирания период. Определя в показанията си св.Т.  като „шеф“ на групата, споменава още имената на Н. И.  „ М.“, П. Б.  „П.  “, А. К.   и Н. П.  . По отношение на подс.Г. заявява само, че го познава от Затвора, където и двамата са търпели присъди, но „Г. по съвсем друго дело“. Добавя още, че подс.Г. „няма общо с въпросните хора, които са тук в залата. Не мога да кажа, че има някаква съпричастност към обвинението“. Показанията на този свидетел дават информация относно минала престъпна дейност с участието на някои от лицата по предметното обвинение. С тези лица св.М.М.  твърди прекъсване на връзките си след 2013г. Показанията му относно дейността на подс.Г. също касае минал период. От заявеното то него става ясно, че подс.Г. е търпял присъда по друго дело (несъмнено установен факт), както и че към моментът, в който свидетеля е работел за групата, подс.Г. не е фигурирал сред нейните членове. Ясно е, че свидетелят няма как да е запознат с дейността на подс.Г. по възведеното обвинение, тъй като към този момент вече не е поддържал контакти с лицата от ОПГ, поради което е и заявил, че не може да каже че подс.Г. има съпричастност към обвинението. Няма основания показанията на свидетеля да не бъдат толерирани, но следва да се отбележи, че те не касаят инкриминирания по делото период.

         Подробни показния депозира св.Д. М. , който след задържането на св.М.М.  през 2007г. бил принуден от св.М. да „продължи“ да работи за групата, за да изплати дълг на брат си. Св.Д.М.  подробно описва механизма на действие на групата в този период (от 2007г. и до задържането му през 2009г.), като посочва имена на дилъри на различни НВ, начин на снабдяване, цени и други подробности, ирелевантни за настоящото производство. Споменава имената на св. М., св.Т. , П. Б. . След излизането от затвора на св.Т. , св.Д.М.  лично се запознал с него в бар „ Б.“. Присъствали още св. М., П. Б.  и Н. И. , от които свидетеля узнал, че св.Т.  е „шефът на групата“. След като бил освободен през 2011г. св.Д.М.  имал срещи и със св.М. и със св.Т.  (след освобождаването му през март 2014г.), но вече не извършвал никаква дейност за тях (свидетелят мотивирал отказа си с бременността на съпругата си). Никъде в показанията му от този период не фигурира името на подс.Г.. За него свидетелят само е упоменал, че го познава от Затвора и че той не е участвал в групата. Св.Д.М.  сочи и дочута от св.Т.  информация, според която подс.Г. търсел хероин, но не може да даде информация кой период касае търсенето и с каква цел – лична консумация или разпространение. Св.Д.М.  сочи молбата на св.Т.  да го свърже с лице на име  С. Ч. („готвач“ на пико), както и да му намери определено количество червен фосфор. По повод свързването на св.Н.Т.  със  С. Ч., св.Д.М.  сочи, че това е последното, което е направил за него. Във връзка с поръчката за червен фосфор свидетеля сочи, че по-късно с него се свързал подс.Г., с който последвала и лична среща. Въззивният съд с оглед непълноти в показанията на свидетеля пред СНС, допусна до разпит същия в рамките на въззивното производство. Поради липса на спомен и на основание чл.281 ал.4 вр. ал.2 пр.2 от НПК съдът прочете показанията на свидетеля от ДП (том 3, л.411-415 от ДП и том 3, л.416-418 от ДП). Свидетелят потвърди показанията си от прочетените протоколи за разпит. Прочетените показания навеждат на следните изводи: разговорът между св.Н.Т.  и св.Д.М.  относно червения фосфор и последващата му среща с подс.Г. на тази тема, е бил проведен според свидетеля „месец-два“ преди проведения разпит на 22.01.2015г. (т.е. приблизително ноември-декември 2014г., според упътването на свидетеля), което сочи на информация, касаеща период след инкриминирания. Впрочем това се потвърждава и в следващият разпит на св.Д.М. , в който той упоменава разговора за червения фосфор като проведен след задържането на св.Н.Т.  през юли 2014г., с уточнен приблизителен период декември 2014г. Такъв разговор няма и според приложените ВДС, в резултат на експлоатирани СРС по отношение на св.Н.Т.  в инкриминирания период, което сочи на достоверност на показанията на свидетеля. Прави впечатление, че в разпита на св.Д.М.  от 23.01.2015г. по ДП (само ден след предходният много подробен разпит от 5 страници) изведнъж се появява и информация за подс.Г., упоменат с прякор „Ч.“, за когото св.Д.М.  е посочил „чувал съм, че за него (Чирпанския) работи „Ч.“. Същият се е свързвал с мен по мобилен телефон 0876 012 505.“ В съдебно заседание пред въззивния съд св.Д.М.  потвърди казаното от него на ДП като посочи, че поддържа прочетените му от ДП показания, но не може да даде информация от къде е чул заявеното там от него, че „Чупито“ е работил за св.Н.Т.  и е разпространявал взетия от него кокаин по дискотеките – посочи, че е почерпил тази информация „от общи познати в компании, които не мога да назова в момента“. Св.М.  и пред съда потвърди казаното от него на ДП, а то е именно „Чувал съм“. Заявеното „чуване“ не е лично възприятие, а свидетелят не може да посочи източниците си, които биха могли да бъдат проверени от съда. В този смисъл изказаното от него има характер на опосредена информация, която не би могла да се провери чрез способите на НПК – това определя и оценката й от съда като недостатъчно надежна за обосноваване на обвинение. Св.Д.М.  не показва сигурност и за периода, за който се е отнасяла информацията му за дейност на подс.Г. по разпространение на наркотични вещества. Пред въззивния съд заяви: „това съм го чул след като излялох от затвора през 2012г. … Не мога да си спомня точно, може би беше 2013 или 2014г.“, а в показанията пред органа на ДП не е посочил период. Пред въззивният съд свидетелят заяви, че докато той е работил за групата подс.Г. не е работил за нея; пояснява, че нищо не знае за групата, работила през 2014г. и че не е имал „допир с тези хора. …чул съм, че са били задържани.“ Според наличните по делото данни подс.Г. никога не е бил задържан по делото (дори и по ЗМВР). Обвинение му е било повдигнато и предявено за първи път на 10.06.2015г. Името му не фигурира в постановлението за обединяване на досъдебни производства на СП от 24.10.2014г. (том1, л.1-4), нито в постановлението за образуване на ДП в ОП – В. от 13.05.2014г. (том 1, л.13 от ДП), нито в постановлението на ОП-В. за изпращане на материалите по компетентност на СП от 09.10.2014г. (том 1, 7-12 от ДП), нито в постановленията за привличане в качеството на обвиняеми лица на Н. Т. , Г. М.  и Г. С.  от 30.07.2014г., 12.11.2014г. (том 2, л.177, л.247, л.303 от ДП). Името на подс.Г. за първи път се упоменава в постановленията за привличане на обвиняемите по делото едва на 15.07.2015г. (том 2 от ДП). Т.е. няма как от показанията на св.Д.М. , че е чувал, че членовете на процесната група са били задържани, да се направи извод, че в нея участвал и подс.Г., поради изложените горе обстоятелства. Свидетелят допълва, че никога не се е виждал с подс.Г. и никога не го е виждал да разпространява наркотични вещества.

                   Показанията на свидетел с идентификационен номер 96 пред СНС (том 3, 824-826) са изчерпателни относно поименния състав на ОПГ. Сочат се имената на св.Н.Т. , Г. М., Н.Ц.  и подс.Г. с обяснението, че те разпространяват наркотични вещества в гр.В.. Като период се сочи „2013г.-2014г., със сигурност до лятото на 2014г.“ Като вероятен източник, снабдяващ групата с наркотични вещества, се сочи Ч. Р.. Твърди се, че от него св.Н.Т. , който е ръководител на групата, взима наркотиците, след което ги предава на св.М. и подс.Г., които ги дават на дилърите. За дилър на подс.Г. се сочи св.Б.Ц. . За св.Н.Ц.  пояснява, че се е занимавал със силовите структури на групата. Заявява, че не е виждал лично подс.Г. да взима наркотици от св.Г.М. и да ги предава на св.Б.Ц. . Споменати са и братята М. и, за които се твърди, че са работили за св.Н.Т.  по разпространението на наркотични вещества, които взимали директно от св.Н.Т. . За всички тези факти се сочи изрично, че не са плод на лични възприятия, а са узнати от познати на свидетеля, които работят с групата, но чиито имена той не желае да обяви под страх от разкриване на самоличността му. Свидетелят пояснява, че му е известен факта, че подс.Г. е бил в затвора, без да може да уточни период. Казва, че не е виждал лично подс.Г. да взима наркотици от св. М., нито е виждал и да предава такива на св.Б.Ц. . Свидетелят сочи телефонен номер на св.Н.Т.  ………., който отговаря на доказателствата по делото; не помни телефонните номера на подс.Г., както и на св.Б.Ц.  и П. „Телефоните“, който помага на св.М. в разпространението на наркотици.

         Въззивният съд установи, че при разпита пред първоинстанционния съд не е използван процесуалния инструмент на чл.281 от НПК, поради което го приложи в рамките на въззивното следствие. Прочете показанията на свидетел с идентификационен номер, дадени в хода на ДП пред съдия на основание чл.281 ал.1 т.1 и т.2 пр.2 от НПК, тъй като констатира някои противоречия и непълноти в заявеното пред СНС, а именно по отношение на това кой точно снабдява групата с наркотици, кой снабдява подс.Г. с кокаин и какви точно действия извършва подс.Г.. Свидетелят потвърди показанията си от 04.08.2014г. след прочита им (том 3, л.342-344 от ДП). Допълнително заяви, че към датата на разпита си не е знаел имената на подс.Г., а само прякорът му „Чупито“. Към телефоните, посочени от него в разпита му пред съдия от ДП в съдебно заседание пред въззивната инстанция добави и още един: ……. (за съобщаването на който не използва бележки за справка). Потвърди със сигурност участието на подс.Г. в ОПГ през 2014г., обяснявайки, че е узнал това от лице, на което св.Н.Т.  и св.Н.Ц.  са предлагали да работи за тях и на което било казано, че „ако работи с тях ще се вижда с „Чупито“ за целите на разпространението на наркотични вещества.“ Самоличността на лицата, от които са узнати изложените от него факти свидетелят не пожела да сподели, поради опасения от разкриване на неговата и тяхната самоличност и застрашаване на общата им безопасност. След прочита на показанията на свидетеля от ДП и дадените допълнителни такива пред съда, въззивният състав намира налични вътрешни противоречия в твърденията на свидетеля, както и такива, които влизат в противоречие с други показания на свидетели.

         1.В разпита си от ДП (том 3, л.342-345) свидетеля твърди, че  Р. К. („Черния Роди“) се снабдява с кокаин от Латинска Америка и с хероин – от Турция. А св.Н.Т.  се снабдява с различни наркотични вещества от Черния Роди чрез св.Н.Ц.  „Ч.  “ и че „това е известно на обществото“. В същият разпит свидетелят посочва, че св.Н.Ц.  „носи наркотика на Г. М. “. А после добавя, че  „Ж.   снабдява с кокаин Чупито. …Чупито снабдява  М. Ц.  с наркотик.“. В разпита си пред СНС (л.824, том 3 от съдебното следствие) свидетелят посочва друго, а именно: „Н. Т.  взима наркотика от Роди, след това го дава на И. и на Галин, които го дават на дилърите на по-малки количества.“ Добавя, че „ М. Ц.  е дилър на И.Г., но взима и от Галин. Ч.   извършва действия по физическа саморазправа с дилъри...“ Пред въззивният съд свидетелят заяви че „Г. М. , който държи наркотиците ги предава на И.Г., а той в последствие ги предава на  М. Ц. .  М. ги разпространява на крайни клиенти. …Виждал съм как  М. Ц.  разпространява наркотици.“. Поради така изложените различни версии от свидетеля в три различни разпита, съдът не можа да стигне до еднозначен извод за пътя на наркотика – дали той тръгва от св.Н.Ц.  директно към св. М., който го предава на подс.Г., а той от своя страна - на св. М. Ц. , който да го разпространява на крайните потребители; или пък св.Т.  дава наркотика на св.М. и подс.Г., като и двамата го реализират в последствие. Твърденията на свидетеля в тази им част, освен че съдържат вътрешно противоречие, влизат в противоречие с изказаното от другите свидетели по делото, според които наркотичните вещества се осигуряват за разпространение от св.Н.Т.  „Чирпанския“, а св.Н.Ц.  „Ч.  “ се занимава със силовата дейност на т.нар.“наказателна група“. Друга версия на това откъде се снабдява групата с „трева“ дава в показанията си дава свидетел с идентификационен номер 104, който заявява пред СНС, че марихуаната се зарежда от Петричкия регион. А също добавя, че „Чупито“... събира парите от продажба на наркотици и ги отчита на Чирпанския.“. По отношение действията на подс.Г. тези двама свидетели имат драстично противоречието – единият твърди, че той  разпространява наркотични вещества, другият –че събира парите от продажбите им, но както е видно от изложеното долу показанията свидетел с идентификационен номер 104 също търпят развитие.

         2.В прочетените показания от ДП на свидетел с идентификационен номер 96 още се твърди, че телефонните номера на „Чупито“ са ……. и ……... Пред СНС свидетелят не е посочил телефонен номер на подс.Г.. В съдебно заседание пред въззивния съд на 03.06.2019г. (почти пет години след разпита по ДП) той изненадващо си спомни още един телефонен номер на подсъдимия, а именно …….., за който не използва бележки, а издиктува по памет с пояснението, че си „спомня още един телефон на „Чупито“. Последният телефон, посочен от свидетеля, както правилно бе отбелязано от защитата, е различен от телефонът на подс.Г., който е ……… (разликата е в първите четири цифри). Горното мотивира съда да счете, че не би могъл да се довери на показанията на свидетеля и в тази им част.

         Изложеното води съда до заключението, че част от показанията на свидетеля не са плод на лични възприятия, а са преразказ или собствен извод, а други са противоречиви. Съдът ги намира производни и противоречиви в частта, в която касаят начинът на снабдяване на групата с наркотици, снабдяването на подсъдимия с тях и неговите последващи действия, както и неубедителни в частта по новоупоменатия телефонен номер на подс.Г., който свидетеля съобщи за първи път в момента на депозиране на показанията си пред въззивния съд (03.06.2019г.) и продиктува наизуст. Съобщеният номер отговаря на този на подсъдимия само по последните шест цифри, а в хода на ДП (където принципно разпитът на свидетеля е по-конкретен и точен с оглед непосредствената близост до инкриминираните събития) са посочени телефонни номера, за които няма никакви данни по делото да са на подс.Г.. Телефонният номер на подс.Г. е бил установен по делото като ……….  и е засечен в комуникацията му със св.Т. , проконтролирана чрез СРС.

         Изводът на въззивната инстанция е, че показанията на този свидетел не могат да бъдат кредитирани поради пояснената им горе вътрешна противоречивост и неубедителност, както и тяхната опосреденост – по конкретни и относими към обвинението факти свидетелят пояснява, че са му известни от други лица, чиято самоличност не би искал да разкрие по съображения за своята и тяхна сигурност. Така изложеното от него по мнение на съда се превръща в преразказ на нечии други възприятия и/или преразкази.       

         На фона на изложеното горе обстоятелството, че свидетелят е разпознал „Чупито“ в хода на ДП (том 3, л.359-363) само по себе си не носи никаква информация.

         По показанията на свидетел с идентификационен номер 104 съдът достига до идентични изводи. По съгласие на страните пред решаващия съд показанията на този свидетел (също както и на идентификационен номер 96 и други по делото) са били прочетени като дадени пред друг състав на съда по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК (том 2, л.305 и следващите от съдебното следствие пред СНС). В тях той разказва, че „Н. Т.  – Чирпанския ... води организирана престъпна група с цел наркоразпространение, проституция, рекет сплашване, пребиване, рязане на пръсти, на уши в област В.“, като пояснява, че „групата се занимава с престъпна дейност от 2006г. насам и до момента на задържането им“ и „в момента, в който излезнат на свобода, се събират веднага и продължават да се занимават със същата дейност.Това продължава повече от 10 години“. Тук СНС правилно е отбелязал, че в нито един друг доказателствен източник не се съдържат факти относно тази всеобхватна цел (другите свидетели по делото говорят само за наркоразпространение), поради което е приел в тази им част показанията за изолирани, както и в противоречие с казаното от св.Д.М. , че продължават работа, дори когато са в затвора, което му било споделено лично от св.Т. . Това разминаване СНС правилно е отдал на различната степен на информираност на двамата свидетели като е приел за достоверно описаното от св.Д.М. , тъй като негов източник е св.Н.Т. , а източникът на изложените от анонимния свидетел данни е неустановен.

         Свидетелят в показанията си дава и информация относно числеността на групата и дейността й: „за тази група то е очевидно и целия град знае за нея... като видиш 7-8-10 яки мъже да се движат заедно и всеки казва това е групата на Чирпанския, той е шефа ...те разпределят наркотиците, дават на всички дилъри в града“. Свидетелят описва и начина на набиране на дилъри – „вербуването на дилъри ... става по насилствен начин – физически и психически ... става като ги търсят по улиците и по заведения, откриват ги и им казват или работите за нас или ви пребиваваме“. Свидетелят в отговор на зададените му въпроси допълва, че „това, което разказвам ... това ми е станало известно от улицата“. Свидетелят сочи още, че на него св.Т.  и М. също са му предлагали да продава за тях, но не сочи период. Свидетелят дава по-голяма конкретика чрез споменаването на множество имена, установени по делото, сред които тези на свидетелите Н.Ц. , Б.Ц. , М.М.  и Д.М. , Н. М.  , П. Б.  „Петрето“, Г.М. и  М. Ц. , което показва информираност.  Допълва, че групата се снабдява с марихуана от Петричкия регион (което за първи път заявява в това съдебно заседание пред СНС). Важно и относимо към делото е допълнението на свидетеля, че „друг от тази група, на нивото на Ж.  , е лице с прякор „Чупито“. Той събира парите от продажба на наркотици и ги отчита на Чирпанския ... и се движи с АТВ из града“, а на уточняващите въпроси отговаря, че „Чупито ... не съм го виждал лично да продава наркотик. В началото Ж.   снабдяваше с наркотици  М., след това се завъртяха и започна Чупито да снабдява с наркотици  М.“.

         След прочита на показанията на свидетеля от ДП в рамките на въззивното следствие на основание чл.281 ал.1 т.1 пр. 1 и 2 от НПК, поради констатирано противоречие на показанията му пред съда и тези от ДП, той потвърди последните. Добави още, че „дори, когато някои от членовете са били в затвора, групата е продължавала да работи“, че св.Т.  давал наркотици на „Чупито, а той ги разпространявал лично и чрез  М. Ц. “. Според него „Чупито“ не се е занимавал с тази дейност само, когато е бил в затвора и че и сега продължава да го прави. Допълва, че „ходя по заведенията и там се виждат и отношенията и между тях – кой на кого разпространява и кой на кого отчита. Пред мен не съм виждал да си предават групата помежду си наркотици, но съм виждал как продават на клиенти. Виждал съм „Чупито“ как ръководи дилъри за конкретна продажба, като ги праща при тях.“ Уточнява и периода за който говори „2011-2015г.“. Изрично заявява, че не е виждал „Чупито“ лично да продава наркотици и че подс.Г. зарежда дилърите с кокаин. Заявява, че имена на клиенти не може да посочи.

         В разпита на свидетел с идентификационен номер 104 от ДП (прочетен) е налична и друга информация, а именно, че „Групата се снабдява с наркотици главно от Чирпанския. Но той от къде ги взима- не мога да кажа.“ И още „… М. е дилър на Ж.   и Чирпанския – занимава с с бяло – кокаин. Другите дилъри отчитат парите на лице с прякор „Чупито“, и той вече се вижда с Чирпанския и ги отчита“. Свидетелят посочва и телефонния номер на подс.Г. - ………, установен по делото.

         Налице са поредица от противоречия в показанията на този свидетел. Първоначално в хода на ДП (02.10.2014г.) свидетелят заявява, че групата се занимава с престъпна дейност от 2006-2007г. без да уточнява краен момент („това е всеизвестен факт във В.“). В показанията пред СНС (01.07.2016г.). е заявил, че ОПГ действа „от 2006г.насам и до момента на задържането им“ и „в момента, в който излезнат на свобода, се събират веднага и продължават да се занимават със същата дейност. Това продължава повече от 10 години“. В разпита си пред въззивния съд (03.06.2019г.) твърдението му се видоизменя и се синхронизира с това на други свидетели по делото относно обстоятелството, че „дори, когато някои от членовете са били в затвора, групата е продължавала да работи“. Свидетелят влиза в противоречие със собствените си твърдения относно дейността на групата – веднъж заявява, че групата работела докато арестуват членовете й; по-късно заявява, че групата работела и по време на пребиването на членовете й в затвора. Нужно е да се отбележи, че упоменатите противоречия в тази част на показанията не касаят подсъдимия Г., но се взимат предвид от съда при цялостната оценка на казаното от свидетеля. По заявеното от него още следва да се добави, че липсва конкретика в описания от него начин на действие на групата – не е посочено кой точно дилър е „вербуван“ по описания принудителен начин, кога, къде и от кого. Свидетелят декларативно заявява, че групата се занимава с побои, палежи и други подобни, но конкретно посочва само един пример за намушкано момче от св.М. в магазина на  П. , а в последствие се разбира, че свидетеля не знае това от лични впечатления, а от приказки из града („знае се за един случай…“, „така ми разказаха мои познати“). Впечатление прави като некоректна информация и казаното от свидетеля относно св.Н. Ч.  („Ч.  “), който е определен единствено и само от този свидетел по делото като равнопоставен на св.Н.Т.  (последният единодушно се сочи от всички свидетели за единствен ръководител на групата).

         Показанията на свидетеля не отговарят на изискванията на чл.117 от НПК – не са плод на лични впечатления: по данните за групата свидетелят заявява, че „това е всеизвестен факт във В.“, а по данните за конкретното пострадало лице - „знае се за един случай…“, „така ми разказаха мои познати“. Конкретно и от първо лице е изказано само личното предложение към свидетеля от св.Т.  да се присъедини към групата, придружено със заплахи, от които свидетеля изпитал страх и се укривал известно време. Именно и само в тази им част показанията му следва да се кредитират. Посочените имена на конкретни лица и техните прякори съдът приема като белег на добра информираност, но с производен характер, узната „от улицата“ („това, което разказвам ... това ми е станало известно от улицата“), а описанието на св.Н.Ц.  като достоверно.

         Имайки предвид гореизложеният критичен извод относно показанията на свидетеля изложени дотук, съдът намира нужно да анализира много внимателно и подробно показанията му, касаещи подс.Г.. По отношение на подс.Г. свидетелят заявява следното:

         -В хода на ДП (том 3, л.371-372) казва, че св.Т.  е ръководител на групата, св.М. му е дясна ръка и разпределя наркотиците надолу по веригата. Лице на име  М. (св.Б.Ц. ) е дилър на св.М. и се занимава с кокаин. Дилърите отчитат парите си на „Чупито“, а той ги отчита лично на св.Т. . Не се ангажира с времева рамка на описаното.

         -Пред СНС (том 2 от съдебното следствие, л.305 и следващите) заявява, че друг от групата е „Чупито“, който събира парите от продажбата на наркотици и ги отчита на св.Т. , посочва актуалния му телефонен номер и че се движи с АТВ из града (АТВ и телефонният номер са установени по делото факти). Обяснява, че първоначално св. М. Ц.  е получавал НВ от св. М., а в по-късен етап от „Чупито“. Заявява, че е виждал подс.Г. с други споменати от него лица, както и че не го е виждал да продава или купува наркотици лично. Пояснява, че подсъдимият е на по-високо ниво в йерархията. Не обвързва показанията си с времеви рамки.

         -Пред АСНС (л.104-107 от въззивното следствие) свидетелят заявява, че подс.Г. се е занимавал с посочената от него дейност от 2011г. и до сега (в показанията му се появява времева рамка). Че св.Т.  го снабдява с наркотични вещества и той ги разпространява лично и чрез  М. Ц. . Потвърждава предходни свои думи, че св.Ц.  е бил снабдяван в различно време и от двамата –подс.Г. и св. М.. Допълва, че е виждал подс.Г. как ръководи дилъри за конкретна продажба. Споделя, че тези впечатления е добил при посещение на нощни заведения.

         Видни са противоречията в изложението на свидетеля през годините. Разпитан първоначално през август 2014г. той не е обвързал дейността на подс.Г. с времева рамка. Казал е, че НВ се разпределя от св.М. и че подс.Г. се занимава със събиране на парите от дилърите. Посочил е св.Б.Ц.  като дилър на кокаин само на св. М.. По-късно (през юли 2016г.) в показанията си е включил подс.Г. не само в събирането и отчитането на парите, но и в разпространението на наркотици към св.Ц. . Посочил е, че св.Ц.  е бил дилър и на подс.Г. (след като е бил на св. М.). През юни 2019г. свидетелят добавя още едно пояснение - че подс.Г. разпространявал НВ не само чрез св.Ц. , но и лично (макар и той лично да не го е виждал нито да купува, нито да продава НВ). Тези негови действия вече са обвързани от свидетеля и с времева рамка и касаят период 2011-2015г.

         Съдът отчита спецификата на показанията при разпита на анонимен свидетел, чиято самоличност следва да се запази в тайна, както и че това обстоятелство се отразява на пълнотата на показанията му. В случая по делото има въпроси, на които свидетелят не е пожелал да отговори именно по тези съображения. Съдът обаче не може да се съгласи, че констатираните горе противоречия са функция от упоменатата анонимност на свидетеля, защото показанията се различават и допълват, като „превръщат“ подс.Г. от лице, което в неустановен времеви отрязък събира средствата от продажби на НВ и ги отчита пред св.Т. , в лице, което лично и чрез св.Ц.  извършва продажба на наркотици в конкретен период, който съвпада с този по обвинението. Заради това и поради липса на последователност в дадените показания и констатирана вътрешна тяхна противоречивост, както и описаните нововъдени обстоятелства в тях, съдът счита че показанията на този, касаещи дейността на подс.Г. в ОПГ, следва да бъдат игнорирани. Не само защото са производни и не са основани на лични впечатления, не само защото противоречат на други свидетелски показания, но и защото съдът проследявайки развитието им във времето, констатира сериозни промени в съобщените факти, за които няма логично оправдателно обяснение.

         Към казаното следва да се отбележи още и че обстоятелството, че свидетелят е разпознал „Чупито“ в хода на ДП (том 3, л.385-391) само по себе си не носи никаква информация, още повече на фона на изложеното от съда по оценката на показанията на този свидетел.

         Във връзка с последните двама свидетели съдът следва да отбележи и друго. Трайната съдебна практика отхвърля възможността показания на свидетел, който възпроизвежда чути от другиго обстоятелства, без да посочва източника си на информация, да бъдат поставени в основата на изводи за виновност. Съдът няма как при отчетената липса на лични възприятия, които да се установят с гласни доказателствени средства, да не заключи, че обвинителната теза по отношение на подс.Г. се явява предимно изтъкана от пресъздадени от свидетелите слухове и субективни предположения. Съдът избра балансиран подход при анализа на тези гласни доказателства, отграничавайки лично възприетото от преразказаното, като счете, че този подробен анализ е дължим от въззивната инстанция и че посредством него се достигна до обективно изследване на доказателствата, съобразено с правилата на правната и формална логика.

         3.По третата група свидетели:

Това са свидетелите С. С., Кр.Т.  и св.Д. И..

Свидетелите С. , Т.  и И.  са служители на ТД „НС“-В. и в качеството си на такива разказват пред съд за събираната от тях информация по оперативен път и чрез СРС, която основно касае св.Т.  и св. М.. В показанията на С. С. подс.Г. е споменат като „дилър“, който работи и със св.Б.Ц. . Показанията на св.Т.  са почерпени от същите източници – оперативна информация и СРС. И двамата свидетели са потвърдили това и пред съда (том 3 от съдебното следствие, л.757-759). Аналогична е ситуацията и със св.И.  (том3, л.760, 761), който е постъпил на работа в службата седмица преди задържането на св.Т. , св.М. и Г. С. с доставката за първите двама от страна на последния от близо килограм марихуана. Източникът му на информация относно споделеното за дейността на подс.Г. в групата са отново СРС и оперативна информация. Изрично и тримата свидетели са посочили, че не са преки очевидци на разказаното от тях във връзка с подс.Г..

Съдът не счита оперативната информация за доказателствен източник. За да бъде същата потвърдена, то е необходимо да се съберат доказателства в тази посока по реда и със средствата на НПК, каквито са изискванията на разпоредбите на чл.13 ал.2, чл.105 и чл.106 от НПК. В този смисъл и не могат да се ценят показанията на горепосочените свидетели, свързани със споделените от тях оперативни данни, касаещи деятелността на подс.Г.. Показанията на свидетелите във връзка с прилаганите СРС също не следва да се кредитират, тъй като съдът разполага с изготвени ВДС на база експлоатираните СРС, от които именно следва да добие непосредствени впечатления. Показанията на свидетелите в тази им част почиват на интерпретации и оценки, а по делото са налице ВДС, които именно следва да ангажират вниманието на съда в качеството си на първични доказателства. Принципът за непосредственост в НПК изисква събиране на първични доказателства, когато такива могат да се открият. В този смисъл е недопустима замяната им с производни (за каквито се приемат показанията на тримата свидетели в частта им, в която коментират данни от СРС) при наличието на приобщени по делото първични такива. Съобщеното от св.И.  като лично възприятие се кредитира (задържането на 29.07.2014г., впрочем то е безспорно установено и с други процесуални способи. Друг лично възприет от него факт се явява неотносим към предмета на делото и касае заснемане с телефон от страна на св.Ц.  на задържането на групата.

Анализирайки гласните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът не можа да достигне до категоричен и еднопосочен извод за участие на подс.Г. в ОПГ, както и да установи конкретната му дейност, свързана с групата. Свидетелските показания на св.А. , св.М.М.   и свидетел с идентификационен номер 103 са неотносими към деятелността на подс.Г.. Св.Т. , признавайки ръководната си роля в ОПГ през инкриминирания период и участието на св.М. в нея, отрича участието на подс.Г.. Св.М. свидетелства за свое бегло познанство с подс.Г.. Св.Недялкова (приятелка на св. М.) потвърждава само близки отношения между свидетелите Т.  и  М., но не знае дали св.М. познава подс.Г.. Св.Н.Ц.  заявява, че не познава подс.Г.. Св.Д.М.  засяга в показанията си дейност на групата преди инкриминирания период, а за периода на обвинението твърди, че не е поддържал връзки с групата и нищо не знае за нея. За подс.Г. пред съда сочи, че не е участвал в тази група, а след прочитане на показанията му от ДП от въззивния съд, които потвърждава и където е заявил, че е „чувал“, че подсъдимият работи за св.Т. , не може да посочи източник на информация („от общи познати в компании, които не мога да назова в момента“). Св. М. Ц.  не отрича, че е разпространявал наркотици, но сочи друг времеви период (2016г.) и друг източник на НВ – лице на име Мартин. Показанията на свидетелите с идентификационни номера 96 и 104 относими към деятелността на подс.Г. не са кредитирани от въззивната инстанция като вътрешно противоречиви на основание подробен анализ, описан по-горе. Чрез други процесуални способи е установено, че св.Т.  и св.М. са били заловени при осъществяване на сделка по покупка на марихуана на 29.07.2014г. от Г. С., а у св.М. е бил открит и кокаин на същата дата. В рамките на тези просецуално следствени действия не е била установена съпричастност на подс.Г. към деятелността на св.Т.  и св. М.. Данните от ВДС не допринасят с факти в подкрепа на обвинителната теза.  

По ВДС:   

         Анализ на проведените разговори в контролираната комуникация чрез СРС е дължим от въззивната инстанция с оглед изпълнение на задълженията й за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към предмета на доказване в процеса, което стои в основата на формиране на вътрешното убеждение на съда. В тази връзка се констатира, че правилно първостепенният съд е ценил като годна доказателствена основа веществените доказателствени средства и ги е подложил на коментар, който ще бъде допълнен от въззивния съд с още няколко аргумента.

ВДС са резултат на специални разузнавателни средства, приложени по делото след надлежно разрешение от компетентния орган и при стриктно спазване на законовите изисквания (в конкретика изяснени от първостепенния съд).

Въззивният съд обръща внимание и на следното.

В проконтролираните разговори на св.М. (том 1, 2 и 3 от ВДС) не са установени разговори на св.М. с подс.Г.. На телефонът си св.М. е получил три СМС съобщения от св.Т.  (том 1, номера 95, 100, 112 от ВДС) със съдържание „4upito” (на 12.07.2014г.), “4up” (на 14.07.2014г.) и “4up” (18.07.2014г.). Те са отразени/дублирани и в изготвените по отношение на св.Т.  ВДС.

          Доказателствено значение за дейността на св.Т.  и св.М. имат веществените доказателствени средства, опредметени в папки 2 и 3 от класифицираните материали. Изобилна е комуникацията на св.Т.  със св.М. и тя подробно е анализирана от първостепенния съд. Той правилно е заключил, че комуникацията следва определена логика – обаждания на лица към св.Т. , обаждане от св.Т.  към св.М. и/или изпращане на СМС с име, телефон, местонахождение  или друга информация на лица. Стигнал е до извод, че с този маниер на комуникация очевидно се цели осъществяване на среща между трети лица и св. М., уговаряна през св.Т. . СНС е направил анализ и на използваната между двамата свидетели терминология, установявайки използване на думи като „въжета“, „акумулатори“, „полуоска“, като е разсъждавал в посока, че в тези думи е вложен различен смисъл, но липсват каквито и да било данни, че с касае именно за наркотични вещества. В показанията си св.Т.  признава, че със св.М. са си обсъждали наркотиците, но не дава информация как е ставало разпространението им, нито как са достигали до св. М.. Единствено св.Д.М.  говори по подобна тема, но показанията му касаят период преди инкриминирания и са само по отношение на св. М., поради което са неотносими; отделно от това описаният от него начин на съвместни действия със св.М. е съвсем различен. Ако хипотетично се приеме, че описаният механизъм е начин да се снабди конкретно лице с наркотично вещество, то би следвало да се добави и че това не би бил единственият извод, който би могъл да се извлече от ВДС, а липсват други доказателства в негова подкрепа. В подобна насока СНС е обсъдил, че ако такъв механизъм се приеме на извършван от свидетелите М. и Т. , то би се оказало, че в края на инкриминирания период (от 12.07.2014г. до 18.07.2014г.) подс.Г. на три пъти е пожелал да закупи наркотик от свидетелите, което би го квалифицирало като техен клиент, а не съучастник. Следва да се подчертае обаче, че това е само предположение.

          По комуникацията на св.Т.  и подс.Г.:

          Проконтролирани в том 2 от ВДС са следните разговори между тях: 22, 54, 58, 87, 108, 134, 135, 138, 219, 220, 222, 267; в том 3 са дублирани същите. Повечето от тях са свързани само с уговорка на срещи между двамата (например номер 22 от 17.05.2014г., то който се разбира в допълнение, че си имат и тяхно място за срещи; номер 54 от 24.05.2014г.; номер 58 от 24.05.2014г.; 219 от 12.07.2014г.). В разговор номер 108 св.Т.  се обажда на подс.Г. на 18.06.2014г., както от разговорът се разбира, че подс.Г. е започнал някъде работа, че работи много и не е имал време за обаждания, което провокира св.Т.  да му каже „Какво става? Не се обаждаш, нищо. Забравихме се.“ и че е разбрал, че подс.Г. „се е хванал на Златните охрана ли, какво си хванал“. Подс.Г. потвърждава информацията и двамата решават да се видят. В разговор 222 от 12.07.2014г. обръщението на подс.Г. към св.Т.  е „Слушай бе, гугутке.“. В разговор 135 обръщението е „чичо“, в разговор 138 е „жабчо“. В разговор под номер 267 от 25.07.2014г., обръщението на подс.Г. към св.Т.  е „Какво става бе, момче?“, а по-късно следва реплика на подс.Г. „“Ей, гъз!“. По-нататък разговор 267 протича с гневни нотки от страна на подс.Г., който заповядва на св.Т.  „Вземи ми парите от оня бе, ей! Вземи ми парите от оня!“, след което следва и заплаха: „‘Казвам ти, ще ви убия и двамата бе. Много ме дразните!“. Изложеното категорично не се вписва в едни предполагаеми отношения между ръководител (какъвто е св.Т. ) и участник в ОПГ (в каквото е обвинен подс.Г.) и който, според твърденията в обвинителния акт, приел да изпълнява разпорежданията на ръководителя на ОПГ. Друг показателен разговор между двамата е този под номер 87, в който св.Т.  звъни на подс.Г. и от разговорът се установява, че подс.Г. се интересува от мнението на св.Т.  „дали да се хващам на туй хоро бе.“ Установява се, че иде реч за бизнес, в който подс.Т.  има участие, но не става ясно какъв. А въпросът на подс.Г. е дали да се включва в него. Разговорът отново не издава съвместно извършвана дейност между двамата, а такава, която касае св.Т.  и други неустановени лица. Изложеното дотук води до изводите, че подс.Г. и св.Т.  не са в постоянна комуникация. Св.Т.  разбира от други източници за новата работа на подс.Г. и му казва, че ще се забравят, което предполага извод, че не са се чували и виждали отдавна. Тези разговори са в инкриминирания период по делото. Но не дават никаква индикация за задружни действия за постигане на обща цел, още по-малко по разпространение на наркотици. Разговорите сочат на инцидентни контакти, в случай на нужда на някоя от двете разговарящи страни от съвет или помощ. По съдържание на разговорите и по отношението, което те разкриват от страна на подс.Г. към св.Т.  (съдейки по горецитираните реплики) не може да се заключи, че св.Т.  ръководи подс.Г. в някаква дейност, че му дава разпореждания, които последният изпълнява. Подс.Г. се обръща към св.Т.  по снизходителен и обиден начин. Дори си позволява да го заплашва с убийство.

          Следва анализ на разговорите с номера 134 до 138, том 2 от ВДС, касаещи АТВ на подс.Г., на които обвинението изрично обръща внимание. Те са проведени с часовия отрязък от 20,16ч. до 22,36ч. на 30.06.2014г. Започват с обаждане от подс.Г. с настояването да се види със св.Т. , който вечеря в „Рибката“, в кв.Аспарухово, но подс.Г. не може да отиде до там, понеже „Е-е, чак до там със туй, ще умра от студ бе.“. Уговорката е св.Т.  да звънне по-късно. В 21,47ч. подс.Г. отново звъни нетърпеливо, тъй като очаква св.Т.  да му даде нещо; не може да отиде при него, защото е с АТВ „с АТВ до там направо ше.“ и защото е на работа в момента. След приключването на разговорът св.Т.  веднага телефонира на св.М. с думите, че на „тоя приятел му се е счупило АТВ-то, бе…Виж го там, моля ти се, направо ми наду главата.“. На въпрос на св.М. къде е този човек св.Т.  отговаря „Ами не знам. Тука съм-мука съм. Аз не мога да го чуя. Ко, той ремонтира ли го сега, кво прай, не знам.“ и го съветва да му звънне. В 21,49ч. св.М. позвънява на св.Т.  и го пита какъв е телефонния номер на човека „кажи номера, викам, бе“, след което св.Т.  започва да диктува телефонът на подс.Г., а в.М. установява че го има едва на последните три цифри „петстотин и пет?“. В 22,36ч. подс.Г. отново звъни на св.Т.  и му казва да се размърда. Казва, че е още на същото място и още: „Да ме вдигнат към, за Златните. Ай.“.

В разговорите действително е споменато АТВ-то на подс.Г., въпреки че от неговите думи в разговор номер 134 не става ясно, че е повредено и че има нужда от помощ. Ясно е, че иска среща със св.Т. . „Повредата“ на АТВ за първи път е спомената в реплика на св.Т. , адресирана към св. М.. От контекста на обаждането може да се изведе желание на подс.Г. за лична среща със св.Т. , на предложението за която последният не откликва. Вместо това св.Т.  звъни на св. М., който трябва да осъществи срещата. Дали се е състояла такава и по какъв повод – това са въпроси, които нямат отговор по делото. Св.М. поддържа в показанията си тезата за повреденото АТВ. При преценка на показанията на св.М. съдът следва да отчете, че те отговарят на действителността, защото св.Т.  му е предал точно такава информация по телефона. Тук следва да се подчертае и друг важен факт – св.М. не знае мобилния телефон на подс.Г., поради което се налага да телефонира на св.Т.  и да поиска да му бъде продиктуван. Познаването на последните пет цифри показва, че го е намерил в телефонния си бележник, но все пак е и красноречив знак, че не го използва често, след като е срещнал затруднения при намирането му.

          Изрично внимание следва да се обърне и на трите СМС, за които стана реч по-горе и които е получил св.М. от св.Т. . И да се посочи още един аналогичен СМС. От ВДС, том 1, под номер 95 е СМС със съдържание „4upito” от 12.07.2014г., изпратен в 15,51ч. от св.Т.  на св. М.. От ВДС том 2 разговор 219 е видно, че е проведен телефонен разговор между подс.Г. и св.Т. , иницииран от първия в 15,49ч. Непосредствено след него св.Т.  изпраша посочения СМС на св. М.. Следва нов разговор и нов СМС - на същата дата в 16,04ч. подс.Г. звъни на св.Т. , следва кратък разговор, след което в 16.06ч. св.Т.  изпраща СМС на св.М. със съдържание „”4aka!”. По същият начин стоят нещата и със следващия СМС със съдържание “4up” от 14.07.2014г., изпратен в 21,16ч., който е предхождан от разговор между подс.Г. и св.Т.  под номер 100, том 3 от същата дата в 20,54ч., от който е видно, че двамата си уговарят среща да се видят в дома на подс.Г.. При последният изпратен СМС “4up” от 18.07.2014г., изпратен в 21.46ч. също е регистрирано предходно обаждане на подс.Г. към св.Т. , проведено на същата дата в 21,45ч. – разговор номер 249, том 2 от ВДС.

Тези три СМС са единствените, в които е упоменат прякорът на подс.Г. („Чупито“) в комуникацията на св.Т.  със св. М., а от логиката на четвъртия може да се направи обоснован извод, че се отнася отново за подс.Г.. Съдът (за разлика от СНС, който е приел, че само първия СМС може би касае подс.Г.) приема взаимовръзка между обажданията на подс.Г. и СМС на св.Т.  към св. М., тъй като те са изпратени в същия ден, час и минута, непосредствено след приключване на телефонните разговори на св.Т.  с подс.Г.. Очевидно е, че разговорите, които са били проведени са или за уговаряне на среща, или с неустановена тема. Те (разговорите) имат предварително уговорено друго значение, известно само на участниците в тях. Липсват данни по делото, от които да се извлече действителния смисъл на тези обаждания. В тях не се употребяват споменатите горе кодови думи, забелязани при разговорите на св.Т.  и св.М. с или за други лица. Ясно е, че са били предварително уточнени. Все пак съдът отчита обстоятелството, че подс.Г. и свидетелите М. и Т.  са криминално проявени (и тримата с множество предходни присъди), което е предпоставка за създаване на такъв вид телефонна комуникация с по-конспиративен характер. При липсата обаче на други доказателства по делото относно реалните действия, които са били извършвани след изпращането на СМС-сите, то съдът не би могъл да приеме, че те касаят разпространение на наркотични вещества. На плоскостта на подобна логика би могло да се мисли, че може да става въпрос за всякакви други престъпни деяния.

Изводът на въззивния съд от анализа на ВДС е, че подс.Г. и св.Т.  са останали близки в годините след излизането си от затвора и че са поддържали контакти, но не системни и редовни. Това се вижда от честотата на разговорите им по ВДС (сравнени например с тези между св.М. и св.Т. ). Имали са предварително уговорени места за срещи в случай на обаждания, имали са уговорка за конкретни действия след определен вид обаждания (в които подс.Т.  включил и подс. М.). Няма обаче яснота по делото от какъв характер са били последващите действия на лицата, и в частност тези на подсъдимия.

От правна страна:

Въззивната инстанция споделя крайният извод на СНС за липса на доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин факта на осъществено от подс.Г. престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК.

За да защити пред съда обвинителната си теза, прокуратурата следва да представи доказателства за обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки един елемент от състава на престъплението, включено в обвинителния акт. Недостатъчният обем доказателства по делото установяват само епизодични контакти, а не конкретно поведение от страна на подс.Г., което да се характеризира с елементите на трайното сдружаване с престъпен характер.

Няма никакви доказателства, които да уличат подс.Г., че е участвал в процесното ОПГ. Не е установено описаното в обвинителния акт, а именно, че в края на март 2014г. след излизането си от затвора св.Т.  решил да образува ОПГ за разпространение на наркотични вещества. С тази цел поканил св. М., св.Ц.  и подс.Г. ***, където им съобщил плана си. На тази среща св.Т.  разпределил ролите на привлечените участници, а те се съгласили и поели задължението да изпълняват разпорежданията му. На подс.Г. била отредена задача да зарежда други дилъри със стока (различни НВ), след което да събира парите от продажбите и да ги отчита на св.Т.  или на св.Ц. . Наркотиците му били предавани от св. М.. ОПГ работило по този начин до задържането на св.Т. , св.М. и Г. С. на 29.07.2014г.

Липсват доказателства подс.Г. да е събирал пари от продажби на наркотици, които да е отчитал на св.Т. . Не е установено той да е предавал на св. М. Ц.  наркотици за разпространение. Не е установено сам да е продавал наркотици. Няма никакви доказателства, които да удовлетворяват обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл.321 от НК по отношение на подс.Г.. Личното добро познанство между подс.Г. и св.Т. ; няколкото налични телефонни разговори между тях, проконтролирани със СРС (но без констатации за извършени престъпни действия); показанията на свидетели във връзка с факти, относими към период преди или след инкриминирания; показанията на свидетели, които възпроизвеждат не свои лични впечатления, а преразказват чужди; показанията на двама свидетели с тайна самоличност, „променящи“ се в годините и изградени върху вътрешни противоречия (заради което и лишени от доверието на съда); показанията на свидетели, анализирали оперативна информация и СРС (некредитирани от съда като производни при наличието на първични доказателства) – всички те не могат да обосноват постановяването на друга присъда, освен оправдателна такава, каквото е сторил и първостепенния съд.

          Поради изложеното и съдът не споделя изложеното в протеста на СП, според който „събраните доказателства – разпити на свидетели, разпити на свидетели със запазена в тайна самоличност и СРС, които разгледани в съвкупност водят до непротиворечив извод за неговата (на подс.Г.) виновност“. Изложеното дори не е аргументирано. Не се споделя и становището на представителя на АСП, според който съдът би достигнал до различни от фактическа и правна страна изводи от тези на СНС, ако разгледа внимателно проведената на 30.06.2014г. комуникация между подс.Г. и свидетелите Т.  и  М., съпостави същата с показанията на свидетелите С.  и Т. , и вземе предвид показанията на св.Д.М.  и на свидетелите с идентификационни номера 96 и 104. Така, според представителя на обвинението, би се преодоляла забраната по чл.124 от НПК и чл.177 от НПК. След като спря вниманието си на всеки относим доказателствен източник съдът достигна до извод, че обсъдени по отделно и съвкупно, събраните доказателства не могат да послужат за годна доказателствена основа за постановяване на осъдителна присъда съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, която изисква доказване на обвинението по несъмнен начин. И съдът в тези си изводи не бе мотивиран от забраните по чл.177 и чл.124 от НПК, а защото намери коментираните от прокурора доказателствени източници за недостатъчни (ВДС и свидетелските показания на явен свидетел) и компрометирани (показанията на свидетелите с идентификационни номера 96 и 104).

Застъпената в пледоарията на представителя на Апелативната специализирана прокуратура теза, за наличието на сключено споразумение между държавното обвинение и други подсъдими лица, за чието сключване подсъдимия е дал съгласие, също се счете за неоснователна. Развилата се процесуална ситуация не може да се ползва като довод за виновност. Да изрази съгласие останалите му съпроцесници да постигнат споразумение с прокурора, е право на всеки подсъдим като страна в съдебното производство, включително и на онзи, обвинен в съучастие, а да се претендират негативи заради упражнени нормативно регламентирани права, е недопустимо.  

Предвид изложеното и въззивният съд намира за законосъобразен и мотивиран изводът на СНС, че не е установено по несъмнен и категоричен начин участието на подс.И.Г. в ОПГ за периода от края на месец март 2014г. до 29.07.2014г. на територията на гр.В. и при ръководителя и участниците, посочени в нея (свидетелите Н. Т. , Г. М.  и Н. Ц.  ), като групата да е създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 от НК. За подс.Г. не са събрани доказателства да е имал представа и да е дал съгласие (под каквато и да е форма) за участие в такава група, отговаряща на разпоредбата на чл.93 т.20 от НК. Липсват съставомерните признаци за наличие на организационна връзка с другите участници в групата, за негово решение да извършва съвместно с тях целената престъпна дейност, за информиран избор и съзнание за принадлежност към групата. За същият не е установено с коя своя дейност да е подпомагал постигането на общите цели на сдружението. Липсват доказателства да е знаел за съществуването му, за членската му маса, за целите му, за общите и синхронизирани усилия на участниците и ръководителя му, насочени към извършване на престъпления по чл.354а от НК с користна цел. Няма никакви данни подсъдимият да е извършвал активни действия, в чийто резултат той да се обвързал в определени трайни взаимоотношения с лицата в ОПГ. Предвид изложеното в мотивната част на решението въззивният протест на СП се прецени от съда като неоснователен, след като бяха взети предвид и анализирани от въззивната инстанция всички доказателства по делото и след като се взеха предвид поставените на вниманието на съда от СП твърдения, както и аргументите на представителя на АСП.

Извън изложените при обсъждане на доказателствата по делото изрично формулирани забележки (които са свързани с проведеното пред въззивния съд съдебно следствие), Апелативният съд не намира недостатъци в доказателствения анализ на СНС, който е извършен прецизно, задълбочено и подробно аргументирано, без да се наблюдава надценяване на едни доказателства за сметка на други и подмяна на вътрешното убеждение на проверяваната инстанция. При така установената фактология по делото, крайният правен извод на СНС, и при направените от въззивния състав корекции, отново се явява правилен и законосъобразен. Първостепенният състав е изложил пространни съображения за характеристиките на формалното престъпление по чл.321 от НК като в светлината на фактическите си констатации е дал отговор защо е признал подс.Г. за невинен. Пояснил е престъплението по чл.321 от НК и неговите необходими обективни белези: сдружаване на минимум три лица, което е трайно и структурирано, създадено с оглед съгласуваното извършване от тях на престъпления у нас и в чужбина (наказуеми с лишаване от свобода повече от три години), и преследващо користна цел; както и субективните такива – пряк умисъл (съзнание за принадлежност към групата, съзнание за нейния предмет на дейност и цели, предвиждане на общественоопасния резултат от съществуването на престъпната структура и желание за настъпването му); а също и условието предметът на дейност да не бъде само целен от дейците, но и обективно уговорен.

Законосъобразно и в съответствие с предписанията на чл. 354а ал.6 от НК, първостепенният съд е отнел в полза на Държавата наркотичните вещества и се е разпоредил с другите ВД по делото. Правилно с оглед постановената присъда разноски не са възложени съобразно разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК.

          При извършване на цялостна проверка на постановената присъда, въззивният съд не намери съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна. СНС е извършил оценка на доказателствената съвкупност. Посочил е на кои доказателствени източници се опира и на кои не, поради което аналитичната му дейност е съобразена с изискванията на чл.14 ал.1 от НПК. До промяна във фактическата обстановка, съответно и в правните изводи, не доведе и проведеното въззивно съдебно следствие, извършено в изпълнение разпоредбата на чл.13 и чл.107 ал.3 от НПК и при спазване на основните принципи на правораздаването, разписани в процесуалния закон.

         Така мотивиран и на основание чл.338 от НПК вр.чл.334 т.6 от НПК, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

        

        ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.06.2018г. по НОХД 1428/2015г. III-ти състав, по описа на Специализирания наказателен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

                                                          

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

  

                                                                                             2.