Решение по дело №8173/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7914
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Димана Николова Йосифова
Дело: 20191100508173
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         Гр.София,21.11.2019г.

 

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Софийски градски съд, Гражданско отделение, Първи въззивен брачен състав,в открито съдебно заседание на  18.11.2019г., в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                                         ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА                                                                

 

При участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА , ч.гр.д.№8173 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.435 ал.2 т.6, вр. чл.437 ал.1 от ГПК.         

           1.  Образувано е по жалба вх.№6294/21.03.2019г., по регистъра на ЧСИ Р.М., подадена от „Б.П.Б.“АД с ЕИК *****- длъжник , по и.д.№20197900400412 против отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по                     и.д.№20197900400412 по описа на ЧСИ Р.М., с рег №790 на КЧСИ, обективиран в Постановление с изх. № 894/07.03.2019г.,           поради извършено плащане на дължимата сума, преди образуване на изпълнителното дело  в кантората на ЧСИ, на основание чл.433 ал.1т.1 от ГПК..

         В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се , че отказът на ЧСИ Р.М. е незаконосъобразен.Претендират се и разноски .

      Изрично в частната жалба ,  се посочва, че на 13.09.2018г., по банкова сметка  *** *** Д.С. е преведена сумата от 1234.44 лева.

     Жалбоподателят  иска на основание чл.192 от ГПК от Регистъра на банковите сметки към БНБ да се изиска справка за банковите сметки на името на Д.П.С. с ЕГН **********.

       Взискателят – Д.П.С. с ЕГН **********, в  подаденото писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Длъжникът не е представил надлежно заверено писмо от банката от което да е видно, че сумата по изпълнителния лист е платена преди образуване на изпълнителното производство.

Твърди, че дължимата сума по издадения на 13.02.2019г., изпълнителен лист по гр.д.39974/2015г., по описа на СРС, в размер на 1234.44 лева  не е платена на Д.П.С. , преди образуване на и.д.20197900400412 по описа на ЧСИ Р.М., с рег №790 на КЧСИ. Твърди, че част от сумата по този дълг е преведена  на 16.03.2019г.,  по клиентската сметка на адв. Ш.. Взискателят Д.П.С. не е откривал банкова сметка  *** ***  договор с банка. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.305 от Търговския закон. Твърди, че представеното платежно нареждане от 13.09.2018г., е нередовен документ и се оспорва от взискателя.

        В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви за направения отказ.

        Жалбоподателят е уведомен за отказа на 14.03.2019г., чрез юрк.Й.Х..

        Производството по изпълнителното дело е образувано на 22.02.2019г., по молбата на Д.П.С.  за изпълнение на парично вземане в размер на 1234.44 лева срещу „Б.П.Б.“АД.

        Предприети са от ЧСИ действия по проучване имущественото състояние на длъжника, проверка за наличие на публични вземания и налагане на запори.

        На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7308/25.02.2019г. по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК.

        По повод на връчената  Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7308/25.02.2019г., е депозирана молба  от длъжника с искане да се прекрати изпълнителното производство  на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК за това че с платежно нареждане  е заплатена сумата от 1234.44 лева . Прилага се и съответното платежно нареждане от „Обединена българска банка“-ОББ.

 

          2.Подадена е и втора жалба с вх. № 11146/29.05.2019г. подадена от  от длъжника „Б.П.Б.“ АД с ЕИК *****, срещу  Постановление №1496/15.05.2019г. на ЧСИ Р.М. с рег.№791, с което е редуциран размера на задължението по изпълнителното дело, като са включени само 2.30 лева по представен изпълнителен лис , 400 лева за адвокатско възнаграждение и 48 лева  такси предварително заплатени от взискателя по ТТР към ЗЧСИ. Основния дълг от 1234.44 лева по повод на който е образувано изпълнителното дело не е включен.  Препис от жалбата е изпратен и на взискателя на 14.06.2019г. Взискателят в срок е  депозирал Възражение по подадената жалба. Претендират се и разноски.

        Софийски градски съд в настоящия състав обсъди представените доказателства и по двете жалби .

         1. Разгледана по същество , първата жалба с вх.№6294/21.03.2019г., по регистъра на ЧСИ Р.М., подадена от „Б.П.Б.“АД с ЕИК ***** е  основателна.

       Съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело.  

        Жалбата е подадена в законоустановения в чл.436, ал.1 ГПК срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване отказ, поради което е процесуално допустима.

       С определение от 11.07.2019г., на основание чл.437 ал.1 от ГПК,вр.чл.195 от ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за изслушване на вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза относно установяване на надлежно извършено плащане, чрез задължаване/заверяване/ на сметката на кредитора /взискателя/ в съответната „Обединена българска банка-ОББ“ по представеното платежно нареждане от 13.09.2018г. 

     С протоколно определение от 18.11.2019г., съдът е констатирал, че частният жалбоподател  „Б.П.Б.“АД с ЕИК *****- длъжник , по и.д.20197900400412 , се е преобразувал, чрез  вливане  при условията на универсално правоприемство в „Ю.Б.“АД с ЕИК ********.

        В о.с.з. на 18.11.2019г.,  е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от съда и не е оспорена от страните. Експертизата установява, че на 13.09.2018г., има извършен превод от  „Обединена българска банка“АД на сумата от 1234.44 лева по сметка с IBAN *** „Б.П.Б.“АД с титулярД. П.С. с основание – съдебни разноски по гр.д.39974/15 с наредител „Агенция за събиране на вземания“.

        Безспорно е , че изпълнението, като осъществяване на дължимия резултат и задоволяване на легитимния кредиторов интерес, когато предмет на задължението е парична сума се осъществява чрез плащане.

        В обясненията си по реда на чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви и посочва, че  на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7308/25.02.2019г. по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК.

        По повод на връчената  Покана за доброволно изпълнение с изх. № 7308/25.02.2019г., е депозирана молба  от длъжника с искане да се прекрати изпълнителното производство  на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК за това че с платежно нареждане  е заплатена сумата от 1234.44 лева . Прилага се и съответното платежно нареждане от „Обединена българска банка“-ОББ.

    Безспорно установено е и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че  на 13.09.2018г., има извършен превод от  „Обединена българска банка“АД на сумата от 1234.44 лева по сметка с IBAN *** „Б.П.Б.“АД с титуляр Д.П.С. с основание –съдебни разноски по гр.д.39974/15 с наредител „Агенция за събиране на вземания“.

      Изпълнението, като осъществяване на дължимия резултат и задоволяване на легитимния кредиторов интерес, когато предмет на задължението е парична сума се осъществява чрез плащане.

      В конкретният случай длъжникът  е извършил дължимото плащане, въпреки направените усилия от взискателя и със съдействието на ЧСИ да се приеме, че липсва плащане. Доказателства за плащане  са представени от длъжника „Б.П.Б.“АД  още с депозираната от длъжника молба с искане да се прекрати изпълнителното производство  на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК  за това че с платежно нареждане   от 13.09.2018г., е преведена дължимата сума от 1234.44 лева .

   Настоящият съдебен състав приема, че има реално плащане  на дълга , което е извършено преди образуването на и.д.№20197900400412 по описа на ЧСИ Р.М., с рег №790 на КЧСИ-производството по изпълнителното дело е образувано на 22.02.2019г., по молбата на Д.П.С.  за изпълнение на парично вземане в размер на 1234.44 лева срещу „Б.П.Б.“АД.  

    В конкретния случай е неприложима процедурата уредена в чл.455 и сл. от ГПК относно плащането от страна на длъжника.

      2.Софийски градски съд, за да се произнесе и  по втората депозирана жалба от длъжника „Б.П.Б.“АД с ЕИК *****, с вх. № 11146/29.05.2019г., срещу  Постановление №1496/15.05.2019г. на ЧСИ Р.М. с рег.№791, с което е редуциран размера на задължението по изпълнителното дело, взе предвид следното:

          Постановление №1496/15.05.2019г. на ЧСИ Р.М. с рег.№791, по повод на подадени молби от длъжника  с вх. № 9159/24.04.2019г., и молба вх. № 9887/09.05.2019г.  С това постановление ЧСИ редуцира дълга по делото съгласно направени от взискателя искания, имайки предвид че същият е страната, която има право да посочи какъв дълг по делото желае да бъде събран , както и да признава или не направени извънсъдебни плащания и да иска само частично събиране на вземането си. След постановлението за редуциране на размера на задължението по изпълнителното дело, като парично задължение се посочват:

               - 2.30 лева по представен изпълнителен лист ,

               - 400 лева за адвокатско възнаграждение и –

               - 48 лева  такси предварително заплатени от взискателя по ТТР към ЗЧСИ.

     Основният дълг от 1234.44 лева по повод на който е образувано изпълнителното дело не е включен. 

         При тази хипотеза съдът приема, че ЧСИ предпазливо не е включил  основният дълг от 1234.44 лева по повод на който е образувано изпълнителното дело и незнайно защо е редуциран дълга по изпълнителното дело. В оспорваното постановление липсват мотиви, защо  като окончателен дълг се посочва само сумата от 450.30 лева от която 400 лева за адвокатско възнаграждение , а не се посочва основния дълг от 1234.44 лева по повод на който е образувано изпълнителното дело.

    Настоящият съдебен състав приема, че конкретното изпълнително дело  не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело за извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

      От това следва, че  обжалваното   Постановление №1496/15.05.2019г. на ЧСИ Р.М. с рег.№791, с което се редуцира дълга по  и.д.№20197900400412 по описа на ЧСИ Р.М., с рег №790 на КЧСИ, съгласно направени от взискателя искания, следва да бъде отменено като неправилно.

      Определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата от 200 лeва. От това следва , че и начислените такси във връзка с изводите на съда относно извършеното плащане на дълга преди образуване на изпълнителното дело следва да бъдат  корегирана от  ЧСИ Р.М..

      Настоящата съдебна инстанция намира претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за настоящето производство за неоснователна и следва да се остави без уважение.

    Съображенията за това са следните:

   В производството по реда на чл. 435 ГПК предмет на съдебен контрол е  процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред,  чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.  По изложените съображения Софийски градски съд,

 

                                               Р Е Ш И:

 

      ОТМЕНЯ по жалба вх.№6294/21.03.2019г., по регистъра на ЧСИ Р.М., подадена от „Б.П.Б.“АД с ЕИК *****, преобразувана, чрез  вливане  при условията на универсално правоприемство в „Ю.Б.“АД с ЕИК **********- длъжник, по и.д. №20197900400412, отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по и.д.№ 20197900400412 по описа на ЧСИ Р.М., с рег №790 на КЧСИ, обективиран в Постановление с изх. № 894/07.03.2019г., поради извършено плащане на дължимата сума, преди образуване на изпълнителното дело  в кантората на ЧСИ, на основание чл.433 ал.1т.1 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно.

     ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 11146/29.05.2019г., подадена от „Б.П.Б.“АД с ЕИК ***** , преобразувана, чрез  вливане  при условията на универсално правоприемство в „Ю.Б.“АД с ЕИК *******извършеното  редуциране на  размера на задължението по Изп.д. №20197900400412, обективирано в Постановление №1496/15.05.2019г., по описа на на ЧСИ Р.М. с рег.№791 на КЧСИ

      НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя–Д.П.С. с ЕГН **********,  от 400 лева на  200 лева, поради прекомерност.

        ВРЪЩА изп.д. №20197900400412,  по описа на ЧСИ Р.М., с рег №790 на КЧСИ , за продължаване на процесуалните действия по молбата на „Б.П.Б.“АД с ЕИК *****, преобразувана, чрез  вливане  при условията на универсално правоприемство в „Ю.Б.“АД с ЕИК *******, с вх.№4286/26.02.2019г., и с искане за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. №20197900400412,  по описа на ЧСИ Р.М..

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя от „Б.П.Б.“АД с ЕИК *****  за присъждане на направените в настоящото производство разноски.

     РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.437  ал.4 ГПК.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

                                                                           2.