Мотиви
по БП - НОХД № 476/11
год. по описа на ПОС
Срещу подсъдимия М. В. Г. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 304а от НК затова, че на 05.03.2011г.
в гр. Пловдив е дал подкуп – пари на стойност 20 /двадесет/ лева на длъжностни
лица – полицейски орган, а именно – П. Д. Д. на длъжност старши полицай при ІV-то
РУП – Пловдив и на С. Д. К. - на длъжност старши полицай при ІV РУП – Пловдив.
Съдебното
производство се проведе по реда на Глава ХХІV и Глава ХХVІІ от НПК, по
процедурата визирана в чл. 371 т. 2 от НПК, по искане на подсъдимия и
представляващия го упълномощен защитник, при липса на възражения и от
представителя на държавното обвинение.
Прокурорът от ОП – Пловдив поддържа изцяло
повдигнатото срещу подсъдимия М. Г. обвинение, като счита, че направеното от
него самопризнание по реда на чл. 371 т. 2 от НПК напълно се подкрепя и от
всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, както и от приложените към делото веществени доказателства.
Счита, че при определяне на наказанието на подсъдимия, съдът следва да отчете
наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като
приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК и определи същото при условията на
чл. 55 от НК, заменяйки предвиденото в закона наказание Лишаване от свобода с
„ПРОБАЦИЯ”. Намира за справедливо и съответно на степента на обществена
опасност на конкретно извършеното престъпление от подсъдимия Г., както и най –
вече на данните за личността и младата му възраст, определеното му наказание „ПРОБАЦИЯ”
да включва единствено задължителните пробационни мерки и то в минималния
предвиден от закона размер. Счита за необходимо налагането и на кумулативно
предвиденото в закона наказание ГЛОБА, в определен от съда размер. На становище
е, че приложената към делото като веществено доказателство – 1 бр. банкнота с
номинал от 20 лева, представляваща предмет на инкриминираното престъпление,
следва да бъде отнета в полза на Държавата, след влизане на присъдата в законна
сила.
Подсъдимият М. Г. признава вината си по
повдигнатото му обвинение. Признава изцяло и описаните, в обстоятелствената
част на внесения в съда обвинителен акт, факти. Моли, да му бъде наложено
минимално по размер наказание „ПРОБАЦИЯ”.
Защитата на подсъдимия също е на становище,
че събраните в хода на разследването доказателства напълно подкрепят
направеното от подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли съда, при определяне размера на наказанието да
отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността на доверителя му обстоятелства,
като напълно споделя становището на прокурора относно пробационните мерки,
които следва да бъдат включени в наказанието, както и техния размер. Счита за
съответно на данните за личността на подзащитния му - съдът да приложи
разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК и да не му налага кумулативно предвиденото
по – леко наказание – ГЛОБА. Солидаризира се и с искането на прокурора по отношение
начина на разпореждане с приложените към делото веществени доказателства.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди по отделно и в съвкупност приложените в хода на
досъдебното производство доказателства, в контекста на направените признания от
подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Подсъдимият М. В. Г. е роден на ***г***,
жител и живущ ***. Той е българин, български гражданин. Има завършено основно
образование, като към момента на извършване на деянието осъществява съвместна
търговска дейност заедно с майка си. Не е женен и не живее във фактическо
съжителство. Не е осъждан до настоящия момент за извършени престъпления.
Подсъдимият М. Г. не е правоспособен водач
на МПС, но въпреки това към момента на осъществяване на инкриминираното деяние
– на 05.03.2011год., около 23,00 часа - управлявал лек автомобил „Ф.” с ДК № ***,
собственост на негов близък родственик – С. И., движейки се по бул. „Ш. с.” в
посока бул. „Ц. Б. Т. О.” в гр. П. За автомобила не била платена задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” за 2011 год., а наред с това - същият не бил
преминал и задължителният годишен технически преглед. При управлението на
превозното средство, подсъдимият Г. не използвал предпазен колан и провеждал
разговор по мобилния си телефон. Именно тези му действия били възприети от
полицейските служители на ІV –то РУП – Пловдив – свидетелите П. Д. /л. 23 от дос. пр./ и С. К. /л. 21 – 22 от дос. пр./, които по същото време по Наряд /л. 30 от дос. пр./ и според Графика за дежурствата за деня в
Районното управление /л.
29 от дос. пр./ работели като
авто - патрул за времето от 20.00 часа на 05.03.2011г. до 08,00 часа на
06.03.2011год.. И двамата свидетели работят в ІV РУП – Пловдив на длъжност
„старши полицай”, видно от представената в хода на разследването официална
информация от Началника на ІV РУП /л. 25 от
дос. пр./. Със Заповед
на Директора на ОД на МВР – Пловдив № З-6973/13.08.2010год. /л. 28 от дос. пр./ на свид. Д. е предоставено право да съставя
актове и фишове по чл. 186 от ЗДвП за констатирани административни нарушения, в
качеството му на държавен служител от състава на ІV РУП на МВР – Пловдив.
Свидетелите Д. и К. изпълнявали служебните
си задължения на 05.03.2011год. – униформени, патрулирайки със служебен
автомобил „О. А.” с ДК № ***, бял на цвят, обозначен с опознавателни за
системата на МВР знаци и надписи „ПОЛИЦИЯ”, видно и от приложените на л. 16 –
17 от дос. пр. фотоси №№ 1,2 и 3 от изготвения при извършените неотложни
процесуално следствени действия - фото – албум, документирани с приложения на
л. 12 – 13 от дос. пр. - Протокол за оглед. След като констатирали извършените
от подсъдимия Г. нарушения на правилата за движение, регламентирани от ЗДвП –
управление на МПС без предпазен колан и провеждане на разговор по мобилния
телефон, свидетелите Д. и К. решили да извършат проверка на водача на
автомобила и евентуално да го санкционират. За целта, последвали управляваното
от подсъдимия превозно средство като подали звуков и светлинен сигнал,
разпореждайки му да преустанови движението. Подсъдимият Г. изпълнил разпореждането
и спрял автомобила в района на товарен вход за магазин „Б.”, находящ се на бул.
„Ш. с.” в гр. П., а в непосредствена близост до него спрял и полицейският
автомобил. При извършената проверка, подсъдимият Г. представил на полицейските
служители - свидетелите К. и Д. единствено личната си карта, а останалите
поискани му документи – за правоспособност по ЗДвП, за платена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила, както и за преминат годишен
технически преглед – не могъл да представи. При извършената проверка чрез
Оперативния дежурен в ІV РУП – Пловдив – свид. Д. С. /л. 24 от дос. пр./, свид. Д. констатирал, че подсъдимият Г. не
е правоспособен водач на МПС.
С оглед на така констатираните множество
нарушения на правилата за движение, свидетелят Д., съобразно компетентността
си, започнал оформянето на необходимата документация, а именно – съставяне на
Актове за установяване на административни нарушения. Тези действия се извършвали
от него в седнало положение на предна лява седалка на служебния автомобил. По
същото време свид. К. седял на предна дясна седалка, а подсъдимият Г. бил прав
до предната лява врата на полицейския автомобил, която към този момент била в отворено
положение. След като свид. Д. съставил АУАН № *** от 05.03.2011год. в 3
екземпляра /приложен като веществено доказателство по делото/, в който вписал
част от извършените от подсъдимия Г. административни нарушения, го предоставил
за подпис на колегата си – свид. К. – като свидетел на констатиране на
нарушенията и на съставянето, а след това и на подсъдимия – в качеството му на
нарушител по смисъла на ЗАНН и ЗДвП. В този момент, свид. Д. обяснил на
подсъдимия Г., че за нарушението относно липсата на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за 2011г. за автомобила, ще му бъде съставен отделен
АУАН и предприел оформянето му – бланка № *** от 05.03.2011год. също в 3
екземпляра, приложени като веществено доказателство по делото. Попълнил част от
реквизитите на формуляра, достигайки до посочване на нарушените от подсъдимия Г.
разпоредби, последният предложил на двамата полицаи: „… да почерпя, да ви дам 20 лева,
да не пишете акт…”, обяснявайки че вторият АУАН му идва в повече.
Свидетелите К. и Д. предупредили подсъдимия Г., че това му поведение
представлява престъпление, но въпреки това, през отворения прозорец на
отворената предна лява врата на служебния автомобил, подсъдимият Г. пуснал
банкнота с номинал от 20 лева сериен № АУ *** – приложена като веществено
доказателство по делото, както и екземпляра на вече връчения му АУАН № ***.
Банкнотата паднала върху документацията, оформяна в момента от свид. Д., който
веднага я видял, преместил я върху таблото на автомобила, заедно с всички
посочени екземпляри от съставените Актове за административни нарушения, след
което и двамата с колегата си К. излезли от автомобила. Уведомили за случилото
се оперативния дежурен в ІV РУП – Пловдив и че следва да изпрати на мястото на
произшествието следствено оперативна група. Пристигналият разследващ полицай,
извършил при условията на неотложност оглед, документиран с приложените в
досъдебното производство - Протокол и изготвения към същия фото – албум. При осъществяване
на тези процесуални действия са иззети и приобщените като веществени
доказателства – 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева със сериен № АУ ***, както
и съставените до момента АУАН на името на подсъдимия с №№ *** и *** от 05.03.2011г..
Подсъдимият Г. е отведен в сградата на Районното управление за изясняване на
случая, където са му съставени два други АУАН, в които са отразени извършените
от него нарушения по ЗДвП, заверени копия от които са приложени на л. 31 и л.
32 от дос. пр..
Така описаната фактическа обстановка се
установява по несъмнен и категоричен начин от направените в хода на съдебното
следствие признания от подсъдимия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, а така също и
от събраните в хода на разследването гласни доказателства – показанията на свидетелите
П. Д. /л. 23
от дос. пр./, С. К. /л. 21 - 22 от дос. пр./ и Д. С.ОВ /л. 24 от дос. пр./, преценени в контекста на информацията,
съдържаща се в приложените писмени доказателства – Протокол за оглед на
местопроизшествие /л.
12 – 13 от дос. пр./ и
изготвения към същия фото – албум /л. 15 – 20 от дос. пр./; официална информация предоставена от
Началника на ІV РУП – Пловдив относно заеманите от свидетелите Д. и К.
длъжности /л. 25
от дос. пр./; заверено копие от
Типова длъжностна характеристика на длъжността „полицай – старши полицай в
група/звено „Охрана на обществения ред”, сектор /група/звено „Охранителна
полиция” /РУП, УП/ в ОДМВР /л. 26- 27 от дос. пр./;
заверено копие от Заповед № З - 6973/16.08.2010год. на Директора на ОД на МВР –
Пловдив /л. 28
от дос. пр./; заверено копие от
Седмичен график на служителите в ООР на сектор ОП при ІV РУП за периода
28.02.2011г. – 06.03.2011г. /л. 29 от дос. пр./;
заверено копие от Ежедневна ведомост на личния състав на ІV РУП за
05.03.2011год. /л.
30 от дос. пр./; заверени копия
от съставените Актове за установяване на административно нарушение след
извършване на неотложните процесуално следствени действия, връчени по реда на
ЗАНН на подсъдимия Г. №№ 379110 и 379111 /л. 31 и л. 32 от дос. пр./; справка от АИС „БДС” за подсъдимия М. Г. /л. 33 от дос. пр./; справка съдимост за подсъдимия /л. 9 от дос. пр./; характеристична справка за подсъдимия /л. 11от дос. пр./, както и веществените такива – 1 бр.
банкнота с номинал от 20 лева - сериен № АУ ***; съставените АУАН №№ *** и ***
– в 3 екземпляра, невръчени на подсъдимия Г..
При постановяване на съдебния си акт, съдът
кредитира с доверие депозираните свидетелски показания като логични и
последователни, обективно излагащи фактите от значение за предмета на
доказване, кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани по делото
писмени и веществени доказателства, включително и с признанията на подсъдимия Г.,
направени по реда на чл. 371 т. 2 от НПК в хода на съдебното следствие.
Дадените от него обяснения в досъдебната фаза обаче не могат да се ползват като
годно доказателствено средство, тъй като по отношение на тях не са налице
визираните в нормата на чл. 279 ал. 1 и ал. 2 от НПК предпоставки.
Въз основа на така установената по
категоричен начин фактическа обстановка, съдът е на становище, че повдигнатото
на подсъдимия М. Г. обвинение за извършено престъпление по чл. 304а от НК е
доказано по несъмнен начин, според изискванията на чл. 303 ал. 2 от НПК, поради
което го призна за ВИНОВЕН в това, че на 05.03.2011год. в гр. Пловдив е дал
подкуп – пари на стойност 20 /двадесет/ лева, на длъжностни лица – полицейски
орган – старши полицай при ІV РУП – Пловдив – П. Д. Д. и старши полицай при ІV
РУП – Пловдив – С. Д. К..
По категоричен начин от събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства – изготвените официални
справки от Началника на ІV РУП – Пловдив се установява, че към инкриминирания
момент свид. Д. и свид. К. са служители на ОД на МВР – гр.Пловдив, т. е.
длъжностни лица по смисъла на чл. 93
ал. 1 б. „а” от НК, които са изпълнявали служебните си задължения, включващи и
осъществяване на контрол по спазване правилата за движение по ЗДвП –
констатиране и санкциониране на административни нарушения чрез съставяне на
Актове по ЗАНН и фишове по реда на чл. 186 от ЗДвП.
Не съществува противоречие в
доказателствената маса – показанията на свидетелите Д., К. и С., подкрепени
напълно и от направените от подсъдимия Г. признания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, както и от приложените към делото веществени доказателства, включително и
писмените такива – информацията, съдържаща се и в Протокола за оглед, както и в
изготвения към него фото – албум, че подсъдимият М. Г. е предложил подкуп –
иззетата и приложена като веществено доказателство по делото банкнота с номинал
от 20 лева и на двамата полицейски служители, в момента когато свид. Д. е
започнал да оформя вторият от Актовете по реда на ЗАНН, в които е следвало да
отрази констатираните при проверката административни нарушения, с единствената
цел - да не бъде санкциониран. С тези си действия, подсъдимият е преследвал
като краен резултат – неизпълнение на служебните задължения от свидетелите Д. и
К., което единствено е могло да му осигури възможност самият той да не понесе
предвидената в закона административна и наказателна отговорност за
неправомерното си поведение, включващо както извършването на няколко
административни нарушения по ЗДвП, а така също и осъществяването на
съставомерните елементи на визираното в нормата на чл. 304а от НК престъпление.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия М. Г. с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено –
опасни последици. Същият е съзнавал, че е осъществил административните
нарушения констатирани от служителите на ІV РУП – Пловдив, отразени в
съставените Актове по ЗАНН, поради което и за да избегне неблагоприятните
последици – санкционирането му по административен ред, е предложил на
свидетелите Д. и К. материална облага – инкриминираната парична сума, без да
уточнява размера й, за да се облагодетелстват неправомерно и по този начин да
ги мотивира да не изпълнят служебните си задължения – да не констатират и
санкционират по предвидения за това в ЗДвП ред, извършените от него множество
административни нарушения.
При така установената правна
квалификация на извършеното от подсъдимия М. Г. престъпление, след като се
съобрази с императивната разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК, взе предвид степента
на обществена опасност на инкриминираното деяние и най - вече данните за
личността на подсъдимия, съдът счете, че за постигане целите на наказанието поради
наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия Г.
обстоятелства, които с оглед липсата на отегчаващи се явяват и многобройни,
дори и най – лекото предвидено в закона наказание за този вид престъпление, се
явява несъразмерно тежко, включително и за степента на обществена опасност на
конкретното деяние, поради което възприе становището на страните и определи
наказанието при условията на чл. 58а ал.4 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „Б” от НК, заменяйки предвиденото в закона наказание Лишаване от свобода с „ПРОБАЦИЯ”.
Като многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете
– чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност,
оказаното пълно съдействие на органите на досъдебното производство още от
момента на предприемане на неотложните процесуално – следствени действия,
изключително младата му възраст.
При определяне вида и продължителността на
пробационните мерки, които следва да бъдат включени в наказанието ПРОБАЦИЯ,
съдът освен посочените по – горе смекчаващи отговорността на подсъдимия М. Г.
обстоятелства, взе предвид и процесуално добросъвестното му поведение в рамките
на цялото наказателно производство демонстрирано още в момента на предприемане
на първите действия по разследване, което в контекста на данните за липса на
други осъждания и полагането на обществено – полезен труд, както и на ясно
изразеното критично отношение към извършеното, даде основание на състава на
съда да приеме за основателно искането на страните за включване в наказанието
единствено на задължително предвидените в разпоредбата на чл. 42а ал. 4 във вр.
с ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК пробационни мерки – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – гр. П., ул. „Н. Б.” № ***
два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, в минималния предвиден от закона
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА за всяка от тях. И според състава на съда, така
определеното наказание, с оглед данните за личността на подсъдимия, в
достатъчна степен би могло да въздейства поправително – възпиращо върху
бъдещото му поведение за реализиране целите по чл. 36 от НК.
Съдът възприе становището на
представителя на Окръжна прокуратура – Пловдив и наложи и кумулативно
предвиденото в закона по – леко наказание - Глоба, наред с Лишаването от
свобода, като приложи разпоредбата на чл. 58а ал. 5 от НК, определяйки го в
размер на 300 /триста/ лева. В конкретния казус постигането на целите на
специалната и генералната превенции, могат успешно да бъдат постигнати единствено
с определяне и на двете кумулативно предвидени в закона наказания на подсъдимия
М. Г., макар и в предвидения от закона минимум.
Съобразно разпоредбата на чл. 307а от НК,
съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила, предметът на инкриминираното
престъпление по чл. 304а от НК - приложената като веществено доказателство по
делото – 1 бр. банкнота с номинал от 20 лева със сериен № АУ *** да се ОТНЕМЕ в
полза на Държавата.
Останалите приложени като веществени
доказателства по делото – Актове за установяване на административно нарушение с
поредни №№ ***и *** – в по 3 екземпляра, съобразно нормата на чл. 112 ал. 4 от НПК, съдът разпореди да останат приложени към делото и след влизане на
присъдата в законна сила.
Причините за извършване на престъплението са
в незачитането на установения в страната правов ред от подсъдимия и най - вече
на регламентираните с нормите на ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата.
По делото няма данни за направени
разноски в хода на досъдебното производство, поради което съдът не се произнесе
по реда на чл. 189 ал. 3 от НПК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: /П/