О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д. № 205 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 248 ГПК във
връзка с чл. 144 АПК.
С решение № 243/12.10.2021г. по канд № 205/2021г.
е отменено по жалба на „Каолин“ АД Решение
№ 180/14.05.2021г., постановено по
АНД №314/2021г. на Районен съд Русе, с което
е потвърдено НП № 38-0002229/10.12.2020г. на Директор на РД“Автомобилна
администрация“- гр.Русе, с което, за две нарушения по чл.96г, ал.1, пр.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от с.з. му
е наложена административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
всяко от нарушението, или общо 6000лв., като
е отменено изцяло НП № 38-0002229/10.12.2020г. на Директор на РД“Автомобилна
администрация“- гр.Русе. С посоченото решение ИА“АА“ е осъдена да
заплати да
заплати на "КАОЛИН" АД, с ЕИК: ********* сумата от 1656 лева - съдебни разноски за две
инстанции.
С молба, с вх.№ 4413/08.11.2021г. по
описа на АС Русе, е направено искане от РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе чрез
директора, на осн.чл.248 от ГПК вр.с чл.144 АПК,
да се измени решението, в частта за разноските, като се прави възражение за
прекомерност на присъдените разноски.
Каолин АД не взема становище в
указания срок
Административен съд Русе намира, че
депозираната молба от е допустима,
като подадена в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна
и при наличие на правен интерес.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 143 от АПК урежда отговорността за разноските в
зависимост от изхода на правния спор. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно правилото от чл. 63, ал. 3 ЗАНН
изрично предвижда, че страните
имат право на присъждане на
разноски по реда на
АПК. Както се посочи въпросът за възлагането на разноските е уреден
в чл.143 АПК, което означава в хипотезата на отменен адм.акт , че същите следва да бъдат възложени в тежест на
бюджета на органа, който е способен да отговаря по имуществени претенции, т. е.
разпоредител с бюджет и в чиято структура е административнонаказващият
орган, издал процесното НП.
В случая оспорващият /страната/
Каолин АД, по чиято инициатива са образувани въззивното
и настоящето производство чрез нейн процесуален
представител е предявил своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски до приключване на
устните състезания по делото, като е представил и списък за разноски. Ответната
страна – РД АА –Русе е изразила становище за прекомерност на претендираните разноски само пред въззивната
инстанция
Макар и акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което
следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание,
с което приключва делото пред съответната инстанция.В този смисъл е ТР №
6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Същото важи и за възражението
по чл.78 ал.5 ГПК, което следва да бъде направено най-късно до приключване на
устните състезания във всяка инстанция
С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена
възможност поисканото от страната като
разноски по делото - адвокатско възнаграждение, да бъде намалявано от съда, ако
насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно
с чл. 248 ГПК
e дадена възможност решението на съда
в частта му за разноските, да може да
бъде изменяно еднократно от постановилия
го съд, по
изрично искане на страната, която
е останала недоволна. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК
налага извода, че искането за
присъждане на разноски от едната
страна и възражението за прекомерност
на насрещната страна са логически
материалноправно обвързани,
а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът
в нормата на чл. 80 ГПК
касае не само искането на
страната за присъждане на разноски,
а всички искания на страните във
връзка със спора по разноските,
който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото.
Ето защо, когато страната, която се позовава
на прекомерност,
е имала възможност да се запознае
и вземе отношение по искането на
насрещната страна за разноски, в рамките на проведеното
касационно производство,
за което е и бил своевременно призована, и до приключването на устните състезания
по делото, то тя не
може да го
изтъква като основание за изменение
на присъдените разноски по реда
на чл. 248 ГПК. Ответната страна е следвала да заяви
искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент
възражението за прекомерност е преклудирано,
т. е. то не може да бъде
заявено, а бъде ли заявено, следва
да се остави
без разглеждане. / В този смисъл са
Определение № 22 от
27.01.12 г. о т. д. № 628/10 г. на I ТО; определение № 337 от 03.10.11 г. по гр. д. № 1101/10 г. на II ГО, определение №
265/04.07.13 г. по ч. гр.
д. № 3923/13 г. на II ГО, Определение
№ 207 от 25.04.2016 г. на
ВКС по ч. гр. д. №
1360/2016 г., IV г. о., ГК, Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г.
о., ГК, и др./ .
При касационното производство ответната страна не е предявила своевременно
възражението си за прекомерност, поради което и искането не следва да бъде
уважавано
С решението по делото съдът е уважил
възражението за прекомерност по отношение на дължимите разноски за процесуално
представителство за съдебна защита и съдействие само пред въззивната
истанция и го е намалил към минимума по чл. 18, ал. 2,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
вр.чл.2 параграф 2 от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с което е и било удовлетворено и
настоящето искане.
По изложените съображение и на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РД“Автомобилна администрация“- гр.Русе правно основание чл.248 от ГПК вр.с чл.144 АПК, да се измени
решение № 243/12.10.2021г. по канд № 205/2021г., в частта за разноските, като неоснователно.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.