Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.01.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIV въззивен състав, в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. ДЕЧЕВ
ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при участието на
секретаря Даниела Генчева и прокурора Деян Маринов, като разгледа докладваното от
мл. съдия Минчев ВНОХД № 5705 по
описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 01.11.2017г.,
постановено по НОХД № 962/2016г. по описа на СРС, НО, 104 състав, съдът е
признал подсъдимия Л.В.В. роден
на *** ***, българин, български гражданин, женен, със средно образование,
охранител, живущ ***, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 21.02.2015г. около 17:00 часа, в гр.София, на изход № 4, на Металургичен комбинат „Кремиковци”,
чрез нанасяне на удар с юмрук с лявата ръка в областта на долната челюст на Л.В.П.,
причинил на същия средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст в областта на шийката вдясно, което травматично увреждане покрива
самостоятелния медикобиологичен критерий „счупване на челюст”- престъпление по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, поради което и на основание чл.303, ал.2 НПК във вр. чл.54 НК му е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложил на основание
чл.66, ал.1 НК за срок от три години. На основание чл.189,
ал.3 НПК, подсъдимият е осъден да заплати в полза на държавата сторените в
досъдебното и съдебното производство разноски.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подсъдимия
Л.В.В. чрез неговия защитник адв. К.С., в която са развити съображения за
незаконосъобразност на атакувания акт. Жалбоподателят поддържа, че от събраните
по делото доказателства не се установявал съставът на престъпление от обективна
и субективна страна. Налице били съществени противоречия в показанията на
свидетелите Л.П., Е.Я., И.Д.и М.К., които не били преодолени в хода на
съдебното следствие. Наред с това съдът ги бил кредитирал, без да вземе предвид
приятелските отношения на последните трима с пострадалия, а оттам и
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Неправилно съдът не бил
кредитирал показанията на свидетелите Е.Х.и Б.С., които имали непосредствени
впечатления за състоянието на пострадалия П.. Не бил установен точният момент
на нанасяне на телесната повреда. От заключението на приетата по делото съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ се установявало, че към датата на проведения преглед лиспвали
характерните за подобна травма симптоми като хематом, нарушение на говора,
затруднение при хранене, съответно било
невъзможно счупването на челюстта да е настъпило към процесната дата-
21.02.2015г. Наложеното наказание се явявало несправедливо с оглед на добрите
характеристични данни спрямо личността на подсъдимия. Моли съдът да отмени
обжалваната присъда.
Постъпили са
писмени възражения срещу въззивната жалба от частния обвинител Л.В.П. чрез
неговия повереник адв. Б.М., в които са развити съображения за неоснователност
на жалбата. Не били налице противоречия в показанията на свидетелите П., Я., Д.и
К., доколкото пресъздавали една и съща фактическа обстановка- проверка на
изхода на Металургичен комбинат „Кремиковци“ на процесната дата, извършена от
охранителните органи на завода спрямо пострадалия, нанасянето на удар от страна
на подсъдимия спрямо Л.В.П. в областта на челюстта му, довела до счупване.
Счита, че от свидетелските показания на св. К.и св. С.се било установило
посещението на пострадалия в УМБАЛ „Света Анна“- София АД на 21.02.2015г. Поради
отсъствието на лицево-черепен хирург преглед не бил проведен, но видно от
представената медицинска документация пострадалият е бил на преглед в УМБАЛСМ
„Н.Н.Пирогов“ ЕАД на 23.02.2015г., на който е констатиран „болезнен оток,
спонтанно и при палпация“ върху лицето на пострадалия. От заключението на
изготвената СМЕ се установило, че твърдяното увреждане имало травматичен
произход и позволявало да бъде получен по начина, описан от пострадалия.
Действително, вещото лице не могло да отговори с конкретност отностно времето
на причиняване на телесното увреждане, но с оглед на всички доказателства по
делото и внимателен анализ на същите, безспорно се установило, че счупването на
челюстта е в следствие на нанесен удар от страна на подсъдимия върху лицето на
пострадалия на посочената дата- 21.02.2015г. Не било налице основание за
изменение на присъдата поради явна несправедливост на наложеното наказание
предвид това, че съдът правилно е преценил всички отегчаващи и смекчаващи
вината обстоятелства.
В рамките на
проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция съдът е допуснал и
провел преразпит на св. Е.Я. и на пострадалия в качеството му на свидетел. По реда на чл.327 НПК е намерил, че за установяване на обективната истина е необходимо да бъде
изискана
справка от „С.**“ ЕООД относно това дали се съхраняват видеозаписите от
21.02.2015г. от обект Металургичен комбинат „Кремиковци“, контролно-пропускателен пункт
изход № 4. С писмо вх. № 70864/22.05.2018г. по описа на СГС от управителя
на „С.**“ ЕООД, същият е уведомил, че видеозаписите са унищожени след изтичане
на предвидения в действащия към него момент Закон за часната охранителна
дейност /ЗЧОД/ 30-дневен срок. Изискал е справки от УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“
ЕАД и от УМБАЛ „Св. Анна“- София АД дали са регистрирали посещения от страна на
Л.П. за периода от 21.02.2015г. до 23.02.2015г. и ако има такива, да представят
наличната медицинска документация. С писмо вх. № 5015/15.01.2018г. по описа на СГС от изпълнителния
директор на УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД и с писмо вх. № 24509/19.02.2018г. по описа на СГС от
представител на УМБАЛ „Св. Анна“- София АД са уведомили, че в посочените
лечебни заведения пострадалият не е бил регистриран за горепосочения период.
Назначени, изслушени и приети са допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице
експерт лекар д-р К.Д., зав. отд. „Лицево-челюстна хирургия“ в УМБАЛСМ „Н.Н.
Пирогов“ ЕАД, както и допълнителна СМЕ, изготвена от вещо лице проф. д-р М.Т.,
специалист по образна диагностика и началник „Клиника по образна диагностика“ в
УМБАЛСМ „Н.Н. Пирогов“ ЕАД. Съдът е изслушал обясненията на подсъдимия, дадени
в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция.
В хода на
съдебните прения защитникът на подсъдимия поддържа подадената въззивна жалба,
като развива и допълнителни аргументи към нея в насока, че не било установено и доказано участието на
подсъдимия в престъплението, нито било установено нанасянето на травмата да се
е случило по начина, приет от първоинстанционния съд. Не следвало да бъдат
кредитирани показанията на св. К., както и на останалите свидетели, приятели на
пострадалия, предвид това че се явявали взаимно противоречиви, а самите лица
били заинтересовани от изхода по спора. Моли съдът да оправдае подсъдимия.
В хода на
съдебните прения СГП оспорва въззивната жалба и счита първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че повдигнатото обвинение се
подкрепяло и от приетите в хода на въззивното следствие СМЕ, както и от
показанията на св. Я.. Счита наложеното наказание за справедливо и предлага
съдът да потвърди присъдата.
Повереникът
на частния обвинител поддържа казаното от представителя на СГП, както и
становището си, подробно изложено в писмените възражения срещу въззивната
жалба.
Частният
обвинител поддържа становището на повереника си.
В своя
защита подсъдимият Н.заявява, че поддържа казаното от своя защитник. В
последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна или изменение поради следните съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните
по делото доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им.
Настоящият въззивен състав не установи възможност въз основа на тези
доказателства и събраните във въззивното производство такива да се стигне до
различни изводи относно фактическата обстановка, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият Л.В.В. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, женен, със
средно образование, живущ ***, неосъждан, ЕГН **********. Същият работел като старши сътрудник
охрана към охранителна фирма „С.-**” ЕООД, осъществяваща охранителна дейност на
територията на Металургичен комбинат „Кремиковци“.
Пострадалият Л.В.П.
работел като газорезчик във фирма „П.СЕ” ООД, като работното му място било на територията на Металургичен комбинат
„Кремиковци“.
На 21.02.2016 г., около 17:00 ч.
пострадалият Л.В.П. и св. М.К.,
след приключване на работния ден, се
отправили към главния портал – контролно-пропускателен пункт изход №4, откъдето
обичайно излизали служителите и работниците и където имало монтиран детектор за
метал. При преминаване през изхода на пострадалия П., детекторът за метал подал звуков
сигнал, поради което дежурните охранители на пункта, свидетелите Х.К.М.и А.Ц.Ц.спрели
св.П. за щателна проверка. Св. Ц.започнал да проверява дрехите на П., при
което намерил у него метални детайли, за което св. Ц.уведомил незабавно по телефона началника си – св.Р.И.. Във
връзка с подадения сигнал св. Р.И.заедно
с подсъдимия Л.В. отишли на мястото, кадето била извършена проверката – контролно-пропускателен пункт изход №4. Подсъдимият
се приближил към пострадалия
П. и с думите: „Ти ли ще ми крадеш“, му нанесъл удар с юмрук с лявата
ръка в областта на долната челюст. След
нанасяне на удара П. казал, че му е счупена челюстта, но бил отведен в
помещение до пункта, за да даде обяснение за намерените у него метални изделия. По-късно пострадалият бил пуснат и заедно
със св. К.се прибрали в хотел в с. Кривина, където живеели. Още докато
пътували към с. Кривина, пострадалият П. се оплакал от силни болки и със св. К.посетили УМБАЛ „Света Анна“- София АД, където нямало
лицево-челюстен хирург. Това наложило пострадалият П. да потърси помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Вследствие на нанесения
от подсъдимия на пострадалия удар, на П.
му била счупена долната челюст в областта на шийката вдясно.
Тази фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните в хода на производството гласни доказателствени
средства, а именно – показанията на ЧО Л.В.П., свидетелите М.К.К., И.Д.Д.,
Е.В.Я., /вкл. и приобщените по
реда на чл. 281, ал.5, вр.ал. 1 т.2 НПК/, Е.М.Х., А.Ц.И., Н.Т.Ч., Т.Т.Ч., Х.К.М., Р.Г.И., Б.И.С., С.Б.И., К.Й.Ж.и Л.Н.К., обясненията на подсъдимия Л.В.В.;
от писмените доказателства и доказателствени
средства: писмо
вх. № 70864/ 22.05.2018г. по
описа на СГС от управителя на „С.**“ ЕООД, писмо вх. № 5015/15.01.2018г. по описа на СГС от изпълнителния
директор на УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД, писмо вх. № 24509/19.02.2018г. по описа на СГС от представител на
УМБАЛ „Св. Анна“- София АД, ксерокопие от медицинско направление амб. №
3435/23.02.2015г., издадено от УМБАЛСМ „Н. Н. Пирогов“, съдебномедицинско удостоверение № С-40/2015г., издадено на 25.02.2015г.
от д-р Станчев, съдебен лекар при КСМД-УМБАЛ „Александровска“, две
рентгенографии на череп, фас и профил, съдържащи се в CD-R диск с надпис
„Рентгенография на череп и долна челюст“ на името на Л.В.П., справка за съдимост на
подсъдимия; от доказателствените
способи – заключения на СМЕ, изготвени от експертите д-р И.П., д-р К.Д. и проф. д-р М.Т..
Спорният въпрос в производството касае
авторството на процесното деяние, а именно нанасяне на средна телесна повреда
на ЧО П. от страна на подсъдимия. В тази връзка се наблюдава формиране на две групи свидетелски показания –
такива, даващи сведения за нанасяне на удар от страна на подс. В. върху лицето
на П., а именно – св. К., Я. и Д., и такива, според които нанасяне на удар не е
имало – св. А.И., Н.Ч., Т.Ч., М., Д., К., Ж.и Р.И.. Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на
показанията на първата група свидетели, макар и да се явява по-малобройната. От
значение е, че показанията на посочените свидетели са последователни и
взаимодопълващи се и изясняват по безспорен начин фактическата обстановка при
която е извършено деянието, описано в обвинителния акт. Обстоятелството, че тези
лица са осъждани не влияе на годността на свидетелските им показания, доколкото
не се касае за извършени престъпления срещу правосъдието и във връзка с
качеството им на свидетели, поради което съдът намира възражението във
възивната жалба в посочения смисъл за неоснователно.
Неоснователно се явява оплакването във
въззивната жалба относно липсата на разпит на св. К.в досъдебната фаза на
производството и даването на показания на същия като свидетел едва в съдебното
следствие пред районния съд. Доколкото в наказателния процес именно на този
етап в най-пълна степен се развива производството по събиране и проверка на
доказателствата, разпитът на К.по никакъв начин не е нарушил правото на защита
на подсъдимия, за какъвто порок индиректно се намеква във въззивната жалба.
Наред с това органите на досъдебното производство извършват самостоятелна
преценка по въпроса относно събираните от тях доказателства и доказателствени
средства, като липсата на осъществен разпит от тяхна страна на един свидетел в
рамките на досъдебното производство не ограничава обхвата на съдебното
следствие по какъвто и да било начин.
Неоснователно се явява и възражението
за заинтересованост на посочените лица от изхода на делото поради близки
отношения с пострадалия. Макар свидетелите да са от едно населено място
/пострадалият и св. Д./ и да работят заедно /пострадалият, св. Я. и св. К./ съмнението
за евентуална заинтересованост в подкрепа на пострадалия се разсейва от
събраните по делото сведения от обективни доказателствени източници в подкрепа
на показанията на свидетелите, разгледани подробно по-долу. Наред с това, св. Д.и
св. К.не са познавали подсъдимия към процесната дата, поради което същите нямат
личен интерес от развитието на наказателното преследване срещу В.. Не може да
бъде пренебрегнато и обстоятелството, че при разпита си в съдебното
производство св. К.е посочил подсъдимия като автор на деянието. Макар това му
действие да не представлява процесуално-следственото действие разпознаване на
лице, всички думи и жестове на свидетеля, отразени в съдебния протокол, са част
от неговите показания и като такива представляват гласно доказателствено
средство. Ето защо няма основание съдът да игнорира посочването на подсъдимия в
съдебно заседание като доказателство в подкрепа на твърдата увереност на св. К.,
че именно подс. В. е лицето, което е извършило инкриминираното деяние.
По отношение на противоречията между
показанията на св. Я., дадени пред разследващите органи, и тези, дадени в
съдебно заседание от 23.02.2018г., съдът кредитира последните. Самият свидетел
заявява, че поддържа именно тях, а на второ място, същите се подкрепят от
показанията на св. Д., К., пострадалия П., както и от СМЕ. Посоченото
противоречие между показанията му, депозирани от досъдебното и в съдебното
производство, Я. твърди, че се дължи на субективното му усещане за страх да не
загуби работата си, ако свидетелства в полза на пострадалия, съществувало към
момента на депозирането на показанията му пред разследващите органи. Житейски разбираемо
е подобно съображение да доведе до изменение на показанията от страна на
свидетеля именно по начина, по който са били депозирани в досъдебното
производство, а именно свидетелят да се дистанцира от пряко посочване на
конкретни лица и събития и да представя информацията по индиректен условен
начин от притеснение за своята собствена работа във фирмата. Това от своя
страна съдът тълкува като още един довод за липсата на интерес у Я. да даде
неверни показания в полза на пострадалия въпреки познаството им отпреди инкриминираното
деяние.
Показанията на тези свидетели се
подкрепят и от показанията на св. Х.и св. С., които не са очевидци на процесния
случай, но са възприели неподсредствено думите на пострадалия, че е бил ударен
на процесната дата. Нещо повече, св. С., който се явява и негов ръководител, заедно
със св. К.са били на 21.02.2015г. с пострадалия в УМБАЛ „Света Анна“-София АД, където
последният е потърсил медицинска помощ и каквата му е била отказана поради
липсата на специалист лицево-челюстен хирург. В показанията на св. С.не може да
бъде търсена заинтересованост и близки отношения с пострадалия, а именно
неговите показания подкрепят тези на пострадалия и св. К.относно посещението на
медицинско заведение непосредствено след инкриминираните събития. Въз основа на
свидетелските показания съдът приема, че П. не е бил регистриран за горепосоченото
лечебно заведение, за което е уведеномен с писмо вх. № 24509/19.02.2018г. по описа на СГС от представител на
УМБАЛ „Св. Анна“-София АД, поради липсата на възможност да бъде прегледан и
лекуван. Св. С.дава показания за това, че пострадалият му се е оплакал за болки
в челюстта, но не е забелязал хематоми по лицето на П., нито проблеми с говора
у последния. Доколкото обаче този свидетел не е медицинско лице, същият няма
познанията да прецени естеството на нараняванията на пострадалия. За
установяване на вида на тези наранявания може да се съди от заключенията по
приетите по делото експертизи. Разминаването в наименованието на лечебното
заведение („Света Анна“ или „Царица Йоанна“) между свидетелите П. и К.от една
страна и С.от друга няма съществен характер и се дължи на близостта на имената
и изтеклия период от време.
По отношение
на изготвените и приетите по делото СМЕ въззивният съд намира следното: заключенията
по СМЕ № 22/2015г. от вещо лице д-р Попова и СМЕ от д-р Д. са изготвени въз
основа на медицинска документация, а именно: ксерокопие от медицинско
направление амб. № 3435/23.02.2015г., издадено от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, съдебномедицинско удостоверение № С-40/2015г., издадено на 25.02.2015г.
от д-р Станчев, съдебен лекар при КСМД-УМБАЛ „Александровска“, две рентгенографии
на череп, фас и профил, съдържащи се в CD-R диск с надпис
„Рентгенография на череп и долна челюст“ на името на Л.В.П.. Посочените
рентгенографии са сравнени от д-р Д. с наличните такива в архива на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ от 23.02.2015г. на името на пострадалия. Името на същия фигурира и в
амбулаторния журнал на болничното заведение от 23.02.2015г. с диагноза
„счупване на шийката на ставния израстък в дясно на долната челюст“. Последните
обстоятелства подкрепят показанията на пострадалия, дадени в качеството му на
свидетел, че два дни след инкриминирания случай е посетил УМБАЛСМ „Н. Н. Пирогов“, където е бил прегледан. Съответно, доколкото и от двете заключение се
стига до извода, че е налице счупване на долната челюст в областта на шийката
вдясно, но от същите не може да се установи давността на травмата, за което
обстоятелство става ясно и от изслушването на вещото лице д-р Д. в открито
съдебно заседание от 11.06.2018г., съдът е допуснал назначаването на
допълнителна СМЕ, която е изготвена от специалист рентгенолог проф. Д-р Т.. От
заключенито на последната се установява, че няма обективен критерий, по който
да се определи до ден времето на една фрактура, но в конкретния случай с оглед
на разместването на франгментите и добре оформената фрактурна ивица и липсата
на костен калус, може да се приеме, че се касае за фрактура, настъпила преди
повече от 24 ч., но не по-късно от 10 дни, когато вече ще се долавя някакъв
калус. Съответно, може да се приеме за напълно възможно давността на фрактурата
да е около 2 дни. Горепосочените СМЕ съдът намира за компетентно и
професионално изготвени, поради което ги кредитира и въз основа на тях обосновава
своите фактически и правни изводи. Така
установената давност на травмата подкрепя показанията на пострадалия и
свидетелите Д., К.и Я. относно произхода на травмата, което съвпада и с
дадената от св. С.информация относно посещението на медицинско заведение от
страна на пострадалия веднага след процесното събитие. От дадените сведения от
вещото лице д-р Д. в открито съдебно заседание от 11.06.2018г. пък се изяснява,
че доколкото говоренето е субективен фактор, а най-силните симптоми настъпват
на втория до третия ден от счупването, липсата на ясно отличим белег и възможността
на пострадалия да говори през вечерта на травмата (3-4 часа по-късно), за които
дава информация св. С.в показанията си, не разколебава категоричността на изложената
по-горе доказателствена съвкупност. Наред с това, предвид неуспешното посещение
на медицинско заведение през инкриминираната вечер и обстоятелството, че
21.02.2015г. и 22.02.2015г. се явяват събота и неделя, логично и убедително
звучат показанията на пострадалия, че е отишъл в Пирогов в понеделник, което се
подкрепя и от приетото в досъдебното производство писмено доказателство –
медицинско направление от 23.02.2015г. на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с поставена
диагноза счупване на долната челюст отдясно. При така направената констатация
на 23.02. се явява без значение обстоятелството, че съдебномедицинското
удостоверение е издадено два дни по-късно.
Що се касае
до подадената от пострадалия жалба едва на 23.03.2015г., тази дата няма
отношение към момента на нанасяне на травмата, а видно от показанията на
пострадалия и обясненията на подсъдимия, пострадалият се е явявал след травмата
в предприятието, което според пострадалия е било свързано именно със
счупването, като съдът приема, че тези посещения касаят именно уреждане на
последиците във връзка с травмата. При това положение житейски логично е да се
приеме, че жалбата е подадена след като пострадалият се е убедил, че не може да
постигне доброволно уреждане на спора, за което свидетелства и предявеният (но неприет
за съвместно разглеждане) граждански иск в наказателното производство.
По отношение
на показанията на другата група свидетели – А.И., Н.Ч., Т.Ч., М., Д., К., Ж.и Р.И., същите правилно не са кредитирани от
първоинстанционния съд по отношение на липсата на нанасяне на удар от страна на
подсъдимия.
На първо
място, св. М. заявява, че не е видял да има сбиване, но и че не знае какво се е
случило, след като св. А.И. е открил вещи, скрити в чорапите на П., както и че
веднага след преминаване през детектора от страна на пострадалия, е започнал да
проверява колите.
В
показанията си св. А.И. заявява общо, че подсъдимият „нищо не е направил“.
Св. Р.В. пък
заявява, че не е забелязал физически наранявания върху пострадалия, но той е
пристигнал на мястото на проверка след подсъдимия, когато последният вече е бил
там.
Св. К.,
която наблюдава в реално време случващото се на камерите за видеонаблюдение,
твърди, че не си спомня да е забелязала някой да е удрял някого, но и
отбелязва, че едновременно се наблюдават 10 отделни монитора.
В показанията
си св. Т.Ч. твърди, че проверката на инкриминираната дата е преминала без
насилствени действия от страна на него и на колегите му. В подкрепа на думите
си се позовава на прегледа на видеозаписа от видеонаблюдението от страна на началника
на комбината, който установил, че не е имало нарушения.
Св. Н.Ч.
дава показания за това как е била проведена проверката на работнците на
инкриминираната дата, без да дава каквито и да било сведения относно
инкриминираните действия.
Св. Ж.,
началник-смяна в Металургичен
комбинат „Кремиковци”, и св. Д., ръководител звено „Охрана“, дават показания за това какво са
възприели, докато са наблюдавали видеозаписа от охранителната камера като и
двамата отричат да е имало удар между пострадал и подсъдим.
Всички тези
лица, с изключение на св. Ж., са колеги на подсъдимия, натоварени да изпълняват
служебните си задължения по охрана на територията на Металургичен комбинат
„Кремиковци“. Това обстоятелство обуславя тяхната заинтересованост от изхода на
спора в полза на В. като служител на фирмата, в която работят и като участници
в смяната на инкриминираното КПП във връзка с техните трудови функции.
Прави
впечатление, че свидетелите, които са категорични, че не са видели подсъдимия
да нанася удар на пострадалия, са тези, които твърдят да са изгледали
видеозаписа от охранителната камера /св. Ж.и св. Д./. Доколкото, обаче,
видеозаписите не са съхранени, съответно не е могло да бъдат приобщени като
доказателство по делото, за верността на показанията на тези свидетели съдът
преценява с оглед на всички събрани доказателства, а именно с оглед на СМЕ и
след съпоставка с показанията на другите свидетели. Поради тази причина
настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанциония съд, че тези
показания не следва да бъдат кредитирани, същите се опровергават от посочените
гласни доказателствени средства, писмените доказателства и доказателствените
способи.
В обясненията си подсъдимият
потвърждава дадените от свидетелите Т.Ч., Д. и Ж.показания относно липсата на нанесен удар от негова страна върху
лицето на П., които (съобразно гореизложеното) не разкриват обективната истина
относно събитията. Освен това обясненията му се опровергават по категоричен
начин от показанията на другата група свидетели и от приетите от
първоинстанционния съд и въззивната инстанция експертни заключения на СМЕ. Твърдението
на подсъдимия, че пострадалият му е отправил заплахи с думите „Ще видиш. Това
ще ти бъде върнато.“ заради отказа му да върне на П. отнетия пропуск, съдът
намира за защитна версия, целяща да обоснове личния интерес за пострадалия от
развитието на наказателното преследване срещу В..
Ето защо няма
основание настоящата инстанция да внася изменение във възприетите от СРС мотиви
относно действията на подсъдимия на инкриминираните дата и място.
Няма основание
също така и за преразглеждане на извода на първоинстанционния съд относно
характера на нанесените с деянието травматични увреждания върху П., защото приетите
по делото експертни заключения по СМЕ не оставят място за съмнение, че уврежданията
осъществяват медико-биологичния критерий „счупване на челюст“.
Предвид
гореизложеното и въз основа на обсъдената доказателствена съвкупност, правилно
първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.
От обективна
страна на 21.02.2015 г., около 17:00 часа, в гр.София, на изход №4, на
Металургичен комбинат „Кремиковци”, Л.В.В. чрез нанасяне на удар с юмрук с
лявата ръка в областта на долната челюст на Л.В.П., причинил на същия средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст в областта на шийката
вдясно, което травматично увреждане покрива самостоятелния медикобиологичен
критерий „счупване на челюст”. Изпълнителното деяние се изразява в осъщественото действие по нанасяне с
удар с ръка от страна на подсъдимия върху лицето на пострадалия в областта на
челюстта.
Резултатът от деянието на подсъдимия е причинена
средна телесна повреда.
От субективна страна подсъдимият е действал при
пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и
последиците от неговото осъществяване и е искал тяхното настъпване. Този извод се налага от обективираното от самия подсъдим
поведение, който е съзнавал, че нанасянето на юмручен удар по челюстта на пострадалия ще доведе до нейното счупване, но въпреки това е
нанесъл инкриминирания удар.
Въз основа на законосъобразно
установените факти по делото е определен и размерът на наложеното наказание.
Доколкото, както съдът правилно е
преценил, не са налице изключителни или многобройни смекчаващите обстоятелства,
не е заменил наказанието „лишаване от свобода“ с пробация, нито е определил
размера на същия под най-ниския възможен. Отчитайки обаче превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия
и трудовата му заетост, съотнесено към отегчаващите такива – обстоятелството,
че престъплението е извършено по повод трудовите му задължения, както и че при
идване на подсъдимия пострадалият вече е бил спрян от останалите служители на
смяната и не е проявявал каквато и да било физическа или вербална агресия към
подсъдимия, съдът правилно е определил наказание в по-нисък от средния размер,
но по-висок от минималния – една година, което с оглед предмета на въззивен
контрол се явява справедливо.
С оглед размера на наложеното
наказание и обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, правилно съдът е
намерил и че не е необходимо подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му
наказание, за да бъдат изпълнени целите по чл.36 НК, като е отложил изпълнението
му на основание чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3
години. Така определеният изпитателен срок се явява подходящ с оглед
превъзпитанието на подсъдимия и е съобразен с разпоредбата на чл.66, ал.2 НК.
В съответствие
със закона са възложени и сторените по делото разноски в тежест на подсъдимия В.. С оглед изхода от делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на
Софийски градски съд сумата от 350 лева представляваща разноски за назначените
две експертизи във въззивното производство, както и на основание чл. 190, ал. 2
от НПК сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
При извършената на основание чл.314 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда в
обжалваната й част, въззивната инстанция не констатира наличието на други
основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед
гореизложените съображения, постанови своето решение.
Предвид изложено и на основание чл.334, т.6
вр. чл.338 НПК‚
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от
01.11.2017г., постановена по НОХД
№ 962/2016г. по описа на СРС, НО, 104 състав.
ОСЪЖДА Л.В.В. със снета по делото
самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски градски съд
сумата от 350 лева – разноски за възнаграждение на вещи лица по назначените във
въззивното производство експертизи и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.