Решение по дело №4958/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2111
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 30 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Росенов Гетов
Дело: 20215330204958
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2111
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330204958 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Г. З., ЕГН: **********, с адрес:
**** против Електронен фиш серия К № 4229344 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е
извършил вмененото му във вина административно нарушение. Взема
становище да не е установено той да е управлявал автомобила, с който е
извършено деянието. Поддържа още да не е посочено правно основание за
налагането му на наказание в качеството на законен представител на
юридическото лице - собственик на превозното средство. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на
лист 2-3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди
при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
1
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Л. Г. З., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
13.05.2021 г., установено от справката от АИС АНД на лист 11 от делото, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 27.05.2021 г.
съгласно приложената по преписката товарителница, поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Баш Консулт“ ЕООД, ЕИК: ********* било
собственик на лек автомобил „Тойота Ленд Крузер В 8“ с рег. № ***.
Жалбоподателят Л. Г. З. бил *** и *** * на това дружество.
На 05.12.2020 г. в 13:14 часа в гр. Пловдив, на бул. „Васил Левски“ до №
111 в посока бул. „Дунав“ жалбоподателят З. управлявал лек автомобил
„Тойота Ленд Крузер В 8“ с рег. № ***, собственост на „Баш Консулт“ ЕООД,
със скорост на движение от 72 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M с фабр. номер 581. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 75 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност
на скоростта на движение от 72 км/ч, при което било изчислено, че е налице
превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя З. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4229344,
с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
2
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 8-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
се изяснява, че процесното техническо средство тип TFR1-M с № 581 е
преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-38433/07.12.2020 г. се установява, че на дата
05.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581 е заснела
статични изображения с номера от 23288 до 23347, с начален час на работа
09:00 ч. и краен час на работа 16:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Васил Левски“ № 111 в посока от север към юг, където е действало
ограничение на скоростта на движение от 50 км/ч.
От снимка № 23321 от радар TFR1-M с № 581 (лист 17 от делото) се
изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***,
стойността на измерената скорост е 75 км/ч, а заснемането е извършено на
05.12.2020 г. в 13:14 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Баш Консулт“ ЕООД, ЕИК: *********.
От справка от Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 05.12.2020 г. по партидата на търговеца „Баш Консулт“ ЕООД
(лист 7-8 от делото) се изяснява, че *** * е Л. Г. З..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Васил Левски“ до № 111 в посока бул. „Дунав“; датата – 05.12.2020 г.;
точният час на извършване на нарушението – 13:14 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; законният представител на юридическото лице -
собственик, на което е регистрирано превозното средство – жалбоподателят
Л. Г. З.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост от 72 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100
лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-M с № 581 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
3
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него
снимка № 23321 от радар TFR1-M № 581. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р-38433/07.12.2020 г. се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 05.12.2020 г. в 09:00 часа и е
приключила в 16:00 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 23288, а последното - с № 23347.
Процесната снимка е с № 23321 и следователно е заснета от техническо
средство TFR1-M с фабр. № 581 на дата 05.12.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 05.12.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар от
удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на валидност на
одобрения тип на средството за измерване е до 24.02.2020 г., това не се
отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно
изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на
мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в
употреба към 05.12.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното
обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол № 8-33-20 за
извършена последваща проверка на средството за измерване на дата
28.09.2020 г. Заключението е, че то съответства на одобрения тип.
Същевременно периодичността на последващите проверки на лазерните
4
скоростомери е една година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ДАМТН, публично достъпна на интернет страницата на
ДАМТН на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-
content/uploads/2019/03/z-616-11-9-18.pdf. По тези съображения съдът приема,
че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В този
смисъл е и съдебната практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. №
3287/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1371/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят З. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 05.12.2020 г. в 13:14 часа в гр. Пловдив, на бул. „Васил Левски“ до
№ 111 в посока бул. „Дунав“ при управление на лек автомобил „Тойота Ленд
Крузер В 8“ с рег. № *** водачът се е движил със скорост от 72 км/ч при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч. Така направеното описание
еднозначно определя част от земната повърхност, която попада на
територията на страната, и позволява мястото на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради
което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение,
както и че това е станало в границите на населено място. В тази връзка
доказано е и че максимално разрешената скорост в интересуващия делото
пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Основното възражение на жалбоподателя е да не е доказано, че той е
управлявал процесния автомобил при извършването на нарушението. От
приетото като писмено доказателство по делото писмо с вх. № 45740 от
12.08.2021 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив
(лист 10 от делото) се установява, че жалбоподателят З. не е подавал
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП във връзка с издаването на процесния
ЕФ. Следователно горепосоченото възражение се явява неотносимо на
настоящия етап от развитието на административнонаказателния процес. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач. Неоснователен е упрекът към дейността на
административнонаказващия орган (АНО) по неустановяване на
действителния водач на МПС, с което е извършено нарушението, тъй като за
5
АНО не съществува такова правно задължение при липса на подадена
декларация от собственика на автомобила и инициатива за оборване на
презумпцията по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП – така Решение № 1986 от 27.10.2021
г. по к.а.н.д. № 1750/2021 г. на ХХІІ състав на Административен съд –
Пловдив. Досежно авторството на деянието следва да се посочи, че
наказанието е наложено на жалбоподателя З. в качеството му на законен
представител на юридическото лице - собственик на лекия автомобил, с който
е извършено нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия
водач съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на
електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото
изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този
начин правото на защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно
чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на
моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който законният
представител на дружеството собственик може да отблъсне понасянето на
отговорността за чуждо поведение. По делото се доказа, че жалбоподателят З.
не е подал писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго
лице, което да е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е
ангажирана именно неговата отговорност.
Непосочването на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП при правната
квалификация на нарушението не е недостатък от категорията на
съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на
електронния фиш - така Решение № 446 от 02.03.2021 г. по к.а.н.д. №
3338/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. Съдът
намира направената правна квалификация на нарушението за надлежна и
съответстваща на установените по делото факти. Правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено, като в електронния фиш в съответствие с
установения в съдебната практика стандарт ясно е описано, че наказанието се
налага на жалбоподателя З. в качеството му на *** на „Баш Консулт“ ЕООД -
в този смисъл Решение № 1753/14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1428/2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1217 от
13.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1026/2020 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
6
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 22 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на жалбоподателя, а именно 72 км/ч. В електронния
фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 75 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 72 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 22 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателя наказание с електронния фиш е правилно определено и
индивидуализирано. Наказанието не би могло да бъде изменено и тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска определяне на
наказанието глоба под предвидения най-нисък размер, следователно то е
индивидуализирано в единствения му възможен размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.

По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2-3 от делото.
7
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят Л. Г. З..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4229344 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Л. Г. З., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.

ОСЪЖДА Л. Г. З., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8
9