Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 13.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Ихтиман, пети състав, в открито съдебно заседание на 12.12.2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1363/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод обективно и субективно съединени искове на Т. Г.А. и Р.Н.А. против С.Г.Д. с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за извършване на разпределение на ползване на дворно място с площ от 722 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващо УПИ XIV-1057 в кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, утвърден със Заповед № 0-621/1977 г., ведно с построената в това дворно място жилищна сграда.

В исковата молба се претендира, че страните са собственици на дворното място и на построената в него жилищна сграда при равни квоти от ½ ид.ч. След смъртта на праводателя на ответницата тя е обявила процесните недвижими имоти за продажба, вследствие на което множество потенциални купувачи започнали да смущават ползването им. Доколкото страните не могат да постигнат съгласие относно начина на ползване на същите са предявени настоящите искове.

Претендират се разноски.

В представения в срока по чл. 131 ГПК отговор на искова молба ответницата оспорва иска. Твърди, че не имало спор относно начина на ползване на дворното място и построената в него жилищна сграда. Същите се ползват от 1978 г. до настоящия момент съобразно действителните квоти в правото на собственост на страните. Поради изложеното се претендира отхвърляне на отправените искове.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:

Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Това производство приключва с решение на съда, което замества липсващото решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Съдът може да се намеси в отношенията между съсобствениците и да разпредели ползването само в три хипотези (1.) ако не може да се образува мнозинство /т.е. при двама съсобственика с равни права/, (2.) при разногласие между съсобствениците /когато не може да се формира съгласие между съсобственици притежаващи повече от половината от веща/, (3.) когато взетото от мнозинството решение е вредно за вещта.

По делото е налице първата хипотеза, доколкото ищците твърдят, че страните притежават равни квоти в собствеността на процесните недвижими вещи и не могат да постигнат съгласие относно разпределението на ползването им. От друга страна противно на твърденията на ответницата, по делото не се доказа наличие на споразумение за разпределение на ползването, следователно искът е допустим. Обстоятелството, че в хода на висящото производство ответницата е прехвърлила правото на собственост върху процесните недвижими имоти е без значение за допустимостта на производството доколкото приобретателите са обвързани от крайния съдебен акт по силата на чл. 226 ГПК.

В случая страните се легитимират като собственици на процесните недвижими вещи с Нотариален акт № 154, том III, дело № 1485/1993 г. по отношение на ищците и договор за доброволна делба, обективиран в протокол от 03.08.1995 г. по гр.д. № 370/1994 г. по описа на РС – Ихтиман и наследствено правоприемство от Г. Да. по отношение на ответницата, които документи за собственост са взаимно изключващи се досежно обема на право на собственост върху построената в дворното място жилищна сграда. В нотариалния акт, представен от ищците, е посочено, че същите са собственици на ½ ид.ч. от построената жилищна сграда, а в договора за доброволна делба, че ответницата, която е правоприемник на Г. Д., е собственица на западната част от къщата, имаща самостоятелен вход, състояща се от четири стаи, лятна кухня и навес. При преглед на скиците, изготвени към приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че четири стаи, фактически ползвани от ответницата, представляват приблизително 2/3 ид.ч. от къщата (74.50/114 ид.ч.).  Поради спора относно обема на право на собственост върху жилищната сграда, който страните притежават, преюдициален за изхода на делото (вж. т. 2 от ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС), съгласно указанията, дадени с ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното придобивно основание.

В съдебно заседание ответницата, въпреки изрично предоставената възможност с определение от 04.10.2019 г. допълнението към доклада от 14.11.2019 г., не ангажира доказателства относно обстоятелството, че праводателят ѝ – Г. Х. Д. и неговите праводатели са били собственици на западната част от къща, имаща самостоятелен вход, състояща се от четири стаи, лятна кухня и навес, построена в дворното място с площ от 722 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващо УПИ XIV-1057 в кв. 25  в гр. Твърдението, наведено с писмено становище, че ответницата е придобила собствеността на основание доброволна делба, наследство и давностно владение е неподкрепено с доказателства.

Същевременно правото на собственост на ищците върху ½ ид.ч. от процесната жилищна сграда се доказва от Нотариален акт № 154, том III, дело № 1485/1993 г. и Нотариален акт № 58, том 9, дело № 109/1979 г и удостоверение за сключен граждански брак. Поради това съдът приема, че страните са собственици при равни квоти - ½ ид. ч., притежавана от ищците в режим на СИО и ½ ид.ч., притежавана от ответницата ответницата, от жилищна сграда, построена в дворното място с площ от 722 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващо УПИ XIV-1057 в кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, утвърден със Заповед № 0-621/1977 г. При това положение те не могат да образуват мнозинство относно разпределение на ползване на общата вещ жилищна сграда и е необходима съдебна намеса. По отношение на процесното дворно място с площ от 722 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващо УПИ XIV-1057 в кв. 25 по плана на гр. Ихтиман е безспорно, че страните притежават по ½ ид. ч., като това се установява от гореизброените документи.

При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и постройки на допълващо застрояване, фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота, като няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване (виж в този смисъл  (Решение № 59 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 67/2008 г., II г. о., ГК, Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК, Решение № 409 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 224/2009 г., І г. о., ГК). Изложената константна практика прави невъзможно предложения от вещото лице първи вариант за разпределение на жилищната сграда, в изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира в цялост като подробно и компетентно изготвена. Това е така, защото ако бъде реализиран този вариант е необходимо да се затвори (зазида) вратата на кухнята откъм дял втори и да се отвори нова врата откъм антрето в дял първи. Подобни действия както беше посочено е недопустимо да се предписват от съда в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че към настоящия момент жилищната сграда се използва от страните съгласно втори вариант, като ищците ползват съответстващата на дял първи площ от 39.50 кв.м. – по буквите АБВГДЕА (в червен контур на скица на л. 51) – входно антре и две стаи, а ответницата съответстващата на дял втори площ с 74.50 кв.м. – по буквите БВГДЕЖЗИЙКБ (в син контур на скица на л. 51) – входно антре, кухня, три стаи и баня. Пак от същото заключение се установява, че дворното място се ползва от страните съобразно втори вариант на съдебно-техническата експертиза, като ищците използват съответстващата на дял първи площ 361 кв.м., заемаща североизточната част на имота – по буквите АБВГДЕЗЖЗИЙКЛМНА (в червен контур на скица на л. 52), в която попадат южната част от жилищната сграда, новопостроена лятна кухня и навес в североизточната част на имота, а ответницата използва съответстващата на дял втори площ от 361 кв.м., заемаща северозападната част от дворното място – по буквите ВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРВ (в син контур на скица на л. 52), в която попадат северозападната и североизточната част от жилищната сграда, новопостроената лятна кухня и други стопански (второстепенни постройки в северозападната част на имота.

Съдът като съобрази фактическото положение, извършените подобрения и строителство в дворното място (летни кухни и навес) намира, че ползването на дворното място следва да бъде разпределено съгласно вариант две от заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като съответства на квотите им в съсобствеността – по ½ ид.ч.

По отношение на жилищната сграда следва ползването следва да бъде разпределено съгласно вариант втори от съдебно-техническата експертиза, тъй като от една страна това е фактическото положение, от друга е невъзможно същото да бъде променено без да бъдат предписани и извършени преустройства. Доколкото при този вариант на ползване ответницата фактически използва повече от собствената ѝ ½ ид. ч. от сградата, в какъвто размер е доказаната в производството квота в съсобствеността, ищците разполагат с право на обезщетение с иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата.

Според постановената по въпроса за дължимостта на разноските в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС (вж. Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/12 г. на II г. о. и Определение № 62 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4351/2014 г., II г. о., ГК, Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК) в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Доколкото съдебното решение за разпределяне на ползването ползва всички съсобственици, в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. В производството се доказа, че страните са собственици на процесните недвижими вещи при квоти ½ ид.ч. за ищците и ½ ид.ч. за ответницата. Сторените разноски за съдебно-технически експертизи са в общ размер на 400 лв., поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от 200 лв., разноски за изготвените по делото съдебно технически експертизи, съответни на квотата ѝ в собствеността на в процесните имоти. В тежест на ответницата следва да бъдат присъдени 17.50 лв. от заплатените общо от ищците 35 лв. (30 лв. държавна такса и 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение.

Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман

Р Е Ш И :

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на дворно място с площ от 722 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващо УПИ XIV-1057 в кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, утвърден със Заповед № 0-621/1977 г., съобразно скицата на л. 52 към заключението по съдебно-техническа експертиза с вх. № 1125/16.03.2018 г., която приподписана от съдебния състав да се счита за неразделна част от настоящото решение, като Т.Г.А., ЕГН ********** и Р.Н.А., ЕГН **********, да ползват североизточната част от мястото с обща площ 361 кв.м., означена от вещото лице като дял първи по буквите АБВГДЕЗЖЗИЙКЛМНА (в червен контур на скица на л. 52), в която попадат южната част от жилищната сграда, новопостроена лятна кухня и навес в североизточната част на имота, а С.Г.Д., ЕГН **********, да ползва северозападната част от мястото с обща площ от 361 кв.м., заемаща – по буквите ВГДЕЖЗИЙКЛМНОПРВ (в син контур на скица на л. 52), в която попадат северозападната и североизточната част от жилищната сграда, новопостроената лятна кухня и други стопански (второстепенни постройки в северозападната част на имота.

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на жилищна сграда, построена в дворно място с площ от 722 кв.м., находящо се в гр. Ихтиман, Софийска област, съставляващо УПИ XIV-1057 в кв. 25 по плана на гр. Ихтиман, утвърден със Заповед № 0-621/1977 г., съобразно скицата на л. 51 към заключението по съдебно-техническа експертиза с вх. № 1125/16.03.2018 г., която приподписана от съдебния състав да се счита за неразделна част от настоящото решение, като Т.Г.А., ЕГН ********** и Р.Н.А., ЕГН **********, да ползват съответстващата на дял първи площ от 39.50 кв.м. – означена от вещото лице като дял първи по буквите АБВГДЕА (в червен контур на скица на л. 51) – състояща се входно антре и две стаи, а С.Г.Д., ЕГН **********, да ползва съответстващата на дял втори площ от 74.50 кв.м. – означена от вещото лице като по буквите БВГДЕЖЗИЙКБ (в син контур на скица на л. 51) – входно антре, кухня, три стаи и баня.

ОСЪЖДА С.Г.Д., ЕГН **********, да заплати на Т.Г.А., ЕГН ********** И Р.Н.А., ЕГН ********** сумата от 217.50 лв. разноски по делото съответстващи на квотата ѝ в съсобствеността в процесните недвижими имоти.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                

РАЙОНЕН СЪДИЯ: