Мотиви към присъда №
31/12.11.2010г. по н.о.х.д. № 248/2010г. по описа на Районен съд гр. Г.Т.
На 15.10.2010г. Районна прокуратура – гр. Г.Т. е внесла за разглеждане
в Районен съд – гр. Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство №
153/2010г. по описа на РУ „Полиция” –
гр. Г.Т. при ОД на МВР – гр. Д., по който е било образувано производство пред
първа инстанция против С.Н. ***
с ЕГН – ********** за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо
по чл.195, ал.І, т.7 във вр. с чл.194, ал.І, във вр. с чл.20, ал.ІІ, във вр. с
чл. 26, ал.І, във вр. с чл.28, ал.І от НК и И.К.Й. *** с ЕГН – **********, за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195, ал.І, т.7
във вр. с чл.194, ал.І, във вр. с чл.20, ал.ІІ, във вр. с чл. 26, ал.І, във вр.
с чл.28, ал.І от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура - гр. Г.Т. поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимите и предлага същите да бъдат признати за виновни в
извършването на вменените им престъпления.
Преди даване ход на делото
подсъдимите сами и чрез техните защитници изразяват претенция за разглеждане на
делото по реда на Глава 27 от особената част на НПК и в частност чл. 371 т.2 и
сл. от НПК.
Пострадалото лице е запознато подробно с правата си. Съда е приел изявената
гражданско правна претенция от негова страна за съвместното разглеждане в
наказателния процес.
Представителят на Районна
прокуратура - гр. Г.Т. изразява съгласие,
с оглед прилагането на чл. 371 т.2 и сл. От НПК, като пледира съда да отмери на
подсъдимите наказания при условията на чл. 55 от НК , а именно „Лишаване от
свобода” в размер на шест месеца, което наказание да бъде изтърпяно ефективно.
Двамата подсъдими признават изцяло вината си в
извършването на вменените престъпления. Признават изцяло фактите и
обстоятелствата визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявяват претенция да не се
събират повече доказателства относно тези факти и обстоятелства и да се
приложат разпоредбите на Глава 27 от особената част на НПК. По същество
защитниците им пледират за определяне наказания при условията на чл. 55 от НК в
рамките на минималните размери предвидени в приложимите материално правни
норми. В последните си думи двамата подсъдими изразяват съжаление за стореното.
След преценка на ангажираните в
хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства съда прие
за установено от фактическа страна следното:
Към 2009г. и двамата подсъдими
живеели в с. П., общ. Г.Т., обл. Д. През месец април подсъдимите Е. и Й.,
четирикратно по един и същ начин – в тъмната част на денонощието, след употреба
на алкохол, минавайки с конска каруца край овцеферма „Орлово” собственост на Д.з.и.,
влизали през отвор в оградата на овцефермата. От там взели общо осем овце и две
агнета. Подс. Й. взимал животните и ги подавал на подс. Е., който в това време
пазел до каруцата и наблюдавал да не дойде някой. След като вземали животните
на следващия ден отивали до гр. Д. и ги продавали на различни лица установени и
разпитани в качеството на свидетели.
Според заключението на
назначената експертиза, общата стойност на отнетите животни възлиза на 1040лева.
Изложената
фактическа обстановка съда намира за безспорно установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства събрани в хода на
досъдебното и съдебно производство съгласно разпоредбите на Глава 27 от
особената част на НПК. Гласните такива включващи обясненията на подсъдимите
лица и показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели
са безпротиворечиви и еднопосочни. Събрани са съгласно изискванията визирани в
НПК, предвид което се кредитират изцяло от съда. Подсъдимите са дали съгласието
си събраните в досъдебното производство доказателства да се ползват от съда при
постановяване на присъдата. Същите кореспондират със заключението на вещото
лице по назначената експертиза и приета от съда по реда на чл. 283 от НПК, като
обективно и компетентно изготвена. Всички доказателства гласни и писмени,
събрани от досъдебното и съдебно производство преценени както по отделно, така
и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и взаимно допълващи се обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
Подсъдимите С.Н.Е. и И.К.Й. са
осъществили състава на престъпление по чл.195, ал.І, т.7 във вр. с чл. 194 ал.
І, във вр. с чл.20, ал.ІІ, във вр. с чл. 28, ал.І, във вр. с чл. 26, ал.І от НК, тъй като през месец април 2009г. в
овцеферма на ДЗИ край гр. Г.Т., обл. Д., при условията на продължавано
престъпление, при условията на повторност, в съучастие като съизвършители, в
немаловажен случай отнели чужди движими вещи –
8бр. овце, 2бр. агнета - на обща стойност 1040.00 лева, от владението на
ДЗИ – гр. Г.Т. с МОЛ Д.Д.Д. ***, без ничие съгласие с намерение противозаконно
да присвоят имуществото.
Съда намира
за безспорно установени всички елементи от обективна и субективна страна на възведените
престъпни състави. Гласните доказателства и писмените такива сочат по безспорен
начин времето и мястото на извършване на процесните деяния. Обясненията на
подсъдимите, както и другите доказателства указват безусловно, че всеки един от
подсъдимите е осъществил изпълнителното деяние изразяващо се в прекъсване
владението над процесните вещи, чиито характеристики и стойност се установяват
категорично от обективно и компетентно изготвената експертиза, създавайки нова
трайна фактическа власт над същите, допускаща извършване на действия на
разпореждане, които по естеството си представляват реализирано намерение за
своене, като елемент от субективната страна на възведените престъпни състави. Двамата
подсъдими са действали при форма вината – пряк умисъл за всеки от тях по
смисъла на чл. 11 ал.ІІ предложение първо от НК. Съдът намира за безспорно
установен квалифициращия признак на чл. 195, ал.І, т.7 от НК, с оглед
предходната съдимост и на двамата подсъдими. Процесните деяния са извършени в
непродължителен период от време, при еднаква фактическа обстановка и при еднородност
на вината, като всяко последващо деяние се явява от обективна и субективна
страна продължение на предходното, предвид което съдът намира за безспорно
установено, че процесното престъпление е продължавано по смисъла на чл. 26 ал. І
от НК.
Причини за извършване на деянията
са незачитане правото на собственост на гражданите, като конституционно
гарантирано.
За да се определи наказанието на
подсъдимите съда взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното
от тях деяние, данните за личността им, и констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на всеки един от тях:
Подсъдимият С.Н.Е., ЕГН – **********.
Подсъдимият И.К.Й. ЕГН – **********.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства са направените самопризнания, липсата на висящи производства, а отегчаващите
вината обстоятелства – лоши характеристични данни, криминални регистрации,
невъзстановяване на нанесените щети, предходни осъждания.
Изложените обстоятелства
мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършените от
подсъдимите деяния ще бъде налагането им на наказания от вида „Лишаване от
свобода” в рамките на установените от законодателя размери и съобразявайки се с
императивните разпоредби визирани в Глава 27 от особената част на НПК и
по-специално с чл. 373 ал.ІІ от НПК. Предвид равния обем на престъпна
деятелност за всеки един от подсъдимите съда намира, че наказанието което
следва да бъде наложено на всеки от тях трябва да бъде индивидуализирано по
този признак, както и да бъде съобразено с наличие на предходни. При
индивидуализиране на наказанията съда отчете и обстоятелството, че подсъдимите
са извършили деянието при условията на повторност, поради което счита, че
двамата подсъдими следва да изтърпят наказание „Лишаване от свобода” в размер на шест месеца. За подс. Е. са
налице предпоставки за прилагане института на условното осъждане, поради което
съда на основание чл. 66, ал.І от НК е отложил изтърпяването на определеното
наказание за срок от три години. За подс. Й. не са налице предпоставки за
прилагане на чл. 66, ал.І от НК, поради което на основание чл. 61,т.2 във вр.
с. чл.60, ал.І, във вр. с чл. 57, ал.І от ЗИНЗС съда е определил първоначален
строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо
заведение от закрит тип.
По отношение на гражданско –
правната претенция: Искът предявен от директора на Д.з.и., черпи правното си основание от
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, като същият е основателен и доказан в размер на
реално причинените от процесното деяние щети – 1-4-лева, които подсъдимите
солидарно дължат като обезщетение за нанесените имуществени вреди, в едно със
законната лихва считано от датата на извършване на деянието до пълното
изплащане на сумата.
Подсъдимите дължат държавна такса
върху уважения размер на иска, а именно 50лева.
На основание чл.189 от НПК съдът е осъдил
подсъдимите да заплатят солидарно сторените по делото
разноски 30лв. по сметка на ОД на МВР- гр. Д.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Съдия:
/ Р. Стоянов /